№ 545
гр. Велико Търново, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20214110103664 по описа за 2021 година
Иск по чл. 439 , вр. с чл.124,ал.1 от ГПК.
Ищецът ОРЛ. СТ. Н. , чрез пълномощник адв.М. от ВТАК предявява
иск за признаване на установено, че не дължи на ответника сумата от 600 лева
главница, 420 лева договорна лихва от 2.04.2012 г. до 22.10.2012 г., 82,25 лева
лихва за забава за периода 23.04.2012 г.- 27.08.2013 г.; ведно със законна
лихва върху главницата от 19.09.2013 г. до окончателното изплащане и 125
лева разноски –ДТ и юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че между него
и „ БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е имало договор за потребителски
заем от 22.03.2012 г. След издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№
3182/13 г. на ВТРС и изп.лист за посочените суми е образувано изп.дело №
226/2014 г. на ЧСИ М.Глушкова.Изтъква, че по изп.дело са предприети
действия, описани подробно , като смята, че в периода 7.09.2016 г.- 7.09.2018
г. , на практика до 1.07.2019 г. не са поискани от взискателя изпълнителни
действия, поради което изп. производство е прекратено по перемпция.
Заявява, че изпълнителните действия, които не са извършени фактически са
невалидни. Счита, че последното извършено действие, годно да прекъсне
давността е от 6.07.2015 г. и че от този момент е започнала да тече нова
давност, изтекла на 6.07.2020 г. Моли съда да приеме за установено, че не
дължи на ответника в качеството му на взискател--цесионер сумите по
1
издадения изпълнителен лист.Претендира разноски. В съдебно заседание чрез
пълномощника си поддържа исковата претенция.
Ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕООД, гр.София, чрез
процесуалния си представител е депозирал в срок отговор на исковата молба,
в който заявява допустимост, но неоснователност на иска. Твърди, че
вземането е придобито от него чрез договор за цесия от 22.04.2016 г. Сочи,
че е изпратено уведомление за цесията до адреса на длъжника, но също
заявява, че с връчването на отговора и документите към него уведомява
ищеца за цедирането на вземането . Изтъква, че по образуваното
изпълнително дело са предприети редица действия , описани подробно и че те
са прекъснали погасителната давност , като твърди, че перемпцията е без
правно значение за прекъсването на давността . Счита, че до приемане на ТР
№ 2/2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК приложимо е било ППВС №3/1980 г.
, поради което смята, че вземането срещу длъжника не е погасено по давност.
Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
От представените към исковата молба и отговора писмени
доказателства е видно, че по ч. гр.д. №3182/2013 г. на ВТРС на 16.10.2013 г. е
издаден изпълнителен лист срещу ОРЛ. СТ. Н. в полза на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, гр.София за сумата от 600 лева главница, 420 лева
договорна лихва за периода 2.04.2012 г.- 22.10.2012 г.; 82,25 лева лихва за
забава върху главницата от 23.04.2012 г. до 27.08.2013 г., представляващи
облигационно задължение по договор за потребителски заем № CASH-
04670938/22.03.2012 г., ведно със законна лихва върху главницата от
19.09.2013 г. до окончателното изплащане и 125 лева разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Не се спори от страните,
че по молба на взискателя от 21.03.2014 г. въз основа на процесния
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 226/2014 г. по описа на
ЧСИ М.Глушкова с район на действие ВТОС. Не се спори от страните и от
приобщените по делото писмени доказателства, приложени към исковата
молба, се установява, че по делото са извършени следните изпълнителни
действия: На 25.09.2014 г. е изготвен протокол за опис на движимо
имущество, в който съдебният изпълнител е вписал поето от длъжника
задължение да внася ежемесечно суми за погасяване на задължението. На
17.11.2014 г. е наложен запор на два броя МПС собственост на длъжника. На
2.07.2015 г. е изготвен протокол за опис на недвижими имущества относно
1/2 ид.ч. от имот, собственост на длъжника.На 3.07.2015 г. е наложена
възбрана върху ½ ид.ч. от имота на длъжника, вписана в Служба по
вписванията гр.Горна Оряховица на 6.07.2015 г. На 22.04.2016 г. е сключен
2
договор за продажба и прехвърляне на вземания между „ БНП Париба
Пърсънл Файненс“ ЕАД и „ Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ “ ЕАД, като едно
от цедираните вземания е това срещу ОРЛ. СТ. Н., до когото е изпратено
уведомление за извършеното прехвърляне-обстоятелство, което не се спори
от ищеца. Видно от приложения изпълнителен лист на 14.07.2016 г. ЧСИ е
конституирал като взискател цесионера –ответник по делото. На 4.08.2016 г.
взискателят е депозирал молба , заведена от ЧСИ на 7.09.2016 година, с която
е поискал от ЧСИ да насрочи дата за извършване на опис, оценка и публична
продан на движимите вещи на длъжника. На 15.02.2017 г. е съставен
протокол за опис на движимо имущество, видно от който липсват движими
вещи , а имотът е в изключително лошо състояние. Не се спори от страните,
че с молба от 25.04.2017 г. взискателят е поискал справка относно
съществуващи банкови сметки на длъжника. На 1.07.2019 г. е заведена молба
при ЧСИ , с която взискателят е поискал насрочване на опис, оценка и
публична продан на движимите вещи на длъжника. Молбата не е подписана ,
поради което ЧСИ е поискал видно от направените резолюции
потвърждаване действията от страна на взискателя. Следващата резолюция
върху тази молба е от 7.10.2019 г., с която ЧСИ насрочва опис в с.Шемшево,
за което да се уведоми длъжника и взискателя, който да внесе такси. На
16.01.2020 г. е изготвен протокол за опис на недвижими имущества, в който е
отразено, че той не е извършен поради невнесени авансови такси. Страните
не спорят, че след тази дата няма поискани и извършвани изпълнителни
действия.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Защитата в изпълнителния процес е средство за противодействие срещу
незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на
материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на
изпълнителното производство. Материалноправните изисквания за законност
представляват условия за допустимост на изпълнителното производство. Те
обхващат съществуването на изпълняемото право и принадлежността на
обекта на изпълнение към имуществото на длъжника. Защитата срещу
материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес повдига спор
относно даденото гражданско право и поради това се реализира по исков ред.
В настоящото производство е предявен иск срещу взискателя за установяване
несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение, който
се квалифицира по чл. 439, вр. с чл.124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 от
ГПК дава възможност на длъжника по изпълнителното дело да оспори чрез
иск изпълнението, като се позовава на факти, настъпили след издаването на
изпълнителното основание. Настоящият иск се основава на твърдения за
факти, възникнали след издаване на процесния изпълнителен лист, именно
изтичането на предвидената в закона давност, което обуславя неговата
допустимост съобразно предвидените в чл. 439 ГПК условия. Възражението
на ищеца относно изтекла погасителна давност следва да бъде разгледано в
светлината на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК,
задължително в правоприлагащата дейност на съдилищата, в т.10 от което е
3
даден отговор на въпроса от кой момент започва да тече нова погасителна
давност при прекратяване на изпълнителното производство по перемпция и е
обявено за изгубило сила Постановление №3/80 г. на Пленума на ВС.
Съгласно чл. 116, б. ,,в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение, поради което в изпълнителното
производство за събиране на парични вземания давността се прекъсва всеки
път с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ. В Тълкувателното решение примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността
– налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н. ,
както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на
изпълнителното дело, изпращане на призовка за доброволно изпълнение,
извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка,
проучване на имущественото състояние на длъжника, набавяне на документи
и книжа и др. Върховният съд е приел, че в рамките на изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа, или
бездейства, като не иска предприемането на действия във връзка с
принудителното изпълнение и в този аспект с т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. по
т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е обявено за изгубило сила ППВС №
3/18.11.1980 г., с което е направено противоположно по смисъл тълкуване.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят в
продължение на две години не поиска извършване на нови изпълнителни
действия изпълнителното производство подлежи на прекратяване. Съобразно
указанията на цитираното ТР без правно значение е дали съдебният
изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение,
тъй като този акт има декларативно, а не конститутивно значение.
Прекратяването на изпълнителното производство настъпва по право, като
новата давност започва да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие. Съгласно чл. 116, б. ,,в” от ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение, поради
което в изпълнителното производство за събиране на парични вземания
давността се прекъсва всеки път с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ. Ответникът заявява,
че давността относно вземането не е изтекла, като се позовава на това
постановление, според което при образуване на изпълнително производство
давност не тече. Твърди, че ТР № 2/26.06.2015 г. намира приложение от
момента на постановяването му и тъй като от 26.06.2015 г. има множество
извършени изпълнителни действия по изпълнителното дело, които прекъсват
давностния срок, то процесното вземане не е погасено по давност. В
действителност по въпроса от кой момент започва да тече погасителната
давност по образувани изпълнителни дела преди 26.06.2015 г. е налице
противоречива съдебна практика, която предстои да бъде преодоляна чрез
тълкувателно решение по образувано т.д.№ 3/2020 г. на ОСГТК. Настоящият
състав споделя становището, че след като с цитираното тълкувателно
4
решение се извършва задължително тълкувание на въпроса за погасителната
давност , отнасяща се към конкретна правна норма- чл. 116, буква «в» от
ЗЗД, като се прави изрично разграничение между исковия и изпълнителния
процес с оглед техните специфики, то извършеното тълкуване по аргумент от
чл. 50 от ЗНА има действие от деня, в който е влязла в сила тълкуваната
разпоредба, дори тълкувателното решение да действа занапред. Отделно от
това следва да се отбележи, че цитираното Постановление на Пленума на ВС
е обявено за изгубило сила, като ОСГТК е изложил конкретни мотиви за това,
именно, че неговите постановки са били приложими по време , когато
органите на принудителното изпълнение са били длъжни служебно да
предприемат действия за събиране вземанията на социалистическата държава
и организации, което съществено се различава от съвременната реалност и
установения след 1989 година държавен и правов ред. В мотивите на
тълкувателното решение върховните съдии приемат още, че в изпълнителния
процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да
действа или да не действа, за разлика от исковия процес, при който ищецът
не може да предприеме действия по събиране на вземането си, докато то не
бъде признато с влязъл в сила съдебен акт. Погасителната давност, на която
се позовава ищецът е материално –правен инстиут с процесуално-правни
последици и фактическият му състав включва бездействието на кредитора,
упражнено от длъжника възражение и съответно признаване на
правопогасяващия ефект на давността по съдебен ред, тъй като тя не се
прилага служебно. При разпределената от съда доказателствена тежест
ищецът следваше да установи пълно и главно фактите, на които основава
релевираното пред съда възражение за погасяване на изпълняемото право
поради изтекла в негова полза давност. От анализа на събрания
доказателствен материал безспорно се установява, че по процесния
изпълнителен лист е било образувано изп.дело №226/2014 г. на ЧСИ
М.Глушкова , последното валидно действие по което- опис на движими вещи
собственост на длъжника е извършено на 15.02.2017 година. В този аспект
съдът не споделя тезата на ищеца, че след като описът не е осъществен, то
изпълнителното действие не е валидно. От съставения протокол от ЧСИ е
видно, че при описа движими вещи не са открити, но горното обстоятелство е
ирелевантно относно прекъсването на давностния срок, тъй като приемането
на противното би означавало да се толерира евентуално недобросъвестно
поведение на длъжника, целящ да укрие имущество, като по този начин
необосновано се нарушават кредиторовите права. Този извод на съда води до
неоснователност и на друга теза на ищеца, именно, че за периода от 7.09.
2016 г. до 7.09.2018 г. , на практика до 1.07.2019 г. взискателят не е искал
извършването на изпълнителни действия , поради което изпълнителният
процес се е прекратил ех lege по чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК след края на
7.09.2018 г. , когато е изтекъл двугодишният срок от последното валидно
искане за изпълнителни действия на взискателя. Действително съдът намира,
че изпълнителното производство е прекратено ех lege на основание чл.
433,ал.1,т.8 от ГПК по перемпция , но на 15.02.2019 г., когато е изтекъл
двугодишният срок, считано от 15.02.2017 г. , след който взискателят не е
5
поискал и не е извършено валидно изпълнително действие в изпълнителното
производство. Правните последици на перемпцията и на погасителната
давност са санкция за кредиторите, които бездействат. Бездействието води
до прекратяване на изпълнителното производство по право, без да е
необходимо изрично постановление на съдебния изпълнител, което води до
отпадане на всички изпълнителни действия извършени след това, като
невалидни, извършени по прекратено производство. Това касае действията
извършени както от взискателите /подаване на молби, посочване на
изпълнителни способи, внасяне на такси/, така и от съдебния изпълнител,
чрез извършване на изпълнителни действия. Изключение правят само
изпълнителните действия , извършени по изпълнителни способи, от които
трети лица са придобили права и редовността на извършените плащания от
трети задължени лица. В този ред на мисли след прекратяването на
изпълнителното производство по перемпция, считано от 15.02.2019 г.
подадената молба за насрочване на опис от 1.07.2019 г. , както и насроченият
за 16.01.2020 г. опис се явяват действия извършени по прекратено
изпълнително производство, тоест те са невалидни. От 15.02.2017 г. –датата,
на която е извършено последното валидно изпълнително действие, с което е
прекъсната давността е започнала да тече нова давност, която за съдебно
признатите вземания като процесното според чл.117,ал.2 от ЗЗД е
петгодишна. В конкретния случай погасителната давност не е изтекла,
доколкото исковата молба, с която ищецът цели да установи, че вземането на
ответника не се дължи поради погасяването му по давност е подадена на
30.12.2021 г., а съгласно чл. 115,ал.1, б.»ж» от ЗЗД давността не тече,
докато трае съдебния процес относно вземането. С оглед горното иска е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото на основание чл. 78,ал.3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определени от съда на основание чл. 78,ал.8 от ГПК, вр. с
чл. 25,ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ на 180 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 439, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК
за признаване на установено, че ОРЛ. СТ. Н. с ЕГН ********** от с.****
не дължи на „ КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, район Люлин, ул.“
П.Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин“ 6, сумата от 600 /шестстотин/
лева главница, 420 /четиристотин и двадесет/ лева договорна лихва от
2.04.2012 г. до 22.10.2012 г., 82,25 /осемдесет и два лева и 25 ст./ лихва за
забава за периода 23.04.2012 г.- 27.08.2013 г.; ведно със законна лихва върху
главницата от 19.09.2013 г. до окончателното изплащане и 125 / сто двадесет
и пет/ лева разноски –ДТ и юрисконсултско възнаграждение, за които е
издаден изпълнителен лист от 16.10.2013 г. по ч.гр.д.№ 3182/2013 г. на ВТРС,
6
поради погасяването им по давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ОРЛ. СТ. Н. с ЕГН ********** от с.**** да заплати на „
КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, район Люлин, ул. «П.Владигеров“ № 21,
Бизнес център „Люлин“ 6 сумата от 180 / сто и осемдесет/ лева направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред ОС Велико Търново, чрез РС Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7