№ 15174
гр. София, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря М. Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110124941 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Дженерали
Застраховане“ АД срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърдения,
че на 30.03.2023г. в гр. П., управлявайки лек автомобил „Ф. Д.“, с рег. №
********, водачът му реализира ПТП, при което уврежда лек автомобил с
марка „Ш. С.“, с рег. № ********, собственост на „И. Б. Б.“ ЕООД, който към
момента на увреждането има сключена валидна застраховка в „Дженерали
Застраховане“ АД – полица № *************г. Изплатена е сума,
представляваща застрахователно обезщетение, в размер на 1309.79 лева.
Съгласно двустранен протокол за ПТП вина за настъпването му има водачът
на лек автомобил „Ф. Д.“, с рег. № ********, вследствие на което са настъпили
материални щети. Делинквентът е представил валидна към момента на ПТП
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена при ответника. След
изплащане на застрахователното обезщетение и суброгирането в правата на
застрахованото лице от „Дженерали Застраховане“ АД е изпратена регресна
покана за възстановяване на сумата от 1324.79 лева /с включена сумата от
15.00 лева – ликвидационни разноски/, но ответникът е заплатил единствено
сумата от 662.39 лева като е останала незаплатена исковата претенция.
Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, в който изразява становище по
допустимостта и основателността на исковата претенция. Не оспорва
застрахователното правоотношение по застраховка ГО. Оспорва вината на
делинквента. Оспорена е верността на представения по делото констативен
протокол. Направено е възражение за съпричиняване. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между вредите и процесното ПТП. Претендира
1
разноски.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди
доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени се обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 411 КЗ за сума в размер на 662.40 лева – представляваща
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”,
ведно със законната лихва от датата на ИМ – 29.04.2024год. до изплащане на
вземането и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 68.30
лева – обезщетение за забава за периода от 24.07.2023г. до 29.04.2024г.
Възникването на регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка "Каско" срещу застрахователя по имуществена застраховка
"Гражданска отговорност" на делинквента се обуславя от осъществяване на
следните материалноправни предпоставки /юридически факти/: да е сключен
договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на
увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновното и противоправно поведение на водача на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
С изготвения по делото проект на доклад, обективиран в Определение №
26467/27.06.2024 г., като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните са отделени следните факти: наличието на
валидно сключено застрахователното правоотношение по застраховка Каско;
наличието на валидно сключено застрахователното правоотношение по
застраховка ГО; заплащането от страна на ищцовото дружество на сума в
размер на 1309.79 лева – застрахователно обезщетение; заплащането от страна
на ответника в полза на ищеца на сумата от 662.39 лева, представляваща част
от заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение.
Доколкото ответното дружество е одобрило и изплатило частично
предявеното към него регресно вземане – до сумата от 662.39 лева, то с
действията си е обективирало извънсъдебно признание на елементите на
фактическия състав на предявения иск, като спорен е въпроса за размера на
вредите, причинени на застрахования автомобил, респ. в какъв размер е
възникнало регресното вземане на ищеца.
От събраните по делото доказателства, в това число приетата без
възражения от страните САТЕ, се установява механизмът на настъпване на
процесното ПТП – на 30.03.2023 г. около 12:16 часа, лек автомобил „Ш.“,
модел „С.“ с рег.№ ********, управляван от Г. Г. Г., се движи по улица „Л. п.“,
с направление към улица „Ю. Г.“ и с намерение да извърши маневра завой на
ляво с включване в движение по улица „Ю. Г.“ с посока към центъра на града.
Светвайки червен сигнал на светофарната уредба на секцията за завой на ляво,
водачът на лек автомобил „Ш.“ намалява до почти спряло положение, с
намерение да спре на нивото на стоп линията и да изчака смяна на червения
2
сигнал със зелен. По същото време и на същото място се движи лек автомобил
„Ф.“, модел „Д.“ с per. № ********, управляван от К. Г. Л., който се намира зад
процесния автомобил. В момента в който лек автомобил „Ш.“ започва да
намалява движението си към състояние на покой, водачът на „Ф.“, модел „Д.“,
предприема изпреварване от дясната страна на лек автомобил „Ш.“ по посока
на движението, като в завършващата фаза на изпреварването при прибирането
си в лявото платно за движение на улица „Л. п.“, настъпва контактно ПТП с
материални щети в дясната предна част на лек автомобил „Ш.“, модел „С.“.
Така установения механизъм съответства както на събраните по делото
писмени доказателства, в това число съставения от водачите двустранен
констативен протокол за ПТП от 30.03.2023 г., така и на показанията на св. Г.
Г. Г. – водач на лек автомобил „Ш.“. Съдът не кредитира показанията на
другия водач – св. К. Г. Л., тъй като същите са неубедителни, колебливи и
лишени от житейската логика – съдът не възприема тезата, че л.а. „Ш.“ се е
намирал в пълен покой и след като е бил изпреварен (от дясно) от л.а. „Ф.“,
модел „Д.“, е подскочил и се е ударил в него. Последното би означавало, че
водачът на л.а. „Ш.“, виждайки пред себе си друг автомобил, е привел своя в
движение, потеглил е и съзнателно се е врязал в спрелия пред него л.а. „Ф.“.
Свидетелят сочи, че не е признал вината си, при настъпване на ПТП, но при
предявяване на съставения констативен протокол в о.с.з. на 14.10.2024 г.,
заявява, че е възможно той да е изписал текста в колона 14 – „Признавам се за
виновен и не съм употребил алкохол“, но не си спомня, тъй като е било
отдавна. С оглед горното съдът, не възприе показанията на този свидетел при
установяване на релевантната фактическа обстановка. Същата се установява
без съмнение от събраните по делото писмени, гласни и експертни
доказателства и доказателствени средства.
Съобразявайки механизма на ПТП, описаните от застрахователя щети,
отразени като видими увреждания и в съставения от водачите двустранен
констативен протокол за ПТП от 30.03.2023г., вещото лице е достигнал до
извода, че щетите по лек автомобил „Ш.“ модел „С.“ с рег.№ ********, могат
да се получат по описания механизъм, като при настъпване на ПТП от такова
естество, биха се намирали и в причинно - следствена връзка с настъпилото на
30.03.2023 г. произшествие е гр. П.. Експертът е изчислил, че стойността
необходима за възстановяван е на щетите нанесени на лек автомобил „Ш.“,
модел „С.“ с per.№ ********, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП, възлиза на сумата от 856,56 лв., ведно с обичайните разноски
за ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП, в границите на 15,00 лв. -
25,00 лв.
При така установените факти следва извод, че при управлението на л.а.
„Ф.“, модел „Д.“, с рег. № ********, застрахованият при ответника
делинквент, е допуснал нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП - водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
3
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. В резултат на това негово
поведение е произтекъл контакт със застрахования автомобил, от който са
настъпили неблагоприятни изменения в правната сфера на собственика му –
щети по облицовка на предна броня и преден десен калник.
Обемът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера на
обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Делинквентът
дължи поправяне на действителните вреди – необходимите средства по средни
пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му
отпреди деликта. Действителният размер на щетите, съобразно заключението
на САТЕ, възлиза в размер на сумата от 856,56 лева. В случая, размерът на
заплатеното от ищеца застраховател обезщетение – 1309,79 лв. е по-висок, но
правото на регрес е възникнало за тази сума и направените ликвидационни
разноски в размер на 15 лв., или общо – 871,56 лв. Доколкото не е спорно по
делото, че ответникът е заплатил по процесната щета сумата от 662,39 лева, то
дължима е разликата от 209,17 лв., до която сума предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен и съответно – отхвърлен за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 662,40 лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва
да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в
погасяването на същия за процесния период.
При установяване съществуването на главното вземане в размер на
сумата от 209,17 лв., за ищеца е възникнало и акцесорното такова, изразяващо
се в парично обезщетение поради неизпълнението на от ответника. Регресното
право на застрахователното дружество, което е заплатило застрахователно
обезщетение и е встъпило в правата на удовлетворения кредитор, не става
изискуемо в момента на заплащане на застрахователното обезщетение, тъй
като това задължение не е срочно, поради което по отношение на
застрахователя по имуществено застраховане застрахователят по договора за
застраховка "Гражданска отговорност" изпада в забава едва след получаване
на покана. Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, обезщетението по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се определя и
изплаща от застрахователя в 30-дневен срок, след като застрахователят по
имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на лицето,
което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, е
предявило претенцията си срещу този застраховател, като е приложил
преписката с доказателствата, с които разполага. В случая, от представената
по делото обратна разписка се установява, че на 23.06.2023 г. ответното
дружество е получило поканата на ищеца за заплащане на претендираното
регресно вземане по процесната застрахователна преписка, като след изтичане
на 30-дневния срок за плащане на претендираното регресно вземане –
4
23.07.2023 г., същият е изпаднал в забава.
За периода 24.07.2023 г. – 26.04.2024 г. размерът на мораторната лихва,
определен от съда на осн. чл. 162 ГПК и с помощта на електронен калкулатор,
възлиза на 21,64 лв., поради което предявеният иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД е основателен до тази сума, а за разликата до пълния предявен
размер от 68,30 лв. – следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски възниква и за двете страни. Разноските направени от ищеца възлизат
на сумата от 440 лв., от която: 100 лв. – платена д.т., 200 лв. – депозит за
САТЕ, 40 лв. – депозит за призоваване на свидетел и 100 лв. – възнаграждение
за юрисконсулт, определено от съда. Пропорционално на уважената част от
исковете, в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата от 138,99 лв.
Ответникът претендира разноски, съобразно предствен списък по чл. 80 ГПК,
в общ размер на сумата от 390 лв., от която: 200 лв. – депозит за САТЕ, 40 лв. –
депозит за призоваване на свидетел и 150 лв. – възнаграждение за
юрисконсулт, определено от съда. Пропорционално на отхвърлената част от
исковете, в тежест на ищеца следва да бъде възложена сумата от 266,81 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 КЗ, „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Г.М. Димитров“ № 1, да заплати на
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, сумата от 209,17 лв.
(двеста и девет лева и 17 ст.) – регресна претенция, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Каско“ на МПС с №
****************, за вреди на лек автомобил с марка „Ш. С.“, с рег. №
********, собственост на „И. Б. Б.“ ЕООД, причинени от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 30.03.2023г. в гр. П., ведно със законната лихва за
периода от датата на подаване на исковата молба – 26.04.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над сумата от 209,17 лв., до пълния предявен размер от 662,40 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Г.М. Димитров“ № 1, да заплати на
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, сумата от 209,17 лв.
(двеста и девет лева и 17 ст.) сумата от 21,64 лв. (двадесет и един лева и 64
стотинки) - обезщетение за забава (мораторна лихва) върху главницата за
периода 24.07.2023 г. – 26.04.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
тази сума до пълния предявен размер от 68,30 лв.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Г.М. Димитров“ № 1,
да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, сумата от
138,99 лв. (сто тридесет и осем лева и 99 стотинки) – разноски за
производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Дженерали Застраховане“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Княз Ал. Дондуков“ № 68, да заплати на „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Г.М. Димитров“ № 1, сумата от
266,81 лв. (двеста шестдесет и шест лева и 81 стотинки) – разноски за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6