№ 1392
гр. София, 19.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Катерина Рачева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20221000501165 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260000 от 02.01.2022г. постановено по гр.д.№ 8122/2019г. по описа на
СГС, ГО, 9 състав, е частично уважен иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, като е осъдил
ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК: ********* да заплати в полза на Н. Я. С.,
ЕГН: ********** сумата от 100 000 (сто хиляди) лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, виновно причинено на 09.04.2017 г. от водача на л.а. „Опел
Зафира“ с per. № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2017г.
до окончателното изплащане, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 129
лева, представляващи разходи по фактура №**********/28.04.2017г., ведно със законната
лихва от 19.08.2019г. до окончателното й плащане, сумата от 480,69 лв. лихва за забава
върху сумата от 3 129 лева за период от 21.12.2017 г. до 19.08.2019г., ведно със законна
лихва, считано от датата на ИМ - 19.08.2019 г. до окончателното й изплащане.
Със същото решение е отхвърлен искът за неимуществените вреди за разликата над
100 000 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 270 000 лв., като
неоснователен в тази част.
Присъдени са разноски, като ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК:
********* са осъдени да заплатят в полза на адв. Н. Н. Д. сумата от 4322,63лева с ДДС на
основание чл.38, ал.1, т. 2 ЗА адвокатско възнаграждение, а на основание чл.78, ал.6 ГПК по
сметка на СГС д.т. и разноски в размер на 4394,39 лева. По компенсация Н. Я. С. е осъдена
1
да заплати в полза на ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, на осн.чл.78, ал.3 ГПК
сумата от 660 лв. направените разноски съобразно с отхвърлената част от иска.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от
двете страни по делото.
Жалбоподателят-ищец Н. Я. С. оспорва решението в неговата отхвърлителна част
за разликата над 100 000 лв. до 270 000 лв. и моли съда да го отмени и уважи претенцията в
пълен размер. Изтъква факта, че видно от приетата по делото СМЕ, в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП, Н. Я. С., като пътник на предна дясна седалка на л.а.„Опел
Зафира“ с per.№ ***, претърпява следните телесни увреждания: тежък травматичен шок,
заплашващ живота й, вследствие на получена гръдна травма с 8 счупени ребра по 2 линии;
гръден капак нарушаващ механиката на дишането; вътреставно счупване на бедрената кост;
екстраплеврален хематом без засягане на вътрекоремните органи. Настъпилото събитие, я е
превърнало занапред в изключително неравностойно и непълноценно човешко същество,
като на свой ред обуславя разстройство на психическо й здраве, наблюдава се промяна в
цялостната психична нагласа на ищцата към живота изобщо в посока отрицателна,
изразяваща се постоянни физически болки, тревожност и безпокойство, невъзможност за
продължаване на работата си като главен готвач в детска градина и дори започване на
каквато и да е работа на този етап, тотална промяна в личния, социалния живот и
приятелската среда.
Посочва още, че в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД е проведено лечение, което се
изразява в поставянето й на изкуствена белодробна вентилация за лечение на тежката гръдна
травма, първоначално е била с ендотрахеална тръба, а впоследствие е поставена трахеосома.
В клиниката за интензивно лечение е извършена активна реанимация до стабилизирането й
до 05.05.2017г. На 12.04.2017г. е извършена операция на счупена лява бедрена кост с
наместване и стабилизиране на счупването с плака и винтове. Лечението продължило в
Клиниката по ортопедия и травматология. Възстановяването е продължило около 8 месеца и
не е завършило напълно, като е установена хипотрофия на мускулатурата на лявото бедро и
частично ограничение в сгъването на лявото коляно, направен е извод, че Н. Я. С. търпи
болки и страдания при натоварването на крака. Функцията и възможностите за натоварване
на левия долен крайник са намалени с около 20 % към датата на прегледа. Вещото лице е
категорично, че за възстановяване от гръдната травма са необходими 2-3 месеца, за
възстановяване от счупване на бедрото повече от година, а поради наличието на тежка
политравма и травматичен шок, довел до общо изтощаване на организма, е забавен
общият възстановителния процес за всяко едно от установените увреждания. Доктор Ц.
е категоричен, че гръдната травма е получена от поставения предпазен колан т.е. няма
съпричиняване. Изключително високият интензитет на претърпените болки и страдания се
доказват и от приетата по делото СПЕ, изготвена от в.л.д-р М. С., съгласно която при
ищцата в пряка причинно - следствена връзка с процесното ПТП, е налице „тежък
депресивен епизод. Настроението й е понижено, липсва мотивация, емоционапността е
негативна, психомоторно - ретардирана, неохотно контактна. Вероятната причина за това
2
разстройство в психиката й, вещото лице намира в „медикаментозно предизвиканата кома“,
която е причинила органична увреда на мозъка, В полза на това твърдение е
неподатливостта на лечение и затегнатото протичане на заболяването при ищцата.
Заболяването се намира в причинно - следствена връзка с ПТП. Н. С. е търсила лечение за
своите проблеми, посетила е психолог В. В., психиатър д-р Ц. Г., приемала е антидепресанти
по схема, предписани от психиатър д-р Ц. Г., които поради липсата на особен ефект, спряла.
Затова д-р С. счита, че описаното разстройство, от което страда пострадалата, би могло
да се лекува с антидепресанти и психотерапия, но цялостната му прогноза при
органични афективни разстройства, е неоптимистична, тъй като са трудно податливи
на лечение и протичат затегнато. За периода от датата на ПТП 09.04.2017г. до
18.05.2018г., тя е в болничен за временна нетрудоспособност при домашен режим, поради
претърпяната злополука, а по делото са представени 13 броя болнични листа. С Експертно
Решение № 3844 от 184/17.11.2021г. на Университетска Първа МБАЛ „Свети Йоан
Кръстител“ ЕАД - София е преосвидетелствана от ТЕЛК комисия и й е определена 74% ТНР
за срок от 3 години до 01.11.2024г. с водеща диагноза „Счупване на тялото на бедрената
кост“, получено при ПТП от 09.04.2017г. Представя писмени доказателства под опис и моли
за допускане на допълнителна СМЕ, която да се запознае с пълната медицинска
документация, вкл. тази, приложена към жалбата. Претендира разноски.
Жалбоподателят-ответник ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, оспорва
решението в неговата осъдителна част - за разликата над 50 000 лв. до 100 000 лв. и моли
съда да го отмени в тази му част и да отхвърли иска като неоснователен, а в частта за
имуществени вреди решението да бъде обезсилено, като процесуално недопустимо.
Посочва, че в ИМ няма нито ред сочещ, че психическо разстройство на ищцата е в
резултат от ПТП. Въпреки това, от мотивите към решението отрицателните изживявания
на ищцата от психическото разстройство, изразяващо се в умерено тежък депресивен
епизод, са отчетени от съда при определяне на размера на общо присъденото обезщетение за
всички неимуществени вреди. Изтъква факта, че не е допускано изменение на иска по реда
на чл.214, ал.1 ГПК чрез изменението на основанието на иска. С посоченото процесуално
нарушение съдът на практика поставя в невъзможност ответникът да организира защитата
си. Твърди, че е ндопустимо в течение на процеса ищецът да въвежда нови твърдения и
претенции, освен в хипотезите на чл.214 ГПК и то в сроковете предвидени в него. Затова
неимуществени вреди претендирани на основание психическо разстройство не са включени
в предмета на делото, а съдът се е произнесъл недопустимо и само на това основание
присъденото застрахователното обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
намалено. Аналогично обезщетението за имуществени вреди претендирано от ищцата, не е
включено в предмета на делото, поради непосочено основание. Този иск съдът е уважил
изцяло, вкл. е уважил и акцесорния иск за мораторна лихва. В тази част намира решението за
недопустимо и счита, че следва да бъде обезсилено.
В останалата част намира постановеното решение за неправилно и
незаконосъобразно, тъй като не са ангажирани доказателства, които да обосновават
3
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в толкова значителен размер, ведно с
компенсаторна лихва, и в тази връзка счита съдебния акт, в неговата обжалвана част, за
постановен в нарушение на материалния закон и в отклонение от задължителната практика
на ВКС. От заключението на СМЕ се установява, че травмите получени от ищцата при ПТП
са счупване на лявата бедрена кост, счупване на 8 ребра и гръдно-коремна контузия, без
засягане на вътрешни органи. Травмите на гръдния кош са наложили изкуствена белодробна
вентилация. Страданията са с продължителност около месец, но за този период, поради
прием на болко-успокояващи медикаменти, ищцата не е изпитвала болки. Болките в гръдния
кош са отшумели след два месеца. Болките в оперирания ляв долен крайник са били с
непостоянен интензитет, постепенно намаляващи за около 8 месеца. Ищцата се е нуждаела
от рехабилитационни процедури. Твърди, че такива не са били провеждани и именно това се
е отразило на времетраенето на възстановителния процес. Вещото лице е категорично, че
това е удължило времетраенето на болките и неудобствата и е затруднило възстановителния
процес. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание
чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищцата Н. Я. С. твърди, че на 09.04.2017г. около 15,30ч. в с. Гинци, община Годеч, на ВП81
при 48.400км, докато управлявал собствения си л.а."Опел", м."3афира" рег.№ ***, нейният
съпруг и водач С. К. С., губи контрол, самокатастрофира и се удря в дърво. В резултат от
това пострадала ищцата, която била пътник на предна дясна седалка в л.а. Получила
счупване на тялото на лява бедрена кост, закрито, множество счупвания на ребра, контузио
торкоабдоминалис, екстраплеврален хематом, фрактура костарум синистри-гръден капак с
деформация на гръдната стена, от което получила живото-застрашаваща дихателна
недостатъчност и била поставена на апаратно дишане, фрактура феморис синистри ин
партис дисталис интраартиикуларис. На 12.04.2019г. е направена оперативна интервенция
на фрактурата на крака с направена репозиция и фиксация с плака и винтове. Лекувана е в
болницата 39 дни от 09.04.2017г. до 17.05.2017г., била е в болничен до 18.05.2018г., като
поради травмата в бедрената кост и невъзможността за придвижване е издадено ЕР на ТЕЛК
№3019 от 168/26.10.2017г. за временна неработоспособност от 60 дни и ЕР №0153 от
012/18.01.2018г. за временна неработоспособност от още 60 дни. Първите месеци след
изписване от болница останала на легло, поради счупване на бедрената кост, тежката гръдна
травма и счупването на множество ребра. Впоследствие започнала придвижване с патерици,
за да не натоварва оперирания крайник, което продължило повече от 15 месеца. Твъръди, че
към датата на исковата молба не е възстановена и е налице вероятност от развитие на
посттравматична вторична артроза на левия крак и да остане изцяло обездвижена.
Направила разходи във връзка с оперативната интервенция в размер на 3129лева, за които е
издадена фактура №**********/28.04.2017г. По отношение на л.а."Опел", м."3афира" с рег.
4
№ *** имало сключен договор застраховка "Гражданска отговорност" с ответника към
датата на ПТП, поради което на основание чл.492 КЗ е предявена претенция за заплащане на
обезщетение пряко от ответника. Претендира сумата от 270 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП, ведно със законната лихва от
14.12.2017г., до окончателното им плащане, сумата от 3129 лева обезщетение за
имуществени вреди, представляваща разходи по фактура №**********/28.04.2017г., сумата
от 480,69лева лихва за забава за периода от 14.12.2017г. до ИМ, както и лихва за забава от
датата на ИМ до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД оспорва исковете по основание и размер.
Не оспорва наличието на договор за застраховка "Гражданска отговорност", относно
л.а."Опел", м."3афира" рег.№ ***, но оспорва механизма на ПТП, че същото е настъпило по
вина на застраховано при него лице, както и пряката причинно-следствена връзка между
описаните в исковата молба вреди и ПТП. Направено е възражение за съпричиняване с
твърдения за непоставен или неправилно поставен обезопасителен колан. Счита, че
размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишен.
Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че на 09.04.2017г. около 15,30ч. в с. Гинци, община
Годеч, на ВП81 при 48.400км, докато управлявал собствения си л.а."Опел", м."3афира" рег.
№ ***, С. К. С. /съпруг на пострадалата ищца/ изгубил контрол над управляваното от него
МПС, поради което самокатастрофира, като се удря в крайпътно дърво. В резултат от това
пострадала ищцата, която била пътник на предна дясна седалка в л.а. с правилно поставен
колан.
От заключението на депозираната на л.363 от делото автотехническа експертиза,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че ПТП е настъпило на сух асфалтов път, на прав равнинен участък. Скоростта
на движение, преди удара, е около 66км.ч., а при самия удар около 50км.ч. Според вещото
лице причина за ПТП е внезапна загуба на контрол над управлението на автомобила, което
води до промяна на праволинейното му движение, неустойчиво движение в посока наляво,
след което напуска пътното платно, преминава банкета и със скорост около 60 км.ч.
реализира удар с крайпътните дървета, при който са настъпили различни по степен
увреждания на водача и пътника. Автомобилът е оборудван с 5 триточкови предпазни
колани и въздушни възглавници, които са сработили. Вещото лице е категорично, че ищцата
е била с поставен предпазен колан при удара.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира за правилен извода на
първа инстанция, че възражението за съпричиняване, изразяващо в непоставяне на
предпазен колан, е недоказано респ. неоснователно. Този извод се потвърждава и от
вещото лице-ортопед, който изрично сочи, че гръдната травма е получена именно от
поставения предпазен колан.
От заключението на депозираната на л.355 от делото съдебно-медицинска експертиза,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
5
установява, че в резултат на процесното ПТП са причинени следните телесни увреждания:
тежък травматичен шок, заплашващ живота й, вследствие на получена гръдна травма с 8
счупени ребра по 2 линии; гръден капак нарушаващ механиката на дишането; вътреставно
счупване на бедрената кост; екстраплеврален хематом без засягане на вътрекоремните
органи. В УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД е проведено лечение, което се изразява в
поставянето й на изкуствена белодробна вентилация за лечение на тежката гръдна
травма, първоначално е била с ендотрахеална тръба, а впоследствие е поставена
трахеосома. В клиниката за интензивно лечение е извършена активна реанимация до
стабилизирането й до 05.05.2017г. За периода от 09.04.2017 - 17.05.2017г. - пострадалата е в
тежко общо състояние, болезненост в лява гръдна половина, отслабено везикуларно дишане
в ляво, фрактура на ляво бедро, с политравма, прогресираща дихателна недостатъчност на
фона на високо дебитна кислородотерапия. Интубирана е и е поставена на изкуствена
белодробна вентилация. Поставена й е основна диагноза - Счупване на тялото [диафиза] на
бедрената кост - закрито. Множествени счупвания на ребра - закрито. Контузио
торакоабдоминалис. Фрактура костарум 1,2,3,4,5,6,7,8 синистри. Фрактура феморис
синистри ин партис дисталис интраартикуларис. На 12.04.2017г. е извършена операция на
счупена лява бедрена кост с наместване и стабилизиране на счупването с плака и винтове.
Лечението продължило в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ЕАД до зарастване на оперативните рани, раздвижване и вертикализиране на
пострадалата. До 14.06.2017г. е била предимно на легло с ограничени и болезнени движения
в левия долен крайник, след 13.07.2017г. се придвижва с помощта на проходилка. Предвид
тежестта на травмите и с оглед извършения преглед на 15.11.2020г. от вещото лице Н. Ц. е
направен извод, че възстановяването е продължило около 8 месеца и не е завършило
напълно, като е установена хипотрофия на мускулатурата на лявото бедро и частично
ограничение в сгъването на лявото коляно, направен е извод, че пострадалата търпи болки и
страдания при натоварването на крака. Функцията и възможностите за натоварване на левия
долен крайник са намалени с около 20 % към датата на прегледа. При направена снимка се
вижда добре зарасналата остеосинтезирана фрактура на лява бедрена кост, но със значителна
остеопороза на костите около колянната става, което води до извод, че щади левия долен
крайник, от което е направен извод, че търпи болки и страдания при натоварването му. Не
съобщава за проблеми с дишането. Вещото лице е категорично, че за възстановяване от
гръдната травма са необходими 2-3 месеца, за възстановяване от счупване на бедрото
повече от година, а поради наличието на тежка политравма и травматичен шок, довел
до общо изтощаване на организма, е забавен общият възстановителния процес за всяко
едно от установените увреждания. Категорично счита, че гръдната травма е получена от
поставения предпазен колан. Вещото лице подчертава, че непосредствено след
инцидента пострадалата не е била в състояние да се обслужва сама в продължение на
месеци. Претърпяла е и продължава да търпи значителни болки и страдания,
неудобства и дискомфорт.
Пред САС бе изслушано допълнително заключение на СМЕ, прието от съда като обективно
6
и компетентно дадено и неоспорено от страните, въз основа на което става ясно, че към
момента на прегледа ищцата Н. Я. С. е в задоволително общо състояние, в ясно съзнание,
контактна, адекватна. Няма оплаквания от травмирания гръден кош, нито затруднения в
дишането. Лявото бедро е относително по-слабо (хипотрофочно) сравнено с дясното, води
до слабост при натоварване на долните крайници и несигурна походка. 5 гард. контрактура
в лява колянна става и увеличен валгус в същата. Рентгенови данни за персистираща
инактивитетна остеопороза на костите около лявото коляно.
Установените към момента здравословни проблеми у ищцата са: Хипертонично сърце без
(застойна) сърдечна недостатъчност, ИБС; Първична гонартроза, двустранна - на
проведения преглед е установена в лека степен, като лявото коляно е във валгус (с ъгъл
отворен навън), а не във варус (съгъл отворен навътре); Шийна и лумбална остеохондроза;
Дископатия Л5-С1; Двустранна коксартроза - леко до средна степен; Слабостта на
бедрената мускулатура, инактивитетната остеопороза, контрактурата от 5 градуса в
екстензия и валгусната деформация на лявото коляно са пряка последица от травмите,
получени при процесното ПТП.
В представената документация липсват данни за проведени рехабилитационни процедури,
освен свидетелските показания на К. С., че майка му е ходила на рехабилитация в
санаториума на с. Кокаляне в центъра за рехабилитация. Според вещото лице,
рехабилитацията е важна част от възстановителния процес и липсата й може значително да
го забави, така че при правилното й провеждане възстановяването на пациентката би било
значително по-добро. С оглед липсата на динамика за 2 г. спрямо предишния преглед, едва
ли би могло да настъпи подобрение на състоянието на левия долен крайник. Описаната
слабост на бедрената мускулатура в ляво, 5 град. ограничението в екстензията и валгусната
деформация на лявото коляно, както и инактивитетната остеопороза са последици с
перманентен характер, които с напредването на възрастта могат да доведат до по- ранно
износване на лявата колянна става, спрямо другата, както и до повишено натоварване на
тазо-бедрените стави и гръбнака. Описаните хронични заболявания на тазо-бедрените стави
и гръбнака е възможно да се усложнят с напредване на възрастта.
Видно от издаденото Експертно Решение ТЕЛК от „Първа МБАЛ - София“' ЕАД № 3037 от
156/19.10.2018г. на ищцата е определена 50 % ТНР за общо заболяване с водеща диагноза
„счупване на тялото на бедрената кост за срок от 3 години до октомври 2021 г., като с
Разпореждане от ТП на НОИ-София град й е отпусната пенсия за инвалидност, поради общо
заболяване в размер на 196.97 лева за период от 13.12.2018г. до октомври 2021г. С
Експертно Решение № 3844 от 184/17.11.2021г. на Университетска Първа МБАЛ „Свети
Йоан Кръстител“ ЕАД - София е преосвидетелствана от ТЕЛК комисия и й е определена
74% ТНР за срок от 3 години до 01.11.2024г. с водеща диагноза „Счупване на тялото на
бедрената кост“, получено при ПТП от 09.04.2017г.
Пред първа инстанция е изслушана и СПЕ на л.380, съгласно която при ищцата в пряка
причинно - следствена връзка с процесното ПТП, е налице „тежък депресивен епизод.
Настроението й е понижено, липсва мотивация, емоционалността е негативна,
7
психомоторно - ретардирана, неохотно контактна. Вероятната причина за това разстройство
в психиката й, вещото лице намира в „медикаментозно предизвиканата кома“, която е
причинила органична увреда на мозъка, В полза на това твърдение е неподатливостта на
лечение и затегнатото протичане на заболяването при ищцата. Заболяването се намира в
причинно - следствена връзка с ПТП. Пострадалата е търсила лечение за своите проблеми -
посетила е психолог В. В., психиатър д-р Ц. Г., приемала е антидепресанти по схема,
предписани от психиатъра, които поради липсата на особен ефект, е спряла. Вещото лице С.,
определя в заключението си, че описаното разстройство, от което страда пострадалата, би
могло да се лекува с антидепресанти и психотерапия, но цялостната му прогноза при
органични афективни разстройства, е неоптимистична, тъй като са трудно податливи на
лечение и протичат затегнато.
САС констатира, че психичните проблеми и тежкия депресивен епизод след ПТП не следва
да се отчита при определяне на обезщетението, тъй като не е въведен спорно в предмета на
исковата молба респ. в молбата-уточнение от 13.03.2020г. на л.283, поради което
произнасяне в тази насока е извън диспозитивното начало в процеса. В тази й част жалбата
на застрахователя е основателна.
По делото е обявено за безспорно, че към момента на настъпване на ПТП, л.а. "Опел",
м."3афира" рег.№ *** притежава валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника, валидна към датата на ПТП, както и че
ищцата е депозирала заявление до застрахователното дружество за изплащане на
обезщетение във връзка с процесното ПТП на 29.11.2017г. /л.63/, по което няма произнасяне
от страна на застрахователя.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, а именно разпит на св.С. /деликвент
и съпруг/ и св.К. С. /син/ разпитани в о.с.з. на 19.11.2020г., като показанията и на двамата се
кредитират при условията на чл.172 ГПК.
Деликвентът С. твърди, че ПТП станало при табелата за с.Гинци. Не знае какво точно
станало, но пресякъл през шосето от другата страна и отишъл надолу към дърветата, които
са на 50 м. Колата не се е търкаляла по наклона, но се ударила в дърветата. Ударили се
челно. Движели се по прав участък преди да се отклонят. Челното стъкло на автомобила не
било счупено. Не знае с каква скорост се движил, но било с около 60 км.ч., когато станал
удара. След катастрофата ги закарали в болница с жена му. Двамата били с предпазни
колани, автомобилът бил нов, купен преди около 4-5 години, преминал всички технически
прегледи, бил вече със зимни гуми.
От своя страна св.С. /син на ищцата/ посочва, че живее с родителите си в едно домакинство,
тъй като е семеен, но живеят в един двор с две отделни къщи. За първи път видял майка си в
кабинета на доктора, който я преглеждал. Изглеждала много зле и стенела от болка.
Направили й операция на лявото бедро и била на изкуствено дишане около един месец, в
изкуствена кома. Така преценили докторите, за да пребори болките. Имала поставена тръба
в гърлото и била на командно дишане в интензивно отделение. Там прекарала 50 дни, след
което лечението продължило вкъщи. Не можела да се движи и трябвало да бъде на легло
8
около 2 месеца, била с памперси. След това имала нужда от помощ, прохождала първо с
проходилки, а после с патерици. След това й помагали да се придвижва с патерици, после
продължила да се движи сама. Ходела на рехабилитация в санаториум. Има видими белези
по крака и гърлото, където била поставена тръбата. Преди това работела в детска градина
като главна готвачка в Горубляне, но след катастрофата спряла да работи, поради травмите
и се пенсионирала по инвалидност, тъй като не можела да стои дълго време права на крака.
Преди ПТП не е страдала от никакви заболявания, но в момента не работи и се придвижва
трудно, без да ползва патерици и инвалидна количка. Придвижва се с автомобил, но с голям
страх. Има промяна в походката й, доста куца, кракът й е деформиран и изглежда по-тънък
от другия. Притеснява се да пътува с кола , стои си вкъщи , не работи.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
Налице е виновно и противоправно действие на водача на л.а. С., който изгубил контрол над
превозното средство, което се отклонило наляво спрямо посоката на движение, излязло
извън пътното платно, преминало през крайпътния банкет и тревната площ, и се ударило с
предната част вляво в дърво.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка причинна
връзка с претърпяните от ищцата травми, обусловили временно влошаване на здравето,
съпътствано със значителни болки и страдания, главно от емоционален и битов характер и
невъзможност да се обслужва сама в битов план за дълъг период от време.
Възражението за съпричиняване от страна на пострадалата, не се намира в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилия вредоносния резултат респ. не е доказано пълно и главно от
страна на застрахователя.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на предпоставките на
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а именно: вреди, виновно
противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка между това
деяние и част от причинените вреди. При това положение ищцата има право да получи
обезщетение за причинените вреди - неимуществени и имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищцата претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от факта на получения тежък травматичен шок, заплашващ живота й,
вследствие на получена гръдна травма с 8 счупени ребра по 2 линии; гръден капак
нарушаващ механиката на дишането; вътреставно счупване на бедрената кост;
екстраплеврален хематом без засягане на вътрекоремните органи. В УМБАЛСМ „Н.И.
9
Пирогов“ ЕАД е проведено лечение, което се изразява в поставянето й на изкуствена
белодробна вентилация за лечение на тежката гръдна травма, първоначално е била с
ендотрахеална тръба, а впоследствие е поставена трахеосома /т.е. била е в изкуствена кома/.
В клиниката за интензивно лечение е извършена активна реанимация до стабилизирането й
до 05.05.2017г. За периода от 09.04.2017 - 17.05.2017г. е в тежко общо състояние,
болезненост в лява гръдна половина, отслабено везикуларно дишане в ляво, фрактура на
ляво бедро, с политравма, прогресираща дихателна недостатъчност на фона на високо
дебитна кислородотерапия. Интубирана е и е поставена на изкуствена белодробна
вентилация. САС отчита факта, че на 12.04.2017г. е извършена операция на счупена лява
бедрена кост с наместване и стабилизиране на счупването с плака и винтове, че до
14.06.2017г. е била предимно на легло с ограничени и болезнени движения в левия долен
крайник, а след 13.07.2017г. се придвижва с помощта на проходилка, че възстановяването е
продължило около 8 месеца и не е завършило напълно, като е установена хипотрофия на
мускулатурата на лявото бедро и частично ограничение в сгъването на лявото коляно,
направен е извод, че пострадалата търпи болки и страдания при натоварването на крака.
Функцията и възможностите за натоварване на левия долен крайник са намалени с
около 20 % към датата на прегледа. При направена снимка се вижда добре зарасналата
остеосинтезирана фрактура на лява бедрена кост, но със значителна остеопороза на костите
около колянната става, което води до извод, че щади левия долен крайник, от което е
направен извод, че търпи болки и страдания при натоварването му. Вещото лице е
категорично, че за възстановяване от гръдната травма са необходими 2-3 месеца, за
възстановяване от счупване на бедрото повече от година, а поради наличието на тежка
политравма и травматичен шок, довел до общо изтощаване на организма, е забавен
общият възстановителния процес за всяко едно от установените увреждания. САС
отчита и факта, че описаната слабост на бедрената мускулатура в ляво, 5 град.
ограничението в екстензията и валгусната деформация на лявото коляно, както и
инактивитетната остеопороза са последици с перманентен характер, които с напредването на
възрастта могат да доведат до по- ранно износване на лявата колянна става, спрямо другата,
както и до повишено натоварване на тазо-бедрените стави и гръбнака. Описаните хронични
заболявания на тазо-бедрените стави и гръбнака е възможно да се усложнят с напредване на
възрастта. От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалата е била в активна
трудоспособна възраст /на 55 години/ към датата на ПТП през 2017г., че с ЕР № 3844 от
184/17.11.2021г. на Университетска Първа МБАЛ „Свети Йоан Кръстител“ ЕАД - София е
преосвидетелствана от ТЕЛК комисия и й е определена 74% ТНР за срок от 3 години до
01.11.2024г. с водеща диагноза „Счупване на тялото на бедрената кост“, получено при ПТП
от 09.04.2017г., като съобразява икономическата конюктура в страната САС приема за
справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди в размер на
100 000 лв. В тази насока съдът отчита и невъзможността й да продължи да работи като
главен готвач в детска градина, тъй като вече не е в състояние да работи права.
Едновременно съдът констатира, че тежкият депресивен епизод след ПТП не следва да се
отчита при определяне на обезщетението, тъй като не е въведен спорно в предмета на
10
делото чрез исковата молба респ. в молбата-уточнение от 13.03.2020г. на л.283, поради
което произнасяне в тази насока е извън диспозитивното начало в процеса. Вярно е, че не е
допускано изменение на иска по реда на чл.214, ал.1 ГПК чрез изменението на фактическо
допълнително основание на иска за неимуществени вреди, а е недопустимо в течение на
процеса ищецът да въвежда нови твърдения и претенции, освен в хипотезите на чл.214 ГПК
и то в сроковете предвидени в него. Това процесуално нарушение обаче не е съществено и
не води до процесуална недопустимост на цялото решение. Безспорно неимуществени
вреди, претендирани на основание психическо разстройство не са включени в предмета на
делото, но това не означава автоматично, че само на това основание присъденото
застрахователното обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намалено по
размер. От друга страна няма тежки трайни последици, обосноваващи увеличаване по
размер на вече присъденото обезщетение.
Що се отнася до имуществените вреди доказано е пълно и главно, че ищцата е направи
разходи за лечение в размер на 3129лв., за които е издадена фактура
№**********/28.04.2017г. във връзка с оперативната интервенция на бедрената кост, която
е наместена с плака и винтове, а претенцията е ясно заявена в петитума на ИМ.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено изцяло.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 223 609 лв., като и двете жалби са неоснователни.
На основание чл.78 ал.1 ГПК застрахователят дължи в полза на жалбоподателката-ищец
направените по делото разноски, но такива няма. Същият дължи и адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на основание чл.78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38
от ЗА вр. чл. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
размер на сумата от 4322 лв. за оказано безплатно процесуално представителство пред
въззивна инстанция.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят-ищец дължи в полза на жалбоподателят-
ответник направените по делото разноски, в размер на 1072 лв. платена д.т., от които
дължими с оглед отхвърлената част от интереса, са само 240 лв. На осн.чл.78 ал.8 ГПК се
дължи възнаграждение за юрисконсулт за явяване пред въззивна инстанция в размер на 200
лв.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260000 от 02.01.2022г. постановено по гр.д.№ 8122/2019г. по
описа на СГС, ГО, 9 състав в обжалваните му части.
11
ОСЪЖДА "ДаллБогг: Живот и здраве" АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г. М. Д.”, №1, чрез адв. В. П. САК ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА
НА адв. Н. Н. Д., гр.***, ул. „***” № 2, четвърти полуетаж, офис № 4, сумата от 4322
лв./четири хиляди триста двадесет и два лева/ адвокатско възнаграждение за оказано
безплатно процесуално представителство пред въззивна инстанция, с вкл.ДДС/, на
основание чл.78 ал.1 ГПК вр.чл.38 от ЗА вр.чл.7 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА Н. Я. С. ЕГН ********** с адрес за призоваване: гр.***, ул. „***” № 2, четвърти
полуетаж, офис № 4, чрез адв. Н. Н. Д., ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА "ДаллБогг: Живот и
здраве" АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Д.”,
№1, чрез адв. В. П. САК сумата от 240 лв. /двеста и четиридесет лева / направени разноски
пред въззивна инстанция, както и сумата от 200 лв./двеста лева/ възнаграждение за
юрисконсулт за явяване пред въззивна инстанция.
В осъдителната част - до 50 000 лв. за неимуществени вреди, решението като необжалвано е
влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12