Р Е Ш Е Н И Е
№ 1528
Гр. П., 21.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на трети октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 06519/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу
Н.А.Д. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал.
1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
1 000 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски
кредит № ***г. и законната лихва за забава върху същата, считано от датата на
постъпване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.05.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума по ч. гр. дело № *** по описа
на Районен съд – П., ГО, XI-ти състав е
издадена Заповед № 2415 от 11.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК /след частично прекратяване на производството по делото и частично
обезсилване на Заповедта за изпълнение с влязло в сила определение от
22.11.2018 г. относно разликата над тази сума до първоначално предявения размер
от 2 684,16 или за сумата от 1 684,16 лв., представляваща
възнаградителна лихва и стойност на
закупен пакет от допълнителни услуги/.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му
на заемодател и ответника Н.Д., в качеството му на заемополучател, е сключен
договор за потребителски кредит № ***г., по силата на който на заемателя е
предоставена сумата от 1000 лв., чрез превод по сметката, посочено от
ответника, срещу задължението на последния да върне същата заедно с договорна
лихва в размер от 483,68 лв. на 24 месечни вноски, всяка в размер от по 111,84
лв. съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора.
Неразделна част от договора са и Общи условия, с чието съдържание ответникът е е
запознат при сключването му. Посочва се, че уговореният годишен процент на разходите
възлиза на 49,89 %, а годишният лихвен процент на 41,17 % или 0,11 % на ден.
Твърди се, че между страните е сключено споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги, за което Д. дължи възнаграждение в общ размер от 1200,48
лв., чието плащане е разсрочено на 24 вноски, включени като размер в тези по
договора за кредит. Ищцовото дружество твърди, че ответникът не извършвал
никакви плащания за погасяване на задълженията си. Поради допусната забава в
заплащането с повече от 30 календарни дни и на основание клаузата на чл. 12.3
от процесните Общи условия, договорът за кредит е прекратен автоматично от
ищеца, за което Д. е уведомен писмено на 08.12.2017 г. С тези съображения се
отправя искане за уважаване на исковата претенция. Счита за дължима и
претендира и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и разноските в
производството.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор особеният представител на ответника – адв. Т.П. оспорва иска по
основание и размер с твърдението за липсата на доказателства процесният заем да
е обявен за предсрочно изискуем, чрез довеждането на това обстоятелство до
знанието на заемателя – ответника Д.. Не става ясен начинът на изчисление на
процесните суми. Липсват доказателства за извод относно начина на предоставяне
на заемната сума от 1 000 лв. на ответника. Не са налице доказателства за
представителната власт на лицата, подписали договора за кредит и останалите
представени от ищеца документи, от негово име. Оспорва действителността на
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, намирайки
същото за нищожно. С тези доводи обосновава възражението си за недължимост от
ответника на процесните суми.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно
данните, съдържащи се в приетото по делото удостоверение с изх. №
201806111427378/11.06.2018 г., издадено от Агенцията по вписванията, ищцовото
дружество „Профи Кредит България“ ЕООД е с основен предмет на дейност отпускане
на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или на други възстановими средства.
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че между „Профи Кредит
България“ ЕООД, в качеството му на заемодател и ответника Н.А.Д., в качеството
му на заемател, е сключен договор за потребителски кредит „Профи Кредит
Стандарт“ № ***от 21.08.2017 г. за предоставяне в паричен заем на сумата от 1
000 лв. срещу задължението на ответника да я върне заедно с договорна лихва в
размер от 483,68 лв. чрез 24 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер
от по 61,82 лв. с падеж на първата на 05.10.2017 г. и падеж на последната на 05.09.2019
г. съгласно погасителен план, неразделна част от договора.
В
раздел III-ти от последния е уговорено, че паричните средства,
предмет на кредита, ще се предоставят на заемополучателя по конкретна негова
банкова сметка, *** „Първа инвестиционна банка“ АД. С договора Д. е избрал допъблнителна
опция – пакет „Бонус“ за предоставяне на допълнителни услуги, предмет на
допълнително писмено споразумение между страните, с дължимо от ответника
възнаграждение в размер от 1
200,48 лв., платими на 24 равни месечни вноски от по 50,02 лв. на падежните
дати на основното задължение.
Изяснява
се, че договорът за кредит е сключен въз основа на молба от ответника Н.Д.,
обективарана в искане от 30.08.2017 г., в което същият е посочил, че изразява
желание за отпускане на паричен заем в размер от 1 000 лв. и за срок от 24
месеца, с вписани лични данни, трудова ангажираност. Попълнен е и Стандартен европейски
формуляр от двете страни с вписани размер на заема, начин на усвояването му –
чрез превод по банкова сметка, *** договора, неговия срок, общата дължима сума,
фиксираният лихвен %, право на отказ от договора, с отбелязване, че ответникът е
получил препис от формуляра.
Установява
се също, че съгласно клаузата на т. 3.4. от приложимите Общи условия на
ищцовото дружество към договор за потребителски кредит /приети в заверен препис
по делото/ договорът влиза в сила след подписването му от страните и на датата,
посочена в него. Въз основа на така подписания договор кредиторът се задължава
да предостави на клиента /заемателя/ договорените парични средства по сметката,
посочена от последния в самия договор – арг. т. 3.5 от ОУ. Съгласно клаузата на
т. 8 от последните основно задължение на заемателя е да върне предоставената в
заем сума заедно с договорното възнаграждение, на равни месечни вноски в размер
и в срокове съгласно посоченото в договора и според погасителния план,
представляващ неразделна част от същия. В клаузата на т. 12.3 от Общите условия
е предвидено, че при забава от страна на заемателя в плащането на една месечна
вноска по договора с повече от 30 календарни дни настъпва автоматично
прекратяване на договора за кредит и обявяване на предсрочната му изискуемост –
без да е необходимо заемодателят да му изпраща уведомление. При прекратяване на
договора на това основание клиентът дължи връщане на останалите непогасени
вноски, включително възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги,
лихви за забава и такси.
Съгласно
представеното и прието по делото извлечение от сметка, озаглавено транзакции, с
преводно нареждане от 31.08.2017 г. ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД превежда
по банковата сметка на ответника Н.Д., посочена в процесния договор за кредит,
сумата от 1 000 лв. с посочено основание за превода : „**********“.
Данните
по делото сочат, че от ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД е изготвено
уведомително писмо от 08.12.2017 г., адресирано до ответната страна Н.Д., с което същият се
уведомява, че поради неизпълнение на задълженията му по договора за
потребителски кредит № ***същият е едностранно прекратен на основание
приложимите Общи условия, считано от 05.12.2017 г. По делото не се установява
това писмо да е било получено от ответника преди връчването му като приложение
към исковата молба в хода на настоящото производство.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК. Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение
е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а установителният иск е
предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, след дадени от съда указания по реда на
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от исканото
установяване.
Възникването
в полза на ищцовото дружество на процесното вземане е обусловено от установяване,
при условията на пълно и главно доказване: 1). наличието на твърдяното облигационно отношение с ответника,
предаването на заемната сума на заемополучателя /чрез превод към него по
посочена банкова сметка, *** уговорен между страните/, уговорения падеж на
погасителните вноски; 2). настъпването на основанието за предсрочна изискуемост
на вземането и обявяването ѝ на ответника; 3). установяване на
вземането по размер.
Съдът намира
за установено по делото възникването на облигационно правоотношение между „Профи
Кредит България“ ЕООД, в качеството му на заемодател и ответника Н.А.Д., в
качеството му на заемател, чийто правопораждащ юридически факт е процесният договор
за потребителски кредит № ***г., както и, че ищецът е изпълнил основното си
задължение за предаване на ответника на заемната сума в общ размер от 1 000 лв., на 31.08.2017 г.
Фактът на
сключване на договора не се спори от ответната страна, а и се установява от
преписа на договора, приет като доказателство по делото, подписан от двете
страни – от „Профи Кредит България“ ЕООД, като заемодател и от ответника Н.Д.,
като заемополучател – обстоятелство, неоспорено по делото. Касае се за
постигната договорност по всички съществени реквизити в изискуемта от ЗПК
писмена форма. В тази връзка и в отговор на доводите на особения представител
на ответника следва да се отбележи, че процесната двустранна сделка е израз на
обективирани писмени изявления и на двете страни, като дружеството – заемодател,
като юридическо лице е представлявано от свой служител, подписало договора на
всяка страница и удостоверило изявлението си с печат на дружеството – кредитор.
Този извод не се разколебава от липсата на представено по делото доказателство,
от което да е видно, че това лице е упълномощено да представлява „Профи Кредит
България“ ЕООД по процесната сделка чрез изрично пълномощно или по силата на
овластяване с трудов договор.
Сделката,
сключена от представител без надлежно удостоверена представителна власт обаче
не е нищожна като сключена при липса на съгласие, а висящо недействителна –
арг. чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Последната не поражда целените с нея правни последици,
но същите настъпват ако лицето, от името на което е сключен договорът го
потвърди в съответствие с чл. 42, ал. 2 ЗЗД, респ. чл. 301 ТЗ.
В настоящия случай,
доколкото заемодателят е търговско дружество намира приложение разпоредбата на
чл. 301 ТЗ, установяваща, фикцията, че търговецът потвърждава действията,
извършени от негово име от лице без представителна власт, ако не се противопостави
веднага след узнаването, каквото в случая не се твърди и не се установява.
Наред с
това, от събраните по делото доказателства може да се направи безспорен извод,
че дружеството-заемодател „Профи Кредит България“ ЕООД е потвърдило изрично сключването
на процесния договор с факта на предприемане на съдебна защита на правата си,
произтичащи от същия чрез предявяване на процесните искови претенции.
Дори и да се
приеме, че не е налице такова потвърждаване, то на недействителността на
сделката на процесното основание може да се позове само лицето, от името на
което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници, в който
смисъл са задължителните за съда указания, дадени в т. 2 от ТР № 5 от
12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС. Сред кръга от тези лица
обаче, не е насрещната страна по сделката.
Ето защо,
съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит № ***г. е породил
правните последици, към които е насочен, а с това и насрещните права и
задължения между страните.
Същевременно
от приетото по делото извлечение от сметка /транзакции/ с посочено основание за
осъществения на 31.08.2017 г. превод – номерът на процесния договор за кредит и
тълкуването му във връзка с раздел III от процесния договор, регламентиращ
начина на предаване на заемателя на процесната сума, съдът приема за доказан и
този втори елемент от фактическия състав на процесното придобивно основание, а
именно предавенето на паричния кредит чрез превода по сметката на ответника Н.Д.
на заемната сума от 1 000 лв., какъвто е уговореният между страните начин на
нейното предаване.
С това в
правната сфера на заемополучателя Д. е възникнало насрещното задължение да
върне заемната сума заедно с уговорената договорна лихва на 24 равни месечни
вноски с размери и падежи, подробни индивидуализирани в погасителния план,
представляващ неразделна част от договора.
Както
беше изяснено, в исковата молба ищецът излага твърдения за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита на основание клаузата на т. 12.3 от приложимите към
правоотношението Общи условия. Съгласно последната при забава от страна на
заемателя в плащането на една месечна вноска по договора с повече от 30
календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора за кредит и
обявяване на предсрочната му изискуемост без да е необходимо заемодателят да
изпраща уведомление на заемателя.
Съдът,
при анализ на събраните по делото доказателства, намира, че това право не е
надлежно упражнено от кредитора преди образуване на настоящото
производство. Ищцовото дружество се позовава
на настъпила предсрочна изискуемост на кредита поради неплащане в срок на
конкретни падежирали месечни вноски. В този случай, за да се приеме, че
вземането е изискуемо и подлежи на изпълнение, следва да бъде установено
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че
ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили и обективните факти, обуславящи настъпването ѝ –
соченото неизпълнение и ако изявлението ѝ в този смисъл е достигнало и
получено от длъжника преди депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – в този
смисъл са и разясненията, дадени в т. 18 на ТР № 4/2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, както и с решение № 58/15.04.2009 г. по т. д. №
584/2008 г. II т. о., ВКС.
В
конкретната хипотеза няма данни, сочещи, че ответникът Н.Д. е надлежно уведомен
за отнемането на преимуществото на срока по процесния договор от страна на кредитора.
Няма такъв характер изпращането на приложеното по делото уведомително писмо от 08.12.2017
г., с оглед липсата на доказателства за редовно проведена процедура по
връчването му на адресата.
Липсата на
изпратено уведомление до длъжника за довеждането до знанието му на изявлението
за предсрочна изискуемост прави процесното вземане, основано именно на
упражненото от кредитора право за отнемане преимуществото на срока, неизискуемо
към датата на подаване на заявлението.
Същевременно
съдът съобрази, че изискуемостта на всички 24 погасителни вноски по процесния
договор, с падеж на последната на 05.09.2019 г. е настъпила към момента на
приключване на устните състезания в настоящия процес – на 03.10.2019 г. Този
факт следва да бъде съобразен от съда, въпреки че не са налице последиците на
надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за
кредит. Длъжникът – ответник по иска дължи изпълнение за тази част от дълга, по
отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните – в случая за
цялото вземане, тъй като дори когато в производството не бъде доказано, че
претендираното вземане е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна
изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да
бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено неизпълнение на това
вземане по отношение на вече падежиралите вноски – в този смисъл са и
задължителните за съда разяснения, дадени в мотивите на т. 2 от ТР от
02.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Следователно,
в правната сфера на ищцовото дружество е възникнало вземане за главница в
размер от 1 000 лв. По делото не се излагат твърдения от ответната страна и не
се установява, въпреки разпределената доказателствена тежест в тази насока, заемополучателят
Д. да е платил сумата или част от нея и по този начин да е погасил изискуемото
си задължение по договора за кредит. В тази връзка съдът счита за неоснователно
възражението на особения представил, изложено в отговора на исковата молба, за
неяснота относно начина на формиране на процесното вземане, доколкото предмет
на исковата претенция е вземането за главница в пълния ѝ размер съгласно
договора за потребителски кредит при липса на реализирано плащане.
Останалите
доводи на ответната страна са насочени към оспорване действителността на
твърдени от ищеца допълнителни услуги, предмет на сключено между него и
ответника допълнително споразумение. Доколкото последните не са включени в
предмета на делото чрез самостоятелен иск, а и с оглед липсата на твърдения и
доказателства ответникът Д., като заемполучател, да е превеждал на ищеца суми
за тяхното погасяване, то и въпросът за действителността им не следва да бъде
обсъждан.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК с предмет сумата от 1 000 лв., представляваща
изискуема и непогасена главница – заемната сума по договор за потребителски
кредит № ***г. се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен
изцяло.
Върху
главницата следва да бъде присъдена и законната лихва за забава, но считано не
от датата на подаване на заявлението – 10.05.2018 г., а от 06.09.2019 г.
/датата, следваща падежа на последната погасителна вноска по договора за
кредит, откогато ответникът е в забава на цялата сума от 1 000 лв./ до
окончателното изплащане на вземането.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – основателност на предявения иск право на разноскиима само
ищецът, както за тези, сторени в настоящото исково производство, така и за
тези, направени в хода на производството по ч. гр. дело № *** по описа на
Районен съд – П., в който смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в
т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 75 лв. – разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в производството по ч. гр. дело № *** /при съобразяване с
размера на предявените суми, уважената претенция и вземанията, предмет на
прекратителното определение/ и сумата от 275 лв. – разноски за държавна такса
/според иска, предмет на разглеждане по същество/, юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство и възнаграждение за особения
представител. Съдът определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете
съдебни производства в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
(изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение
в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца, изразяваща се в подаване на искова и
писмени молби, без процесуално представителство в съдебно заседание, както и
конкретната фактическа и правна сложност на делото. На ответника не се следват
разноски.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В срещу Н.А.Д., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** установителен ск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че Н.А.Д. дължи на „Профи Кредит България“
ЕООД сумата от 1 000 лв., представляваща
изискуема и непогасена главница по договор за потребителски кредит № ***г. и
законната лихва за забава върху същата, считано от 06.09.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума по ч. гр. дело № *** по
описа на Районен съд – П., ГО, XI-ти състав е
издадена Заповед № 2415 от 11.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ искането за законна лихва върху
главницата за периода от датата на постъпване в съда на заявлението – 10.05.2018
г. до 05.09.2019 г.
ОСЪЖДА Н.А.Д., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да
заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В сумата от 75 лв., представляваща сторени разноски по ч. гр. дело № *** по
описа на Районен съд – П., ГО, XI-ти състав и сумата от 275 лв., представляваща сторени разноски
в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № *** по
описа на съда с приложени към същото заверени преписи от решението и от
определението от 22.11.2019 г., да се изпратят на съответния съдебен състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: