РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Сливен, 15. 03. 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично
заседание на втори март, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 6 по описа на съда за 2023 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни
помощи за деца /ЗСПД/.
Образувано е по жалба от И.В.Е. с ЕГН: **********,***,
подадена против Заповед № ЗСПД/Д-СН/13391 от 03.01.2023 г., издадена от
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – С., с която на И.В.Е. е отказана
месечна помощ за о. на д. по чл. 8д от ЗСПД. Оспорващата твърди в жалбата си,
че д. й има право на месечна помощ по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД и изразява
несъгласие с оспорената заповед.
В съдебно заседание оспорващата,
редовно призована, се явява лично. Поддържа жалбата.
Административният
орган – Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – С., редовно призован, не
се явява и не се представлява в съдебно заседание. В представен писмен отговор
счита жалбата за неоснователна, моли да бъде отхвърлена, излага съображения в
подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорената заповед.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството пред административния орган е
образувано по Заявление-декларация за отпускане на месечни помощи за о. на д. с
т. у. по чл. 8д от ЗСПД с Вх. № ЗСПД/Д-СН/13391 от 21.12.2022 г. по описа на
Дирекция “Социално подпомагане” /ДСП/ – С., подадено от И.В.Е.. В Заявлението-декларация
оспорващата е декларирала, че з. с. с. й М. К. Е., б. г., п. г. за о. на д. И. В.
С. с ЕГН: **********, с г. ***., с *** в. и с. на у.
По подаденото от оспорващата заявление-декларация, е
изготвено на 03.01.2023 г. Становище от социален работник при ДСП – С., че
лицето няма право на месечна помощ за о. на д., тъй като не е спазено условието
на чл. 3, т. 3 от ЗСПД д. да е с б. г.
На 03.01.2023 г. от Директора на ДСП – С. е издадена
оспорената в настоящото производство Заповед № ЗСПД/Д-СН/13391, с която на И.В.Е.
е отказана месечна помощ за о. на д. по чл. 8д от ЗСПД, с мотиви, че не е
спазено условието на чл. 3, т. 3 от ЗСПД – д. И. В. С. е с г. ***.
От съдържащите се в административната преписка
документи е видно, че:
Оспорващата И.В.Е. е г. на ***, със с. на п. п. в
Република България - като ч. на с. на б. г., и с регистриран постоянен адрес ***.
С. й М. К. Е. е б. г., с регистриран постоянен адрес ***.
Д. И. В. С. е р. на *** г. в ***. Съгласно С. му за р.,
издадено на *** в ***, е с р.: б. В. Ю. С. /г. на ***/ и м.- оспорващата И.В..
Д. е със с. на п. п. в Република България - като ч. на с. на б. г., и с
регистриран адрес в ***. С Експертно решение № 95074 от заседание № 231 от
01.12.2022 г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Д-р Иван Селимински – С.“ АД, г.
С., на д. е о. о. на р.: *** в. и с. на у. б. ч. п., с д. на и. - ***, и в. д. –
и. з. д., б. у.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспорената заповед е връчена на
оспорващата на 05.01.2023 г. Жалбата срещу заповедта е входирана в
деловодството на съда на 05.01.2023 г. и следователно е подадена в преклузивния
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 10, ал. 6 от ЗСПД. Жалбата е
подадена и от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен
интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган по смисъла на чл. 10, ал. 4 във връзка с ал. 5 от ЗСПД.
При издаване на оспорения акт е спазена установената
форма – заповедта е писмена и е мотивирана – в съответствие със специалната
норма на чл. 10, ал. 5 от ЗСПД. Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата
на чл. 59, ал. 2 от АПК съществени реквизити. В административното производство
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган, в изискуемата от закона форма, при липса на съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, но е постановена в противоречие
с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, което
обуславя нейната незаконосъобразност - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и
т. 5 от АПК.
По делото е установено, че оспорващата и д. й И. В. С. са с *** г., със
с. на п. п. в Република България - като ч. на с. на б. г. Д. е м., р. е в ***, но
ж. п. в Република България, н. е н. за о. и. с., о. се в с. на б. г., и е д. с
т. у.
Съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за
чужденците в Република България /ЗЧРБ/, ч. по смисъла на този закон е в. л.,
което н. е б. г.
В чл. 26, ал. 2 от Конституцията на Република България
и в чл. 3, ал. 1 от ЗЧРБ е регламентирано, че ч., които п. в Република
България, имат всички права и задължения според Конституцията, българските
закони и ратифицираните международни договори, с изключение на тези, за които
се изисква българско гражданство.
В специалния закон ЗСПД в чл. 3 са изброени групите
лица, които имат право на семейни помощи за д. В чл. 3, т. 3 от ЗСПД са
посочени с., в които е. от р. е б. г. - за д. с б. г., които о. в с. А в чл. 3,
т. 5 от ЗСПД са включени с. на ч. г., които п. п. и о. д. с. в страната, ако
получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен
договор, по който Република България е страна. Следователно правото на семейни
помощи по националното законодателство не е обвързано във всички случаи с б. г.,
а регламентира подпомагане и на ч., които п. п. и о. д. с. в Република
България.
Оспорващата, освен че е ч. на с. на б. г., е и ч.,
който п. п. и о. д. с. в Република България.
При преценка на
правата на оспорващата и на д. й, в качеството им на ч. със с. на п. п. в
Република България, следва да се съобрази и Директива 2003/109/ЕО на Съвета от
25 ноември 2003 година относно с. на д. п. г. от т. с. Директивата е с
приоритетно прилагане пред националните норми, които й противоречат. В
Преамбюла на Директивата се съдържат съображения, че: С цел да се създаде
истински интеграционен инструмент в обществото, в което д. п. се е у.,
последният следва да се ползва от р. с г. на държавата-членка по отношение на широк
диапазон от икономически и социални области в зависимост от приложимите
условия, определени с настоящата директива /т. 12/; По отношение на социалното
подпомагане възможността от ограничаване на придобивките на д. п. до основните
такива означава, че това понятие ще покрива минималния доход за издръжка, за
обезщетения в случай на заболяване, бременност, родителска помощ или
дългосрочни грижи /т. 13/. Съгласно чл. 11, § 1, б. „г“ от Директивата, д. п.
се ползва от р. т. с г. на държавата-членка по отношение на социалното
осигуряване, социалното подпомагане и социалната закрила, така както са
дефинирани в националното законодателство.
Съобразявайки горецитираните разпоредби, съдът намира,
че национална правна уредба, която предвижда изключване от семейни помощи за д.
на ч., п. п. и о. д. с. на територията на Република България, което е със с. на
п. п. в страната, противоречи на Общностното право и следва да бъде оставена
неприложена.
Наред с изложеното, съдът счита за необходимо да посочи
и следните съображения по националното право за незаконосъобразност на оспорения
отказ.
В разглеждания случай предмет на отказа е семейна
помощ по чл. 8д от ЗСПД, която е месечна помощ за о. на д. с т. у., а съгласно
чл. 51, ал. 3 от Конституцията на Република България, л. с ф. и п. у. се н. п.
о. з. на Държавата и обществото. Тази з. се отнася и за п. п. на територията на
Република България на съответното правно основание.
Процесният отказ на месечна помощ за д. с т. у., което
е с п. п. и е о. на територията на Република България, е в нарушение на негови
основни права и не е съответно на целта на закона и поради следното:
Правото на семейна помощ е производно от и
обезпечаващо правото на д. на ж. с., с. на н. на н. ф., у., д., м. и с. р., прогласено
в чл. 27 от Конвенцията за правата на детето, ратифицирана от Република
България и обнародвана в ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г. Съгласно разпоредбата на
чл. 27 от Конвенцията, Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на
в. д. на ж. с., с. на н. на н. ф., у., д., м. и с. р.; Родителят/родителите или
другите лица, о. за д., имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на
своите способности и финансови възможности у. за ж., н. за р. на д.; Държавите
- страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия и в рамките на
своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите
и другите лица, о. за д., да осъществяват това право и в случай на нужда
предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на
изхранването, облеклото и жилището. С процесния отказ да се отпусне месечна
помощ по чл. 8д от ЗСПД е нарушено правото на д. И. В. С., о. с г. на м. м. и
на с. й по о. м., на ж. с., с. на н. на н. р. Целта на семейната помощ по чл.
8д от ЗСПД е да п. с. н. п. о. на ж. с. на д. с т. у.
По изложените съображения, оспореният административен
акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Преписката следва да бъде
върната на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК за
ново произнасяне, при спазване на указанията в настоящото решение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на И.В.Е. с ЕГН: **********,***,
Заповед № ЗСПД/Д-СН/13391 от 03.01.2023 г., издадена от Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – С.
ВРЪЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“– С., за ново произнасяне по Заявление-декларация за отпускане на
месечни помощи за о. на д. с т. у. по чл. 8д от ЗСПД с Вх. № ЗСПД/Д-СН/13391 от
21.12.2022 г. по описа на Дирекция “Социално подпомагане” – С., подадено от И.В.Е.,
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, при съобразяване със
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с
настоящото решение.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: