Р Е Ш Е Н И Е
№……………/……… 2019г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХІІІ-ти състав, в публичното заседание на
десети декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ
ДИЧЕВА
при секретаря Светла Великова
като разгледа докладваното от съдия Н. Дичева адм. дело № 2877/2018г.
по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 215 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалби както следва: едната
с вх. № РД 18018723ВН/ 26.09.2018г. от Р.С.А. и Р.С.С., депозирана чрез адв.
Ст. С.; втората с вх. № РД
17004909ВН-002 ВН /03.10.2018г. на Р.Д.Г., депозирана чрез адв. М. Д., срещу
Заповед № 3311/13.09.2018г. на Кмета на Община Варна; третата жалба с вх. № РД
18020539ВН /24.10.2018г. от Л.А.С. и от И.Д.А., депозирана също чрез адв. М. Д..
С оспорената Заповед № 3311/13.09.2018г.,
е разрешено на Кръстьо Т.Ч., Т.Т.У., К.С.У., Ж.С.У. и на Т.Е.А. - собственици
на УПИ ІІ- 2397, в кв. 226 / ПИ 10135.2552.2397 по КК на гр.Варна/ по ПУП- ПРЗ
на жк „Изгрев“, одобрен със Заповед № Г-53230.12.2014г. на зам. Кмета на Община Варна, да прокарат
временен път, като съществуващ път, обозначен
в кадастралната карта /КК/ с идентификатор 10135.2552.2395, се разшири
до ширина 3,50 м. и се премине през следните поземлени имоти:
-
ПИ 10135.2552.2413 по КК на гр. Варна, с вписани собственици в КККР
наследници на Д. Г. С. и наследници на С. Г. С., общо засегната площ 21 кв.м.;
- ПИ 10135.2552.2409 по КК на гр.Варна, с вписан собственик в КККР – Р.С.А.,
общо засегната площ 1 кв.м. и ПИ 10135.2552.2408 по КК на гр.Варна, с вписан
собственик в КККР- Р.С.С., общо засегната площ 6 кв.м., като ширината от 3.50
кв.м. се отчита от съществуващия ел. стълб.
Неразделна част от обжалваната заповед е Скица №548/10.09.2018г., на
която трасето на временния път е обозначено със зелен цвят. В акта изрично е
указано, че размерът на обезщетенията за годишен наем, подобренията и
насажденията, попадащи в трасето на временния път в ПИ 10135.2552.2413, ПИ
10135.2552.2409 и ПИ 10135.2552.2408, ще бъдат определени от комисия по чл.210
от ЗУТ. В т.4 от заповедта е посочено, че временният път се прокарва със срок:
до провеждане на отчуждителни процедури и отваряне на улица по влезлия в сила
ПУП-ПУР за района.
Доводите, изложени в жалбата на Р.Д.Г., са
идентични с тези, изложени в жалбата на Л.А.С. и И.Д.А.. Сочи се, че заповедта
е незаконосъобразна като издадена в противоречие са материалноправните
разпоредби и при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Твърди се, че преди да постанови акта
си ответникът в нарушение на чл.35 от АПК не е изяснил фактите и
обстоятелствата от значение за изхода на административното производство –
одобреният със заповедта временен път не съвпадал със съществуващия на място
път с идентификатор по КК 10135.2552.2395, както и не била доказана
необходимостта от провеждане на такава процедура; не били отчетени
съществуващите на място теренни условия, представляващи препятствия за
реализиране на такъв временен път; влезлият в сила за прилежащата територия
ПУП-ПУР предвиждал УПИ ІІ-2397, кв. 226 да има лице към улица-тупик с уширение
накрая с ширина 6 м. от осева точка /ОТ/ 1822 до ОТ 1803, след което преминавал пешеходно до улица „Подвис“ – ОТ 179. Твърди
се също, че с прокарване на така одобрения временен път ще се засегнат законно
построени сгради, постройки в имота на жалбоподателите, което ще доведе и до
свличане на земни маси предвид голямата денивелация на терена и в крайна сметка
би довело до разрушаване на съществуващите в имота постройки. От друга страна
се сочи, че голямата денивелация на терена налага при прокарване на временния
път да бъдат извършени укрепителни мероприятия като например построяването на подпорни
стени, което съществено би оскъпило реализирането му, тоест - в хода на административното производство не е
изследван въпросът за наличие на други варианти, по-икономични и
по-благоприятни за засегнатите лица. В жалбата на Р. Ст. А. и на Р. Ст. С. ***
се оспорва като незаконосъобразна поради наличие на формални пороци – като
правни основания за издаване на заповедта органът е посочил ал.1 и ал.2 на
чл.190 от ЗУТ, което предполага наличието на различни материални предпоставки
за провеждане на производство по този ред, като те не могат да бъдат налице
едновременно. В допълнение са сочи, че с прокарването на временния път ще бъдат
засегнати законни строежи в имотите на двете жалбоподателки, което не се допуска
от закона. Изложени са аргументи, че одобреният временен път е с по-голяма
ширина от тази по одобрения за прилежащата територия ПУП-ПУР с цел да се
осигури не просто транспортен достъп до УПИ ІІ-2397, а достъп на извънгабаритна
строителна техника, каквато цел не се ползва от закрилата на закона. Като
съществен порок в производството пред ответника се сочи, че не са обсъдени
възраженията на собствениците на засегнатите обслужващи имоти. Петитумът и на
трите жалби е Заповед № 3311/13.09.2018г. на Кмета на Община Варна да се отмени
като незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателите Р.Д.Г.,
Л.А.С. и И.Д.А. се представляват от адв. М. Д., която поддържа жалбата.
Жалбоподателите Р.С.А. и Р.С.С.А. се
представляват от адв. С., която също
поддържа депозираната жалба и моли за отмяна на оспорения административен акт
като незаконосъобразен.
Ответникът – Зам.Кметът на Община Варна не
изразява становище по делото.
Заинтересованите страни – К.С.У., Т.Т.У., Ж.С.У.
и Т.Е.А. чрез адв. Д. П. оспорват жалбата.
Заинтересованата страна К.Т.Ч. не изразява
становище по същество на делото.
Заинтересованата страна С.И.С. не изразява
становище по същество на делото.
Заинтересованата страна Х.С.С. не изразява
становище по същество на делото.
Заинтересованата страна С.С.С. не изразява
становище по същество на делото.
След като извърши съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът установи от
фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбите:
Съгласно чл.115, ал.2 от ЗУТ, данните за
местоположението, границите, размерите, трайното предназначение и начина на
трайно ползване на поземлените имоти и сградите и съоръженията на техническата
инфраструктура, в които има самостоятелни обекти, данните за държавните граници,
границите на административно-териториалните и териториалните единици и
границите на територии, обхващащи имоти с еднакво трайно предназначение, както
и данните за собствеността и ограничените вещни права, се извличат от
кадастралната карта и имотния регистър. Не се спори, че за територията на ж.к.
„Изгрев“, гр.Варна има одобрени и влезли в сила Кадастрална карта и кадастрални
регистри /КК и КР/, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/
- София. Видно от представената на л.28 от делото актуална Скица на ПИ
10135.2552.2408, негов собственик е Р.С.С.. От представената на л.79 от делото
актуална скица на ПИ 10135.2552.2413 същият се владее в идеална съсобственост
от наследниците на С. Г. С. и от наследниците на Д. Г. С.. Жалбоподателите Р.Д.Г.,
Л.А.С. и И.Д.А. имат качество на наследници на втория с оглед на представеното
по делото Удостоверение за наследници изх. № АУ 092736МЛ (л.80 от делото).
Правният интерес на жалбоподателката Р.С.А. се доказва от представения на л.25
от делото Договор за доброволна делба на съсобствен имот, представляващ дворно
място пл.№3116 по плана на ж.к. Изгрев, цялото с площ от 650 кв.м. по
нотариален акт, а по скица – 800 кв.м. като след делбата Р.Ст. А. е придобила
собствеността върху дворно място, съставляващо имот пл. № 3116-Б в кв. 137 по
плана на ж.к. Изгрев с площ от 4900 кв.м. по скица, а по нотариален акт – 325
кв.м.
Доказателства за уведомяване на
жалбоподателите за издаване на процесната заповед са приложени на л.46 – 48 от
делото. Оспорването е предприето в срока по чл.149, ал.1 от АПК, относно което
страните не спорят. Жалбите са подадени пред териториално и материално
компетентен съд от лица, които разполагат с правен интерес от оспорване на
административния акт, предвид представените доказателства за собственост върху
засегнатите от заповедта имоти – ПИ 10135.2552.2413, ПИ 10135.2552.2409 и ПИ
10135.2552.2408. С оглед на горното жалбите са допустими и следва да се
разгледат от съда по същество.
Относно фактите:
Административното производство пред
ответника е започнало във връзка със заявление рег.№ РД17004909ВН (л.54 от
преписката), депозирано в деловодството на Община Варна от К.С.У. и Милена Г.И..
Със заявлението е поискано от Кмета на общината да започне процедура за „временно разширение на съществуващ път –
ул. „Гладиола“ в ж.к. „Изгрев“, кв.226, пред имоти ПИ 2408 и ПИ 2409“. Като
основание за отправяне на искането е посочено, че в УПИ 2397, кв. 226 предстоят
строителни дейности, а габаритите на сега съществуващия път – ул. „Гладиола“ не
позволява навлизането на по-едро габаритна техника. За удостоверяване на
вещните си права върху УПИ 1035.2552.2397 заявителите са представили Нотариален
акт /НА/ № 160, том ХХХ, дело № 7533 от 20.07.1993 г. на нотариус с район на
действие СР- Варна, НА № 79, том І, рег.№ 953, Дело № 79 от 07.08.2008г. за
дарение на недвижим имот и НА №44, том ІV, рег.№12720, Дело №199 от
20.11.2012г./л.61 до л.64 от преписката/. По силата на първия титул за
собственост К.Т.Ч. е дарил на племенниците си К.С.У. и Ж.С.У. по 150 кв.м.
идеални части от дворно място с площ от 740 кв.м., находящо се в гр. Варна,
ж.к. „Изгрев“, съставляващо имот пл.№ 3100 в
кв.137. С НА №44, том ІV, рег.№12720, Дело №199 от 20.11.2012г. за
замяна на недвижим имот К.Т.Ч. е прехвърлил на сестра си Т.Т.У. 256 кв.м. ид.
части от място с площ от 706 кв.м. по скица, а по НА – 740 кв.м. от ПИ с
идентификатор 10135.2552.2397. Към заявлението е приложена и декларация /л.60
от преписката/, с която заявителят Кр. У. е декларирал пред ответника, че няма
постигнато съгласие между него в качеството му на собственик на ПИ 10135.2552.2397 и собствениците на
имотите, през които иска да бъде прокарано трасето на временния път. Представена
е и Заповед № 532/30.12.2014г. на Зам. Кмета на Община Варна, с която е одобрен
ПУП – ПРЗ /план за регулация и застрояване/ за УПИ 10135.2552.2397, кв. 226 по
плана на ж.к. „Изгрев“, както и извадка от действащия за прилежащата територия
ПУП-ПУР, одобрен с Решение № 552-6/ 26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет –
Варна.
Във връзка с писмо на Община Варна,
Дирекция Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“ рег. №
РД17004909ВН от 20.03.2017г. Заявителят Кр. У. чрез пълномощник е подал нова
заявление рег. № АУ029172ВН/ 03.04.2017 г. за откриване на същата процедура.
Заявлението е разгледано от Комисия за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за
учредяване право на преминаване и прокарване на временен път /по-нататък ще се изписва само Комисията/,
назначена със заповед № 2355/04.07.2016 г. и допълнена със Заповед №
0969/06.04.2017 г. на Кмета на Община Варна, като в т.4-4 по протокол № 4 от
07.04.2017г. е взето решение да се извърши оглед на място и да се докладва
повторно в Комисията за вземане на решение.
След извършения оглед на място Дирекция
„АГУП“ при Община Варна изпратила до заявителя Кр. Ч. писмо рег. №
АУ29172ВН_002ВН/20.10.2017г., с която го уведомили, че процедурата за
прокарване на временен път до имот му ще продължи след като бъдат премахнати
незаконните постройки в ПИ 10135.2552.2413, попадащи в трасето на улицата по
регулация.
С ново заявление рег. № АУ029172ВН_004/
18.07.2018 г. К. Ст. У. е уведомил ответника, че незаконната постройка в ПИ
10135.2552.2413 вече е премахната, с оглед на което процедурата по прокарване
на временен път може да продължи.
На заседание на Комисията от 23.07.2018г.
молбата на Кр. У. отново е била подложена на обсъждане. Взето е решение 7-5 по
Протокол № 7 от същата дата временният път да се прокара от източната страна на
УПИ 10135.2552.2397 – от продължението на ул. „Подвис“. Установено е, че
съществуващият на място път може да се разшири на юг през ПИ 2413, 2409 и 2408,
а за да може да се направи завой откъм ул. „Подвис“ следва да се направи уширение
в началото, с което ще се засегне ПИ 2413. С оглед на това е започната
процедура по прокарване на временен път с ширина 3,50 м. до УПИ
10135.2552.2397,кв.226 по одобрения за имота ПУП-ПРЗ като трасето на този
временен път следва да премине през ПИ 10135.2552.2413, ПИ 10135.2552.2409 и ПИ 10135.2552.2408 като в началото
се направи уширение.
Собствениците на засегнатите имоти са
уведомени за откритата процедура с писмо рег. № АУ029172ВН_013/ 10.08.2018 г. В
тази връзка са депозирани три възражения – рег. № АУ029172ВН_014ВН/16.08.2018г.
от Р. Ст. А., рег. № АУ029172ВН_015/20.08.2018г. от С.И.С. и
рег. № АУ029172ВН_016/23.08.2018г. от Р. Д. Г., Л. А. С. и И. Д. А..
Възраженията са разгледани от Комисията на нейно заседание, проведено на
30.08.2018г. Взето е решение № 8-3 по Протокол № 8, с което постъпилите
възражения не са уважени с аргумента, че този вариант за прокарване на временен
път е най-къс и най-икономично изгоден. Комисията е излязла с предложение
Кметът на Община Варна да издаде заповед на основание чл.190, ал.1 и ал.2 и
ал.6 от ЗУТ. За приетото решение заинтересованите лица са уведомени с писмо
рег. № АУ029172ВН_017/04.09.2018г.
(л.11 от преписката).
С оглед решението на Комисията от
30.08.2018г. Зам. Кметът на Община Варна е издал оспорената в настоящото
производство Заповед № 3311/13.09.2018г., с която е разрешено на Кръстьо Т.Ч., Т.Т.У.,
К.С.У., Ж.С.У. и на Т.Е.А. - собственици на УПИ ІІ- 2397, в кв. 226 / ПИ
10135.2552.2397 по КК на гр.Варна/ по ПУП- ПРЗ на жк „Изгрев“, одобрен със
Заповед № Г-53230.12.2014г. на зам.
Кмета на Община Варна, да прокарат временен път, като съществуващ път,
обозначен в кадастралната карта /КК/ с
идентификатор 10135.2552.2395, се разшири до ширина 3,50 м. и се премине през
следните поземлени имоти:
-
ПИ 10135.2552.2413 по КК на гр. Варна, с вписани собственици в КККР
наследници на Д. Г. С. и наследници на С. Г. С., общо засегната площ 21 кв.м.;
- ПИ 10135.2552.2409 по КК на гр.Варна, с вписан собственик в КККР – Р.С.А.,
общо засегната площ 1 кв.м. и ПИ 10135.2552.2408 по КК на гр.Варна, с вписан
собственик в КККР- Р.С.С., общо засегната площ 6 кв.м., като ширината от 3.50
кв.м. се отчита от съществуващия ел. стълб. Неразделна част от заповедта е
цветна скица, на която е нанесено трасето на временния път и засегнатите имоти.
След съобщаване на заповедта на
заинтересованите лица в административното производство е било предприето
нейното оспорване по съдебен ред.
За изясняване на фактите от значение за
изхода на правния спор и по искане на процесуалните представители на
жалбоподателите съдът е допуснал по делото да се изготви съдебно-техническа
експертиза. Същата е изготвена в срок и се кредитира от съда като дадена
компетентно, изчерпателно и безпристрастно. О заключението на вещото лице е
видно, че след извършване на съответните замервания с прецизна GPS е
установено, че изградените на място огради не съответстват изцяло на границите
по Кадастралната карта. Предвид това габаритът на пътя по КК е от 3,07м. до
4,20 м., а на място е от 3,06 м. (при стеснението заради съществуващия на място
ел. стълб) до 4,10 м. ( в началото при съществуващото уширение на пътя в
подхода към ПИ 2413. В отговора на въпрос №2 от СТЕ експертът сочи, че
реализация на временния път налага да бъде премахнат металният гараж, който се
намира в североизточния ъгъл на ПИ 2413, както и живия плет и оградата на същия
имот (между т.6 и т.9 от заснемането). В трасето на пътя попадат и 1 бр. бадем
(около 50 г.), както и 3 бр. сливови дървета и орех на около 15 г. Други
препятствия в трасето на временния път са съществуващите на място два бр.
електрически стълбове.
Като особеност на терена сочи
съществуващата денивелация, поради която подходът към ПИ 2413 се осъществява
откъм ул. „Подвис“ посредством бетонови стъпала, които започват от лицето на
металния гараж и го обикалят от юг. Сочи, че денивелацията, която следва да се
преодолее е между 1,60 м. до 2 м. В тази връзка посоченият метален гараж, както
и живият плет и посочените плодни дървета , освен обичайните си функции,
изпълнявали и роля на „брегоукрепващи
съоръжения“, които препятстват свличането на земни маси от имота върху
кръстовището на съществуващия път и ул. „Подвис“.
След направените прецизни замервания
вещото лице е установило, че електрическият стълб, находящ се срещу ПИ 2408, не
е ситуиран правилно върху одобрения ПУП-ПУР на ж.к. „Изгрев“, използван като
основа за проектиране на временния път. Стълбът е разположен на 0,70 м. южно от
мястото, на което е отразен в ПУР и реално се намира в трасето на бъдещото
пътно платно на улицата между ОТ 1804 и
ОТ 1805, а не в тротоарната площ. В трасето на временния път не е установено
наличието на други плодни дървета, освен тези, намиращи се в ПИ 2413.
Установено е, че за район Приморски , ж.к.
„Изгрев“ в който попадат процесните имоти има изработен и влязъл в сила ПУП-
ПУР. Съгласно одобрения за УПИ 10135.2552.2397 ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № Г
– 532/30.12.2014 г. на Зам. Кмета на Община Варна, влязла в законна сила на
29.01.2015г., предвижда достъпът до имота да се осъществява по улица, която започва
от ОТ 60 преминава през ОТ 1812, 1811, 1810 и 1809, т.е. не по трасето на
одобрения с обжалваната заповед временен път. Сочи се, че реализирането на
временния път ще доведе до свличане на земната основа в ПИ 2413 към пътя под
него. Изразено е становище, че от реализирането на временният път не би
пострадала намиращата се в същия имот жилищна сграда, но премахването на
металния гараж и посочените в експертизата плодни дървета в същия ПИ при
направата на уширението на временния път би довело до активизиране на срутищни
процеси, което ще наложи при прокарване на пътя да се извърши укрепване на
земната основа посредством изграждане на подпорни стени с височина до 2 м.
Счита, че това би оскъпило до голяма степен мероприятието, макар и към момента
на изготвяне на експертизата да не може да посочи с колко би било поскъпването,
доколкото това е въпрос на по-прецизни изчисления след влизане на заповедта в
сила.
В отговора на въпрос №8 експертът е
посочил, че сега съществуващият подход откъм ул. „Подвис“ към имотите на
жалбоподателите и на заинтересованите лица не позволява свободно да се
извърши маневра „завой“ на големи
превозни средства, в т.ч. и на големи камиони и строителна техника. Съобщава на
съда, че в хода на административното производство е изследвана възможността за
прокарване на временния път по трасето на предвидения с действащия за
територията ПУП-ПУР, но е отхвърлен като по-неикономичен и по-неблагоприятен
вариант към настоящия момент.
На въпросите, формулирани от адв. Ст. С.,
вещото лице отговаря, че предвидения с обжалваната заповед временен път изцяло
попада в обхвата на одобрената улична регулация по ПУП-ПУР на ж.к. „Изгрев“ и
попада между ОТ 179, 1803,1804 и 1805. Така предложения вариант за прокарване
на временен път не засяга законни строежи и насаждения в ПИ 2408 и ПИ 2409.
Изградените на място огради на двата имота са отдръпнати към момента на
извършване на огледа на място и не съвпадат с имотните граници по КК.
Съществуващата разлика е отразена в комбинираната скица към СТЕ като с виолетов
цвят са отразени оградите на място, а със зелен цвят е посочена площта, която
се отнема за прокарване на временния път. Неправилно ситуираният електрически
стълб е основната причина за стесняването на сега съществуващия път. Сочи, че
проектираният временен път не засяга масивната ограда на ПИ 2408 тъй като тя е
отдръпната на около 0,4 – 0,7 м. спрямо границата по КК, а, ако електрическият
стълб е бил поставен на място, т.е. в тротоарната площ, то трасето на временния
път не би следвало да се съобразява с него. Изразява становище, че премахването
на електрическия стълб и „потапяна“ в земята на ел. кабелите за сметка на
електроразпределителното дружество, би бил по-добър и икономически
по-целесъобразен вариант. В допълнение сочи, че уширението в началото на
временния път наистина е необходимо, но неговият радиус може да бъде намален до
6 м., което ще доведе и до намаляване разходите за реализиране на временния
път. Към СТЕ е изработена цветна скица, неразделна част от нея, на която вещото
лице е онагледило заключението си.
По делото е допуснато, съответно прието
заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице инж.А.К.. Установено е, че
отразеният в оспорената заповед електрически стълб, както и съществуващата
граница на ПИ10135.2552.2408 не съвпадат по местоположение с отразеното в
скицата към Заповед №3311/13.09.2018 г. на Зам.кмета на Община Варна, но отклонението е несъществено.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, при липса на съгласие от страна на всички
собственици на засегнатите имоти, временните пътища се прокарват въз основа на
заповед на Кмета на общината, каквато е и конкретната хипотеза. А видно от
представената Заповед № 0657/13.03.2017 г. на Кмета на Община Варна (л.9 от
адм. преписка), същия е предоставил своите функции да издава мотивирани
заповеди по чл. 190, ал. 6 от ЗУТ за
прокарване на временни пътища на Пейчо Пейчев – Заместник кмет на Община Варна,
поради което последният е териториално и материално компетентен да издава
заповеди от рода на процесната.
Като извърши дължимата на основание чл.
168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт освен на
основанията, сочени от оспорващите, и на всички основания по чл. 146 АПК, съдът
приема, че Заповед № 3311/13.09.2018 г. на Заместник кмета на Община Варна е
издадена в изискуемата от чл. 59, ал. 2 от АПК форма. Постановена е в писмена
форма и съдържа подробно изложение на мотивите, на фактите и обстоятелствата,
които са обусловили крайния извод – за необходимостта от издаване на акт за
прокарване на временен път по искането на К.У. и Милена Г.И., по посоченото в
скицата трасе. В нея са посочени и правните основания за издаването й.
Жалбоподателите твърдят, че не е посочено на какво правно основание се издава
същата, но предвид това, че страните се защитават срещу фактите, то задължение
на съда е да квалифицира фактите под съответната правна разпоредба. Видно от
производството пред административния орган заинтересованите лица – засегнати от
прокарването на временния път са подали възражение, поради което са разбрали
какво е производството, успели са да организират защитата си, поради което не
им е нарушено правото на защита. В диспозитива на заповедта са посочени
собствениците на имота, до който се разрешава прокарване на временния път, и на
имота, през които преминава трасето му, размерите, с които трасето попада в
него, и общата площ, която заема от имота всеки един имот, през който преминава.
С оглед на изложеното, не са налице основания за отмяна по чл. 146, т. 1 и т. 2
от АПК.
По отношение спазването на
административнопроизводствените правила:
Съдът не констатира съществени нарушения,
допуснати в хода на административното производство във връзка с издаването на
оспорената заповед, които нарушения да обосновават отмяната на обжалвания акт.
Оспорващите са били уведомени за образуваното производство по заявлението на К.У.
и Милена И., взели са участие, като са депозирали възражение, което е било
разгледано от назначената специална комисия от Кмета на Община Варна, като са
налице изложени причините за неуважаване на възражението (както в Протокол № 8
от 30.08.2018 г. на комисията, така и в самата заповед). В съответствие с чл.
35 от АПК индивидуалният административен акт е издаден, след като са изяснени
фактите и обстоятелствата от значение за случая и са обсъдени направените
възраженията на заинтересованите граждани.
Чрез прокарването на временния път се
осигурява транспортен достъп до УПИ ІІ-2397, кв.226, като изискване за законосъобразност
на заповедта по чл.190, ал. 6 предл.
второ от ЗУТ е временният път по възможност да следва новите улици по подробния
устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените
проучвания, както и с трасето му да не се засягат заварени сгради и постройки и
дълготрайни декоративни дървета в служещите поземлени имоти – това следва от
разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗУТ.
Идеята на законодателя е прокарването на
временните пътища да се изпълнява като един вид подготвителен етап до
реализиране на предвижданията на влезлия в сила ПУП-ПУР. С оглед на това и
нормата на чл. 190 (във всичките й алинеи) поставя като приоритет при
прокарване на временни пътища да се следват трасетата на улиците съобразно
влезлите в сила устройствени планове, проектоплановете и извършените
проучвания, а не толкова намирането на най-икономически изгоден вариант.
В този смисъл, съдът намира, че според
общите принципи на административното право – чл. 6 от АПК, следва при
разрешаване прокарването на временния път да се съобразява същият да е
икономично осъществим, но и да е с възможност за целесъобразно устройство на
урегулираните поземлени имоти, както и да не засяга права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта.
Съдът кредитира заключенията на вещите
лица – Вл.Анреев и инж.А.К., съобразно представените доказателства по делото,
както и представените с административната преписка.
Несъстоятелни са възраженията за
нарушаване на условията по второто изречение от разпоредбата на чл. 190, ал. 3
от ЗУТ. Нормата забранява засягането на сгради и постройки, но не и на огради,
за които се твърди, че ще бъдат засегнати – жив плет. В съдебно заседание на
въпрос на адв.С., вещото лице е отговорило, че временният път попада изцяло в
обхвата на уличната регулация. Посочило е, че временният път се намира между
улично регулационните линии, но не попада изцяло в пътното време, т.к. ширината
на уличното платно е 3 м., а ширината на временния път е 3.50 м., но следва да
се отбележи, че тази ширина е необходима именно с оглед целта, за която се
прави временния път – за преминаване на строителна техника. Установява се от
заключението на вещото лице Вл.А., че с така предложеният вариант за временен
път не се засягат законни строежи и насаждения – т.5 от заключението. Установено
е, че не се засягат декоративни дървета, освен плодните в имот №2413. Вещото
лице е посочило, че относно жилищната сграда в ПИ 2413, временния път няма да
наруши здравината й, тъй като в този участък съществуващият път е на нейното
ниво. Посочило е, че при реализацията на трасето на временния път в района на
исканото уширение за ПИ 2413 ще се наложи укрепването с подпорни стени с
височина до 2 м. на места, което би оскъпило изграждането на пътя. Следва да се
отбележи, че укрепване на пътя с подпорни стени ще е необходимо не само за
изграждане на временен път, но и при изграждане на новата улица по ПУП, поради
което в случая изграждането на подпорни стени няма да се ползват само и
единствено за временния път, а укреплението ще послужи и за изграждане на
новата улица предвидена с ПУП. От установеното в т.8 от заключението се
установява, че са налице предпоставките на чл.190 от ЗУТ – временният път
осигурява достъп на строителна техника до имот №2397, като не се засягат
заварени сгради и постройки, както и декоративна растителност. Вещото лице е
посочило, че така съществуващият подход не позволява свободно извършване на
маневра-завой на големи превозни средства, в т.ч. големи камиони, бетоновози и
др. без извършване на допълнителни маневри, поради което с издадената заповед е
в съответствие с целта на закона, а именно да осигури временен път до имот 2397
за преминаване на строителна техника. Също така с прокарване на временния път и
съпътстващите мероприятия по укрепване/изграждане на подпорни стени ще се
предотврати опасността от срутвания на имоти през които минава временния път.
Именно в случай, че не се изпълни предвиденото с обжалваната заповед ще
настъпят много повече неблагоприятни последици при преминаване на строителна
техника за всеки един от имотите, защото в сегашното състояние пътят не е
предвиден за преминаване на строителна техника, както и на други превозни
средства – линейка, пожарна, снегорини, камиони за сметопочистване и др.
Въпросът за материалната законосъобразност
на обжалваната заповед спада и този за правилното приложение на принципа за
съразмерност по чл. 6 от АПК предполага изследване на различните варианти за
прокарване на временен път, тяхното сравняване и реализиране единствено на този
от тях съответстващ на изискванията на чл. 6 от АПК. Правилността на взетото в
това отношение решение на комисията с Решение 7-5 по протокол № 7/23.07.2018 г.
е потвърдена със заключенията на вещите лица. Преценявайки в съвкупност всички
тези обстоятелства, съдът намира обжалваната заповед за материално
законосъобразна.
На поставен въпрос от съда, вещото лице е
отговорило, че от друго място няма вариант да се прекара временен път, като
по-икономичен вариант, от което може да се направи обоснован извод, че с издадената
заповед е определен най-икономичният, целесъобразен начин, което именно е целта
на чл.190 от ЗУТ. Предвид характеристиките на изградените имоти – сгради,
огради, гараж – фургон, както и спецификата на ландшафта на процесните имоти и
територия, е избран възможно най-икономичният и целесъобразен начин за
прокарване на временен път, поради което не са налице твърдените в жалбите
пороци на оспорваната заповед. Фактът, че с разрешаването на временен път с
ширина до 3.50 м. се обяснява с факта, че през него ще преминава строителна
техника. Предвиденото с ПУП новата улица да бъде с ширина 3 м. ограничава
достъпа на живущите/имотите до медицински услуги, пожарна, сметопочистване и
снегопочистване др., което е необходим и задължителен елемент на съвременното
общество. Именно необходимостта от преминаването по временния път на строителна
техника, налага същият да бъде с ширина 3.50 м., а не както е по ПУП от 3 м. Вещото
лице е установило с отговора на въпрос 6, че ПУП-ПУР на Ж.К.“Изгрев“ е влязъл в
сила за засегнатите имоти и за УПИ ІІ 2397, кв.226, като достъпът до имота
съгласно одобрения ПУП е предвиден да се осъществи по улица започваща от о.т.60
през осеви точки 1812, 1811, 1810, 1809, т.е. не е по трасето на предвидения
временен път. Следва да се отбележи, че достъпът до имот 2397 с ПУП-ПРЗ е
предвидено по различен достъп от този определен с обжалваната заповед, но
именно поради необходимост – извършване на строителство, налага да бъде
„изграден“ временен път за реализиране на предвиденото строителство. В т.9 от
заключението на вещото лице Вл.А. е посочил, че според него към настоящия
момент няма друг по-икономичен вариант за друг достъп. Вещото лице е
установило, че предвиденият с обжалваната заповед временен път попада изцяло в
обхвата на одобрената улична регулация по ПУР и попада между о.т.179, 1803,
1804, 1805. Установено е, че не се засягат законни строежи, както и насаждения
в ПИ 2408 и 2409. Вещото лице Вл.А. е посочил, че описаният в заповедта
електрически стълб не е отразен правилно в скицата към обжалваната заповед. На
място попада в пътното платно на проектираната улица по влязла в сила улична
регулация, а не в тротоарната площ, като отклонението е 0.7 м., което
отклонение от 0.7 м. съдът счита за незначително и несъществено. Предложеният
от вещото лице вариант – потапяне в земята на електрическия стълб за сметка на
електроразпределителното дружество и радиуса на завиване да бъде намален до 6
м., съдът намира за неправилни. Следва да се отбележи, че оспорената заповед е
издадена по подадено заявление за прокарване на временен път, по който ще
преминава строителна техника във връзка с реализиране на строителство.
Посочените предложения от вещото лице значително ще забавят извършването на строителството,
както и свързаните с него срокове, докато изпълнението на предложенията на
вещото лице няма да доведат до генерално разрешение на проблема.
Одобреният със заповедта вариант на
временен път до ПИ 2937 съвпада с предвижданията на действащия ПУП-ПУР, което
предполага извод за спазване предписанието на чл. 190, ал. 3 от ЗУТ. Освен това
одобреният временен път според неоспореното от страните по делото заключение на
СТЕ е най-икономичен и целесъобразен вариант на временен път, понеже се засягат
най-малко на брой поземлени имоти и с най-малко площ – общо 28 кв. м. от трите
обслужващи имота, без да засяга заварени сгради и постройки, както и
дълготрайни декоративни дървета, каквото ограничение е поставено в чл. 190, ал.
3 от ЗУТ.
В обобщение атакуваният индивидуален
административен акт е законосъобразен и не подлежи на отмяна или прогласяване
неговата нищожност.
Предвид изхода на правния спор на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 219 от ЗУТ на заинтересованите
лица К.Т.Ч., Т.Т.У., К.С.У., Ж.С.У., Т.Е.А. се дължи присъждане на съдебни
разноски. Предвид факта, че адв.П., като процесуален представител на лицата, е
направил искане за присъждане на съдебни разноски в последното по делото
съдебно заседание, но не е приложил списък на разноски, в съответствие на чл.80
от ГПК, съдът счита, че жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят
само внесен депозит за в.л. на заинт. стр. К.С.У. в размер на 300лв. /видно от вносна бележка
л.151/.
С оглед съдебното произнасяне по правния
спор съдът следва да уважи искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл.
144 от АПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, както и разноски за депозит за вещо лице общо в размер на 300 лв.
внесени от община Варна.
Въз
основа на изложеното, съдът:
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ субективно съединените жалби на Р.Д.Г.
ЕГН **********, Р.С.А. , Р.С.С. ЕГН **********, Л.А.С. ЕГН **********, И.Д.А.
ЕГН **********, срещу заповед № 3311/13.09.2018г. на заместник-кмета на Община
Варна, с която е разрешено на К.Т.Ч., Т.Т.У., К.С.У., Ж.С.У., Т.Е.А. -
собственици на УПИ ІІ -2397, кв.226 по ПУП-ПРЗ на ЖК „Изгрев“, прокарване на
временен път.
ОСЪЖДА Р.Д.Г. ЕГН ********** Р.С.А. , Р.С.С. ЕГН **********,
Л. Аркадиевна С. ЕГН **********, И.Д.А. ЕГН ********** *** разноски в общ
размер на 400лв./четиристотин лева/,
ОСЪЖДА Р.Д.Г. ЕГН ********** Р.С.А. , Р.С.С. ЕГН **********,
Л. Аркадиевна С. ЕГН **********, И.Д.А. ЕГН ********** да заплатят на Касимир С.У. *** разноски
в общ размер на 300 лв. /триста лв./
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14 –дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: