№ 190
гр. Плевен, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20224430104567 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от ***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, чрез
адв. С. Г. Й., с адрес за получаване на съобщения и призовки: ***, против Т.
В. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: *** и В. П.
В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ****, в която се твърди
следното : на 17.11.2020г. в гр.Плевен е издаден от Т. В. С., ЕГН **********
и ***, ЕГН ********** в качеството си на поръчител/ авалист Запис на
заповед, по силата на който са се задължили без разноски и протест на
предявяване да заплатят на ***, ЕИК: *** сумата от 759.31 евро,
представляващи 1 485.08 лева към датата на издаването му. Същият е
предявен за плащане на двамата на 17.11.2020г.
Поради неизпълнение от страна на длъжниците ***, ЕИК ***
депозирала заявление по чл.417 от ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на което е образувано ч.г.д.
№3830/2022г. по описа на Районен съд - Плевен, 5-ти състав. С Разпореждане
1
№7613/26.07.2022г. е отказано да бъде издадена заповед за изпълнение, като
на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 е указана възможността за предявяване на
настоящия иск за вземането.
Излага се, че записът на заповед принципно е самостоятелна правна
сделка от категорията на абстрактните, при която основанието е извън
съдържанието на документа. По аргументи от Тълкувателно решение
№4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГГК на ВКС, страните не
са задължени да разкриват каузалното правоотношение, по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед - т.17 на ТР № 4/2013 г. на
ОСГГК на ВКС, но въпреки което с цел пълно изясняване на спора и
евентуално възражение от ответниците в тази насока се излагат твърдения, на
които се основава исковата претенция, а именно : записът на заповед е
издаден по повод конкретно каузално правоотношение, а именно
долуописаният Договор за заем между страните, по смисъла на чл. 7 от който
записа на заповед служи за обезпечение. На 17.11.2020г. в гр. Плевен между
*** в качеството си на „ЗАЕМОДАТЕЛ“, Т. В. С., ЕГН ********** в
качеството си на „ЗАЕМАТЕЛ“ и В. П. В., ЕГН ********** в качеството си
на „ПОРЪЧИТЕЛ“ е сключен Договор за паричен заем №***. По силата на
горепосочения договор *** е предоставило на ЗАЕМАТЕЛЯ ***, ЕГН
********** паричен заем в размер от 613.55 евро, представляващи 1 200 лева,
изчислени по курса на БНБ към датата на подписване на договора.
Съгласно чл.1 ал. 3 от Договора Т. В. С. дължи на *** възнаграждение в
размер на 28% годишна лихва, която за целият период на заема е в размер от
145.76 евро, представляващи 285.08лева, изчислени към датата на сключване
на договора.
Съгласно чл.1, ал.4 Т. В. С. се е задължила да върне на *** в срок от 18
месеца сумата от 613.55 евро - главница и 145.76 евро - лихва или общо
759.31 евро, по реда и условията, уговорени и приети от двете страни в
Погасителния план, неразделна част от Договора за заем. Съгласно чл. 2, ал. 1
от Договора е удържана такса в размер от 24.54 евро, представляващи 48
лева, изчислени по курса на БНБ към датата на подписване. Съгласно чл.8
ал.1 от Договора за заем В. П. В. се е задължил при евентуално неизпълнение
да отговаря солидарно с Т. В. С. за задълженията, произтичащи от Договора
за заем.
2
На 17.11.2020г., видно от платежното нареждане, приложено към
доказателствата, е преведена сумата от 1 200 лева по личната сметка на
длъжника Т. В. С..
Въпреки многократните покани и опити от страна на ищеца да уреди
взаимоотношенията си с ответниците извънсъдебно, Т. В. С.е просрочил
плащане на 11 вноски, по 83 лева всяка и една вноска в размер от 74.08 лева
или сума в общ размер от 987.08 лева, като към 20.05.2022г. срокът на
договора между страните е изтекъл.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди Т. В.
С. и В. П. В. да заплатят солидарно на *** сумата от 987.08 лева,
представляващи непогасено задължение по запис на заповед, издаден и
предявен за плащане на 14.04.2021г., ведно със законната лихва от
11.07.2022г. /датата на постъпване на заявлението по чл.417 в съда до
окончателното изплащане на вземането/.
Претендират се разноски.
Постъпило е уточнение, че размерът на претенцията е 504,68евро.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от
ответниците.
В о.с.з. ищцовото дружество не се представлява.
В о.с.з. ответниците, редовно призовани, не се явяват и не се
представляват.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на
страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното :
Предявеният иск е допустим, а по същество – основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
От приложеното ч.гр.д. №3830/2020год. по описа на ПлРС се
установява, че на претенцията на ищеца е била заявена в образувано по реда
на чл.417 от ГПК заповедно производство, но е постановен отказ на съда,
обосновало, след дадени указания от заповедния съд, предявяването на
настоящия осъдителен иск.
Представените от ищеца писмени доказателства не са оспорени от
ответниците, които не са депозирали становище по делото. Установява се, че
3
на 17.11.2020год. между ищцовото дружество / Заемодател/ и ответниците –
Т.С. – като заемател, а В.В. – като поръчител, е сключен договор за паричен
заем за сумата от 613,55 евро. В договора е дадена регламентация на
условията на предоставения заем, срокът за връщането му, годишна лихва,
погасителен план В чл.6.5. заемателят се е задължил да посети офиса на
дружеството за преиздаване на запоси на заповед в съответствие с остатъка от
задължението до 2 работни дни след датата на плащане на всяка погасите4лна
вноска в случай, че заемът е обезпечен чрез издаване на запис на заповед. В
чл.6.8. е регламентирано задължение да издаде запис на заповед, която да
бъде предявена на датата, на която е подписан договора. В чл.7 страните са
постигнали договореност, че задължението на заемателя по договора се
обезпечава чрез издаване на запис на заповед в деня на подписването на
договора. В конкретния случай ответинците не са изразил становище по
предмета на делото и не осопрват съществуването на правоотношение, което
да е причина за издаването на записа на заповед. При редовен от външна
страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от
ответника /което в случая не е направено/, ищецът не е длъжен да сочи
основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва
възникването и съществуването на вземане между него, като поемател и
длъжника – издател, по повод или въз връзка с което е издаден записа на
заповед. Поради това и в случая ищцовото дружество не е длъжно да сочи и
доказва по делото възникването и съществуването на процесното вземане по
каузално правоотношение между него и ответниците, след като е представило
по делото редовен запис на заповед, издаден от него, чийто падеж е настъпил
на уговорената в него дата. Въпреки това, делото е попълнено с доказателства
в тази връзка, а именно представеният договор за заем, за обезпечаване на
възникналото от който задължение на ответниците за връщането му, е
издаден и процесният запис на заповед от 17.11.2020год. – за сумата от
759,31евро. Ответниците не твърдят и не представят доказателства да са
извършили плащане на вземането на ищеца, предмет на делото. В настоящото
исково производство ищецът носи тежестта да докаже факта, от който
произтича вземането му, а ответникът - обстоятелствата, на които е основал
възраженията си срещу неговото съществуване /чл.154 ал.1 ГПК/.
Правопораждащият вземането факт е запис на заповед и за същия е
характерно, че е обикновена форма на менителничното задължение, която
4
създава задължение на издателя пред всеки легитимиран поемател. Записът на
заповед обикновено се издава с т.н. обезпечителна цел по каузални сделки, от
които произтичат парични задължения за издателя му. Съществуването обаче
и на каузално правоотношение, наред със записа на заповед, не променя
абстрактния му характер на едностранна сделка. Именно поетото с него
безусловно обещание за плащане обуславя липсата на законово изискване за
посочване в същия и на основанието/причината/каузата за издаването му -
чл.535 ТЗ. В случаите, когато записът на заповед е издаден като обезпечение
на друга сключена между страните каузална сделка, то недействителността й,
както и погасяването на вземането по нея, могат да се релевират като
възражения срещу осъдителния иска, именно защото се касае до едно и също
вземане, а не до две различни вземания, едното от които да произтича от
каузалната сделка /заем, наем, лизинг, продажба и прочие/, а другото от
абстрактната сделка /запис на заповед/. Поради това в случая ищецът носи
тежестта да докаже по делото съществуването на вземането срещу
ответниците по записа на заповед, а последните - възраженията си срещу
съществуването на това вземане. Процесният запис на заповед съдържа
всички реквизити на чл.535 ТЗ и е действителен. Този извод не се променя от
установеното по делото обстоятелство, че е издаден, за да гарантира/обезпечи
изпълнението на паричното задължение на ответниците по сключения с
ищеца договор за заем. Записът на заповед е абстрактна сделка, в което
всъщност се състои и менителничния му характер. Поради това за
действителността му законът не изисква да е посочена в него и тази
установена по делото причина/кауза/основание, заради която е издаден и е
било поето с него от ответниците безусловното обещание да плати на ищеца
исковата сума при настъпване на падежа му. Поради това установеното по
делото обстоятелство, че същият е издаден от ответницте за обезпечаване на
изпълнението на паричното им задължение към ищцовото дружество по
сключения между тях договор за заем, не го прави нищожен.
От приетото заключение на ВЛ /л.54 и сл. от делото/ се установява, че
размерът на задължението на ответниците е 436,28евро и до тази сума искът
следва да бъде уважен, а за разликата до претендираните 504,68 евро - следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски съразмерно уважената част на иска, а именно – 246,20лв.
5
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.422 от ГПК вр. чл.535 от ТЗ вр. чл.240 и чл.79
от ЗЗД Т. В. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: ***
и В. П. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ****, ДА
ЗАПЛАТЯТ солидарно на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от ***, с пълномощник адв. С. Г. Й., с адрес за
получаване на съобщения и призовки: ***, сумата от 436,28 евро – главница,
представляваща непогасено задължение по запис на заповед, издаден и
предявен за плащане на 17.11.2020г., ведно със законната лихва от
25.08.2022г. до окончателното й изплащане, като за разликата до
претендираните 504,68евро ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК Т. В. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** и настоящ адрес: *** и В. П. В., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ****, ДА ЗАПЛАТЯТ на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, с пълномощник
адв. С. Г. Й., с адрес за получаване на съобщения и призовки: ***,
направените по делото разноски в исковото производство в общ размер
246,20лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски
районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6