Р Е Ш
Е Н И Е
№ 578
гр.Бургас, 04.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 359 по описа на БРС за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на С.К.Р. с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, против Наказателно
постановление № Б-15/29.11.2019г., издадено от Началник на РДНСК-Югоизточен
район, с което на основание чл. 222, ал.1, т. 15 ЗУТ и чл. 232, ал.1, т. 10 ЗУТ
на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000
лева за нарушение на чл. 177, ал.3, изр. Второ от ЗУТ.
С жалбата се иска
отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно, издадено при
съществени нарушения на производствените правила и в противоречие с
материалноправните разпоредби. Посочва се, че неправилно АНО е приел, че срокът
за издаване на Удостоверение за въвеждане в експлоатация /УВЕ/ започва да тече
от входиране на искането в администрацията, а не от постъпване на материалите
при съответния орган, в случая – главният архитект на община Созопол. Твърди
се, че законът прави разлика между неиздаване на документ в конкретен срок и
издаване, но със закъснение, което не е отчетено от наказващия орган. Застъпва
се, че в НП е налице неяснота, доколкото се твърди, че Р. е допуснал
извършването на нарушението, което навежда на мисълта, че някой друг е прекият
извършител, а жалбоподателят не е упражнил контрол върху него, но наред с това
се посочва и че именно Р. е извършил самото нарушение. Според жалбоподателя
това възпрепятства възможността му да разбере в какво е „обвинен“ и да
организира защитата си. На последно място се застъпва, че в случая срокът за
издаване на УВЕ е започнал да тече от комплектуване на преписката, а не от
подаване на искането, защото първоначално то не е било придружено от документ
за заплатена такса. Доколкото таксата е била внесена на 19.01.2019г., а УВЕ е
било издадено на 21.01.2019г., то и жалбоподателят счита, че поведението му не
е съставомерно по посочената разпоредба. По условията на евентуалност се
пледира за приложение на чл. 28 ЗАНН и квалифициране на нарушението като
маловажно.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. С. – БАК, който
поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които допълва и развива.
За административнонаказващия
орган, се явява юрисконсулт Костова, надлежно упълномощена, която оспорва
жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно. Посочва, че главният архитект е действал в условията на
обвързана компетентност и след като искането и документите са били входирани в
Община Созопол, той е следвало в седемдневен срок от тази дата да издаде УВЕ.
Това не е сторено, поради което и счита, че правилно е била ангажирана
отговорността му.
В предоставения от
съда срок за писмени бележки /изтичащ на 02.06.2020г./ такива не са депозирани
от нито една от страните.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:
В периода 15.08.2019г.
– 10.09.2019г. служители от РДНСК – Югоизточен район, сред които и св. Д.К.-С.
(старши инспектор) извършили проверка на дейността на община Созопол за периода
от 10.08.2018г. до датата на проверката по отношение на спазване на
разпоредбите на ЗУТ. В хода на проверката св. К.-С. констатирала, че с искане
вх. № УТ-2065-5 от 09.01.2019г. от „Електроразпределение Юг“ ЕАД е било
поискано регистриране въвеждането в експлоатация на строеж : „Външно ел. захранване на „Жилищна сграда и
ограда“ между УПИ 69 и УПИ 70, кв. 77 до ново ел. табло /Т „мерене“/ на
границата пред УПИ XIX-687,
кв. 76“. Констатирала
също така, че УВЕ е следвало да бъде издадено от главния архитект в седемдневен
срок от постъпване на искането – т.е. до 16.01.2019г., но този срок не бил
спазен, а документът бил издаден едва на 21.01.2019г. – т.е. пет дни след
изтичане на крайния срок.
С оглед горните факти
св. К.-С. преценила, че Р. е осъществил нарушение на чл. 177, ал. 3, изр. второ ЗУТ, доколкото не е спазил срокът за издаване на УВЕ.
Св. К.-С. изпратила до
жалбоподателя Р. покана (л. 20) за явяване в РО„НСК” – Бургас при РДНСК –
Югоизточен район за съставяне на АУАН. Поканата била връчена на 12.09.2019г. На
25.09.2019г. жалбоподателят се явил и в
негово присъствие, свидетелката съставил АУАН с № Б-29/25.09.2019г., квалифицирайки нарушението като такова по чл. 177,
ал. 3, изр. второ ЗУТ. На същата дата препис от акта бил връчен на
жалбоподателя срещу подпис, като в предоставения срок той не депозирал
възражения по реда на чл. 44, ал.1 ЗАНН.
След връчване на АУАН административнонаказващият
орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като също
счел фактическите констатации за безспорно установени, поради което издал срещу
жалбоподателя НП, с което на основание чл. 222, ал.1, т. 15 ЗУТ и чл. 232,
ал.1, т. 10 ЗУТ му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 1000
лева.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973
г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателно
постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от
компетентен орган. Въпреки това, настоящият
състав счита, че жалбоподателят не е извършил от обективна страна вмененото му
нарушение, което е довело до издаване на незаконосъобразно наказателно
постановление. Това е така по следните причини:
Отговорността на Р.
е ангажирана за това, че в качеството му на главен архитект на община Созопол
не е спазил срокът по чл. 177, ал. 3 ЗУТ, който регламентира, че удостоверението се издава в 7-дневен срок от постъпване
на заявлението след проверка на
комплектуваността на документите и регистриране въвеждането на строежа
в експлоатация, като по преценка на органа може да се извърши и проверка на
място.
Видно от този
текст преди да издаде УВЕ главният архитект следва да провери комплектуваността
на документите и едва тогава да се произнесе по искането. Какви документи
следва да бъдат представени с искането е регламентирано в чл. 19а, ал. 3 от НАРЕДБА № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация
на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени
строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти (Наредбата). В
т. 11 на въпросната разпоредба изрично е посочено, че един от изискуемите
документи, който следва да е приложен към искането, е документ за платена
такса, освен ако плащането е извършено по електронен път.
В конкретния
случай искането за издаване на УВЕ от 09.01.2019г. не е било придружено с
документ за платена такса – т.е. повече от очевидно към тази дата преписката не
е била комплектувана с всички изискуеми документи. Пропускът е бил констатиран
от главния архитект, който с писмо от 14.01.2019г. (л. 36) е указал на
заявителят да представи такъв документ – т.е. да комплектува преписката съгласно
нормативните изисквания. На 18.01.2019г. заявителят е заплатил дължимата такса,
видно от приложеното платежно нареждане (л.74) и реално от тази дата преписката
вече е била комплектувана съгласно изискванията на закона и на 21.01.2019г.
жалбоподателят е издал УВЕ № 3/21.01.2019г.
При тези факти
настоящият състав счита, че неправилно АНО е приел, че УВЕ е издадено след
седемдневния срок. По мнение на съда срокът започва да тече от тогава, от
когато органът е надлежно сезиран с валидно искане, което от своя страна
изисква то да отговаря на съответните нормативни изисквания. Няма как да се
сподели тезата, че без значение дали преписката е била придружена с всички
изискуеми документи или не, главният архитект е следвало да се произнесе. Това
от една страна обезсмисля разпоредбата на чл. 19а, ал.3 от Наредбата, а от
друга противоречи на изискването на чл. 177, ал. 3 ЗУТ, предписващо на
задълженото лице първо да се убеди в комплектуваността на преписката. В случая
жалбоподателят е действал максимално добросъвестно и след като е констатирал
нередовности е поканил заявителят да ги отстрани. Едва след това може да се
приеме, че той е надлежно сезиран и за него започва да тече седемдневният срок,
който очевидно в случая е бил спазен. В тази смисъл следва да се тълкува и
разпоредбата на чл. 105 от ЗМДТ, който също предвижда, че за таксите технически
услуги се заплащат от физическите и юридическите лица, ползватели на услугата,
при предявяване на искането.
Поради всичко
гореизложено съдът счита, че поведението на жалбоподателя обективно не
осъществява признаците на вмененото му административно нарушение, поради което
и НП следва да се отмени само на това основание, без да се налага да се
обсъждат останалите доводи за незаконосъобразност.
Към момента е настъпила законодателна промяна
в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно
която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, нито една от страните не е
направила искане за присъждане на разноски в производството, поради което и
съдът няма как служебно да присъди такива.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
Б-15/29.11.2019г., издадено от Началник на РДНСК-Югоизточен район, с което на
основание чл. 222, ал.1, т. 15 ЗУТ и чл. 232, ал.1, т. 10 ЗУТ на С.К.Р. с ЕГН: **********
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева за нарушение
на чл. 177, ал.3, изр. Второ от ЗУТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.