Р Е Ш Е Н И Е
№308
гр. Велико
Търново, 21.12.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на петнадесети
декември две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при
секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура С.И., разгледа докладваното от съдия Костова КНАХД 10333/2023г. , и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по подадена
касационна жалба на М.П.П. чрез *** Б. ***, офис 5 против Решение №
502/2.10.2023г. постановено по НАХД
553/23г. по описа на ВТРС, с което е потвърдено като законосъобразно
Наказателно постановление НП № 23-1275-000270/1.3.2023г. на Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР В. Търново, с което на касатора за извършено
нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „ Глоба „ в размер на 50 лева. .
В касационната жалба се релевират
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния
закон, съществени процесуални нарушения - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1,
т., т. 1 и 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата
разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Като основно възражение е посочено, че ВТРС
неправилно е установил фактическата обстановка, като неправомерно е кредитирал
показанията на актосъставителя и свидетел, вписан в АУАН. Показанията им са
вътрешно противоречиви, доколкото полицейските органи не са видели касатора,
тъй като времето е през тъмната част на денонощието. Първият визуален контакт с
проверяващите е бил , когато вече е спрял МПС и е последвал актосъставителя да
патрулния автомобил. След като не е извършил административното нарушение, то
неправилно е била ангажирана и административно- наказателната му отговорност.
От съда се иска да отмени обжалваното Решение
Ответник жалба –Началник
сектор „Пътна полиция“ редовно призован не изпраща представител, не заема становище
по спора.
Представителят на Окръжна
прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. В нея
по същество се твърди, че съдът неправилно се е позовал на показанията на
разпитаните свидетели – полицейски служители . Споделя аргументите на съда,
поради което същият правилно е кредитирал тези показания. Освен това съгласно
чл. 189, ал.2 от ЗДвП ,АУАН има доказателствена сила, която касаторът не е
оборил в хода на въззивното производство. По тези съображения предлага
решението да бъде оставено в сила.
Административният съд - В.
Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни
основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба
на чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Предмет на настоящото
производство е Решение № 502/2.10.2023г.
постановено по НАХД 553/23г. по
описа на ВТРС, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно
постановление НП № 23-1275-000270/1.3.2023г. на Началник Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР В. Търново, с което на касатора за извършено нарушение на чл.
137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.
183, ал. 4, т. 7, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ Глоба
„ в размер на 50 лева. .
За да постанови този правен
резултат, ВТРС е приел за установено от фактическа страна следното: На
15.2.2023г. около 20:55 касаторът управлявал л.а. „Д К“ с рег. № ..., собственост на С.Ш., по ул. „И.К.“
в посока кръгово кръстовище с ул.“Магистрална“ и ул. „Н. Габровски“ Зад него се
е движил полицейски автомобил, който подал звуков и светлинен сигнал и
касаторът спрял МПС на горепосоченото кръгово кръстовище близост до бивш
магазин „Билла“ в крайната дясна лента.
Разпитаните по делото полицейски служители – актосъставител и свидетел на
нарушението посочили, че са възприели ясно, че водачът на движещия се автомобил не е поставил предпазния си
колан, както и пътуващата до него съпруга. .След като св. М. доближил
проверявания автомобил , водачът още е бил без поставен предпазен колан. След
което поканил водача да го придружи до патрулния автомобил, където е бил
проверен за наличие на алкохол чрез дрегер апарат. След като му е бил съставен
АУАН G863459/15.2.2023г. ,в който подробно е описано извършеното
нарушение – непоставяне на обезопасителен колан и неговата правна квалификация
чл. 137а, ал.1 от ЗДвП. Касаторът отказал да подпише съставения АУАН, което е
било удостоверено с подписа на един свидетел, като актът му е бил връчен. В
законоустановения срок не е подадено възражения срещу акта,и ответникът по
касация е издал обжалваното пред ВТРС НП. В срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН НП е
обжалвано пред ВТРС. Тази фактическа обстановка съдът е посочил, че е установил
като е ценил всички доказателства заедно и поотделно, показанията на
свидетелите М. и Н.., приетите писмени доказателства, подробно описани в
протоколите от съдебните заседания.
При така установените факти, ВТРС е направил
извод, жалбата е процесуално допустима ,като подадена пред компетентния за това
съд в законоустановения срок, от лице, имащо право да обжалва НП . По същество
е намерил жалбата за неоснователна, тъй като в хода на административно-
наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, налагащи отмяна на НП. АУАН и НП имат нормативно
определено в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН съдържание, съставени са от компетентни органи, преди изтичането на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съдът е приел за неоснователно направеното
възражение, че касаторът е нямал качеството на водач към момента на проверката,
тъй като вече е бил спрял и излязъл от МПС по разпореждане на полицейския
орган.Съдът е посочил, че според действащото законодателство полицейските
органи могат да извършват проверки и да съставят актове не само по отношение на
водач, когото спрели непосредствено преди началото на проверката , но и по
отношение на лице, което е управлявало МПС
известно време преди началото на проверката. ВТРС е изложил аргументи,
че единственото времево ограничение за съставяне на АУАН се съдържа в нормата
на чл. 34 от ЗАНН, които срокове в настоящата хипотеза били спазени.
Изложил е и подробни съображения
за доказаност на извършеното нарушение, неговата вярна правна квалификация по
чл. 137а, ал.1 от ЗДвП и правилно посочен състав на административно нарушение
по чл. 183, ал. 4, т.7, пр.1 от ЗДвП. Наложеното наказание е абсолютна такова ,
предвидено в санкционната норма – 50 лева. Съдът е извършил и проверка за
маловажност по чл. 28 от ЗАНН, като е приел, че
нарушението представлява типичен случай и не разкрива по- ниска степен
на обществена опасност на деянието или дееца.
Така постановеното решение е
правилно.
Установената по делото фактическа
обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството
доказателства. Изводите са съда за авторството на нарушението са изцяло
подкрепени е от събраните по делото писмени доказателства и свидетелски
показания, ценени от въззивния съд в тяхната съвкупност, поради което
настоящата инстанция я приема за отговаряща на обективната действителност. Не
се споделят доводите на касатора, че
Районният съд е нарушил
процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства, и не е попълнил делото с такива, установяващи наведените като
спорни в производството пред него факти. Самото качество на свидетелите –
полицейски органи не може да компрометира техните свидетелски показания, които
са ясни и непротиворечиви. Единствено, ако е съществувало обстоятелство, което
може да бъде основание за отвод на длъжностните лица, би се отразило на
цененето на тези свидетелски показания, каквото в случая не е налице. Съдът споделя доводите на ВТРС, че при
издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения, които да водят до
тяхната отмяна. При съставяне на АУАН и издаване на НП е спазена процедурата,
предвидена в ЗАНН. Не е налице смесване на фигурата на актосъставител и
свидетел по АУАН, тъй като в случая отразените за такива в акта лица са
различни. АУАН и НП имат нормативно определеното в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН съдържание, поради което не е налице процесуално нарушение, което само по
себе си да е основание за отмяна на НП, поради съществено ограничение правото
на защита на касатора. Същият е имал възможност да направи възражения, да
депозира такива след съставяне на АУАН, но същият не се е възползвал от
предоставените му права. На следващо място АНО не може да се позове на нормата
на чл. 189, ал. 2 от ЗАНН, АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила в
производството пред районния съд. Съгласно правната теория (П.. Л.; И.. Р,
Процесът по ЗАНН, С, 2009 г.) съставеният АУАН има констатираща, обвинителна и
сезираща наказващия орган функции, като се застъпва становището, че всяка от
констатациите, залегнали в проверявания санкционен акт следва да бъде доказана
с всички допустими по НПК доказателствени средства, но не и с АУАН. Доколкото
процесуалният административен закон (ЗАНН) не съдържа указания относно
допустимите в административно-наказателното производство доказателства и доказателствени
средства и способи за доказване, по отношение на процеса на доказване в
съдебната фаза на производството, на основание препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН
се прилагат правилата на НПК. Предвид съдържащите се в този кодекс
указания, че доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да
имат предварително определена сила (чл. 14, ал. 2 от НПК), както и че тежестта да
се докаже обвинението лежи върху субектите, осъществяващи обвинителна функция в
процеса (чл. 103, ал. 1 от НПК) и приложимостта в
административно-наказателното производство на презумпцията за невиновност,
презумптивната доказателствена сила на акта следва да се счита за отречена
(вкл. съгл. т. 7 от ППВС № 10 от 28.09.1973 г.). По тези съображения съдът
приема, че АУАН не само че няма презумптивна доказателствена сила, на същия е
отречено и възможността да се ползва като доказателствено средство. Настоящата
съдебна инстанция споделя становището, че в процеса по обжалване на НП,
издадено въз основа на АУАН, придаването на презумптивна доказателствена
стойност на последния акт по силата на специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е в явно противоречие с разпоредба от по-висок ранг, каквато е
тази по чл. 14, ал. 2 от НПК, приложима на основание препращането на чл. 84 от ЗАНН.
Въпреки това, настоящата инстанция намира, че извършеното нарушение е доказано
с допустими доказателствени средства, като даденото в касационното производство
обяснение на касатора не променя извода на съда за вярна установена от ВТРС
фактическа обстановка. Както е посочил и самия съд касаторът е имал качеството водач, доколкото преди подаването на
светлинен и звуков сигнал от страна на полицейския орган, същият се е движел
преди него, следователно е имал качеството водач на МПС. Освен това проверка
може да се извършва и ако известно време преди спирането л.а. се е движил,
поради което горното не се отразява на законосъобразността на АУАН и НП.
Соченото от касатора поведение на
актосъставителя би могло да има за последица единствено дисциплинарна
отговорност, ако се установи нарушение на Етичния кодекс , но само по себе си
грубото отношение не променя фактите.
Съдът споделя изводите на ВТРС
досежно спазването на материалния закон. Правилно е установена фактическата
обстановка, изводът на съда за доказаност на нарушенията и авторството , е
съобразен със събраните писмени и гласни доказателства. Твърдението му, че е
бил с колан, но го е махнал с цел да улесни проверката е голословно, неподкрепено
с доказателства и представлява една защитна негова теза. От позицията , която
са заемали полицейските служители са могли да установят наличието на нарушение,
което е било отразено и в съответните техни актове. Правилно е посочена
нарушената норма на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, като определено за водача липсват
законоустановените изключения. Съответно нормата на чл. 137а от ЗДвП,
въвежда условие за водачите и пътниците в моторни превозни средства от
изброените в текста категории, когато са в движение, да използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Верни са изводите на съда ,че АНО правилно е посочил нарушената материално –
правна норма, както и санкционната такава- чл. 183, ал. 4, т.
7, пр. 1 от ЗДвП че наказанието в размер на 50 лева се налага на
водач, който не използва предпазен колан. Както се посочи по- горе твърдението
на касатора, че е махнал впоследствие колана е останало недоказано, а освен
това е ирелевантно, доколкото същият е задължен да спре за извършване на
проверка, без да слиза от МПС, без да извършва каквито и да било други
действия. Наложеното наказание е в абсолютен размер, предвиден от закона,
поради което отговаря на целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН. Правилно
съдът е преценил, че не са налице многобройнои обстоятелства, които да указват
на по- ниска степен на обществена опасност на дееца и деянието, поради което
правилно не е приложил нормата на чл. 28 от ЗАНН.
При подробно изяснена фактическа
обстановка, въззивният съд, е постановил правилни изводи по съществото на
спора, които изцяло се споделят от настоящата инстанция по силата на чл. 221, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН..
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2,
пр. І от АПК, Административния съд - В. Търново
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 502/2.10.2023г. постановено по НАХД 553/23г. по описа на ВТРС
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.