О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 545
гр.Стара Загора, 08.09.2023г
Старозагорският
административен съд, в закрито заседание на осми септември две хиляди двадесет и трета година, първи
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
при участието на
секретаря......................................................, като разгледа частно
адм.д. № 568 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 60, ал. 5
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 188 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба от „ДРГНВ“ ЕООД
ЕИК ********* гр.Раднево чрез пълномощника
адвокат Г.Д.против разпореждане за допускане на предварително изпълнение
на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК 258-0116053/
29.08.2023г, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас при ЦУ на НАП - „запечатване на търговски
обект“ –ХО beach bar, находящ се в
к.к.Слънчев бряг, централен плаж, стопанисван от „ДРГНВ“ ЕООД, и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал.1 и чл. 187, ал.1 от ЗДДС. Изложени са доводи за незаконосъобразност на
разпореждането за предварително изпълнение на наложената принудителна
административна мярка /ПАМ/, по съображения за неговата необоснованост,
недоказано наличие на нормативно регламентираните основания по чл.60, ал.1 от АПК за упражненото административно правомощие и несъобразяване с целта на
закона. Направено е искане за отмяна на оспореното
разпореждане за допуснато предварително на заповедта за прилагане на ПАМ.
Ответникът
по жалбата - Началник отдел „Оперативни дейности"– Пловдив в ЦУ на НАП, не изразява становище по
жалбата.
От представените с административната
преписка доказателства съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно
от протокол за извършена проверка № 0116053 от 12.08.2023г. служители на дирекция
„Оперативни дейности“ гр. Бургас в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП са
извършили проверка на търговски обект – ХО beach bar, находящ се
в к.к.Слънчев бряг, централен плаж, стопанисван от „ДРГНВ“ ЕООД гр. Раднево. В
хода на проверката е извършена контролна покупка от единия от проверяващите на напитки
на обща стойност 15.00лв, за която не е издаден фискален бон от работещото
фискално устройство в обекта, нито от кочан с ръчни касови бележки. Предоставен
е бон от нефискален принтер.
Въз
основа на тези факти административният орган е приел, че жалбоподателят не е
спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, с което е
нарушил чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118,
ал.1 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“
от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка, поради което и на
основание чл.186, ал.3 от ЗДДС е наложил на „ДРГНВ“ ЕООД гр. Раднево ПАМ – запечатване на търговски
обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Заповедта
постановява запечатването да се извърши 4 дни след връчването й. В случая тя е връчена е на търговеца на 04.09.2023г.
Като обсъди събраните доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 60, ал. 5 от АПК, разпореждането, с което се допуска или се
отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния
орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали
административният акт е бил оспорен. Търговецът – жалбоподател е адресат на
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК 258-0116053/
29.08.2023г, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас при ЦУ на
НАП. Следователно искането на „ДРГНВ“ ЕООД гр. Раднево е допустимо като направено от
легитимирано лице с правен интерес и в нормативно регламентирания срок.
Разгледано по същество, е основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 188 от ЗДДС принудителната административна
мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС подлежи на предварително изпълнение при
условията на чл. 60, ал. 1 – 7 от АПК, т. е. то може да се допусне с разпореждане, както е
в случая, при наличие на предпоставките, регламентирани в чл. 60, ал. 1 от АПК,
когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да
се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че
може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от
закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин
интерес. Разпореждането задължително се мотивира с оглед изричната норма на
чл.60, ал.2 от АПК.
В
настоящия случай нито е обосновано, нито е доказано съществуването на такива обстоятелства, които законът регламентира
като материалноправно основание за допускане на предварителното изпълнение на
заповедта и на наложената с нея принудителната административна мярка. Не е
обоснована нито нуждата от защита на особено важен държавен интерес, нито
съществуваща опасност от закъснението на изпълнението да последват значителни
или трудно поправими вреди за фиска. Общо формулираните в заповедта мотиви,
свързани със значимостта на охраняваните с наложената ПАМ обществени отношения,
на държавния интерес, чиято защита цели издаването на заповедта, както и с
вероятността от закъснението на изпълнението да настъпят значителни и трудно
поправими вреди, не изпълняват изискването по
чл. 60, ал. 2 от АПК за мотивираност на разпореждането за допускане на
предварителното изпълнение на ПАМ. Оспореният акт не съдържа конкретни и
относими факти и съображения, които да обосновават извод за необходимост от
предварително изпълнение на наложената мярка в контекста на визираните предпоставки
по чл. 60, ал. 1 от АПК. Фактите, на които се основава административното
решение за издаване на разпореждане за допускане на предварително изпълнение на
наложената ПАМ, са 1. временният характер на търговския обект; 2. стойността на
контролната покупка; 3. среднодневен оборот на двете ФУ. Последните две
обстоятелства обаче са взети предвид и за преценката тежестта на извършеното
нарушение при определянето на срока за налагането на ПАМ, поради което не могат
да бъдат разглеждани като такива и за мотивиране на материалноправна
предпоставка за постановяване разпореждане за предварителното изпълнение на ПАМ
в хипотезата на чл. 60, ал. 1 от АПК. Първото посочено от органа обстоятелство
също не е достатъчно да обоснове някое
от материалноправните основания за допускане на предварителното изпълнение на
заповедта, тъй като от него не следва изводът, че поведението на търговеца не
позволява да бъдат проверени извършените от него продажби и като последица
неправилно се определят дължимите данъци, респективно се накърнява обществения
интерес и фискалната политика на държавата. На практика изложените мотиви за
разпореденото предварително изпълнение се свеждат до обосноваване на
фактическото основание за налагане на ПАМ и на целите на налаганата ПАМ от гл.
т. на нейния преустановителен и превантивен характер и общи съждения относно
държавния интерес за спазването на фискалната дисциплина и реда за отчитане на
извършваните продажби на стоки и услуги в търговския обект чрез издаване на фискални
касови бележки.
Превантивният
характер на ПАМ не предпоставя автоматично извод за наличие на предпоставка за
допускане на предварително изпълнение на акта, с който се налагат.
Предотвратяването и преустановяването на административни нарушения от същия
вид, както и коригирането поведението на търговеца и налагането на финансова
дисциплина, принципно се постига с налагането на самата принудителна мярка и са
предпоставки за издаване на заповедта за налагане на ПАМ. На следващо място
целите на ПАМ и на предварителното изпълнение са различни и за реализирането им
е необходимо да бъдат доказани различни предпоставки. Действително обществените
отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки или услуги в
или от търговските обекти, са пряко свързани с фискалните интереси на държавата
и предполагат засилена охрана в законово очертаните рамки - съобразно целите на
закона (чл. 4, ал. 2 АПК), но без да се засягат права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл. 6,
ал. 2 АПК). Както принудителната административна мярка, така и допускането на нейното
предварително изпълнение, трябва да бъдат необходими за постигане на целта на
закона, но и да са съразмерни по тежест с установените факти и с преследваната
цел. Следва да се отбележи и че законодателят не презюмира наличието на особено
важен държавен интерес във всеки случай, когато се констатират нарушения във
връзка с регистрирането и отчитането на продажбите чрез фискално устройство и
се налага принудителна административна мярка по чл. 186 от ЗДДС, тъй като не е
предвидил предварително изпълнение на мярката по силата на закона, а обуславя
допускането на изпълнението й с наличие на предпоставките по чл. 60 АПК, като
защитата на обществения интерес, който се засяга от поведението на търговеца,
се осигурява от предвидената и наложена принудителната административна мярка,
включително чрез продължителността на срока, за който е наложена. А в случая,
освен че посочената като цел за допускане на предварителното изпълнение на
наложената ПАМ се смесва с целта на самата принудителна административна мярка,
имаща преустановителен и превантивен характер, не е доказано и наличието на
която и да е било от материалноправните предпоставки за упражняване на
правомощието по чл. 60, ал. 1 от АПК.
Доводът на административния орган, че е
възможно мярката да не се изпълни поради сезонността на обекта, допълнително я
приравнява на наказание за нарушението на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, предвид дефинираната в заповедта репресивна цел спрямо
търговеца „да се коригира неговото поведение към спазване отчетността и
начисляване на данъци върху реализираните обороти“). За същото деяние е
образувано административнонаказателно производство преди издаване на процесната
заповед с АУАН № F721264/ 15.08.2023 г и е издадено Наказателно
постановление № 721603-F721264/
15.08.2023г,
връчено на адресата на 04.09.2023г, т.е. не е влязло в сила.
Съгласно
практиката на СЕС, принципът ne bis in idem забранява кумулирането на санкции и
на процедури за търсене на отговорност с наказателноправен характер по смисъла
на чл.50 от ХОПЕС, като съобразяването на принципа на пропорционалност на
ограниченията на правото по чл.50 от ХОПЕС, изисква прилагането на ограниченията само ако са
необходими за постигането на легитимни цели, като породените от мярката
неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. В случая е налице
хипотезата на кумулиране на процедури за търсене на отговорност и налагане на
санкции с наказателноправен характер, което изисква преценка дали тежестта на
санкцията няма да се окаже в противоречие с изискванията на принципа на
пропорционалността, вкл. при разглеждането на тежестта на мярката от гл. т на
кумулираното й действие със санкцията по чл.185 от ЗДДС. А от друга страна,
изложеното обуславя извод за недопустимост на предварителното изпълнение, тъй
като с него на практика би се изпълнило едно наказание преди да е решен окончателно
въпросът за извършване на противоправно деяние. По тези съображения обжалваното
разпореждане подлежи на отмяна като незаконосъобразно.
При
този изход на спора искането на жалбоподателя за присъждане на направените
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, в
тежест на Националната агенция за приходите следва да бъде възложено заплащането
на сумата от 350 лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 50
лева и 300 лева – договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат по
договор за правна защита и съдействие № 148/ 2023г.
Водим
от горното и на основание
чл.60, ал.5 от АПК във връзка с чл.188, ал.2 от ЗДДС, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалба от „ДРГНВ“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Раднево, ул. „Митьо Станев“ № 2, ет.1 разпореждане
за допускане на предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № ФК 258-0116053/ 29.08.2023г, издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас при ЦУ на
НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите да заплати на „ДРГНВ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Раднево, ул. „Митьо
Станев“ № 2, ет.1 сумата 350лв. /триста и петдесет лева/, представляваща
направените по делото разноски.
Определението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ :