Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 116 24.06.2019г.
гр.Н.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Н.ският
районен съд
граждански състав
на деветнадесети
юни две хиляди
и деветнадесета година
в публично
заседание в следния състав:
Председател:
Йорданка Майска-И.
при секретаря Диана Каравасилева
като разгледа докладваното от съдия Майска
гражданско дело № 229 по описа за 2019 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод постъпила искова молба на „К.х.м.”
ЕООД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя Д.К. против Д.В.О., Булстат-*********, в качеството му на етажен
собственик на апартаменти с адрес: гр.Н., к/с „Г.Х.“, вх.*, ет.*, ап.*, ап.* 1.*, * 2.*, * 3.* и * 3.*.
Моли се съдът да постанови решение, по
силата на което да приеме за установено, че ответникът дължи към „К.х.м.” ЕООД,
ЕИК - *********, избрана от ОСЕС проведено на 09.09.2014 г., главници в общ
размер от 12 107,50лв., за заплащане на
годишните разходи за управление и поддръжка на общите части и вноските към фонд
„Ремонт и обновяване“ за 2015г. и 2016 г. за петте си апартамента, както и
мораторни лихви в общ размер на 2264,59 лева, всяка от които изчислена за периода
от 30.07.2015 г. до 30.11.2017г.; както и законовите лихви върху главниците от
датата на завеждане на заповедното производство по ч.гр.д. № 1167/17г. на РС-Н.
до окончателното заплащане на сумата.
Заповед по чл.410 ГПК № № 596/15.12.2017г. по ч.гр.д.
№ 1167/2017г. по описа на РС-Н. е връчена на ответника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК, поради което и в изпълнение разпореждане на съда по чл.415,
ал.1,т.2, вр.ал.3 от ГПК се предявява настоящата искова молба по чл.415,
вр.чл.422 ГПК, вр.чл.38, ал.1 ЗУЕС, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.
Представени са към исковата молба писмени доказателства, направено е искане
за служебно прилагане на заповедното производство с позоваване на представените
пред заповедния съд доказателства. Претендират се разноски.
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.6,
ал.1, т.8 и т.10, вр.чл.11, ал.1,т.5, вр.чл.38, ал.1, вр.чл.48, ал.3 и ал.8,
вр.чл.50, ал.1 от ЗУЕС, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът е изразил становище по иска, като с отделна молба е заявил, че счита
същия за недопустим, тъй като се счита, че се предявяват права на етажната
собственост и исковата молба не е съобразена със заявлението по заповедното
производство, където ищецът претендира свои права. Това възражение е
неоснователно , тъй като с последната поправка на исковата молба от
26.11.2018г., връчена на отметника петитума на ищеца е коригиран, съгласно второ
разпореждане за без движение, респ съобразен със заявлението по заповедното
производство. В писмения отговор се посочва и че претенцията се счита
неоснователна, тъй като задълженията на етажните собственици са освен
некоректно определени от общото събрание, се дължат не на ищеца, а на самата
етажна собственост, която по силата на сключения договор с ищеца, в качеството
му на изпълнител следва да извърши плащане. В конкретния случай етажната
собственост в качеството си на възложител по договора за управление е задължена
да извърши плащане на ищеца, а не отделните етажни собственици, които от своя
страна са задължени да заплащат таксите за поддръжка и управление на самата
етажна собственост. Не се сочат доказателства, не са отправени доказателствени
искания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
намира за установена, следна фактическа обстановка:
Не е спорно между страните, а и се установява от
нот.акт № 141/20.06.2012г., том ІІІ, рег.№ 3293, дело № 531/2012г. по описа на
нотариус Л.Чуткина, вп.под рег.№600 в Регистъра на Нотариалната камара с район
на действие РС-Н./л.67-69 по дело/, че ответникът е закупил самостоятелни
обекти както следва с идентификатор № 51500.22.3.*.**-апартамент А2.5; 51***.22.3.1.44-ап.D1.3; 51500.22.3.1.56-ап.*3.4; 51500.22.3.1.49-ап.*2.3; 51500.22.3.1.**-ап.*3.*;
Видно от Уведомление по чл.47б ЗУЕС/л.15 от
приложеното ч.гр.д. № 1167/18г. на НРС/ и Протокол от 09.09.2014г./вж.л.7-14 от
приложеното ч.гр.д. № 1167/18г. на НРС/ се установява, че на посочената дата се
провело учредително общо събрание на етажната собственост в комплекс „Г.Х.” гр.
Н., на което за управител на етажната собственост бил избран М.П.Ч.. По т. 3 от
дневния ред била разгледана оферта на „К.Х.М.” ЕООД за управление и поддръжка
на комплекса на цена от 7 евро на к. м., без ДДС, като Общото събрание взело решение посоченото
дружество да се избере за управляваща компания, при годишна такса в размер на 7
евро на кв. м., без ДДС, като таксата да се начислява от 2015г. Приело се
решение по силата на което ОС на ЕС е упълномощило управителят на ЕС да сключи
договор с избраната компания за управление и поддръжка при посочените в
офертата параметри. Във връзка с така дадените правомощия избраният управител М.П.Ч.
сключил от името на етажната собственост с избраната от ОС „К.Х.М.” ЕООД договор за управление и поддръжка на комплекс „Г.Х.” от
23.09.2014г. /на л. 23-31 от приложеното ч.гр.д. № 1167/18г. на НРС/. По силата
на договора избраното дружество се задължило да извършва поддръжката и
управлението на общите части в комплекса, а от своя страна ЕС като възложител, се задължила да му заплаща годишна такса в
размер на 7 евро на кв. м., без включен ДДС, като е догворено вноските за
управление и поддръжка да се внасят до 31.07 на съответната година. Във връзка
с правомощията си по договора управляващото дружество издало фактура № 10000000****/л.22
от заповедното производство/ за задълженията на ответника Д.О. за 2015г. за
всеки от притежаваните от него апартаменти
в общ размер 6053,73лева, като са приложени електронни писма от
компанията до ответника за дължимите суми от по 6053,73лв. общо за всички
апартаменти, собственост на ответника за
2015г. и 2016г..
По подадено
от ищезца заявление издадената Заповед по чл.410 ГПК № № 596/15.12.2017г. по ч.гр.д.
№ 1167/2017г. по описа на РС-Н. за горните суми е връчена на ответника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и в изпълнение разпореждане на
съда по чл.415, ал.1,т.2, вр.ал.3 от ГПК се предявява настоящата искова молба
по чл.415, вр.чл.422 ГПК.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и по чл.86, ал.1 ЗЗД е да докаже, че:
ответникът е собственик на самостоятелен/ни обект/и в сградата, която се намира в режим на етажна собственост, в случая к/с Г.Х.,
изграден в ПИ с идентификатор № 51500.22.3 по КК и КР на гр.Н., с адрес в гр.Н.,
к.к.Слънчев бряг, местност Бостанлъка; че с влязло в сила решение на общото
събрание на етажната собственост по точка 3 от дневния ред от протокол от
09.09.2014г. е определена такса за поддържане и управление; че по силата на
решение на общото събрание по т. 4 от протокола от 09.09.2014г. между ищеца и
етажната собственост е сключен договор за управление и поддръжка на комплекса,
по силата на който ищецът е легитимиран да претендира заплащането на таксата от
собствениците; изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава. размера на претенцията си, както и, че е настъпила изискуемостта на вземането.
При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответника е да докаже
погасяване на вземането.
Така предвид
представения нотариален акт, посочен по-горе се установява по делото, че
ответникът към процесния период е собственик на самостоятелни обекти в
сградата, която се намира в режим на етажна собственост, а именно: СО с идентификатор № 51500.22.3.1.10-апартамент А2.5;
51500.22.3.1.44-ап.D1.3; 51500.22.3.1.56-ап.D3.4; 51500.22.3.1.49-ап.D2.3; 51500.22.3.1.55-ап.D3.3 в
комплекс Г.Х.. За уважаването иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС е необходимо да се докаже, че е взето решение на ОС на процесната ЕС,
което е обвързало ответника в производството. В случая по делото не са наведени
твърдения решенията на общото събрание от 09.09.2014г. да са атакувани по
надлежния ред на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, поради което посочените решения следва
да се приемат за стабилизирани, следователно задължителни за изпълнение. Така
по т. 3 и т. 4 от протокола е взето общо решение „К.Х.М.”
ЕООД да се избере за управляваща компания, при годишна такса в размер на 7 евро
на кв. м., без ДДС, като таксата да се начислява от 2015г. Ето защо съдът намира, че е
постановено валидно решение на общото събрание на етажната собственост, с което
собствениците в нея са задължени да заплатят за 2015г. по 7 евро на кв. м. –
такса за поддръжка и управление на комплекса.
В отговора
на исковата молба и по същество се поддържа, че ответникът не е пасивно
легитимиран да заплати тази сума на ищеца, тъй като той не е страна по договора
за поддръжка и управление, поради което не следва да заплаща суми, дължими по
него, а на ЕС. Следва да се има предвид, че няма пречка общото събрание въз
основа на правомощието си по чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗУЕС да приеме решение за възлагане на дейности по поддържането на общите части
на сградата на юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, като
определя и конкретни правомощия на управителния съвет (управителя), които могат
да бъдат възложени за изпълнение на тези лица. В чл. 19, ал. 8 ЗУЕС е
предвидено, че договорът за възлагане се одобрява с решение на общото събрание,
взето с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на
етажната собственост, и се сключва от упълномощено от общото събрание лице за
срок до две години. В срока на договора избраното физическо или юридическо лице
има правата, задълженията и отговорността на управителния съвет (управителя) по
този закон. В практиката на ВКС е прието, че правомощията, които следва да се
възложат на избраното от ОС на ЕС лице за сключване на договора, съобразно
законовото изискване следва да са: 1. конкретни; 2. да са свързани с
осъществяване на дейности по поддържане на общите части на сградата; 3. да са в
кръга на правомощията на управителя. В рамките на така очертаните от решението
на ОС предели управителят следва да сключи с избраното лице съответния договор
за възлагане, арг. и от чл. 19, ал. 8 ЗУЕС – Решение № 48 от 23.05.2017г. по
търг. дело № 2541 от 2016г. по описа на I търг. отделение
на ВКС. В случая общото събрание е взело решение да се избере конкретна
управляваща компания, с която управителят на етажната собственост М.П.Ч. да
сключи договор за управление и поддръжка на общите части в комплекса при цена
от 7 евро на кв. м., без ДДС, годишно. Следователно с решението на общото
събрание на управителя са възложени всички посочени по-горе правомощия за
сключването на договор по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. Решенията за определяне на такса
и избор на управляваща компания са взети едновременно, което показва тяхната
свързаност. Тя е намерила отражение и в чл. 32 от договора, където е определена
таксата за управление и поддръжка в размер на 7 евро на кв. м., без ДДС. Следва
да се има предвид, че по силата на чл. 33 от договора плащанията следва да се
извършват от собствениците или възложителя срещу счетоводен документ, в лева
или евро, по курса на БНБ за деня на плащането само по банковата сметка на
изпълнителя (управляващата компания), посочена в издадената фактура. С оглед
цитираните по-горе характеристики на договора, съдът не споделя възражението,
че ответникът не е задължен по него. На първо място той е собственик на
самостоятелен обект в етажната собственост. Според чл. 6, ал. 1, т. 8 ЗУЕС
собствениците в етажната собственост са длъжни да изпълняват решенията на
органите на управление на етажната собственост. Именно един от тези органи
(общото събрание) е взело решение в рамките на своята компетентност (чл. 11,
ал. 1, т. 11 ЗУЕС) за сключването на договор за управление и поддръжка на
общите части. Впоследствие такъв договор е сключен по реда на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС от упълномощеното от общото събрание лице, в рамките, предоставени му от
общото събрание. Ето защо тези решения и действия на органите на управление на
етажната собственост са задължителни и за ответника, макар той да не е подписал
договора като самостоятелна страна. Както се посочи в чл. 33 от договора
изрично е посочено, че вноските по него могат да се заплащат (да се търсят)
както от етажната собственост като възложител по договора, така и от всеки
отделен собственик. Макар етажната собственост да участва в гражданския оборот
като особен правен субект, без персонификация, то по силата на решения, взети
от нейните органи на управление, собствениците също са задължени да заплащат
вноските директно към дружеството, на което е възложено управлението на
комплекса. Практически именно собствениците осъществяват управлението на
етажната собственост чрез решенията, които взимат на общото събрание. Т.е. в
етажната собственост практически се включват всички собственици на
самостоятелни обекти, които са обвързани от решенията на мнозинството. В тази
връзка неперсонифицираната етажна собственост (за управлението на която не е
образувано сдружение) всъщност се образува от собствениците в нея.
Концентрирането на текущите действия по управлението в едно лице (управител) е
с цел улеснение на дейностите на етажната собственост, като в тази връзка
управителят е й законен представител на собствениците. Ето защо договорът
сключен от управителя в рамките на правомощията, дадени му от самите
собственици, обвързва и тях. Не без значение в случая е, че волята на общото
събрание още към момента на приемането на решенията е била таксата да се
заплаща именно на избраната управляваща компания (двете решения са гласувани
заедно). Следва да се има предвид и, че съобразно чл. 19, ал. 8 ЗУЕС избраното физическо или юридическо лице има правата, задълженията и
отговорността на управителния съвет (управителя) по този закон, а сред
правомощията на управителя е да предприеме действия по събирането на
незаплатените от етажните собтвеници вноски (арг. от чл. 38, ал. 2 ЗУЕС). С
оглед всичко изложено до тук се налага извод, че ответникът К. дължи плащане на
сумите по договора, макар да не го е подписал в личното си качество. Наред с
това и изизкуемостта на задължението за 2015г. И за 2016г. е настъпила, тъй
като в договора е предвидено, че вноските следва да се заплащат до 31.07 на
съответната година, поради което и
главната претенция е доказана и по основание и по размер. Наред и поради
горното е доказано и
изпадане на длъжника в забава, считано от 31.07.2015г. за дължимите такси за
2015г. и настпила забава считано от 31.07.2016г. за дължимите такси за 2016г. поради което
и претенцията е доказана и по основание
и по размер.
Съобразно изхода по делото в тежест на ответника следва да се присъдят
сторените от ищеца разноски както следва: 287,44лв. по заповедното производство
за заплатена държавна такса и 287,44лв.
За заплатена държавна такса по исковото производство.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422 ГПК по отношение на Д.В.О., Булстат-********* в качеството му на етажен
собственик на апартаменти, както следва: СО с
идентификатор № 51500.22.3.1.**-апартамент *2.*; 51500.22.3.1.44-ап.*1.*; 51500.22.3.1.**-ап.*3.*; 51500.22.3.1.**-ап.*2.*; 51500.22.3.1.**-ап.*3.* с
адрес: гр.Н., к/с „Г.Х.“ че съществува вземането на „К.х.м.”
ЕООД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя Д.К. по Заповед № 596/15.12.20017г. издадена по ч.гр.д. №
1167/17г. по описа на РС-Н. за сумата от 12 107,50лв., представляваща годишна
такса за управление и поддръжка на к/с „Г.Х.“ за 2015г. и 2016г., съгласно
решение по т.3 от Протокол от ОС на ЕС
проведено на 09.09.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението – 13.12.2017г., както и сумата от 1440,64лв.,
представляващи обезщетение за забавено плащане на таксите за 2015г. от
6053,73лв. дължимо за периода от 30.07.2015г. до 30.11.2017г.; сумата от
823,95лв. представляващи обезщетение за забавено плащане на таксите за 2016г.
от 6053,73лв. дължимо за периода от 30.07.2016г. до 30.11.2017г..
ОСЪЖДА Д.В.О.,
Булстат-********* да заплати на „К.х.м.”
ЕООД, ЕИК – ********* сумата в размер на 287,44лв. за заплатена държавна такса по заповедното производство
ч.гр.д.
№ 1167/17г. по описа на РС-Н..
ОСЪЖДА Д.В.О.,
Булстат-********* да заплати на „К.х.м.”
ЕООД, ЕИК – ********* сумата в размер на 287,44лв. за заплатена държавна такса по настоящото исково
производство.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен
съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: