№ 1117
гр. С., 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
М. Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20221100501839 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20217632 от 30.11.2021г., постановено по гр.дело №1116/2019г. по описа
на СРС, ГО, 143 с-в, е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че съществува
вземане на ищеца „Т. С.“ЕАД с ЕИК:8******* срещу ответника М. Х. М. с ЕГН:**********
за част от сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 05.11.2018 по ч.гр.дело №60565/2018г. по описа на СРС, 143 състав, а
именно сумата от 760,41лв.- главница, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м.08.2015г. до м.04.2017г. ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение 14.9.2018г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен в
частта над този размер до пълния предявен размер от 1639,71 лева (за разликата от 879,30
лева). Отхвърлен е изцяло предявения иск за сумата от 366,40 лева мораторна лихва за
периода от 30.08.2015г. до 27.08.2018г. Със същото решение е признато за установено по
реда на чл.422 от ГПК, че съществува вземане на ищеца „Т. С.“ЕАД с ЕИК:8******* срещу
ответника С. Б. М. с ЕГН:********** за част от сумите, за които е била издадена
горепосочената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, а именно
сумата от 190,35лв.- главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м.08.2015г. до м.04.2017г. и сумата от 8,54лв.- главница за дялово
разпределение в периода от м.08.2015г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
1
парично задължение 14.9.2018г. до окончателното изплащане като исковете са отхвърлени в
частта над уважените размери до пълните предявени размери от 409,92 лева (за разликата от
219,57 лева) и 8,94 лева (за разликата от 0,40 лева). Отхвърлен е изцяло предявения иск за
сумата от 91,60 лева мораторна лихва за периода от 30.08.2015г. до 27.08.2018г. Със същото
решение е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че съществува вземане на
ищеца „Т. С.“ЕАД с ЕИК:8******* срещу ответника С. Б. М. с ЕГН:********** за част от
сумите, за които е била издадена горепосочената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, а именно сумата от 190,35лв.- главница, представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.08.2015г. до м.04.2017г. и
сумата от 8,54лв.- главница за дялово разпределение в периода от м.08.2015г. до м.04.2017г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение 14.9.2018г. до окончателното
изплащане като исковете са отхвърлени в частта над уважените размери до пълните
предявени размери от 409,92 лева (за разликата от 219,57 лева) и 8,94 лева (за разликата от
0,40 лева). Отхвърлен е изцяло предявения иск за сумата от 91,60 лева мораторна лихва за
периода от 30.08.2015г. до 27.08.2018г. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца общо
388,56лв. разноски в заповедното и исковото производство, от които М. Х. М. да заплати 4/6
или 259,04 лева, а С. Б. М. и С. Б. М.- по 1/6 или по 64,76лв. Ищецът е осъден да заплати на
М. Х. М. 70,37 лева разноски в исковото производство, съобразно отхвърления размер на
исковите претенции. Решението е постановено при участие на трето лице- помагач на
страната на ищеца- “Техем Сървисис“ ЕООД.
Срещу решението в частта с която исковете са уважени, е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответниците. Жалбоподателите поддържат, че
са допуснати процесуални нарушения при разпределянето на делото. Твърдят, че по делото
липсват доказателства за наличието на облигационно правоотношение между страните
поради непредставяне на доказателства за публикуване на общите условия на ищеца за
доставка на топлинна енергия. Твърдят също така, че сумите за доставена топлинна енергия
са начислявани при завишени обеми на общите части на сградата и не е установено
реалното потребление на топлинна енергия. Ето защо молят решението да бъде отменено в
обжалваните части, а предявените искове- отхвърлени изцяло. Претендират разноски.
Ответникът по жалбата „Т. С.” ЕАД е подал в срок писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и
претендира разноски за въззивната инстанция.
Третото лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за разглеждане обективно и субективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
2
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно в
обжалваната му част, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за
неправилност на решението, следва да се добави следното:
На първо място настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че не споделя
изложените във въззивната жалба доводи за допуснати процесуални нарушения. Делото е
разпределено при спазване на правилата и изискванията за разпределение на делата,
предвид обстоятелството че се касае за установителен иск по реда на чл.422 от ГПК след
проведено заповедно производство, по което заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е разпределено автоматично и на случаен принцип.
Установено е по делото, че процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се
намира е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така, че
ответниците са съсобственици на процесния имот през целия процесен период, което
обстоятелство не се и оспорва от ответниците. Следователно през процесния период и
относно горепосочения имот ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от
2006 год./.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. В случая е несъмнено, че Общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани (което
обстоятелство е ноторно, а и служебно известно на съда) и по арг.чл.150, ал. 2 от ЗЕ. По
делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили
правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.150, ал.3 от ЗЕ. Поради
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
3
Установено е също така въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, че делът
на ответниците за сградна инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Т.е.,
доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответниците
топлоенергия в определено количество за исковия период. В този смисъл неоснователни са
оплакванията на жалбоподателите, че не е било изчислявано реалното потребление на
топлинна енергия. Стойността на доставената топлинна енергия за процесния период е
посочена в заключението.
От заключението на допуснатата допълнителна СТЕ се установява, че разликите в
изчисленията относно отопляемия обем са минимални и са в допустимите граници относно
грешка при измерването.
Първостепенният съд е уважил направеното възражение за погасяване на част от
вземанията- за периода от 01.05.2014г. до 30.07.2015г. в размер на общо 1317,46 лева и в
тази част решението е влязло в сила като необжалвано от ищеца.
В горния смисъл, при установено облигационно правоотношение между страните по
силата на закона и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна
уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия, правилно СРС е приел, че исковете за главници са основателни до
размерите и за периодите, посочени в обжалваното решение.
Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно в обжалваните части.
При този изход на спора жалбоподателите нямат право на разноски. На въззиваемия
ищец следва да се присъди възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 100 лева,
доколкото е подаден отговор на въззивната жалба, не е осъществено представителство в
проведеното по делото открито съдебно заседание, а е подадена бланкетна молба със
становище по жалбата преди о.с.з. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност
над средната за подобен вид дела.
На основание чл. 280, ал.3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20217632 от 30.11.2021г., постановено по гр.дело
№1116/2019г. по описа на СРС, ГО, 143 с-в в обжалваните му части.
ОСЪЖДА М. Х. М. с ЕГН:**********, С. Б. М. с ЕГН:********** и С. Б. М. с
ЕГН:********** да заплатят на „Т. С."ЕАД с ЕИК:8*******, сумата от 100 лева-
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
4
въззиваемия ищец- “Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5