РЕШЕНИЕ
№ 483
гр. София, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000502240 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 14.05.2021г. по гр.д. № 7734/2020г. по описа на Софийски градски съд,
1-20 състав е осъдена Прокуратура на Република България да заплати на П. М. С., на осн.
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в размери от
9 000лв и 5280лв, търпени вследствие на незаконно повдигнато и поддържано за
престъпления по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. с ал.2 НК и чл.213а, ал.3, т.3, пр.2, алт.3 вр. с ал.2,
т.4 вр. с ал.1 НК , за които е оправдан с влязла в сила на 04.06.2020 г. присъда по НОХД №
171/2016 г. на СпНС , ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 04.06.2020 г.,
като исковете над уважените до претендираните размери за неимуществени вреди от 96 000
лв. и за имуществени вреди от от 7 800лв са отхвърлени като неоснователни.
Решението е обжалвано от Прокуратура на РБ чрез прокурор от СГП в осъдителните
му части с оплаквания за неправилност. Поддържат се доводи, че така определеният размер
на обезщетението е необосновано завишен спрямо действително установените вреди.
Изтъква се още, че този размер противоречи с фактическите изводи на съда, че не се
установяват негативни последици преди датата на повдигане на обвинението и
необосновано не били взети предвид констатациите на ИВСС. На следващо място се
поддържат оплаквания против изводите на съда, че са търпени имуществени вреди в
причинна връзка с обвинението, защото претендираните разходи за пътуване не са
1
доказани, а презюмирани от състава, и че разходите за поддръжка на автомобила
неправилно са присъдени в тежест на прокуратурата, тъй като не се е и твърдяло, че същият
се ползва само за тази цел, затова и ставало въпрос за стандартна поддръжка за пригодност
на автомобила. Поради това се иска отмяна на решението в обжалваните му осъдителни
части и вместо това постановяване на ново по същество, с което исковете се отхвърлят или
евентуално се намали обезщетението по размер.
Решението е обжалвано от ищеца П. М. С. чрез пълномощник в отхвърлителната му
част по отношение на обезщетението за неимуществени вреди за сумата от 41 000лв,
представляваща разликата между присъденото от първата инстанция от 9000лв и дължимото
според жалбоподателя от 50 000лв. Твърди се неправилно приложение на материалния закон
/чл.52 ЗЗД/ . Поддържа се, че периода, за който се претендира обезщетение е по-дълъг от
възприетия от първата инстанция, защото за негово начало следва де се счита първото
процесуално –следствено действие на 24.04.2012г, когато е извършен обиск, претърсване и
изземване в жилището на ищеца, вместо възприетата от съда по-късна дата 17.12.2012г. на
повдигане на обвинение. На следващо място се твърди за неправилен изводът, че ищецът не
е търпял вреди от медийното разгласяване на случая, защото персонално името му не е
посочено в публикациите. Подобно виждане не почивало на житейска логика, доколкото в
тези публикации се сочело наименованието на фирмата, в която ищецът работи и арести на
негови колеги, което неминуемо повдига интерес на познат кръг лица и безспокойство в
ищеца. Неправилно били тълкувани фактите, свързани с притежаваното от ищеца
дружество, доколкото не се претендирали имуществени вреди, а неимуществени, търпени от
дискредитиране и отлив на клиенти. Изтъква се процесуално нарушение на съда,
изразяващо се в игнориране на част от свидетелските показания без мотиви. И на края, че не
били съобразени всички от значение обстоятелства, имащи значение за определяне на
справедлив размер – възрастта на ищеца, чистото му съдебно минало, професионален и
социален статус, безупречното му поведение по време на наказателното производство, както
и настъпилите емоционални и материални проблеми. Иска се отмяна на решението в
обжалваната му отхвърлителна част и вместо това постановяване на ново по същество, с
което се уважи иска в претендирания размер.
В срок е постъпил отговор на жалбата на ПРБ от насрещната страна П.С. с възражения
против оплакванията и искане за потвърждаване на решението в обжалваните му
осъдителни части.
Софийският апелативен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Решението е валидно и допустимо в обжалваните му осъдителни и отхвърлителни
части части /чл.269, изр.първо ГПК/. В отхвърлителната му част по иска за неимуществени
вреди решението е влязло в сила за разликата от 50 000лв до 96 000лв
Производството пред първата инстанция е образувано по обективно съединени
искове иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за компенсиране на вреди
/имуществени и неимуществени/, обосновани с фактически твърдения за незаконно
2
повдигнати и поддържани обвинения за престъпления по чл. 213а, ал.3, т.3, пр.2 вр. с ал.2,
т.4 от НК и по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. с ал.2 от НК, за които има влязла в сила
оправдателна присъда.
В срок ПРБ е оспорила исковете по основание с възражения против наличието на
всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата и конкретно, че началната
дата, от която би могло да се търси обезщетение е повдигането на обвинение, както и че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно, а реално настъпили
имуществени вреди не се установяват от представените по делото доказателства.
Първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотеза на чл.2, ал.1, т.3 предл.
второ ЗОДОВ, тъй като против ищеца са повдигнати обвинения за престъпления от общ
характер, за които има влязла в сила оправдателна присъда, както и че в причинна връзка с
незаконно повдигнатите обвинения е търпял неимуществени и имуществени вреди, за
репарирането на които е определено обезщетение в размер на 9 000лв и 5280лв, ведно със
законната лихва от 04.06.2020г.
От фактическа страна пред първата инстанция са безспорно установени с писмени
доказателства следните факти:
Образувано на 23.03.2012г. ДП № Б-12/2012г. на ГД БОП, пр .пр. № 389/2012г. на СП
срещу неизвестни извършители за престъпление по чл.321, ал.3, вр. ал.2 от НК, както и
извършени в условията на неотложност по силата на определение от 23.04.2012г.
процесуално следствени действия – обиск и изземване на вещи от жилищата и
автомобилите на няколко лица, сред които и ищецът П.С.. На 17.12.2012г. против ищеца са
повдигнати обвинения за престъпления по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 вр. ал.1 от НК и по
чл.143, ал.1, пр.1 от НК – квалифициран рекет и участие в организирана престъпна група,
представляващи тежки умишлени престъпления, за които се предвиждат наказания лишаване
от свобода от 5 до 15години и от 3 до 10години. На 16.04.2013г. СП е внесла първия
обвинителен акт в СпНС, въз основа на който е образувано НОХД № 550/2013г. по описа на
СпНС, 12 състав, което е прекратено на 30.04.2013г. и върнато в досъдебната фаза за
отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На
29.07.2013г. на П.С. са предявени нови обвинения, които с постановление от 15.08.2013г.
частично са оттеглени. На 12.11.2013г. СП внася нов обвинителен акт в СпНС срещу
обвиняемите лица, сред които е и ищеца, въз основа на който на 13.11.2013г. е образувано
НОХД № 1453/2013г. по описа на СпНС, 12 състав, което отново е прекратено и върнато на
СП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След
внасяне на обвинителен акт делото отново е прекратено и върнато поради процесуални
нарушения в досъдебната му фаза. На 22.01.2016г. СП е внесла нов обвинителен акт в
СпНС, въз основа на който е образувано НОХД № 171/2016г. по описа на СпНС, 12 състав,
по което е постановена присъда от 15.11.2017г., с която ищецът П.С. е признат за невинен
по повдигнатите му обвинения по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. с ал.2 НК и чл.213а, ал.3, т.3,
пр.2, ал.3 вр. с ал.2, т.4 вр. с ал.1 НК, потвърдена в тази й част по ВНОХД №99/2018г. на
АСпНС и окончателно с решение от 04.06.2020г. по н.д. № 125/2020г. на ВКС..
3
Във връзка с твърденията на ищеца са представени писмени доказателства, от които
безспорно се установява, че ищецът е с чисто съдебно минало - не е осъждан за
престъпления от общ храктер, че в периода на наказателното производство е бил управител
и едноличен собственик на капитала на ТД „Фиксед Асистанс“ЕООД, и че за учебната
2015/2016 е записан в Икономически университет Варна за обучение по специалността
„Икономика и търговия“.
Според констатации в протокол на ИВСС, общата продължителност на наказателно
производство за ищеца е 7 години, 5 месеца и 17 дни от 17.12.2012г. – датата на повдигане
на обвинение до влизане в сила на оправдателната присъда на 04.06.2020г. Изводите от
извършена проверка сочат общо проведени 29 открити съдебни заседания, като ищецът се е
явил на 27, а отлагането на 2 от тях не се дължи и на други причини.
Във връзка с претендираните имуществени вреди пред първата инстанция е приета
неоспорена техническа експертиза се установява, че за сочените 35 броя пътувания, които е
осъществил по маршрута Варна-София-Варна за явяване пред органите по разследване и
съда, общо изминатото разстояние е 30 660 км. /по 876 км. на курс/, а разходваните средства
за гориво възлизат на 4 318, 37 лв., изчислени при съобразяване със средната цена за
съответния период, изминатото разстояние, както и техническите специфики за разход на
гориво в градски и извънградски условия на двата автомобила, които ищецът твърди че е
използвал за тази цел. При съобразяване със всички възможни разноски, които ищецът би
могъл да извърши за поддръжката на превозното средство за изминатия период, вещото лице
изчислява такива в общ размер на 962, 52 лв, които са разбити по видове /застраховка,
годишен преглед, винетка, данък МПС и др/ за 1 календарна година съобразно изминатото
общо разстояние от 30 660км и изчислени за период от 35дни, колкото всъщност за
извършените от ищеца пътувания за явяване пред органите в досъдебната и съдебната фаза
на наказателното производство.
От показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел К. се изяснява, че
наказателно производство се отразило неблагоприятно на ищеца обективно и субективно-
от една страна самият той се затворил и дистанцирал от социални контакти, станал
неспокоен и несигурен, а от друга много от хората, с които преди това общувал, се
отдръпнали от него. Рефлектирало неблагоприятно върху семейния живот на ищеца -
последвала раздяла със съпругата, която свидетелят не твърди, че се дължи на обвинението,
но има впечатления за трудности в този период. Освен лични затруднения, ищецът имал и
финансови проблеми заради обвинението, което рефлектирало върху имиджа на фирмата и
било причина много от партньорите да се отдръпнат от съвместна дейност. Лично пред
свидетеля ищецът споделял за пътуванията си по повод на делото първоначално със
собствения си автомобил Форд Мондео, който по-късно продал заради недостиг на средства
и закупил по-нисък клас Форд Фиеста.
С оглед оплакванията в жалбите на страните насочени единствено против
правилното установяване на действително търпените вреди /неимуществени и
имуществени/, в рамките на които е ограничен въззивния контрол за правилността на
4
решението /чл.269 ГПК/, извън предмета на настоящото производство остават въпросите във
връзка с материалната легитимация на ответника по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, независимо че се
иска отмяна на решението изцяло в осъдителните му части.
При същите идентично установени факти въз основа на събраните пред първата
инстанция доказателства, настоящият състав намира жалбите на страните за неоснователни.
В конкретния случай първоинстанционният съд е следвало и е съобразил за обема и
интензитета на моралните вреди обстоятелствата, че спрямо ищецът са повдигнати две
обвинения за тежки умишлени престъпления по см. на чл.93, ал.1, т.7 НК, и че
продължителността на наказателното производство /приблизително 8 години и 2 месеца/ е
извън разумните срокове, което увеличава интензитета и вредните последици за
обвиняемия. Тези изводи напълно се споделят от настоящата инстанция, независимо от
становището в доклада на ИВСС в обратен смисъл, който има материална доказателствена
сила само за удостоверените факти. Преценката на този орган относно правомерността или
неправомерността на определени факти е въпрос от правно естество и по никакъв начин не
обвързва съда, който разглежда иска за обезщетение.
Основателни са доводите в жалбата на ищеца, че периода, за който се претендира
обезщетение е по-дълъг от възприетия от първата инстанция, защото за негово начало
следва де се счита първото процесуално –следствено действие на 24.04.2012г, когато е
извършен обиск, претърсване и изземване на жилището му, вместо възприетата от съда по-
късна дата 17.12.2012г. След като е извършено действие по разследването срещу определено
лице и с негово участие, въпреки че към този момент все още не е привлечено като
обвиняем по предвидените форма и ред, следва да се счита, че е ангажирана наказателната
му отговорност /в този смисъл е разрешението по по гр.д. № 527/2015г. ІV ГО, по гр.д. №
1215/2011г. ІІІ ГО, по гр.д. № 6047/2013г. ІV ГО, по гр.д. № 892/2015г. ІV ГО на ВКС и др./.
Пасивно легитимирана да отговаря е прокуратурата, тъй като тя упражнява надзор върху
разследващите органи и полицията.
Посоченото обаче не променя крайните изводи по същество относно размера на
обезщетението за неимуществени вреди като съобразен с тежестта и интензитета на всички
релевантни по този въпрос факти и не се установява нарушение на материалния закон /чл.52
ЗЗД/. Безспорно от съществено значение са обстоятелствата относно чистото съдебно
минало на ищеца и неговите характеристични данни – обществен и социален статус. В тази
връзка е изяснено, че ищецът е работил по трудов договор като инкасатор към момента на
повдигане на обвинение, а в последствие реализирал частен бизнес. Поради това
обвинението, злепоставящо доброто му име и почтеност сред колеги, а в последствие
партньори и клиенти, се явява изразен стресогенен фактор с неблагоприятни последици
върху емоционалното и психическо състояние на ищеца. В този смисъл са и показанията на
св. К., според когото се чувствал притеснен от реакцията на хората около себе си – от тесен
семеен кръг до такива, с които имал служебни или социални контакти, подтиснат и
неуверен. Тези негативни изживявания, свързани именно с чувството на злепостяване,
притеснение от изхода на делото, подтиснатост от статута на обвиняемо лице безспорно
5
имат негативен ефект за потърпевшия в личностен, семеен и въобще социален аспект, но не
обосновават специфични, надхвърлящи обичайните вреди, които би търпял всеки човек в
подобна ситуация. Не се установи ищецът да е търпял други тежки по характер или
необратими последици в личен или друг аспект. Напротив, спрямо него не е била упражнена
процесуална принуда /задържане под стража или друга мярка за неотклонение/, която да
накърни личната му неприкосновеност или наруши качеството на живот през периода на
наказателното производство. Ищецът не е бил ограничен във възможността си да полага
труд на заеманата към момента на обвинението длъжност, а в последствие да реализира и
свой бизнес, включително да повиши обазованието си в редовна форма на обучение в ИУ
Варна. Правилно обаче първоинстанционният съд е отрекъл наличието на пряка причинна
връзка между намаляване обема на дейността на представляваното от него дружеството
/поради отдръпване на партньори и клиенти/ и наказателното производство. Действително
свидетелят излага подобни твърдения, но те не отразяват обективни факти /поне не са
подкрепени с други убедителни доказателства/, а представляват лични негови или на ищеца
субективни възприятия, които не могат да обосноват с категоричност причинна връзка.
Несъмнено повдигането на обвинение рефлектира негативно върху ищеца в личностен и
семеен аспект, защото е стресогенен фактор както за него, така и за най-близките му хора,
но няма данни именно обвинението да е решаващият фактор за настъпилия разрив в
отношенията със съпругата и последвалата раздяла. Правилно от обема на вредите са
изключените твърдените в исковата молба негативи по повод извършените арести на други
лица, на които в съучастие с ищеца са повдигнати обвинения, защото не могат да бъдат
предмет на компенсация субективни изживявания по повод на неосъществили се реално в
обективната действителност факти, нито би могла да се ангажира отговорността на
прокуратурата за медийния отзвук на случая, след като персонално не е засегнато името на
ищеца. И на края в тази връзка следва да се посочи, че освен действително търпените вреди
с оглед на посочените критерии, които са строго индивидуални за всеки човек, обективен
израз на принципа по чл.52 ЗЗД е съобразяването на компенсацията с икономическите
условия на живот в периода 2012-2020г, както и отчитане на факта, че самото осъждане има
своеобразен ефект на овъзмездяване.
Неоснователни са оплакванията в жалбата на прокуратурата против признатите в полза
на ищеца имуществени вреди под формата на търпени загуби- разноски за пътуване и
поддръжка на автомобил именно с цел участие в процесуално-следствените действия в
досъдебната фаза и явяване в окрити съдебни заседания в съдебната фаза на
производството. По фактите няма спор относно продължителността на наказателното
производство и добросъвестното процесуално поведение на ищеца, който лично се е явил
общо 35 пъти /27 пъти в съдебното производство/, пътувайки по маршрута Варна –София с
личен автомобил лек автомобил Форд Мондео и в последствие лек автомобил Форд Фокус,
което безспорно е източник на разходи за гориво и поддръжка на МПС. Правилно в тази
връзка са ценени свидетелските показания, че пътуванията са осъществявани с личен
транспорт, защото от една страна са достатъчно категорични, а от друга не се опровергават
от доказателствата по делото. Размерът на реално търпените имуществени вреди под
6
формата на загуби /разходи за гориво 4318,37лв и поддръжка 962,52лв или общо 5280,89лв/
са установени от приетата и неоспорена техническа експертиза на вещото лице В. И., който
е съобразил разхода на гориво съобразно изминатия километраж и техническите
спецификации на автомобилите, но също така е направил детайлна и подробно разбивка на
фиксираните разходи за годишна поддръжка на МПС, които са отнесени към извършените
общо 35 пътувания и изминатото разстояние.
Поради съвпадане в крайните изводи на двете инстанции решението в обжалваните му
/осъдителна и отхвърлителна/ части ще подлежи на потвърждаване.
При този изход на спора няма основание да се изменят присъдените пред първата
интанция разноски, нито се следват разноски на страните пред въззивната инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.05.2021г. по гр.д. № 7734/2020г. по описа на
Софийски градски съд, 1-20 състав в обжалваните му /осъдителна и отхвърлителна/ части.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчване
препис на страните при наличие на предпоставки по чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7