МОТИВИ
към присъда № 128, постановена на 10.09.2019г. по
НОХД № 114/ 2019г. по описа на Поповски районен
съд
Подсъдимият Х.Д.И. *** е предаден
на съд за това, че: „на 08.01.2019г., в гр.П., в съучастие като съизвършител с неизвестен извършител, при условията на
опасен рецидив, с цел да набави за себе си и за неизвестния съизвършител
имотна облага, са възбудили и поддържали заблуждение у М.Т.И. ***, и с това са
и причинили имотна вреда на стойност 850 лева.“- престъпление по чл. 211, пр. 3, във вр. с чл.
209, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, и чл. 29, ал.
1,б. „а" от НК.
Представителят на Районна прокуратура П. в с.з.
поддържа обвинението като безспорно доказано. Счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен, като по отношение на
индивидуализиране на наказанието предлага да
бъде наложено наказание – лишаване от свобода под минимума от 3 години,
което подсъдимият реално да изтърпи.
Подсъдимият
в съдебно заседание не се явява, неоткрит на известния по делото адрес
за него, който е напуснал след внасяне на делото за разглеждане в съдебна фаза,
с което явно манифестира отклонение от наказателно преследване. Търсен е на
постоянния и настоящ адрес ***, в
т.ч. е постановено и принудителното му довеждане в с.з., на който адрес същия
не е установен, а съпругата му, и
роднините му отказват да получат призовките по делото, поради това, че се
намирал в чужбина. Същият е обявен и за
общодържавно издирване с телеграма №20938/23.07.2019г. на ГД „НП“. Предвид на
това производството спрямо подс.И. протече задочно
при условията на чл.269, ал.3, т.1 от НПК,
като съдът счете, че отсъствието
му няма да попречи за разкриване на обективната истина.
Упълномощения от него защитник-адв.Р.Д.
от ТАК, се явява, и по същество пледира
за оправдателна присъда, тъй като доказателствата по делото не сочели на това,
че подзащитния й имал цел да набави за себе си, или
друго лице имотна облага.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намира за установено следното:
Подсъдимият Х.Д.И. е 51
годишен, с основно образование, без професия, трайно безработен. Живеел в с. А.,
общ. П., заедно със семейството си.
Видно от справката му за съдимост, същия
е многократно осъждан за различни престъпления - най-вече
за кражби, като последното му осъждане е по НОХД №10/2013г. по описа на ПпРС, по което с Присъда №12/30.01.2013г., в сила от
14.02.2013г. му е наложено наказание ЛОС за срок от две години. Видно от
отбелязването така наложеното наказание
е изтърпяно на 04.09.2014г.
На 07.01.2019г., св.Ф.Г. помолила подс.И.
да й донесе една каруца с дърва, и той се съгласил. Преди обяд, на същия
ден свидетелката получила телефонно обаждане на домашния си
телефон от лице, която тя припознала
като лекуващия лекар на съпруга й. При
проведения разговор, лицето представящо се за лекар, поискал от
св.Г. да й намери човек, който да му свършел някаква работа срещу заплащане.
След като подсъдимия закарал дървата св.Г. му разказала за разговора с
„лекаря“. Подсъдимият се съгласил, и
оставил телефонния си номер. По-късно същия ден , лицето,
представило като „доктор В. от Р."
се обадило по телефона на подсъдимия, и му казал на следващия ден сутринта да
отиде в гр. П., където трябвало да вземе някакви документи.
На 08.01.2019 г. обвиняемият отишъл в гр. П.,
където около 11 часа, отново получил обаждане
от „д-р В.", който му казал
да вземе такси и да отиде на ул. „**"
№ **. Като пристигнал на адреса, отново получил указания да го освободи, и да
отиде до дом №**.
Междувременно, около 10 часа,
неизвестно лице се свързало по телефона с пострадалата- сви. М.Т.И., 87 годишна,
живееща в гр.П., ул.“**“ №**. След
отправени първоначално анонимни закани към пострадалата, последвало ново
обаждане, при което лицето се представило вече като „полицай И. И.". По схемата
„съдействие на полицията за разкриване и залавяне на измамници",
неизвестното лице я заблудило, че трябва да остави всички пари, които има, пред пътната врата, за да
могат да бъдат взети от измамниците, които пък се
следели от полицията, като след залавянето им, лицето обещало, че
оставените пари от нея ще и бъдат
върнати.
Паникьосана от
провелите се разговори, св.И. взела всички налични пари у тях, в т.ч. и парите,
които отделила за помен на починалия си съпруг, в размер на 850,00лв., и ги
поставила в две портмонета, в които имало и дребни стотинки, лични снимки и бележки на
пострадалата. След това поставила двете потромонета в
червен полиетиленов плик и следвайки
последните телефонните указания на измамника, тя поставила плика с
парите, и вещите под пътната врата на дома си на ул. „**" № **, без да се
подава навън.
Малко след това, подсъдимия следвайки телефонните указания на
представящ се пред него вече като „д-р В.", отишъл до същата пътна врата,
навел се, и взел оставения от пострадалата И. полиетиленов
плик. На въпроса му защо няма никой на вратата, му било отговорено,
че „собственикът на къщата бил заминал за С.". След това подсъдимия получил указания от
същия този човек по телефона да отиде до автогарата в гр.П., и да извади нещата от плика. Тогава подс.И. видял, че вътре има две портомонета, в които имало
пари. Извадил парите и ги
преброил, съгласно подадените му
указания от човека
по телефона. След това подс.И. получил
нови указания, а именно да изхвърли двете портомонета в един контейнер за боклук, да отдели за себе си сумата от 350,00лв., и
да хване автобуса за гр.Р., което и
сторил. След като пристигнал в гр.Р., подс.И. получил
нови инструкции от човека представящ се като „д-р В.". В изпълнение на
тях, взел такси от гр.Р. до гр.Р.. Когато пристигнал в гр.Р., човека отново му
се обадил, и му казал да слезе на
магазин „Д.“. В изпълнение на това,
подсъдимия слязъл на магазин „Д.“, освободил таксито, и тогава мъжът
отново му се обадил, и го попитал какви цигари пуши. След като получил отговор,
мъжът казал на подс.И. да извади цигарите от кутията,
и да сложи остатъка от парите в нея, след което да ги остави под един орех до
табелата с надпис „Р.“. След като
изпълнил указанията на мъжа от телефона,
подсъдимия се качил на едно такси,
изпратено му от мъжа, и се придвижил до автогарата в гр.Р.. Оттам подс.И. ***
Междувременно
пострадалата, след като разбрала, че е измамена се обадила в РУ-П.. Още същият ден деянието на подсъдимия било разкрито от полицията. При разкриване на деянието, подсъдимия
съдействал за намирането и връщане на портмонетата, както и доброволно върнал получените от него 350,00лв., които били върнати на пострадалата.
След дадено от съда разрешение
по реда на чл.159а от НПК, се установило, че
телефонните номера, от които е звънял човека, представящ се за „д-р В.“,
се установило, че това са карти, взето от св.Р.Т., които той продал на
непознати лица срещу 5,00лв. за всяка СИМ карта.
Възприетата
фактическа обстановка се доказа и посредством приложените по ДП№10/2019г. по
описа на РУ-П. писмени доказателствени средства чрез
прочитането им по реда на чл.283 НПК – справки за съдимост, протокол за доброволно предаване, протоколи
за разпит на свидетели, справката за мобилен трафик от „А1 България“
ЕАД; както и от останалите приложени към делото писмени материали. Така
установената от съда фактическа обстановка се установява и от свидетелските показания на разпитаната по делото
на съдебното следствие свидетелка Ф.Г., от
извършения оглед на веществено доказателство-видеозапис, обективиран на оптичен носител, както и от обясненията на подсъдимия дадени в
присъствието на защитник на досъдебното производство, прочетени на съдебното
следствие на основание чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.2 от
НПК.
Фактическата
обстановка принципно не се оспорва от защитника на подсъдимия, като защитната
теза на същия е, че подс.И. по никакъв начин не бил
поддържал заблуждения в св.И., както и че не е имал за цел да й причини имотна облага. Доказателствения
материал по делото обаче, не съдържа противоречия и по несъмнен начин
установява, че подс.И. ***, в съучастие като съизвършител с неизвестен извършител, при условията на
опасен рецидив, с цел да набави за себе си и за неизвестния съизвършител
имотна облага, са възбудили и поддържали заблуждение у М.Т.И. ***, и с това са
и причинили имотна вреда на стойност 850,00лв.
Ето защо съда не прие тезата на
защитника, а прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подс. И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението, определен в нормата на чл.209 от НК, при съответните
по-тежко квалифициращи го обстоятелства.
Състава на
престъплението „измама” по смисъла на
закона включва два предмета от обективна страна – измамено лице и
ощетено имущество, като имуществото първоначално се намира у измамения и той
има право да се разпорежда с него. В настоящият казус се установи, че в св.И. е
създадена неправилна представа по отношение на това,
че оказва „съдействие на полицията“, за да се залови измамник, за което следва
да остави примамка-пари, на входа на своя дом, а подсъдимият е поддържал тази неправилна
представа, извършвайки реално вземането и предаването на парите.
Съобразявайки всички факти и обстоятелства, съда прие че е налице
квалифицирания състав по чл.211, пр.3
от НК-извършване на деянието при опасен рецидив. От приложената по делото справка за съдимост се установи, че са налице
всички изискуеми от закона предпоставки
за квалификация на настоящото деяние,
като извършено при условията на опасен рецидив по см. на чл.29,ал.1,б. „а” от
НК, тъй като подсъдимия е извършил
престъплението след като е бил осъждан за друго тежко умишлено престъпление,
което не е отложено по реда на чл.66 от НК.
Налице е характерното за съучастието поведение на две лица за
осъществяване на едно престъпление- телефонна измама. От обективна страна е
необходимо всеки от извършителите в нея,
да е извършил действия, с които да заблуди пострадалия чрез създаване на
неверни представи, които да го мотивират да извърши имуществено разпореждане,
вследствие на което дейците да се обогатят без основание, като от субективна
страна следва да е налице съзнание за това, че създадените представи у
пострадалия са неистински , това да се цели и да се иска извършване на
имущественото разпореждане от пострадалия в полза на дейците, при съзнание за
разпределение на ролите между съучастниците-съизвършители, единият от които следва да
възбуди, а другият- да поддържа създаденото заблуждение у пострадалия, до
постигане на общата користна цел-извършване на имущественото разпореждане от
пострадалия.
Безспорно в настоящия случай, подсъдимия заедно с неустановено по делото лице са действали по идентичен начин: Неустановеното
лице се обажда на произволни телефонни
номера, като попадайки на възрастен човек,
започва да го заблуждава, че следва да окаже съдействие на полицията, за
залавяне на телефонни измамници, като за това следва да
се оставят пари и /или други ценности,
на указано конкретно място, които пари след като се проследят и заловят измамниците
ще му бъдат върнати. Така въведена в заблуждение по описания
начин, св.И. е оставила намиращите се в
нея пари от 850,00лв., пред входната си врата.
След това в изпълнителното деяние се
включва и подс.И., който по указания на съучастника
си, отива , взима парите и се разпорежда с тях, като една част прибира за себе
си, а останалата част оставя по начин и място, откъдето спокойно могат да бъдат
взети от съучастника му-в кутия от цигари, под
пътна табела. Не без значение е и обстоятелството, че портомонетата, в които са се намирали парите са изхвърлени
именно от подс.И.. В действителност съучастникът
на подс.И. не
е установен, с оглед установеното обстоятелство, че провеждалите се телефонни
разговори са използвани карти закупени
от св.Т., които той продал на непознати лица. Поради което е трудно да се установи това лице, но безспорен факт е
обстоятелството, че тъкмо подс.И. е взел и се
разпоредил с парите, а портомонетата, в които са се намирали изхвърлил в контейнер за боклук.
От всичко изложено дотук
съвсем ясно се установява, че подс.И.
дори и в началото да си е мислил, че
осъществява дейност като „куриер на епикризи“ на „Д-р
В.“, с когото го свързала негова позната-св.Ф.Г., то от момента, в който взима парите, безспорно е придобил представа какво върши, в какво участва, и с каква цел. Наличието на имуществена вреда е пряко следствие от имущественото
разпореждане, осъществено от пострадалата-разпореждане, което пък е пряко
следствие от неправилната представа, създадена и поддържана у нея посредством начина, посочен по-горе.
От субективна страна е
налице общност на умисъла, като всеки един от съизвършителите в това число и подс.И. е предвиждал
обществено опасните последици от деянието си, съзнавал е, че го осъществява
заедно с други лица, съзнавал е обществено опасния характер, и целял настъпването
на престъпния резултат.
Следователно
посредством описаното деяние Х.Д.И. е
осъществил престъпния състав на чл. 211, пр. 3,
във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр.
с чл. 20, ал. 2, и чл. 29, ал. 1, б. „а" от НК, за което съдът
го призна за виновен.
При индивидуализацията
на наказанията за извършеното престъпление, след извършване на цялостна
проверка на събраните по делото доказателства,съдът се съобрази с разпоредбите
на чл.36 и 54 от НК, като отчете, че не са налице нито изключителни, нито многобройни
смекчаващи вината обстоятелства,
обуславящи евентуалното приложение на чл.55 НК за подсъдимия.
Предвиденото в чл.211 от НК наказание е лишаване от свобода
в размер от 3г. до 10г. ЛОС, и съдът
прие, че в тези предели следва да бъдат
наложено наказанието на подсъдимия. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът
отчете връщането на част от парите на пострадалото лице, а като отегчаващи
вината обстоятелства съдебно минало на
подсъдимия, размера на причинената вреда,
липсата на критичност и поведението на същия в хода на съдебното
производство. Съдът отчете и високата степен на обществена опасност на
самото деяние, а от там и на дееца, тъй като се касае за едно от най-често
срещаното в последните години усложнено престъпление – телефонни измами, при
което се посяга основно върху имуществената сфера на лица на преклонна възраст,
които след разпореждането на практика остават без средства за нормално
съществуване, събирани години наред. След като съобрази наличието на баланс на
смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства прецени, че за постигане целите на наказанието на подсъдимия
следва да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер към минимума,
предвид в разпоредбата на чл.211 от НК, а именно в размер на три години.
На осн.чл.57,ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС съдът постанови това
наказание да се изтърпи в затвор при първоначален строг режим, доколкото подс.И. вече е бил осъждан
с наказание ЛОС за друго умишлено
престъпление, от което изтърпяване не са изтекли повече от пет години.
Съдът счита, че така определеното наказания е справедливо, необходимо и
достатъчни за постигане на целите визирани в чл.36, ал.1 от НК.
Въз основа на изложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: