№ 16054
гр. София, 24.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Частно гражданско дело №
20241110139900 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.411,
ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение
за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически
данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) така и от ТР 1/2020г. на ОСГТК на
ВКС, намира,че от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна
неравноправност на клаузи от договора за кредит.
В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено, че за извършена от кредитора допълнителна
услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 648,19 лева..
В ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Възможно е уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по
договора - чл. 10а, ал. 1 ЗПК, какъвто характер процесната услуга очевидно няма. Същата
попада в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на сумата от
потребителя, респективно е свързана с основното задължение на кредитора по договора - да
предостави заемната сума. Касае се за възнаграждение по договора, а не за допълнителна
услуга, което възнаграждение следва да бъде включено в годишния процент на разходите
/ГПР/ – чл. 19, ал. 1 ЗПК. Уговарянето му като отделно възнаграждение /услуга/ има за
единствена цел заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в
размера на ГПР, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
По данни на заявителя – отпуснатата главница била в размер на 4000 лева (но е
начислявана лихва върху сумата от 6049,78 лева), договорната лихва била фиксирана в
размер на 33,67 %, а ГПР в размер на 49,42% без да се отчита посочените по-горе суми,
1
престирани въз основа на неравноправни клаузи и невключени в посочения от кредитора
годишен процент на разходите, т.е. реалния годишен процент на разходите надвишава
значително императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗКП. Настоящият състав приема, че така
уговорените допълните услуги водят до извод за вероятна им неравноправност, прикриващи
възнаграждение, което е следвало да бъде включено при изчисляване на ГПР като общ
разход по кредита, съответно невключването води до недействителност по чл.22 ЗПК, като в
решение от 21.03.2024г. по С-714/22 на СЕС в т.2 се приема, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени разходи, то е
допустимо този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването
на неговата недействителност да води единствено до връщане от страна на потребителя на
предоставената в заем главница (в този смисъл и Определение № 7707/17.05.2024г. по ч.гр.д.
№ 5555/2024г. по описа на СГС, ЧЖ-VI-В състав; Определение № 2223/15.02.2024г. по
ч.гр.д. № 1609/2024.г по описа на СГС, ЧЖ-I-H състав; и др.) Претенцията за
застрахователните премии следва да се индивидуализира във заявлението като
самостоятелно вземане, което произтича от различен фактически състав, а не без основание
да се сумира с притезание за реално изпълнение на главницата по договора за кредит.
Допълнително върху така формираната сума абсолютно неоснователно е изчислен размерът
на възнаградителната лихва, което създава обосновано предположение, че начина по който
се формира лихвата по кредита може да се резултат от евентуалното приложение на
неравноправна клауза.
Нарушаване на нормата по чл.19, ал.4 ГПК води до последиците на чл.22 (конкретно
вр. чл.11, ал.,1, т.10 ЗПК) и чл.23 ЗПК, т.е. договорът за кредит е недействителен и се дължи
от потребителят само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи
по кредита. По въпроса, че следва уговорената в процесния договор „неустойка“ за
неосигуряване на обезпечение е разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на ГПР – подробно съображения виж Решение № 529/29.01.2024г. по в.гр.д.
№ 6422/2023г. по описа на СГС, III-б състав.
На заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на уважената
част от вземането, или сумата от 60 лв. за д.т.
За заявителя остава възможността по чл.415, ал.1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 24 състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК с вх. № 214630/28.06.2024 г., подадено от ДРУЖЕСТВО,
срещу Е. Г. П., в ЧАСТТА с която се иска длъжникът да плати сумите от 1010,30 лева,
дължима и неплатена мораторна лихва за периода от 05.07.2021 г. до 07.06.2024 г.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен
иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на срока ще се
ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе
2
единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3