Р Е
Ш Е
Н И
Е
№ 260707/1.7.2021г.
град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд тридесет и седми състав
На втори
юни година
две хиляди двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар
Петранка П.
като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 692
по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Г. У.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Х.И.П., против НП № **********-2/29.01.2021 г., издадено от
Директора на РИОСВ - Варна, с което на „Г. У.” АД е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 5 000.00 /пет хиляди/ лева на
основание чл.166, т.2 от ЗООС.
В жалбата си
въззивникът моли да се отмени НП.
В съдебно заседание
въззивникът редовно призован не се явява, но се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Представител на въззиваемата страна,
издала НП, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
След преценка
на доводите на жалбоподаля – посочени в жалбата и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 06.08.2020 год. в РИОСВ –
Варна, ул. “Ян Палах“
№ 4 било установено, че дружеството „Г.У.”
АД, ЕИК ********* в качеството си на възложител
по Решение № ВА – 8/2012 год. по оценка на въздействието върху околната
среда /ОВОС/ влязло в сила на 15.10.2014 год. за „одобряване“ на инвестиционно
предложение за изграждане на „Ветроенергиен парк
Генерал Тошево, състоящ се от 150 бр. вятърни генератори /ВГ/, две електрически
подстанции в землищата на с.Люляково и с.Кардам, и ветрогенератори
в землищата на с.Рогозина, с.Присад, с.Пленимир, с.Огражден, с.Петлешково,
с.Къпиново, с.Горица, с.Малина, с.Калина, с.Писарово, с.Люляково, с.Преселци, с.Чернооково, гр.Генерал Тошево и с.Кардам, общ.Генерал
Тошево, не е изпълнило своите задължения и отговорности, като не е представило
нужната информация и документация, необходима на компетентния орган по околната
среда за осъществяване на контрол по изпълнение на поставени условия и мерки в
издаденото решение № ВА-8/2012 год.
При проверката е съставен Констативен
протокол № 003442/29.09.2020 г. на РИОСВ – Варна.
За неизпълнение на изискванията на чл. 166, т.
2 от ЗООС, във връзка с неизпълнение на условието по Решение № ВА – 8/2012 год. по оценка на въздействието върху околната среда
/ОВОС/ влязло в сила на 15.10.2014 год. на „Г.У.” АД, ЕИК ********* е съставен АУАН № 0000003508/03.11.2020 год. Актът е съставен в присъствие
на упълномощено лице, връчен е лично и е подписан от него
без възражения.
В съдебно заседание
бе разпитана св. Д.Н. и св. Ю.М., чиито показания съдът кредитира, като дадени безпристрастно
и обективно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по АНП, както и от гласните доказателства
в хода на съдебното производство, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани
и последователни, поради което съдът ги
кредитира.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срока на обжалване
от надлежна страна и е приета от съда за
разглеждане, като по същество е основателна.
Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган- от Директора на РИОСВ - Варна.
Съдът намира, че са допуснати съществени
процесуални нарушения при съставяне на АУАН, а от там и при издаване на
атакуваното НП. Актосъставителят посочил, че въззивника е нарушил разпоредбата
на чл. 166, т.2 от ЗООС. Видно от разпоредбите в ЗООС, разпоредбата на чл. 166, т.2 гласи: " С наказанията по чл.165 се наказват
и лицата, които не спазват условия, мерки и ограничения в разрешителни, решения
или становища, издадени от компетентните органи по околна среда”. Съдът намира,
че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като не му е вменено
никакво нарушение, а е посочена една бланкетна норма
имаща отношение относно правомощията на проверяващия орган.
От друга страна видно от материалите
приложени по преписката в АУАН е положен подпис на нарушител, но не е отразено,
кое е лицето получило АУАН, и в какво му качество, тъй като е наказано ЮЛ и
следва да се посочи физическото лице в какво му качество е получило акта и дали
е имало такива правомощия с прилагането на съответното писмено доказателство
към преписката. Изпълнението на задълженията на актосъставителя, визирани в чл.
43, ал. 1, 2 и 5 от ЗАНН /между които предявяване на АУАН и връчването му/,
гарантира упражняване правото на защита от страна на нарушителя в пълен обем.
В
този смисъл е т. 11 от Постановление № 10 на ПВС от 28.09.1973 г.
Издаденото НП е
незаконосъобразно, тъй като същото е издадено в нарушение императивните
изисквания ЗАНН относно провеждането на административно наказателно
производство. И в КП, съставеният АУАН и обжалваното НП не е посочена дата и
място на извършване на нарушението, които са задължителни реквизити съгласно
разпоредбите на чл.
42, т.3 от ЗАНН досежно съставянето на АУАН и чл.
57, ал.1, т.5 от ЗАНН досежно НП. Посочените реквизити са задължителни,
защото именно в АУАН и в НП се формира рамката на обстоятелствата, които
подлежат на доказване и са елемент от състава на нарушението. Непосочването на
задължителни реквизити от състава на АУАН и НП води винаги до
незаконосъобразност на същите, предвид липсата на коректно и ясно оформено
обвинение, предпоставящо адекватна защита от страна
на санкционираното лице. В случая, макар и да се касае за нарушение,
представляващо бездействие, контролните органи са били длъжни да посочат поне
начален момент на извършване на нарушението, както за да дадат възможност на
посоченото като нарушител лице да организира защитата си, така и предвид наличието
на срокове в специалният и процесуалните закони относно давност за образуване,
провеждане и прекратяване на административно наказателното производство.
Следва да се посочи, че оперативната
самостоятелност на АНО не изключва задължението му да приложи относимата към нарушението правна норма, като съгласно ЗНА,
винаги се прилага специалната норма, при наличие на обща и специална такава.
Настоящият състав намира за необходимо
също така да посочи, че в НП АНО е посочил нормата на чл. 166, т.2, от ЗООС като нарушена, докато
същата се явява административно наказателна, а не обща норма, въвеждаща
задължение за определено действие. В този смисъл посочената норма не подлежи на
нарушаване, а не изпълване като състав, което от своя страна налага задължение
да попълни състава с посочването на нормата, налагаща определено поведение в
санкционираното лице.
На следващо място - нито в АУАН, нито
в НП са посочени доказателства, които са мотивирали актосъставителя и АНО да
приемат, че жалбоподателят е извършил деянието. Не са представени
доказателства, че именно жалбоподателят е лицето задължено да извърши дължимите
съгласно цитираното Решение действия. Видно от самото Решение, същото е
издадено с посочен възложител друго юридическо лице. ЗООС допуска промяна на
възложителя – чл. 99, ал.7. Това обстоятелство обаче по никакъв начин не е
установено както в хода на проведеното административно наказателно
производство, така и в хода на съдебното производство.
Не на последно място съдът споделя
възражението, че липсва санкционната норма, която да определя размера на
санкцията. В чл. 166 от ЗООС е посочено, че на санкция подлежат и лицата не
изпълнили предписание дадени в констативните протоколи. Видно от ЗООС в чл.
166а. и чл. 166б. са посочени вида и размера на наказанието, съответно за
физическо или юридическо лице. Непосочването на конкретната правна норма, визираща съответното наказание, както и
липсата на мотиви в частта за определяне на наказанието е само по себе си
достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП, поради допуснати
процесуални нарушения. В НП липсва
позоваване на чл.165 от ЗООС и не е посочена алинеята от тази разпоредба, която
органът е приел за приложима. Съдът не може по тълкувателен път да изведе извод
за разпоредбата, която органът е приел за приложима.
Предвид
горното и обстоятелството, че допуснатите нарушения не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на производството, то съдът прие, че същите са основание за
отмяна на атакуваното НП.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №
********** - 2/ 29.01.2021 год., издадено от Директора на РИОСВ - Варна, с което
на „Г. У.”
АД, ЕИК *********, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 5 000.00 /пет хиляди/ лева на основание чл.166, т.2 от ЗООС.
Решението подлежи на касационно
обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че мотивите към решението
са изготвени пред Административен
съд - Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: