Определение по дело №150/2023 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 87
Дата: 12 май 2023 г.
Съдия: Ангел Маврев Момчилов
Дело: 20237120700150
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

12.05.2023 г.

    Град

Кърджали

 

Административен

Съд                   

 

Състав

 

На

12.05.

                                          Година

2023 г.

 

В

Закрито

заседание и следния състав:

 

                                    Председател

Ангел Момчилов

 

                                           Членове

 

 

 

                                    Съдебни заседатели

 

 

 

 

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

Съдията

 

 

Адм.

дело номер

150

По описа за

2023

 година.

 

Производството пред Административен съд – Кърджали е образувано по депозираната жалба от А.А.П., с ЕГН ********** от ***, против мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, да се произнесе по заявление от 09.02.2023 г. 

С процесната жалба е въведено искане да бъде отменен мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София да издаде ИАА за причините, поради които на земеделския производител А.А.П., с ЕГН ********** от ***, са заплатени по-малки суми от заявените.

Сочи се, че със Заявление от 09.02.2023 г. жалбоподателят е отправил искане до изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София да се произнесе с надлежен административен акт, в който да посочи причините, поради което са му изплатени по-малки суми за подпомагане от заявените такива. Твърди, че в законоустановения 7-дневен срок органът не се е произнесъл, поради което за него възниквал правен интерес да обжалва мълчаливия отказ.

Жалбата е подадена чрез Държавен фонд „Земеделие“ – София. Видно от съдържанието на постъпилата в съда административна преписка, в същата е налице Уведомително писмо с изх. 01-092-9500/198 от 23.03.2023 г., в който изпълнителният директор на ДФЗ е изложил становище във връзка с процесното заявление, както и по подадено възражение, постъпило в ОД на ДФ „Земеделие“ – Кърджали, с вх. № 01-092-6500/158#4 от 13.02.2023 г.

Жалбата е била оставена без движение от съда с Разпореждане № 272/31.03.2023 г., при което на жалбоподателя са дадени указания в 7 – дневен срок от връчване на съобщението да обоснове правния си интерес от оспорването по жалбата.

На 12.04.2023 г. е постъпила молба/вх. № 1082/ от пълномощника на адв.Б., в която са изложени подробни съображения относно правния интерес на А.А.П. да оспорва мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София да бъде издаден ИАА за причините, поради които на земеделския производител А.А.П., с ЕГН ********** от ***, са заплатени по-малки суми от заявените. Отново е посочено, че със заявление от 09.02.2023 г. жалбоподателят е отправил искане до изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София да се произнесе с надлежен административен акт, в който да посочи причините, поради което са му изплатени по-малки суми за подпомагане от заявените такива. Твърди, че в законоустановения 7-дневен срок органът не се е произнесъл, поради което за него възниквал правен интерес да обжалва мълчаливия отказ. В процесната жалба и горецитираното заявление са въведени твърдения, че жалбоподателят е регистриран земеделски производител и е подал заявление за подпомагане на плащане на площ и подпомагане във връзка с конфликта в Украйна.

Съдът отчитайки обстоятелството, че А.А.П., с ЕГН ********** от ***, е подал както заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2022 г. от 04.05.2022 г., така и заявление  за предоставяне на „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ от 06.09.2022 г. и заявление за подпомагане/плащане подмярка 22.1 от 23.11.2022 г., е намерил, че в случая е неясно какви конкретни намаления касае мълчаливият отказ според жалбоподателя.  Предвид това с Разпореждане № 314/17.04.2023 г. отново е оставил жалбата без движение и е указал на оспорващия да посочи, по отношение на кои конкретни заявления за кампания 2022 г. счита, че е налице мълчалив отказ за произнасяне от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, относно причините за намаленията на плащанията.

С молба от 28.04.2023 г./вх. № 1203/, пълномощникът на жалбоподателя е въвел уточнения, че е налице мълчалив отказ по отношение на Заявление за подпомагане 2022 г. форма за физически лица от 04.05.2022 г., УРН ***, УИН *** и Заявление за подпомаганс/плащане подмярка 22.1 „Извънредно временно подпомагане на земеделските стопани, който са особенно засегнати от последиците от руското нашествие в Украйна“, УРН *** УИП ***.

Настоящият състав, след извършената преценка на съдържанието на жалбата, въведените уточнения с последващи молби и приложената административна преписка, намира, че в конкретния случай липсва формиран мълчалив отказ по смисъл на чл. 58 от АПК, поради което молбата се явява недопустима и следва да бъде оставен без разглеждане като такава.

Съображенията за това са следните:

Безспорно е по делото, че А.А.П., с ЕГН ********** от ***, с УРН ***, е подал Заявление за подпомагане 2022 форма за фически лица от 04.05.2022 г., кандидатствайки за подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП); Схема за преразпределително плащане (СПП); Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП; Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група-СП (основна) и Схема за предходна национална помощ за земеделска земя за хектар (ПНДП). Жалбоподателят е подал и заявление  за предоставяне на „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ от 06.09.2022 г. и заявление за подпомагане/плащане подмярка 22.1 от 23.11.2022 г./л. 24/.

 На 13.02.2023 г. А.А.П. е подал в Държавен фонд „Земеделие“/ДФЗ/ Заявление с вх. 01-092-6500/158 – л. 10, в което е посочил, че е подал заявление за подпомагане за плащане на площ и подпомагане във връзка с конфликта в Украйна. Впоследствие подал възражение относно резултатите от извършената му проверка, на което не получил отговор. Отразил е обстоятелството, че по банковата му сметка са постъпили суми за подпомагане, които били по-малки от заявените. Предвид това е поискал органът да се произнесе с изричен административен акт, в който да му бъдат посочени причините и основанието за намаляване на сумите, в случай че има такова намаляване.

В отговор на заявлението от страна на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е издал Уведомително писмо с изх. № 01-092-6500/158 от 23.03.2023 г./л. 15/, с което е уведомил жалбоподателя, че е извършен допълнителен административен анализ, касаещ проверка на място по схема/мярка „ДПП-2022“ от дирекция „Технически инспекторат“. В писмото е посочено, че на депозиранато от П. възражение е бил изготвен официален отговор с изх. № 01-092-6500/158 от 09.02.2022 г., който е бил изпратен на актуалния адрес, откъдето е било върнато като неполучено. Предвид това писмото е било прикачено на интернет страницата на ДФЗ.

Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът.

На първо място следва да се отбележи, че задължението на ДФЗ да се произнесе по искането за заплащане на финансова помощ на  А.А.П., с ЕГН ********** от ***, с УРН ***, издавайки съответното писмо за оторизирани суми, произтича от депозираните от жалбоподателя заявления за подпомагане за кампания 2022, а не от заявлението от 09.02.2023 г.

Нормативната уредба както на общностно, така и на национално ниво не съдържа позитивна правна норма, която да предвижда законоустановен срок, в който съответният национален орган следва да се произнесе по подадено заявление за подпомагане с административен акт.

Съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Разплащателната агенция извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Административните проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 по заявленията за подпомагане. Съгласно чл. 43, ал. 2 ЗПЗП, Разплащателната агенция проверява заявленията за подпомагане по схемите за директни плащания съгласно чл. 37. В алинеи 3 и 4 са посочени основанията, при наличието на които РА намалява или отказва плащанията. По силата на чл. 10б, ал.1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., ДФЗ-РА, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Задължение за изрично произнасяне от страна на ДФЗ - РА е въведено и в релевантните подзаконовите нормативни актове, регламентиращи отделните мерки за подпомагане. Предвид това е безспорно, че административното производство, образувано по заявление за подпомагане следва задължително да приключи с издаване на изричен акт - уведомително писмо, което отразява резултатите от извършените проверки, одобрената за плащане сума, съответно размера на наложените намаления и/или санкции.

С други думи, независимо от вида на мярката, по която е поискано финансово подпомагане, административният орган одобрява, намалява или отказва изплащането на годишна финансова помощ след извършване на административни проверки за изпълнението на изискванията за подпомаганите дейности и съответно ДФЗ писмено информира кандидатите за подпомагане за изплатената им финансова помощ, за което издава изричен индивидуален административен акт. Липсата на произнасяне с изричен акт (уведомително писмо по № 5 от 27.02.2009 г.) засяга неблагоприятно правната сфера на кандидатите за подпомагане. Институтът на мълчаливия отказ е създаден, за да бъде предоставено право на достъп до съд на лицата, които имат интерес от произнасянето на административния орган.

В конкретния случай с Уведомително писмо с изх. № 01-092-6500/158 от 23.03.2023 г. жалбоподателят е уведомен, че по заявлението е извършен допълнителен анализ, касаещ проверка на място. Преди приключване на всички административни проверки по подадените заявления за подпомагане, за които проверки не е определен преклузивен срок за извършването им, изричен акт не може да бъде постановен, като извършването на законоустановените проверки, съответно произнасянето, във връзка с конкретната мярка за подпомагане, не е нормативно обвързано с конкретен срок. С оглед това и предвид изискването за произнасяне с изричен акт, след извършване на всички проверки за допустимост, следва да се приеме, че не се формира мълчалив отказ преди тези проверки да са приключили, както и последващите тези проверки действия на администрацията по подаденото заявление за кампания 2022 г., поради което и предвид липсата на нормативно определен срок, в който тези проверки да приключат, липсва формиран мълчалив отказ.

Срокът за плащане, е различен от срока за приключване на проверките, като условие за плащане е приключване на административните проверки, за приключването на които административният орган не дължи изрично уведомяване на земеделският производител, заявил подпомагане.

В Решение на СЕС от 28 април 2022 г., постановено по съединени дела № 169/21 г. и С-217/21, образувани по преюдициални запитвания от Административен съд - Велико Търново е прието, че от буквалното и контекстуално тълкуване на чл. 75 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 година следва, че макар той да установява принципа, че плащането на помощта на бенефициерите и предхождащата го проверка на условията за допустимост по правило трябва да бъдат извършени в срока, определен в чл. 75, параграф 1, все пак не може да се изключи възможността в отделни случаи и при спазване на принципите на добра администрация и на полагане на дължимата грижа тази проверка да бъде извършена след изтичането на посочения срок и поради това плащането, което следва да бъде извършено след приключване на проверката, да бъде направено след 30 юни на календарната година, която следва тази на подаване на съответното заявление за подпомагане.

СЕС е посочил, че чл. 75, параграф 1 следва да се тълкува, в смисъл, че ако разплащателната агенция на държава членка не изплати преди изтичане на определения в тази разпоредба срок, поисканата финансова помощ, това не трябва да се приема за мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане и то независимо дали съответният земеделски производител е бил уведомен за извършването на евентуални допълнителни проверка, които биха обосновали пропускането на срока, в който смисъл е постановил решението си. В мотивите на Решението изрично е посочено, че мълчанието на институция или орган на Съюза или на национален орган, който прилага правото на Съюза, не може да се приема за мълчалив отказ, освен ако тази последица не е изрично предвидена в разпоредба на правото на Съюза.

Отделно от горното, действително в съдебната практика се приема, че чрез тълкуване на нормативната уредба, може да се приеме, че срокът за плащане  в Регламент (ЕС) № 1306/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 декември 2013 година, дава информация и за това, какъв е срокът за издаване на уведомително писмо за извършените оторизации. Началната дата на срока за плащане е 01.12. на текущата година. Тази дата би следвало да е и крайния срок, в който административният орган трябва да издаде уведомителното писмо, тъй като без него не може да бъде извършено плащане. Съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Ако бъде възприета хипотезата, че крайният срок за произнасяне на административния орган е началният срок за извършване на плащанията, то срокът в който е възможно в настоящия случай да се подаде жалба срещу мълчалив отказ/с оглед обстоятелството, че заявленията касаят кампания 2022 г./ за е от 01.12.2022 г. до 01.01.2023 г. Жалбата е депозирана на 14.03.2023 г. чрез ДФЗ, т.е. след изтичане на срок по чл. 149, ал. 2 от АПК.

По изложените съображения, съдът намира, че в конкретния случай не е налице формиран мълчалив отказ и жалбата е недопустима, поради липса на предмет.

За прецизност следва да се отбележи, че от административната преписка и съдържанието на жалбата се установява, че по подадените заявления от А.А.П. за кампания 2022 г. е била налице изплатена финансова помощ, като в жалбата не се уточнява какъв е размерът на получената сума, респ. какъв би следвало да бъде според жалбоподателя. Конкретните оторизирани суми по съответните мерки, както и основанията за плащането, респ. намаленията, следва да бъдат конкретизирани в уведомителното писмо за оторизация, което ДФЗ следва издаде и което писмо като ИАА ще подлежи на обжалване по реда на АПК – чл. 29, ал. 3 от ЗПЗП.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК,  съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.А.П., с ЕГН ********** от ***, против мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, да се произнесе по  заявление от 09.02.2023 г., като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 150/2023 г. по описа на Административен съд – Кърджали.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба, в 7- дневен срок от съобщаването му. 

 

                                                     Председател: