Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-А въззивен състав в открито съдебно заседание на двадесет и
осми септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при
секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов
в.гр.д. № 12620/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от 22.05.2019 г. на Д.С. чрез адв. Д.Б.и по насрещна въззивна жалба от
25.06.2019 г. на П.Д. чрез адв.К.Б.-Т.срещу Решение № 101816 от 23.04.2019 г.
по гр.д. № 54036/2016 г. на СРС в частите, с които:
- на основание чл. 30, ал. 1 ЗН е намалено с 1/4 общо завещателно
разпореждане - саморъчно завещание от 03.03.2004 г., направено от Г.Д., починал
на 09.01.2015 г., в полза на Д.С., като е възстановена полагащата се на ищеца П.Д.
1/4 запазена част от наследството на неговия баща Г.Д., починал на 09.01.2015
г.;
- на основание чл. 69 ЗН е допусната делба на апартамент № 1, находящ
се в гр. София, ул. „********с площ 79.27 кв. м, ведно с избено помещение № 60, с полезна площ 3.77 кв.м, ведно с
1.368 % идеални части от общите части на имота и от правото на строеж върху
мястото държавна земя, между наследниците на Г.Д., при квоти, както следва: 1.
за П.Д. 1/8 идеални части от имота; и 2. за Д.С. 7/8 идеални части от имота;
- на основание чл. 69 ЗН е допусната делба на апартамент № 3, находящ
се в гр. София, ж.к. „********“, ул. „********, ведно с мазе № 3, ведно с 2.95173% идеални части от общите части на
сградата и 2.95173% идеални части от правото на строеж и толкова идеални части
от 81.74% идеални части от УПИ, съставляващ парцел XX-391 от квартал 288А, по
плана на гр. София, местност „Бул. България-Мотопистата“, цялото с площ 500
кв.м, и гараж № 1, находящ се в гр.
София, ж.к. „********“, ул. „********, ведно с 1.09252% идеални части от общите
части на сградата и 1.09252% идеални части от правото на строеж и толкова
идеални части от 81.74 % идеални части от УПИ, съставляващ парцел XX-391 от
квартал 288А, по плана на гр. София, местност „Бул. България-Мотопистата“,
между наследниците на Г.Д., при квоти, както следва: 1. за П.Д. 1/4 идеални
части от имота; и 2. за Д.С. 3/4 идеални части от имота.
С първоинстанционното решение
е отхвърлен искът за делба по чл. 69 ЗН
на дарената на ответницата В.Д. ½ ид.ч. от апартамент № 9, находящ
се в гр. София, район „Оборище“, бул. „****************, ведно с 48/1000 ид.ч.
от общите части на сградата и от дворното място, цялото с площ от 527 кв. м,
съставляващ УПИ парцел XIII-21 по плана на гр. София, местност „ГГЦ - Зона
Г-14“, ведно с таванска стая № 2 и избено помещение № 8, но в тази част решението е влязло в сила като
необжалвано.
Във въззивна жалба от 22.05.2019 г. на Д.С. се твърди, че съдът следва да образува наследствена
маса по чл. 31 ЗН при наличие на общо завещателно разпореждане и дарение, както
и да обсъди обективирания още в отговор на искова молба от 20.06.2014 г. (I - 100) избор на имот по чл. 34 ЗН, чрез който да бъде
възстановена запазената част на ищеца, чието право на възстановяване следва да
бъде до следния размер 86 047,25/91 319 ид.ч., и то от апартамент № 3,
находящ се в гр. София, ж.к. „********“, ул. „********, ет. 1, при наследствена
маса по чл. 31 ЗН в размер на 344 189 лв. Иска отмяна на обжалвания акт като неправилен в частите, с които е намалено
с 1/4 процесното общо завещателно разпореждане и е възстановена ¼ запазена
част на ищеца от наследството на неговия баща Г.Д., допусната е делба на апартамент
№ 1, находящ се в гр. София, ул. „********20, и гараж № 1, находящ се в гр.
София, ж.к. „********“, ул. „********, и относно определените идеални части на
допуснатия до делба апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. „********“,
ул. „********, и допускане на делба
само на апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. „********“, ул. „********,
при идеални части 86 047,25/91 319 за ищеца и 5 271,75/91 319 за
ответницата Д.С..
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
е подаден отговор на въззивната жалба от П.Д., в който я оспорва като
неоснователна.
В насрещна въззивна жалба от 25.06.2019 г. на П.Д. се твърди, че съдът следва да образува наследствена
маса по чл. 31 ЗН при наличие на общо завещателно разпореждане и дарение, както
и да обсъди обективирания още в отговор на искова молба от 20.06.2014 г. (I -
100) избор на имот по чл. 34 ЗН, чието право на възстановяване следва да бъде в
следния размер 103 799,25 лв., и то от апартамент № 3 и гараж № 1,
находящи се в гр. София, ж.к. „********“, ул. „********, при наследствена маса
по чл. 31 ЗН в размер на 415 197 лв. В същата маса по чл. 31 ЗН следва да
бъдат включени следните имоти:
- ½ ид.ч. от апартамент № 1, находящ се в гр.
София, ул. „********20;
- апартамент № 3 и гараж № 1, находящи се в гр. София,
ж.к. „********“, ул. „********;
- дарената от наследодателя на ответницата В.Д. ½
ид.ч. от апартамент № 9 ведно с таванска стая, находящи се в гр. София, район „Оборище“,
бул. „****************;
- дарената от наследодателя на ответницата Д.С. 1/48
ид.ч. от УПИ с площ от 1 165 кв. м, находящ се в гр. София, ул. „********съставляващ
парцел XXI-388, пл. № 388, кв. 288А по плана на гр. София, местност
„Бул. България-Мотопистата“,
като относно имотите, посочени в първите три позиции,
твърди, че съгласно приетите съдебно оценителна и допълнителна съдебно
оценителна експертиза състоянието им е същото към момента на смъртта на
наследодателя на 08.01.2015г., като липсват доказателства, че ответницата В.Д.
е направила подобрения в тях, за което и не е разполагала със средства, като
същите представляват обзавеждане, а не подобрения. Иска отмяна на обжалвания акт като неправилен в частите, с които е намалено
с 1/4 процесното общо завещателно разпореждане и е възстановена ¼
запазена част на ищеца от наследството на неговия баща Г.Д., и постановяване на
решение при съобразяване на горепосочените размери на наследствената маса по
чл. 31 ЗН и на запазената част на ищеца, която да се попълни с намаляване на
процесното завещателно разпореждане с апартамент № 3 и гараж № 1, находящ се в
гр. София, ж.к. „********“, ул. „********.
В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК
(арг. чл. 62, ал. 3 ГПК, вж. II – 12г,
13г) е подаден отговор на насрещната въззивна жалба от Д.С., в който я
оспорва като неоснователна.
И в двете жалби
са направени изричните оплаквания, че районният съд не е образувал наследствена
маса по чл. 31 ЗН, при положение че освен общо завещателно разпореждане
наследодателят е извършил и дарения, както се твърди и в исковата молба от
27.09.2016 г.
Насрещната въззивна жалба е
допустима. По правило въззиваемият, който не е подал въззивна жалба срещу
неизгодната за него част от решението, може да подаде насрещна въззивна жалба
само относно тази част от решението, която не е предмет на първоначалната жалба
и за която той има интерес от обжалване (Сталев,
Ж. и др. Българско гражданско процесуално право. С.: Сиела, 2012, с. 534).
В случая насрещната въззивна жалба на П.Д. е подадена срещу първоинстанционното
решение в частта, с която на основание чл. 30, ал. 1 ЗН е намалено с 1/4
процесното завещание, която е предмет и на въззивната жалба, но която част
въззиваемият П.Д. има интерес да обжалва с оглед изложените в насрещната жалба
правни твърдения, различни от твърденията във въззивната жалба на Д.С..
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е изцяло
валидно, а в обжалваните части допустимо
(чл. 269 ГПК).
Предявени са искове по чл. 30
и чл. 69 ЗН, чието съединяване е допустимо (чл. 343 ГПК).
С обжалваното решение е
прието, че във връзка с иска по чл. 30 ЗН процесното завещание е общо при
тълкуване волята на наследодателя съгласно чл. 20 ЗЗД, поради което същото
следва да бъде намалено с дробна част, съответстваща на размера на запазената
част по чл. 29 ЗН без образуване на наследствена маса по чл. 31 ЗН, тъй като
цялата съвкупност от права и задължения на наследодателя са предмет на
завещателното разпореждане и не остават свободни имущества, от които лицата по
чл. 28 ЗН биха могли да получат запазената си част от наследството.
Неоснователни са доводите на ищеца относно образуване на наследствена маса по
чл. 31 ЗН, поредност на намаляване на процесното завещание и подобренията,
извършени от ответницата Д.. Запазената част на ищеца от наследството на Г.Д. е
в размер на ¼ ид.ч., с която част е намалил саморъчното завещание на
наследодателя от 03.03.2004 г. Във връзка с иска по чл. 69 ЗН ответницата Д. не
е направила възражение за накърняване на запазената й част, поради което между
нея, ищеца и ответницата не е възникнала съсобственост върху процесните имоти.
Ответницата С. е придобила на собствено основание поради прекратена имуществена
общност след смъртта на наследодателя ½ ид.ч. от апартамент № 1, находящ
се в гр. София, ул. „********20, ведно
с избено помещение № 60, поради което с оглед намаляването на завещанието с
¼ ид.ч., ищецът следва да притежава 1/8 ид.ч. от имота, а ответницата С.
7/8 ид.ч. Същата е придобила въз основа на завещанието апартамент № 3, находящ
се в гр. София, ж.к. „********“, ул. „********, ведно с мазе № 3 и гараж № 1,
който наследодателят е придобил преди встъпването в брак с ответницата С..
Ищецът следва да притежава ¼ ид.ч. от имота, а ответницата С. ¾
ид.ч. Не е допуснат до делба апартамент № 9, находящ се в гр. София, район
„Оборище“, бул. „****************, ведно с таванска стая № 2 и избено помещение
№ 8, при липса на доказателства за съсобственост върху него. Имотът е дарен от
наследодателя и ответницата С. на тяхната дъщеря ответницата В.Д. преди
откриване на наследството.
По иска по чл. 30 ЗН
От препис-извлечение от акт
за сключен граждански брак се установява, че Г.Р. Д. и ответницата Д. Р.а С. са
сключили граждански брак на 08.11.2006 г. (видно от препис-извлечение от акт за
сключен граждански брак (I - 22)), а от препис-извлечение от акт за смърт и
удостоверение за наследници на Г.Р. Д. (I - 20, 21) - че същият е починал на
08.01.2015 г. и е оставил за свои наследници по закон страните в
първоинстанционното производство: ищецът П.Д. (син) и ответниците Д.С.
(преживяла съпруга) и В.Д. (дъщеря). Ответниците са призовани към наследяване
наследници по закон на общия наследодател Г.Д. (чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН).
Поради това не се изисква ищецът да е приел наследството по опис, за да упражни
правото да иска възстановяване на запазена част (чл. 30, ал. 2 ЗН и т. 4 от ТР
№ 3 от 19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013г., ОСГК на ВКС).
Фактическият състав на
правото да се иска възстановяване на запазена част по чл. 30 ЗН включва
следните елементи: лице по чл. 28 ЗН - наследник по закон, призован към
наследяване, който е приел наследството, и право на запазена част в съответен
размер по чл. 29 ЗН с оглед момента на откриване на наследството, която част е накърнена
със завещателни и/или дарствени разпореждания от наследодателя в полза на други
лица.
В общия случай призоваването
към наследяване представлява възникване на право на наследяване за наследник от
съответния наследствен ред в резултат на откриване на наследството, отказа от
наследство на всички наследници от предходния ред или поради тяхното
недостойнство, когато не е налице хипотезата на чл. 4 ЗН (чл. 1 ЗН; Определение
№ 160 от 5.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2612/2020 г., II г. о.; М., М.
Особености на съсобствеността, възникнала от наследяване. Сп. Собственост и
право, http://trudipravo.bg/mesechni-spisania/mesechno-spisanie-sobstvenost-i-pravo/menucontsp1/1756-osobenosti-na-sasobstvenostta-vazniknala-ot-nasledyavane,
цит. по С.С., “Съсобственост, правни аспекти”, С., 2010, с. 21). С откриване на наследството на Г.Р.Д. на
08.01.2015 г. ищецът се счита за призован към наследяване от първи ред
наследници по закон (чл. 5, ал. 1 ЗН), а с предявяването на иска по чл. 30, ал.
1 ЗН се счита, че ищецът е приел наследството, при положение че с този иск
наследникът заявява воля да приеме, макар и само запазената си част от
наследството (чл. 48, изр. 1 ЗН). Разполагаемата част на наследодателя е в
размер на 1/4, а при наличие на преживяла съпруга и сестра запазената част на
ищеца като наследник по закон от процесното наследство е в размер на ¼,
която е накърнена с процесното общо завещание (чл. 29, ал. 3 ЗН).
С протокол от 15.01.2015 г.
на нотариус А.З.-И., рег. № 034 на НК по молба на ответницата С. е обявено саморъчно завещание от 03.03.2004 г. на Г.Р.Д..
Правилно е прието от районния съд, че процесното саморъчно завещание от 03.03.2004
г. на Г.Д. в полза на Д.С. е общо, тъй като в него има изрично разпореждане
относно цялото имущество на завещателя към момента на неговата
смърт въпреки изброените в него отделни имоти, с които завещателят се е
разпоредил mortis causa (I - 23). Обстоятелството, че завещанието съдържа изброяване
на конкретното имущество, което се завещава, не е достатъчно същото да се
квалифицира като завет по смисъла на чл. 16, ал. 2 ЗН, тъй като няма пречка
намерението на завещателя да се разпореди с цялото си имущество да бъде
обективирано и чрез посочване на отделните предмети от него, които той счита,
че формират съвкупността (чл. 16, ал. 1 ЗН и Решение № 24 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 3526/2014 г., II г. о.; Решение № 14 от 24.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №
1398/2013 г., II г. о.; Решение № 268 от 29.09.2012 г. на ВКС по гр. д. №
410/2011 г., I г. о.).
При накърняване на запазената
част с общо завещание или с дарение, което изчерпва цялото наследствено
имущество, не е необходимо формиране на наследствена маса по чл. 31 ЗН, а
намалението, съответно възстановяването на запазената част, се извършва направо
в дробна част от цялото имущество, съответстваща на запазената част на
наследника по закон съобразно разпоредбата на чл. 29 ЗН (Решение № 150 от 25.11.2016
г. по гр. д. № 1818/2016 г. на ІІ г. о.; Решение № 25 от 12.02.2016 г. по гр.
д. № 4119/2015 г. на І г. о.; Решение № 82 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
221/2010 г. на ІІ г. о.).
Когато наследодателят е
съставил общо завещание, но също така е извършил и дарения в полза на
наследника със запазена част и/или на други лица, горното правило не може да
бъде приложено, тъй като след смъртта на наследодателя остават свободни
имущества, от които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН могат да получат онова, което
съставлява тяхна запазена част от неговото наследство. В този случай не може да
се приеме, че накърнението е равно на запазената част, без да се извърши
остойностяване на притежаваните имущества към момента на откриване на
наследството с изваждане на задълженията и прибавяне на даренията, така както
изисква чл. 31 ЗН. Само след формиране на масата по чл. 31 ЗН може правилно да
се определи от една страна с какво точно е облагодетелстван наследникът по
завещание или друго надарено лице, а от друга страна - накърнена ли е и в какъв
размер запазената част на ищеца, като за последното е необходимо да се
приспадат даренията в негова полза, ако такива са направени по смисъла на чл.
30, ал. 1 ЗН (Решение № 155 от 6.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1230/2018 г., II
г. о.; Решение № 367 от 12.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 155/2012 г., I г. о.;
Определение № 257 от 9.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4684/2016 г., II г. о.;
Определение № 870 от 6.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 626/2011 г., II г. о.).
Неоснователно е оплакването
във въззивната жалба, че районният съд следвало да обсъди обективирания още в отговор на искова
молба от 20.06.2014 г. (I - 100) избор на имот по чл. 34 ЗН, чрез който да бъде
възстановена запазената част на ищеца. Накърнението е извършено чрез общо
завещание, поради което възстановяването се извършва върху част от цялото
наследство, съответна на стойността на накърнението. Правилата на чл. 34 ЗН,
съответно и на чл. 36 ЗН се прилагат в производство, в което участват всички
наследници със запазена част с предявена претенция по чл. 30 ЗН, и при
извършен/и завет/и и/или дарение/я, но не и при разпореждане с цялото имущество
или дробна част от него чрез общо завещание, каквото е процесното завещание
(Решение № 62 от 19.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2552/2020 г., I г. о.;
Решение № 4 от 23.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4538/2019 г., II г. о.; Решение
№ 111 от 8.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2655/2018 г., I г. о.; Решение № 14 от
14.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 953/2018 г., I г. о.; Решение № 155 от
6.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1230/2018 г., II г. о.; Решение № 37 от
4.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1836/2017 г., I г. о.; Решение № 25 от
12.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4119/2015 г., I г. о.; Решение № 93 от
15.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 138/2015 г., II г. о.; Решение № 104 от
24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5871/2014 г., I г. о.).
При наличието на общо
завещание и няколко дарения, извършени от наследодателя в полза на двете
ответници, въззивният съд като инстанция по същество образува наследствена маса
по чл. 31 ЗН, което не е сторено от районния съд, нарушил материалния закон в
разрез с горецитираната практика на ВКС.
След постановяването на
Определение от 03.08.2018 г. по гр.д. № 54036/2018 г. на СРС, с което в тежест
на ищеца е разпределено доказването на размера на наследствената маса (I -
101г), липсват молби от страните или техни изявления в двете открити съдебни
заседания, съответно на 07.11.2018 г. и 13.02.2019 г. относно други имоти освен
посочените от ищеца в уточнителна молба от 27.10.2016 г., които следва да бъдат
включени в наследствената маса (I - 11). Ответниците
не са оспорили приложените от ищеца доказателства, които ще бъдат изброени
по-долу (I - 98, 100).
Относно процесните имоти по ред на сделките, чието
извършване не се оспорва от страните:
1. С Нотариален акт за замяна на недвижими имоти от
26.03.2004 г. наследодателят е прехвърлил на „С.-2000“ ООД собствената си
(видно от Нотариален акт за продажба и Записка, и двете от 09.07.1947 г. (I –
64, 67)) 1/16 ид.ч. от УПИ с площ от 1
165 кв. м, находящ се в гр. София, ул. „********съставляващ парцел XXI-388,
кв. 288А по плана на гр. София, местност „Бул. България-Мотопистата“, при
граници, описани в акта, ведно с 1/3 ид.ч. от построената в него едноетажна
жилищна сграда (I - 30).
2. Със същия нотариален акт от 26.03.2004 г.
наследодателят е придобил от „С.-2000“ ООД апартамент
№ 3, находящ се в гр. София, ж.к. „********“, ул. „********, с помещения и
граници, описани в акта, ведно с мазе №
3 с площ и граници, описани в акта, ведно с 2.95173% идеални части от
общите части на сградата и 2.95173% идеални части от правото на строеж и
толкова идеални части от 81.74% идеални части от УПИ, съставляващ парцел XX-391
от квартал 288А по плана на гр. София, местност „Бул. България-Мотопистата“,
цялото с площ 500 кв. м, при граници, описани в акта, и гараж № 1, находящ се в гр. София, ж.к. „********“, ул. „********,
на партерния етаж с площ и граници, описани в акта, ведно с 1.09252% идеални
части от общите части на сградата и 1.09252% идеални части от правото на строеж
и толкова идеални части от 81.74 % идеални части от УПИ, съставляващ парцел
XX-391 от квартал 288А по плана на гр. София, местност „Бул. България -
Мотопистата“, цялото с площ 500 кв. м, при граници, описани в акта.
3. С Нотариален акт за дарение на недвижим имот от
26.03.2004 г. наследодателят е дарил на ответницата С. собствената си (видно от
Нотариален акт за продажба и Записка, и двете от 09.07.1947 г. (I – 64, 67)) 1/48 ид.ч. от УПИ с площ от 1 165 кв. м,
находящ се в гр. София, ул. „********съставляващ парцел XXI-388, кв. 288А
по плана на гр. София, местност „Бул. България-Мотопистата“, при граници,
описани в акта, без построените в него сгради (I - 36).
4. На 08.11.2006 г. наследодателят Г.Д. и ответницата С. са
сключили граждански брак, през който са придобили
следните два имота при условията на съпружеска имущества общност при липса
на доказателства за избор на друг имущественобрачен режим от бившите съпрузи,
като оплаквания в тази насока не са направени и в двете жалби (чл. 21 вр. § 4
от ПЗР на СК, в сила от 01.10.2009 г.):
- с Нотариален акт за продажба на недвижим имот от
08.06.2007 г. - апартамент № 1, находящ се в гр. София, ул. „********20, с площ
79.27 кв. м, с помещения и граници, описани в акта, ведно с избено помещение № 60, с площ и
граници, описани в акта, ведно с 1.368 % идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху мястото държавна земя (I - 28). С откриване
на наследството на Г.Д. ответницата С. е получила ½ ид.ч. на собствено
основание в резултат на прекратената съпружеска имуществена общност, а другата ½ ид.ч. от имота ответницата
С. е придобила въз основа на процесното общо завещание (чл. 16, ал. 1 ЗН).
- с Нотариален акт за продажба на недвижим имот от
29.06.2007 г. - апартамент № 9, находящ
се в гр. София, район „Оборище“, бул. „****************, с помещения и
граници, описани в акта, ведно с таванска
стая № 2, с площ и граници, описани в акта, и избено помещение № 8, с площ и граници, описани в акта, ведно с
48/1000 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, цялото с площ от
527 кв. м, съставляващ УПИ парцел XIII-21 по плана на гр.
София, местност „ГГЦ - Зона Г-14“ при граници, описани в акта (I - 69). С Нотариален акт за дарение на недвижим имот от
22.01.2008 г. всеки от съпрузите е дарил
на ответницата В.Д. собствената си ½
ид.ч. от същия имот (I - 34).
5. С Нотариален акт за продажба на недвижим имот от
08.06.2007 г. наследодателят приживе се е разпоредил със собствения нему (видно
от Нотариален акт за замяна на недвижим имот от 30.08.1983 г. (I - 60)) имот: дворно място, находящо се в гр. София, кв.
„Горна баня“, район „Овча купел“, ул. „*********, с площ от 700 кв. м,
съставляващ УПИ парцел VII-474, кв. 50 по плана на гр. София, местност „Вилна
зона Горна Баня“, при граници, описани в акта, ведно с построената в него вилна
сграда, с площ и помещения, описани в акта (I - 63). С продажбата на имота не е
отменено процесното завещание относно същия имот, тъй като общото завещание не
се счита за отменено по отношение на отделна вещ от наследството, ако
завещателят е отчуждил тази вещ (чл. 41, ал. 1 ЗН и Решение № 105 от 6.07.2020
г. на ВКС по гр. д. № 2633/2019 г., IV г. о.; Решение № 1490 от 30.12.2008 г.
на ВКС по гр. д. № 458/2008 г., V г. о.; Решение № 1025 от 1.11.1998 г. на ВКС
по гр. д. № 519/98 г., I г. о.; Решение № 223 от 27.03.1998 г. на ВКС по гр. д.
№ 68/1995 г., I г. о.).
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
от 29.08.2016 г. ответницата С. се е разпоредила с имота по т. 3 (1/48 ид.ч. от УПИ с площ от 1 165 кв. м, находящ се в
гр. София, ул. „*********), който влиза в масата по следните съображения (I
- 76, 14). За
образуването на наследствената маса по чл. 31 ЗН и за намаляване на завет или
дарение, а също така и на общо завещание с възстановяване на запазена част е
без правно значение чия собственост са завещаните или подарените имущества към
момента на разглеждане на спора (Решение № 150 от 25.11.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 1818/2016 г., II г. о.; Решение № 367 от 12.12.2012 г. на ВКС по гр. д. №
155/2012 г., I г. о.).
Имотите, предмет на завет и дарение, отчуждени от
заветника и надарения след изтичане на една година от откриване на наследството
или преди вписване на исковата молба за намалението, се вземат предвид при
образуване на наследствената маса, но не се допускат до делба, тъй като имотите
не могат да бъдат върнати в наследството, а наследникът с право на запазена
част получава парично уравнение на имуществените си права по цени към момента
на разрешаване на спора (чл. 37 ЗН и Решение № 14 от
14.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 953/2018 г., I г. о.; Решение № 176 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1805/2013 г., I г. о.; Решение № 554 от 21.10.2009 г. на ВКС по гр. д. №
45/2009 г., II г. о.; Решение № 655 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. №
1475/2008 г., I г. о.).
Такова уравнение не е дължимо при накърняване на
запазена част чрез общо завещание, независимо че са направени и дарения в полза
на съответни лица, тъй като възстановяването се извършва върху част от цялото
наследство, съответна на стойността на накърнението (Решение № 155 от 6.02.2019
г. на ВКС по гр. д. № 1230/2018 г., II г. о.). В случая се намалява процесното
общо завещание, а не дарението, извършено с Нотариален акт за дарение на
недвижим имот от 26.03.2004 г. от наследодателя в полза на ответницата С. на
1/48 ид.ч. от УПИ с площ от 1 165 кв. м, находящ се в гр. София, ул. „********съставляващ
парцел XXI-388, кв. 288А по плана на гр. София, местност „Бул.
България-Мотопистата“, при граници, описани в акта (I - 36). Поради това не се изследва стойността на този имот
към момента на разрешаване на спора.
Наследствената маса по чл. 31 ЗН се образува по следния ред: събира се стойността на всички имущества, тоест
парично оценими права, които наследодателят е притежавал при смъртта си, която
стойност се изчислява към същия момент. Към тази чиста стойност на наследството
се прибавят даренията с изключение на обичайните такива според тяхното
положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриване
на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряването за движимостите.
Прибавяне на даренията означава прибавяне на стойността на подареното към
стойността на наследството (Решение № 38 от 9.05.2016 г. на ВКС по гр. д. №
3559/2015 г., II г. о.), а тяхното положение по време на подаряването и според
стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти означава,
че се държи сметка за състоянието на вещта при подаряването й и за настъпилите
промени след това (Решение № 204 от 28.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2584/2015
г., I г. о.). От така получената стойност на масата по чл. 31 ЗН се определя паричната
стойност на запазената част от наследството по чл. 29 ЗН (Решение № 62 от
19.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2552/2020 г., I г. о.; Решение № 157 от
31.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4152/2018 г., I г. о.; Решение № 155 от
6.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1230/2018 г., II г. о.; Решение № 38 от
9.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3559/2015 г., II г. о.).
Нормите относно
производството по допускане на съдебна делба и съответно на обуславящото
правата на съделителите потестативно право да се иска намаляване на завещания и
дарения в полза на наследник с право на запазена част имат императивен
характер, поради което съдът следи служебно за тяхното правилно приложение и
при липса на изрични оплаквания във въззивната жалба в този смисъл (т. 1 от ТР
№ 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС; Решение № 30 от 28.02.2018
г. на ВКС по гр. д. № 1999/2017 г., II г. о.).
Съдът е длъжен да извади от
наследствената маса увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН (чл. 31,
изр. 1 ЗН), какъвто довод е направен и във въззивна жалба на Д.С. относно
подобренията, извършени в два от процесните имоти (II - 24), както и в двата
отговора на исковата молба (I - 98, 100). Увеличението на наследството
представлява увеличение на стойността на наследственото имущество, налично към
момента на откриване на наследството, поради което в същото имущество не се
включват дарените от наследодателя имоти (Решение № 13 от 29.03.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 1015/2017г., II г. о.; Решение № 127 от 6.07.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 5847/2015 г., I г. о.). Увеличението може да е резултат на труд и
средства, вложени от наследника в наследственото имущество, и трябва да е
изразено ясно в някаква форма - имот, постройки или насаждения и др. и да е
налице в момента на откриване на наследството. За размера на увеличението е от
значение не колко е изразходвал наследникът в труд и средства, а с колко е
увеличено наследственото имущество (Решение № 70 от 26.03.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 304/2009 г., II г. о.; Решение № 62 от 1.03.2006 г. на ВКС по гр. д. №
763/2005 г., I г. о.).
При подобрения в дарения
имот, извършени след момента на дарението, определянето на стойността му
съгласно чл. 31 ЗН, изр. 2 ЗН, тоест ако се приеме, че имотът е бил дарен към
момента на откриване на наследството, изисква приспадане на стойността на
имота, увеличена в резултат на извършените подобрения, от стойността на имота
към момента на откриване на наследството (Решение № 35 от 15.04.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 3415/2015 г., I г. о.).
Съдът кредитира като
компетентни и обективно изготвени следните неоспорени от страните заключения
на: съдебно оценителна експертиза (СОЕ) и допълнение към него (I - 111, 125),
както и на допълнителна съдебно оценителна експертиза (I - 168). Данните в тях
съвпадат, като данните в първоначалното заключение касаят стойността на имотите
към м. 10.2018 г. (I - 121, 125, 172, 173) и стойността, с която се е увеличила
тази стойност относно два от процесните имоти. Същите данни не само към м.
10.2018 г., но и към м. 01.2015 г. са включени в допълнението към
първоначалното заключение, като са посочени и стойности на самите подобрения в
имотите. Съдът се позовава основно на допълнителното заключение като съдържащо
най-пълна информация за съответни периоди относно стойностите на имотите,
увеличението на тези стойности в резултат на извършените подобрения за
съответните три имота, както и стойността на самите подобрения в имотите. Свидетелските
показания на Иванка С., Бистра Д. и Г.Д. са правдоподобни и съответстващи на
останалите доказателства по делото.
Неоснователни са доводите в
насрещната въззивна жалба, че липсват доказателства за извършени от ответницата
Д. подобрения в следните процесни имоти: апартамент
№ 3, находящ се в гр. София, ж.к. „********“, ул. „********; апартамент № 9, находящ се в гр. София,
район „Оборище“, бул. „**************** и апартамент
№ 1, находящ се в гр. София, ул. „******** (II - 5, 6).
Според показанията на свид. Д.
и на свид. Д. (I – 161-162) приживе на наследодателя са извършени подобрения в апартамент № 3, находящ се в
гр. София, ж.к. „********“, ул. „********, в резултат на които стойността
на имота към момента на откриване на наследството се е увеличила с 5 138 лв. съгласно заключението на
допълнителната СОЕ (I - 173). Тази стойност се приспада от наследствената
маса, тъй като представлява увеличение на наследството приживе на наследодателя
по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН.
Според показанията на свид. С.
и на свид. Д. (I - 160г, 161г) след извършването на дарение на 22.01.2008 г. на
следния имот (I - 34): апартамент № 9, находящ се в гр. София, район „Оборище“, бул. „****************,
в същия имот са извършени подобрения, в резултат на които стойността на
имота към момента на откриване на наследството се е увеличила с 25 340 лв. съгласно заключението на
допълнителната СОЕ (I - 173). Имайки предвид данните по същото заключение
(I - 172) и това, че наследодателят е дарил на ответницата само ½ ид.ч.
от придобития по време на брака имот съобразно гореизложеното, с приспадането на
тази сума от стойността на имота към момента на откриване на наследството се
получава стойността на имота към момента на откриване на наследството според
неговото положение към момента на откриване на наследството, която се включва в
наследствената маса (249 227 лв. – 25 340 лв. = 223 887 лв. / ½ = 111 943,50 лв.).
Според показанията на свид. С.,
свид. Д. и свид. Д. (I – 161-162) приживе на наследодателя са извършени
подобрения в апартамент № 1, находящ се
в гр. София, ул. „********20, в резултат на които стойността на имота към
момента на откриване на наследството се е увеличила с 9 628 лв. съгласно заключението на допълнителната СОЕ (I - 173).
Тази стойност се приспада от наследствената маса, тъй като представлява
увеличение на наследството приживе на наследодателя по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН.
Липсва посочване от страните,
както и доказателства по делото относно направени в полза на ищеца завети и
дарения с изключение на обичайните дарове, както и относно задължения на
наследството, чиято стойност по правило се приспада от наследствената маса (чл.
30, ал. 1 и чл. 31, изр. 1 ЗН).
Относно съдържанието на
наследствената маса по чл. 31 ЗН:
-
имотите по т. 1 и т. 5 не влизат в масата, тъй като не са били част от
наследственото имущество към момента на смъртта на наследодателя;
- имотите по т. 2 и т. 3 влизат в масата изцяло, тъй като са налични
към момента на откриване на наследството и са придобити от наследодателя преди
сключването на брака с ответницата С..
Съгласно допълнителното
заключение стойността на имота по т. 2
(апартамент № 3, находящ се в гр. София,
ж.к. „********“, ул. „********, ведно с мазе № 3) към момента на откриване на наследството е 91 319 лв.
От нея се приспада сумата от 5 138 лв. (увеличена стойност на имота в
резултат на извършени подобрения) и се получава сумата от 86 181 лв., към
която се прибавя сумата от 22 938 лв. (стойност на гараж № 1 към момента на откриване на наследството). Така имотът по т. 2 се включва в масата със
сумата от 109 119 лв. (I - 172).
Съгласно допълнителното
заключение стойността на имота по т. 3
(1/48 ид.ч. от УПИ с площ от 1 165 кв.
м, находящ се в гр. София, ул. „*********) към момента на откриване на
наследството е 51 713 лв., която се
включва в масата.
- по ½ ид.ч. от имотите по т. 4 влизат в масата, тъй като са
придобити от бившите съпрузи по време на брака.
Съгласно допълнителното
заключение стойността на първия имот по
т. 4 (апартамент № 1, находящ се в
гр. София, ул. „********20, ведно с
избено помещение № 60) към момента на откриване на наследството е 132 455
лв. От нея се приспада сумата от 9 628 лв. (увеличена стойност на имота в
резултат на извършени подобрения) и се получава сумата от 122 827 лв., която се
разделя на ½, тъй като наследодателят е завещал на ответницата Д. само
½ ид.ч. от придобития по време на брака имот съобразно гореизложеното.
Така първият имот по т. 4 се включва в
масата със сумата от 61 413,50 лв. (I - 172).
Съгласно гореизложеното
относно втория имот по. 4 (апартамент № 9, находящ се в гр. София,
район „Оборище“, бул. „****************, ведно с таванска стая № 2 и избено
помещение № 8) същият се включва в масата със сумата от 111 943,50 лв.
Така общата стойност на
масата е в размер на 334 189 лв.
(109 119 лв. + 61 413,50 лв. + 51 713 лв. + 119 943,50 лв.),
от който се изчислява запазената част на ищеца в размер на ¼ от нея или
сума в размер на 83 547,25 лв. Завещанието
в полза на ответницата С. следва да се намали чрез съотношението на накърнената
запазена част на ищеца - 83 547,25 лв. спрямо стойността на завещаното
имущество - 170 532,50 лв. (109 119 лв. + 61 413,50 лв.), тоест с 83 547,25 / 170 532,50 части, поради
което частите на ответницата С. от
същото завещание са в размер на 86 985,25
/ 170 532,50 части, при положение че липсва претенция по чл. 30 ЗН от
ответницата Д. относно процесните имоти.
По иска по чл. 69 ЗН
Ищецът е поискал допускане до
делба на следните имоти (I - 89, 16-17)
- апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. „********“,
ул. „********, ведно с мазе № 3 и гараж № 1;
- апартамент № 1, находящ се в гр. София, ул. „**********,
ведно с избено помещение № 6;
- ½ ид.ч. от апартамент № 9, находящ се в гр.
София, район „Оборище“, бул. „****************, ведно с таванска стая № 2 и
избено помещение № 8.
При положение че липсва претенция по чл. 30 ЗН от
ответницата Д. относно процесните имоти и че процесните дарения не се намаляват,
възниква съсобственост между ищеца и ответницата С. относно имотите, налични в
наследственото имущество към момента на откриване на наследството, които
са предмет на процесното завещание,
намалено с оглед възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на Г.Д.
съобразно гореизложеното.
Между ищеца и ответницата С. се
допуска делба относно следните имоти, за които по делото липсват доказателства
да са отчуждени в полза на други лица, и при следните дялове:
- апартамент №
3, находящ се в гр. София, ж.к. „********“,
ул. „********, ведно с мазе № 3 и гараж № 1:
за П.Д. - 83
547,25 / 170 532,50 части и
за Д.С. - 86
985,25 / 170 532,50 части;
- апартамент №
1, находящ се в гр. София, ул. „********20,
ведно с избено помещение № 60, имайки
предвид, че наследодателят е завещал на ответницата Д. само ½ ид.ч. от
придобития по време на брака имот съобразно гореизложеното:
за П.Д. - 83 547,25 / 341 065 части и
за Д.С. - 257
517,75 / 341 065 части.
Резултатът
се получава при изчисляване на частите на ищеца от ½ от имота при
следните аритметични действия:
83 547,25 / 170 532,50 х
½ = 83 547,25 / 341 065.
До делба не се допуска
апартамент № 9, находящ се в гр. София, район „Оборище“, бул. „****************,
ведно с 48/1000 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, цялото с
площ от 527 кв. м, съставляващ УПИ парцел XIII-21 по плана на гр. София,
местност „ГГЦ - Зона Г-14“, ведно с таванска стая № 2 и избено помещение № 8,
за който е предявен иск за делба. Съобразно гореизложеното ½ ид.ч. от
имота, дарена от наследодателя Г.Д. на ответницата Д., участва при образуване на
наследствената маса, но дарението относно тази част не се намалява, а другата
½ ид.ч. от имота е дарена от ответницата С. на ответницата Д., поради
което имотът остава изцяло собствен на ответницата В.Д.. На следващо място,
първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за делба по чл.
69 ЗН относно ½ ид.ч. от имота, е влязло в сила като необжалвано.
С оглед на гореизложеното,
решението в обжалваните части следва да бъде отменено като неправилно и
постановено друго по същество, с което общото завещателно разпореждане да се
намали със стойността на запазената част - 83 547,25 лв., да се възстанови на
ищеца запазената част от наследството на баща му в размер на 83 547,25/170
532,50 части, както и да се допусне делба на горепосочените два имота съобразно
гореизложеното.
По разноските
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивницата има право на разноски за настоящото
производство в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно Договор за
правна защита и съдействие от 13.05.2019 г. (II - 47).
В насрещната въззивна жалба и
до края на откритото съдебно заседание пред въззивния съд П.Д. не е поискал
присъждане на разноски за настоящото производство. На следващо място, въззивната
жалба на Д.С. е основателна. Посоченият в нея размер на запазената част от
наследството (86 047,25 лв.) в голяма степен се приближава до горепосочения
размер на запазената част - 83 547,25 лв., имайки предвид и основателността на
доводите за извършени подобрения в някои от процесните имоти (II - 24).
Доколкото за претенцията за
разноски съдът не следи служебно, при присъждането им съдът е ограничен до
посочения в списъка претендиран размер, който може да бъде по-нисък от размера
на реално направените разноски. В производството по чл. 248, ал. 1 ГПК за
изменение на решението в частта за разноските страната не разполага с правото
да допълва или изменя представения списък (Определение № 9 от 8.01.2020 г. на
ВКС по ч. т. д. № 2152/2019 г., I т. о.; Определение № 21 от 20.01.2016 г. на
ВКС по т. д. № 1011/2015 г., II т. о.; Определение № 546 от 16.10.2015 г. на
ВКС по ч. т. д. № 2014/2015 г., I т. о.; Определение № 732 от 19.11.2014 г. на
ВКС по ч. т. д. № 3233/2014 г., II т. о.; Определение № 123 от 19.03.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 1776/2018 г., IV г. о.; Определение № 259 от 25.06.2012 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 193/2012 г., II г. о.).
В горното открито съдебно
заседание въззивницата е поискала присъждане на разноски съгласно представения
списък на разноските (II - 50), където е посочено само адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв. (II - 48), но не и
държавна такса за въззивната жалба, въпреки че по делото са представени
доказателства за нейното заплащане.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 101816 от 23.04.2019 г. по гр.д. № 54036/2016 г. на СРС В ЧАСТИТЕ, с които:
- на основание чл. 30, ал. 1 ЗН е намалено с 1/4 общо завещателно разпореждане - саморъчно завещание от
03.03.2004 г., направено от Г.Д., починал на 09.01.2015 г., в полза на Д.С.,
като е възстановена полагащата се на ищеца П.Д. 1/4 запазена част от
наследството на неговия баща Г.Д., починал на 09.01.2015 г.;
- на основание чл. 69 ЗН е
допусната делба на апартамент № 1, находящ се в гр. София, ул. „********с площ
79.27 кв. м, ведно с избено помещение № 60, с полезна площ 3.77 кв.м, ведно с
1.368 % идеални части от общите части на имота и от правото на строеж върху
мястото държавна земя, между наследниците на Г.Д., при квоти, както следва: 1.
за П.Д. 1/8 идеални части от имота; и 2. за Д.С. 7/8 идеални части от имота;
- на основание чл. 69 ЗН е
допусната делба на апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. „********“, ул.
„********, ведно с мазе № 3, ведно с 2.95173% идеални части от общите части на
сградата и 2.95173% идеални части от правото на строеж и толкова идеални части
от 81.74% идеални части от УПИ, съставляващ парцел XX-391 от квартал 288А по
плана на гр. София, местност „Бул. България-Мотопистата“, цялото с площ 500
кв.м, и гараж № 1, находящ се в гр. София, ж.к. „********“, ул. „********,
ведно с 1.09252% идеални части от общите части на сградата и 1.09252% идеални
части от правото на строеж и толкова идеални части от 81.74 % идеални части от
УПИ, съставляващ парцел XX-391 от квартал 288А, по плана на гр. София, местност
„Бул. България-Мотопистата“, между наследниците на Г.Д., при квоти, както
следва: 1. за П.Д. 1/4 идеални части от имота; и 2. за Д.С. 3/4 идеални части
от имота, и вместо него ПОСТАНОВЯВА
на основание чл. 30, ал. 1 ЗН:
НАМАЛЯВА общото
завещателно разпореждане от 03.03.2004 г. на Г.Р. Д., починал на 08.01.2015 г.,
в полза на преживялата съпруга Д.П.С., ЕГН: **********, относно цялото
притежавано имущество с 83 547,25 лв.
и
ВЪЗСТАНОВЯВА на
П.Г.Д., ЕГН: ********** запазената му част от наследството на неговия баща Г.Р.
Д., починал на 08.01.2015 г., в размер на 83
547,25/170 532,50 части от наследството.
ДОПУСКА на
основание чл. 69 ЗН извършване на делба на следните имоти:
1. Апартамент № 3, находящ се в гр. София,
ж.к. „********“, ул. „********, на
първи жилищен етаж със застроена площ от 53,90 кв. м, състоящ се от входно
антре, кухня, дневна с трапезария, стая, баня с тоалетна и балкон, при съседи
на жилището: апартамент № 2, ул. „Борово“ калканна стена, и апартамент № 4, ведно с мазе № 3 с полезна площ от 2,88 кв. м
при съседи на мазето: коридор, стълбищна площадка, подземен гараж 7 и мазе № 4,
ведно с 2,95173 % идеални части от общите части на сградата и 2,95173 % идеални
части от правото на строеж и толкова идеални части от 81,74 % идеални части от
урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел XX-391 от квартал 288А, по плана
на гр. София, местност „Бул. България-Мотопистата“, цялото място с площ от 500
кв. м, при съседи на мястото: ул. „Борово“, урегулиран поземлен имот XXI-388 и урегулиран
поземлен имот парцел XIX-391А, както и
гараж № 1,
находящ се в гр. София, ж.к. „********“, ул. „********, на партерния етаж със застроена площ от 19,95 кв. м
при съседи на гаража: подземна рампа, коридор и гараж № 2, ведно с 1,09252 % идеални
части от общите части на сградата и 1.09252% идеални части от правото на строеж
и толкова идеални части от 81.74 % идеални части от урегулиран поземлен имот,
съставляващ парцел XX-391 от квартал 288А по плана на гр. София, местност „Бул.
България - Мотопистата“, цялото с площ 500 кв. м при съседи на мястото: ул.
„Борово“, урегулиран поземлен имот XXI-388 и урегулиран поземлен имот парцел XIX-391А,
между
следните съделители и при следните дялове:
за П.Г.Д., ЕГН: ********** – 83
547,25 / 170 532,50 части и
за Д.П.С.,
ЕГН: ********** – 86 985,25 / 170 532,50
части.
2. Апартамент №
1, находящ се в гр. София, район „Оборище“ при СО, бул. „Генерал ***************, с площ от 79,27 кв. м, състоящ се от: две стаи, хол,
кухня, сервизни помещения, при съседи: изток – тревна площ, запад - държавен
апартамент № 2 на М., север – входно антре и мазета, юг – ул. „Искър“, отгоре –
държавен апартамент № 5 на В., отдолу – помещения за абонатна станция и гаражи,
ведно с избено помещение № 60 с полезна
площ от 3,77 кв. м, при съседи на мазето: изток – помещение за хидрофорна
уредба, запад – входно антре и асансьорна шахта, север – бул. „Цвятко Радойнов“
– бивш адрес, а сега „бул. „Генерал Данаил Николаев“, юг – мазе № 2 на М.,
ведно с 1,368 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото държавна земя,
между
следните съделители и при следните дялове:
за П.Г.Д., ЕГН: ********** – 83 547,25 / 341 065 части и
за Д.П.С., ЕГН: ********** – 257 517,75 / 341 065 части.
В останалата част
първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК П.Г.Д., ЕГН: ********** да заплати на Д.П.С., ЕГН: **********
сумата в размер на 400 лв. - разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.