Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260581
гр. Пловдив, 23.11.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Втори
наказателен състав в открито съдебно заседание на петнадесети октомври, две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
КАЦАРЕВ
и секретар:ВЕЛИЧКА
ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 4368 по описа за 2020 година на ПРС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващи от ЗАНН.
Обжалван е издаден от ОДМВР Пловдив Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система Серия К № 3685349 с който на П.Г.А. ***, ЕГН ********** на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание Глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се изразява несъгласие с издадения ЕФ поради
неспазване на основни изисквания от страна на констатиращите служители
обслужвали устройството и от страна на
съставителите на ЕФ. С жалбата се представят доводи по същество на искането за
отмяна на издадения ЕФ.
Преди даване ход на делото от жалбоподателя са представени
с молба с допълнителни основания за не приемане като доказателства съдържащите
се в преписката снимки, Протокол от ОДМВР Пловдив, доводите на наказващия орган
по повод възраженията на жалбоподателя, както и за непредставяне от наказващия
орган поисканите с жалбата документи.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се
явява и лично участва в производството по делото. В пледоарията си представи
доводи за нарушения в процедурата при установяване на нарушението и работата с
АТСС, въз основа на които поиска от съда за бъде отменен издадения ЕФ.
Въззивемата страна, редовно призована, не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание. В писмено становище, придружаващо
преписката, се изразява становище за неоснователност на жалбата на П.А. и се
представят доводи за правилно и законосъобразно проведено производство по
издаване на обжалвания ЕФ и се прави искане за неговото потвърждаване. Прави се
искане за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е
подадена в срок и е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Издаден е
електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3685349 против жалбоподателя П.Г.А.
***, ЕГН ********** за това, че на 08.06.2020г. в 16:44 часа в гр.Пловдив,
бул.Асеновградско шосе до № 1, посока юг – север е извършено нарушение за
скорост с МПС ФОЛКСВАГЕН ТУРАН 1,9 ТДИ вид лек автомобил регистрационен номер ****,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство ATCC
ARH CAM S1, № 11743са, при
отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км./ч., при ограничение на
скоростта за населено място - 50 км/ч., установена скорост 76 км/ч. и
превишаване на разрешената скорост с 26 км/ч. Установеното било определено като
нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, за което бил издаден и обжалваният
електронен фиш, с който на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП
на жалбоподателя А. е наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева.
В преписката
придружаваща обжалвания ЕФ са приложени: копие на статично изображение/снимка/
на нарушение № 11743СА/0293119 от 08.06.2020г., справка за собственост на МПС,
копие от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, копие
на протокол за използване на АТСС № 1030р-18235 от 10.06.2020г., копие на
снимка разположение на АТСС; протокол от проверка от 30.09.2019г. от БИМ, писмо от БИМ относно
извършена проверка на АТСС, писмено становище на ОДМВР Пловдив относно
обжалвания ЕФ и пълномощно.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект
/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния
спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно
в тези случаи е достатъчно
доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се
определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по
тази причина подобно психично отношение
не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията
на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление,
както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.
В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато
АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила
при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението /само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен съд счита, че атакувания ЕФ е
незаконосъобразен поради което и следва да бъде отменен като съображенията на съда за това са следните:
За извършено нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП на жалбоподателят А. е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева. Нарушението на ЗДвП установено с АТСС, по
време на управление на МПС. При извършената служебна проверка, съдът
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
установяване на нарушението, които обуславят незаконосъобразността и
неправилността на процесния ЕФ.
По
делото е установено, че приетото за извършено нарушение е установено със
средство за измерване на скоростта /АТСС/ ARH САМ S 1. Съгласно точка
65 от ДР на ЗДвП изрично е посочено, че „Автоматизирани
технически средства и системи“ са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък
от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. На следващо място с ТР 1/2014г.
на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на технически
средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се
извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания
/арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията/. Във връзка с използването на
автоматизирани технически средства правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и
подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и
обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват. Тези правила
бяха законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г,
като по конкретно, за да е законосъобразно използването на автоматизирано
средство за видео контрол, съобразно
редакцията на наредбата към датата на извършване на деянието следва: използваното техническо средство да е от
одобрен тип; техническото средство да е
преминало през последваща метрологична проверка, техническото средство да е
разположено и използвано, съгласно изискванията на производителя и нормативните
предписания - чл. 6 от Наредбата; да са
спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като
надлежно да е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо
средство или система в хипотезите на чл. 10, ал.1 и ал.3 от Наредбата.
При
съобразяване с ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че всяко
едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им
наличност, използването на автоматизирано техническо средство е законно, а
липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя
отмяна на електронния фиш или наказателното постановление издадено въз основа
на използването на такова средство.
В
случая, за установеност на нарушението посочено в издадения ЕФ против
жалбоподателя П.А. е използвана АТСС ARH CAM S1 № 11743са, която е мобилна
система за видеоконтрол и представлява
радар ARH CAM S1, който се поставя на стойка с три „крачета“, по известна с
името „тринога“ камера. Посоченото автоматизирано техническо средство фиксира
скоростта на превозното средство, регистрационния му номер, датата и точния
част, посоката на движение, както и координатите на мястото където е установено
МПС.
Използваното в случая АТСС
(ARH CAM S1), мобилно съгласно §6, т.65, б.“б“ от ДР на ЗДвП е признато с
разпоредбите на чл.189, ал.4 от ЗДвП и с Наредба № 81213-532/2015г. като вид
техническо средство с което да се установяват нарушения, и одобрено съгласно
Удостоверение № 17.09.5126 като тип средство за измерване със срок до
07.09.2027г.
От представената по делото
разпечатка – снимка № 11743СА/0293119 от 08.06.2020г. се установява, че на 08.06.2020г.
в 16:44 часа в гр.Пловдив, бул.“Асеновградско шосе“ до № 1 е заснет лек
автомобил с рег. № **** с превишена скорост – при ограничение 50 км/ч. е
фиксирана скорост 76 км/ч. От
представените по делото доказателства съдът намира, че не е надлежно доказано
извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП тъй като съгласно приложения
Протокол за използване на АТСС ARH CAM S1 № 11743са на посочената дата липсва
записване на изображение или изображения започващи с номерация 0293. От
приложения протокол е видно че по време на използването на АТСС са били
записани нарушения с № на статични изображения начало 0016696 и край 0018214.
От така установеното съдът счита, че не идентичност на установените нарушения с
АТСС посочени в протокола за неговото използване, с приложения снимков материал
удостоверяващ установеността на нарушението, което види и до заключение за
недоказаност.
Освен изложеното настоящия
съдебен състав констатира и друго нарушение на разпоредбите на Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015г., а именно приложената по делото снимка
месторазположението на АТСС не отговаря на датата и времето за което се твърди
че е установено нарушението. Съгласно приложеното статично изображение/снимка/
на нарушението на ЗДвП това е датата 08.06.2020г., което като сезон е началото
на лятото и снимката констатира обилно наличие на листа по намиращите се около
пътното съображение растения. Приложената като снимка на местоположението на
АТСС сочи един друг сезон при който растенията около пътното съоръжение са с
липсващи листа, което само по себе обуславя заключение че приложената снимка на АТСС е правена не на
датата за която се твърди че е използвано а на друга дата, през сезон есен –
зима. Прилагането по преписката на снимка на разположението на АТСС не
отговаряща като сезон определя и заключение за не изготвяне на такава снимка на
АТСС и липсата на същата, което е нарушение на изискванията на посочената по –
горе наредба и което е друго правно основание за отмяна на издадения ЕФ.
Административно наказателното
производство въвежда строги правила за осъществяването му, както в основния
закон - ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните
видове административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо и особено важно
е за държавните органи, които прилагат административно наказателните разпоредби
да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се
налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят
отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че
стриктното им спазване е гаранция за справедливост на процедурата и липса на
произвол.
Съгласно разпоредбата
на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ,
бр. 94 от 2019г., в съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт.
От изложеното следва, че в
полза на жалбоподателят П.А. следва да се присъдят разноски в размер на 100
лева. По делото е направено възражение
за прекомерност, което е основателно само ако размера на разноските е над минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, който е 300 лева. Доколкото се прилага чл.205 от АПК по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на
актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът
намира, че следва да осъди ОДМВР-Пловдив да заплати на П.Г.А. ***, ЕГН ********* направените в настоящото
производство разноски, в размер на 100 лв. по съображенията, изложени по-горе.
Водим от
горните мотиви, съдът на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия
К № 3685349 издаден от ОДМВР гр.Пловдив с който на П.Г.А. ***, ЕГН **********
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание Глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив, представлявано от
директора – старши комисар Й.Д.Р.да заплати на П.Г.А. ***, ЕГН ********* сумата от 100 /сто/
лева представляваща съдебни разноски пред Районен съд
гр.Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.