РЕШЕНИЕ
№ 1031
гр. Пловдив, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20215300501692 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпили са въззивни жалби от А. П. Х., П. Г. Б. и Е. А. Б., от М.И.Ч., чрез
особения представител адв. А.А. от АК-Пловдив, както и въззивни жалби от А. Ж. П.,
подадена лично и от Д. Ж. П. чрез особения представител адв. К.С., всички срещу решение
№ 2921/11.07.2019 г., постановено по гр.д. № 20825 по описа за 2013 г. на Районен съд –
Пловдив, X гр. състав.
В жалбата от А. П. Х., П. Г. Б. и Е. А. Б. се излагат доводи за недопустимост,
евентуално неправилност на решението. Сочи, че съдът се е произнесъл по недопустими
искове, поради липса на правен интерес. Излагат съображения за неправилност на съдебното
решение поради необоснованост, противоречие с материалния закон и съществени
нарушения на процесуалние правила. Моли се за обезсилване на решението и прекратяване
на производството, евентуално отмяната му и отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна А. Д. Т., М.
Д. Т., Г. А. Г., Е. А. Г. чрез адв. Г.С., с който се оспорва въззивната жалба. Релевира доводи
за неоснователност на изложените в жалбата оплаквания. Моли се за потвърждаване на
решението.
Във въззивната жалба от М.И.Ч., чрез особения представител адв.А.А. от АК-
Пловдив, също се излагат доводи за недопустимост, евентуално неправилност на решението.
Сочи се, че изводите, с които е мотивирано решението са необосновани, а също така
неправилни въз основа на изолирани части от събраните по делото доказателства и
разяснения на СТЕ. Моли се за обезсилване на решението и прекратяване на
производството, евентуално отмяната му и отхвърляне на предявените искове. В срока по
1
чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна чрез адв. Г.С..
В жалбата от А. Ж. П., подадена лично, както и в жалбата от Д. Ж. П. чрез особения
представител адв.К.С. отново се моли постановеното първоинстанционно решение да бъде
обезсилено, като недопустимо, а в условията на евентуалност същото да бъде отменено,
като бъдат отхвърлени предявените искове като неосователни. Постъпил е отговор от адв.
Г.С., процесуален представител на ищците в първоинстанционното производство, на
жалбата подадена от А. Ж. П.. Сочи се, че поддържат изложеното в предходните два
отговора.
Постъпила е също така частна жалба подадена от А. П. Х., П. Г. Б. и Е. А. Б. срещу
Определение № 12259/ 02.11.2019 год. постановено по първоинстанционното дело, с което е
уважена молба за изменение на решението в частта за разноските. Моли се да бъде отменено
същото като неправилно и да бъде оставена без уважение молбата за изменение на Решение
№ 2921/11.07.2019 г., постановено по гр.д. № 20825 по описа за 2013 г. на Районен съд –
Пловдив, в частта за разноските.
За да се произнесе по спора, Пловдивският окръжен съд съобрази следното:
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от
надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което са допустими и следва да бъде разгледани по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
В така очертаните предели на въззивна проверка, настоящият съдебен състав
намира обжалваното решение за недопустимо.
Видно от приложените на л.1070 и л.1071 по гр.д. № 20825 по описа за 2013 г. на
ПРС удостоверения за наследници се установява, че двама от ответниците са починали, а
именно: В.Г. Д. е починала на *** г. и е оставила за законни наследници Г. К. Д. и И. К. Д., а
З.А.С. е починала на *** г. и е оставила за законни наследници А. Ж. П. и Д. Ж. П..
Видно от приложеното гражданско дело на ПРС, съдебнотo заседание, в което в
приключило събирането на доказателства и е даден ход на устните състезания е 30.10.2018 г.
Обжалваното решение е постановено на 11.07.2019 г., с което е признато за
установено, на осн. 124, ал.1 ГПК, в отношенията между страните, по заведения от ищците
А. Д. Т. с ЕГН **********, М. Д. Т. с ЕГН **********, Е.К.В. с ЕГН **********, Г. А. Г. с
ЕГН **********, Е. А. Г. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес *** чрез адв. Г.С.
иск, че ответниците А. П. Х. с ЕГН ********** с адрес ***, П. Г. Б. с ЕГН ********** с
адрес ***, Е. А. Б. с ЕГН ********** с адрес ***, З.А.С. с ЕГН ********** с адрес ***, М.
И. Ч. с ЕГН ********** с адрес ***, К. И. Т. с ЕГН ********** с адрес ***, А. Г. Д. с ЕГН
********** с адрес ***, М. Д. Д. с ЕГН ********** с адрес ***, П. Г. Д. с ЕГН ********** с
адрес ***, В.Г. Д. с ЕГН **********, Г. К. Д. с ЕГН **********, И. К. Д. с ЕГН **********
всички с постоянен адрес ***, Р. А. К. с ЕГН ********** с адрес *** не са собственици на
следния недвижим имот: затревена нива от 1,543 дка, девета категория, местност
„„Юрукалан”/”х. „Здравец”/, съставляваща имот № ***по картата на възстановената
собственост на с. ***, съставляващ УПИ ***при граници: № 006165 затревена нива на
М.Б.И. и др.; № 006167 затревена нива – стопанисвана от общината; № 006168 затревена
нива на насл. на И.Д.Н.; имот № 147, имот № 006165 затревена нива на насл. на К.Г. Д..
Едва с определение № 2522 от 24.02.2020 г. на ПРС /л.1073/, след постановяване на
съдебното решение по делото, са конституирани наследниците на В.Г. Д. - Г. К. Д. и И. К.
Д., както и на З.А.С. съответно А. Ж. П. и Д. Ж. П.
Въз основа на така установеното настоящият състав намира, че
първоинстанционното решение е постановено спрямо неправосубектна страна, поради което
е процесуално недопустимо.
2
Смъртта на лицето е юридическо събитие, което води до прекратяване на неговата
правосубектност, поради което същото не може да бъде носител на права и задължения –
материалноправни и процесуалноправни такива. Целта на съдебното решение е да разреши
спора между страните със сила на присъдено нещо. Това може да се осъществи само, ако
същото е постановено по отношение на надлежна страна. Със смъртта на тези ответници,
същите са престанали да бъдат страна в исковото производство и съществуващото до този
момент процесуално правоотношение е прекратено. Предвид на това, съдебното решение,
което е постановено по отношение на тях, е постановено по отношение на ненадлежна
страна и не може да породи целеното от закона действие и същевременно не съществува
способ, чрез който да бъде надлежно изпълнено по отношение на тези лица.
Участието на правосубектни страни в исковото производство е положителна
процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно.
Ето защо, в случай на смърт на някоя от страните по делото, настъпила след подаването на
исковата молба в съда и преди влизането в сила на съдебното решение, съдът спира
производството на основание чл. 229 ал. 1 т. 2 от ГПК и предприема процесуалните
действия по чл. 230 от ГПК, за да конституира на мястото на починалата страна нейните
процесуални правоприемници, и по този начин да обезпечи тяхното по-нататъшно реално
участие в процеса, макар това универсално процесуално правоприемство, уредено в чл. 227
от ГПК, поначало да следва материалното такова и да настъпва по силата на закона (ex lege).
В случаите, когато страната е починала след приключването на съдебното дирене пред
съответната съдебна инстанция, съгласно изричната разпоредба на чл. 229 ал. 2 от ГПК
съдът следва най-напред да постанови решението си и едва след това - ако решението му
подлежи на обжалване, следва да спре производството по делото и да предприеме
процесуалните действия по чл. 230 от ГПК. Макар в тези случаи съдебното решение да е
постановено след смъртта на страната и преди на нейно място да са конституирани
процесуалните й правоприемници, то - предвид изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2 от
ГПК, ще е процесуално допустимо. Във всички останали случаи - когато страната е починала
в течение на производството, но преди приключването на съдебното дирене пред
съответната съдебна инстанция и съдът е постановил решението си преди да е конституирал
и обезпечил участието на нейните процесуални правоприемници в производството
(независимо от причините за това, включително - когато съдът не е узнал своевременно за
смъртта на страната), какъвто е и настоящият случай – такова съдебно решение е
процесуално недопустимо, като постановено при липса на абсолютна положителна
процесуална предпоставка за неговата допустимост. При обжалване пред по-горната
съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на
обезсилване, а делото - на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва
да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, вече с участието
на процесуалните й правоприемници – в този смисъл решение № 86/03.04.2015 год. по гр.д.
№ 55632/2014 год. на ІV г.о. на ВКС, решение №181/01.02.2017 г. по гр.д. №1980/2016 г. на
ВКС.
По отрицателния установителен иск за собственост по чл. 124 от ГПК, макар
субективното съединяване на искове да е при условия на обикновено другарство, общия
факт – дали вещта е била чужда, налага съвместното им разглеждане и постановяване на
едно решение с установяването на този общ факт по отношение на всички надлежни страни
в производството. Освен това, искът, по който се произнася съда се индивидуализира в
диспозитива на решението му чрез посочване на елементите по чл. 236, ал.1 от ГПК, между
които са и страните по делото. В хипотезата, когато съдът се произнесе спрямо лице, което
не е страна в производството, то е налице произнасяне по непредявен иск, което прави
решението недопустимо.
С оглед изложеното обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено
по отношение на починала страна, поради което следва да бъде обезсилено на основание чл.
3
270, ал. 3 от ГПК и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Предвид горния извод въззивният съд не дължи произнасяне по подадената частна
жалба против Определение № 12259/ 02.11.2019 год. постановено по първоинстанционното
дело, с което е уважена молба за изменение на решението в частта за разноските, тъй като
същите следва да бъдат съобразени, респективно присъдени, съобразно изхода от спора при
разглеждане на делото от ПРС.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 2921/11.07.2019 г., постановено по гр.д. № 20825
по описа за 2013 г. на Районен съд – Пловдив, X гр. състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4