Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1613 Година 2021, 29.07. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ
отд., VІІ състав
на 07.07.2021
година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: РУМЯНА АГАЛАРЕВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ
адм. дело номер 1474 по описа за 2021 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила
е жалба от П.С.К. с посочен адрес ***, чрез адв. Г.Г., срещу Решение
№2153-15-168/19.05.2021г. на Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив, с което е
отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане №151-00-19414-1 от 20.11.
2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при същото поделение на
НОИ, с което на основание чл.54ж ал.1 КСО, във връзка с чл.11 §3 б.“а“ и чл.65
§2 от Регламент/ЕО/ 883/2004г. е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица/ПОБ/.
Недоволен
от така издаденото решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив,
жалбоподателят обосновава твърдения за неговата незаконосъобразност, поради
което настоява за отмяната му. Допълнителни съображения са изложени в представено
по делото писмено становище. Претендира сторените разноски.
Ответникът
по жалбата Ръководител ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуален представител юриск.П.
намира същата за неоснователна. Подробни съображения излага в депозирано по
делото становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският
административен съд – VІІ състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено
следното.
Жалбата
е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо
правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Не е
спорно между страните, че със Заявление вх.№605-01-628/06.10.
2020г./рег.№151-00-19414/06.10.2020г./ К. поискал отпускане на ПОБ, като в него
е посочено, че последната заетост на лицето е в Чехия за периода 01.01.2017г. –
21.09.2020г. при работодател GRAY L. CHEH REPUBLIC S.R.O. и желае служебно удостоверяване на осигурителния
период и/или доход за този период при този осигурител/л.109/.
Във
връзка с така подаденото заявление до К. е изпратено Уведомително писмо
изх.№У-151-00-19414-1/15.10.2020г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Пловдив, с което е изискано представянето на копия
на документи от Чехия, Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и
доходи от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и U004, както и Декларация
относно определяне на пребиваването във връзка с прилагане на член 65 (2) от
Регламент/ЕО/ №883/2004/л.107/.
В
отговор на 04.11.2020г. жалбоподателят е представил Заявление за удостоверяване
на осигурителни от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и U004, ведно с
други документи и формуляри, описващи упражняваната трудова дейност в Чехия и
Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65
(2) от Регламент/ЕО/ №883/2004г./л.93 и сл./.
След
извършен преглед на представените към заявлението доказателства е констатирано,
че съгласно представената декларация за определяне на пребиваването, последният
период на заетост на К. е в Чехия, съпругата и децата му живеят в Чехия, а
преобладаващата част от роднините му са в Република България. Установено е също
така, че лицето е посочило, че по-голяма част от социалните му контакти са в
Чехия и не притежава собствено жилище в Република България, но възнамерява да
се установи в Република България. В тази връзка е прието, че на практика по
време на последната си трудова заетост в Чехия, К. не е имал пряка връзка с
Република България и в този смисъл, не в Република България се е намирал
центърът на жизнените му интереси по смисъла на европейските регламенти, поради
което и компетентна в случая е Чехия, доколкото там е упражнявана последната
трудова заетост, а и държавата по пребиваване по смисъла на чл.11 от
Регламент/ЕО/ 987/2009г. не се явява Република България, тъй като лицето не
изпълнява нито един от критериите, заложени в посочената разпоредба на
регламента. Ето защо и предвид разпоредбата на чл.65 от Регламент/ЕО/
883/2004г. в този случай спрямо К. е счетено, че следва да се приложи
законодателството на Чехия, което означава, че преценката на правото на ПОБ
трябва да се извърши от компетентната институция на държавата-членка по
последната заетост, тъй като изключението на чл.65 §2 от Регламент/ЕО/
883/2004г. е неприложим.
При
тези данни е издадено процесното Разпореждане №151-00-19414-1/20.11.2020г., с
което на основание чл.54ж ал. КСО, във връзка с чл.11 §3 б.“а“ и чл.65 §2 от
Регламент/ЕО/ 883/2004г. е постановен отказ за отпускане на ПОБ по подаденото
от К. заявление/л.89/.
Недоволен,
К. е оспорил отказа пред горестоящия в йерархията административен орган, като
към жалбата си с вх.№Ц1012-15-417/30.12.2020г. е приложил Удостоверение за
настоящ адрес изх.№226/05.10.2020г., от което се установява, че към датата на
депозиране на заявлението си има заявен последен настоящ адрес ***; Заявление
за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД
U002 и U004; Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с
прилагане на чл.65 §2 от Регламент/ЕО/ №883/2004г.; Справка за приети документи
от 16.10.2020г.; Регистрационна карта от Агенция по заетостта от 06.10.2020г.;
оспореното разпореждане; копие на Трудов договор №34/07.10.2020г., сключен
между „АЛМОНД-Г 2018“ЕООД и С.Х.К.– съпруга на жалбоподателя; копие на заглавна
страница на Ученическа книжка и лична ученическа карта на М.П.К. – син на
жалбоподателя, удостоверяващи, че за учебната 2020/2021г. същият е ученик в
Средно училище „Иван Вазов“ в гр. Сопот; копие на лична карта на
жалбоподателя/л.69 и сл./.
На
14.01.2021г. с писмо до Директор на ОД на МВР – Пловдив от административния
орган е изискана справка за датите на излизане и влизане в България през ГКПП
на П.К., съпругата му С.К.и синът М. К.. Изпратено е и запитване с формуляр
Н005 – Искане за информация за пребиваване, изпратено чрез Системата за
електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС/ESSI/ на Чехия за изясняване на данните относно
пребиваването на лицето в съответствие с чл.11 §1 от Регламент/ЕО/
№987/2009г./л.67-68/.
В тази
връзка и с Решение №1040-15-7/21.01.2021г. на Директор на ТП на НОИ – Пловдив е
спряно образуваното производство по жалбата на К. против разпореждането за
отказ за отпускане на ПОБ, като е прието, че е налице образувано друго
административно производство, резултатът от което ще е от значение за издаването
на административния акт/л.64-66/.
По
жалба на лицето срещу така постановеното решение с влязло в сила на
14.04.2021г. Определение №502/31.03.2021г., постановено по адм. дело
№614/2021г. по описа на Административен съд – Пловдив, е отменено Решение №1040-15-7/21.01.2021г.
на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е спряно образуваното
административно производство по жалба вх.№Ц1012-15-417/30.12.2020г. на П.С.К.
против Разпореждане №151-00-19414-1/20.11.2020г. на Ръководителя на осигуряването
за безработица при ТП на НОИ – Пловдив за отказ за отпускане на парично
обезщетение за безработица, до получаване на информация от компетентната
институция на Чехия във връзка с пребиваването на лицето и е изпратено делото
като преписка на Директора на ТП на НОИ - Пловдив за продължаване на
административното производство по жалба вх.№Ц1012-15-417/30.12.2020г. на П.С.К.
против Разпореждане №151-00-19414-1/20.11.2020г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив. Препис от съдебния акт е
входиран в ТП на НОИ – Пловдив на 19.04.2021г./л.31-35/.
Междувременно
на 21.01.2021г. е входиран отговор от ОД на МВР – Пловдив с приложена към него
справка за задграничните пътувания на П.К., С.К.и М. К., от която се
установява, че по отношение на трите лица на 02.10.2020г. е регистрирано
влизане в Република България, като няма данни към настоящия момент същите да са
напускали пределите на страната/л.61-63/.
На
15.04.2021г. от жалбоподателя са входирани препис на съдебното определение,
копия от удостоверение от банкова сметка, ***шки на български език с искане за
възобновяване на спряното производство/л.39-60/.
А на
19.04.2021г. е постъпил от Чехия СЕД Н006/л.36-38/.
В
изпълнение на влязлото в сила съдебно
определение и въз основа на събраните в хода на административното обжалване
доказателства, с Решение №2153-15-168/19.05.2021г. Директорът на ТП на НОИ –
Пловдив е отхвърлил жалбата на К. и е потвърдил Разпореждане
№151-00-19414-1/20.11.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – Пловдив /л.26-29/.
За да
постанови този резултат, ответният административен орган е приел, че от
получено писмо УРИ 104600-591, екз.№2 от 19.01.2021г. /вх.№ Ц1012-15-417#2/21.01.2021г./ на Началник сектор „БДС“ при ОД
на МВР – Пловдив се установява, че през периода на заетост в Чехия
жалбоподателят осъществява краткосрочни пътувания до Република България, с
период на престой под един месец. Посочено е също така, че на 19.04.2021г. в ТП
на НОИ – Пловдив, чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна
информация между България и ЕС/ESSI/, от КИ на Чехия е получен официален отговор от компетентната институция
на Чехия, изразен в СЕД Н006 с вх.№3206-15-95/19.04.2021г., в който КИ на
държавата-членка е потвърдила, че на К. е разрешен временен престой от
17.01.2007г. до 31.12.2011г. На основание разрешение за постоянно пребиваване,
считано от 22.01.2015г., Чехия се явява държава по пребиваване по отношение на К..
В СЕД Н006 е посочен адрес на постоянно пребиваване: undefined Praha, 19800, Bourilova 1109, като
не е посочена крайна дата на пребиваване. При това положение е счетено, че към
датата на получаване на СЕД Н006 от компетентната институция на Чехия
удостоверяват, че К. е с валиден статус „постоянно пребиваване“ в Чехия.
Мотивирано
е, че по отношение определяне на пребиваването на К. и след оценка на всички
релевантни факти и обстоятелства в тази насока, може да се даде следното
заключение: лицето е живяло дълъг период на територията на Чехия; с К. са били
съпругата и детето му; имал е стабилна работа и обичайно е осъществявал своята
икономическа дейност в тази държава; регистрира се на адрес и премества центъра
на интересите си, в т.ч. и семейството си в Чехия; през периода на заетост
осъществява кратки пътувания до Република България; с информацията, потвърдена
чрез СЕД Н006 не е налице несъгласие между компетентните институции на Чехия и
Република България по въпроса, напротив в получения Н006, КИ на Чехия
недвусмислено посочва, че именно тя се явява страна по пребиваване по отношение
на К..
В тази
връзка е прието, че лицето не попада в обхвата на разпоредбата на чл.65 §2 от
Регламент/ЕО/ №883/2004 на Европейския парламент и Съвета от 29.04.2004г., тъй
като държавата-членка по пребиваване и държавата-членка, чието законодателство
се е прилагало по време на последната му заетост, съвпадат.
Цитирана
е разпоредбата на чл.5 т.1 от Регламент/ЕО/ №987/2009г. за установяване
процедурата за прилагане на Регламент/ЕО/ №883/2004г. за координация на
системите за социална сигурност, съгласно която документи, които са издадени от
институция на държава-членка и показват положението на дадено лице за целите на
прилагането на основния регламент и на регламента по прилагане, и подкрепящите
доказателства, въз основа на които са издадени документите, се приемат от
институциите на останалите държави-членки, доколкото не са отнети или обявени
за невалидни от държавата-членка, в която са били издадени.
При
това положение и при наличие на валиден документ по смисъла на чл.5 ал.1 от
Регламент/ЕО/ №987/2009г. за установяване процедурата за прилагане на
Регламент/ЕО/ №883/2004г. за координация на системите за социална сигурност,
удостоверяващ по безспорен начин пребиваването на П.С.К., посочените в жалбата
факти и обстоятелства, включително произтичащите такива от приложените
доказателства към нея, а именно: удостоверение за настоящ адрес
изх.№226/05.10.2020г., ученическа книжка на М.П.К. за учебната 2020/2021
година, трудов договор №34/07.10. 2020г. между „АЛМОНД-Г 2018“ЕООД и С.Х.К.и
справка за приети документи от 16.10.2020г. за доказване намерението за
установяване, е прието, че са ирелевантни и същите няма как да доведат до
промяна в преценката по отношение на пребиваването на лицето.
Според
решаващия орган, всички тези обстоятелства не дават повод за формиране на
различно от вече потвърденото от държавата-членка становище по отношение на
пребиваването на К..
С тези
съображения е обоснована законосъобразността на Разпореждане
№151-00-19414-/20.11.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл.54ж ал.1 КСО, във връзка с чл.11
§3 б.“а“ и чл.65 §2 от Регламент/ЕО/ №883/2004г. е отказано отпускане на ПОБ на
жалбоподателя.
В хода
на съдебното производство по делото са приобщени, представени от жалбоподателя
Споразумение за прекратяване на наем от 29.09.2020г. на чешки и в превод на
български език/л.119-120/, както и от ответника превод на български език на
представените по делото на чешки език Трудов договор, сключен на 01.01.2017г.
между жалбоподателя и GRAY L. CHEH
REPUBLIC S.R.O., последна страница от получен формуляр Н006, както и Удостоверение,
временно заместващо Европейската здравноосигурителна карта/л.123-136/.
Други
доказателства не са ангажирани от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Оспореният
административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата
от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.
Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на Ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив, обаче са постановени при
неправилно приложение на материалния закон, водещи до тяхната отмяна.
Фактическата
обстановка не е спорна между страните. Настоящият състав намира, че спорът в
случая е за правото, като касае компетентната държава по изплащането на парично
обезщетение за безработица. За неговото разрешаване е необходимо да бъде
съобразено следното.
Република
България е част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за
координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза,
като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на
осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални
рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява
размерът на обезщетенията и т.н. Но разпоредбите на ЕС определят общите правила
и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи,
институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните
закони, като към настоящия момент тези общи правила и принципи се съдържат в
Регламент/ЕО/ №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за
координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010г., както и
в Регламент/ЕО/ №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г.
за установяване на процедурата за прилагане на Регламент/ЕО/ №883/2004г.
Като
източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т.е.,
съдържащите се в регламента правила като нормативни разпоредби с обща правна
сила са пряко приложими във всички държави – членки/чл.288 ДФЕС/ и са
задължителни за спазване от националните органи и администрации, от
институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите
на противоречие с разпоредби от националните законодателства.
Съгласно
чл.3 от Регламент/ЕО/ №883/2004г. разпоредбите му се прилагат към всички
законодателства/по смисъла на чл.1 б.„л“/ относно посочените клонове на
социална сигурност/обезщетения и помощи/, в т.ч. и относно обезщетенията за
безработица/чл.3 §1 б.“з“/.
Няма
спор по делото, че К. е гражданин на Република България, респ. е гражданин на
държава-членка на ЕС, поради което и е лице, спрямо което намира приложение
Регламент/ЕО/ №883/2004г./чл.2 от Регламента/, с който регламент са въведени
материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на
системите за социална сигурност на държавите-членки. Механизмът на координация
на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се
основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство;
равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или
пребиваване и износ на обезщетения.
По
отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на
приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва
да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия
е заето или самостоятелно заето. Специални правила, представляващи изключения
от общия принцип, че държавата-членка по последна заетост като компетентна
държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са
регламентирани в чл.65 от Регламент/ЕО/ №883/2004г., сред които е и правилото
на §2, в който е уредено, че напълно безработно лице, което по време на последната
си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в
държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да
пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя
на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване.
Легална
дефиниция на понятието „пребиваване“ се съдържа в чл.1 §3 б.„й“ от цитирания
Регламент, а именно - мястото, където лицето обичайно пребивава. Това място/на
обичайно пребиваване на лицето/ се определя съгласно чл.11 §1 от Регламент/ЕО/
№987/2009/Регламента по прилагането/, с оглед центъра на интересите на
съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно
релевантните факти - продължителността и непрекъснатото пребиваване на
територията на съответните държави-членки, семейното положение и роднинските
връзки на лицето, жилищното му положение и доколко постоянно е то, както и
естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, в т.ч.
постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за
заетост, мястото, където обичайно се упражнява тази дейност и др. примерно
изброени в цитираната норма.
Съгласно
разпоредбата на чл.11 §2 от Регламента по прилагането, решаващо значение при
определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице, е
намерението на лицето, което произтича от горепосочените факти и обстоятелства,
особено причините за преместването на лицето.
В чл.1
б.„й“ и б.“к“ от Регламент/ЕО/ №883/2004 пък се прави разграничение между
„пребиваване“ и „престой“. А в изготвения съвместно с държавите-членки наръчник
се изясняват понятията „обичайно пребиваване“, „временно пребиваване“ и
„престой“. Тези определения, посочени в законодателството на ЕС са необходими,
за да се установи коя държава-членка е отговорна за предоставянето на
обезщетения по социалноосигурителни схеми на граждани на ЕС, които пребивават в
различни държави-членки.
Съгласно
правото на ЕС, може да има само едно обичайно място на пребиваване и съответно
само една държава-членка, която отговаря за плащанията на обезщетения по
социалноосигурителните схеми, отпускани по местожителство. Заетите и
самостоятелно заетите лица отговарят на условията за социална сигурност в
държавата по месторабота, а неактивните/напр. пенсионери и студенти/ - в
държавата-членка по обичайно пребиваване. Определянето на държавата-членка по
обичайно пребиваване на лицата е важно и по отношение на лицата, които работят
в повече от една държава-членка. В наръчника се разглеждат специфичните
критерии, които трябва да бъдат взети под внимание, за да се определи мястото
на обичайно пребиваване на дадено лице, като например: семейното положение и
роднинските връзки на лицето; продължителността и непрекъснатото пребиваване в
съответната държава-членка; състоянието на трудова заетост/по-специално
мястото, където обичайно се упражнява съответната дейност, постоянният и
характер, както и продължителността на договора за работа/; упражняването на
неплатена дейност; в случай на студенти - източникът на доходите им; доколко
постоянно е жилищното положение на лицето; държавата-членка, в която лицето
плаща данъци; причини за преместването; намеренията на лицето въз основа на
всички обстоятелства и подкрепени с конкретни доказателства. При необходимост могат
да се вземат предвид и други факти. Наръчникът предоставя също така конкретни
примери и насоки за случаите, в които е трудно определянето на мястото на
пребиваване, като например при погранични, сезонни или командировани работници,
студенти, пенсионери, както и при неактивни хора, за които е характерна голяма
мобилност.
В
случая, съдът намира, че е неправилна преценката на административния орган при
определяне мястото на обичайното пребиваване на жалбоподателя.
Не е
спорно между страните, че К. е осъществявал през периода 01.01.2017г. -
21.09.2020г. трудова дейност на територията на Чехия и трудовият му договор с
работодателя е прекратен, както и че към момента на подаване на заявлението за
отпускане на безработица е безработно лице.
От
данните по делото е видно, че след прекратяване на трудовото правоотношение в
Чехия на 21.09.2020г./така Споразумение за прекратяване на трудово
правоотношение на лист 48-49/, същият се е завърнал в Република България на
02.10.2020г., където е роден, заедно с цялото си семейство – съпруга и
дете/така справка за задгранични пътувания на лист 62/, като междувременно,
считано от 30.09.2020г. е прекратил договора за наем на обитаваното от него
жилище в Чехия/така споразумение на лист 119/. Декларирал е, че през периода на
последната му заетост в Чехия, преобладаващата част от роднините му са живели
както в Република България/родители, видно от служебно изготвена от
административния орган справка на лист 86-87/, така и в Чехия/съпруга и дете/.
Действително, посочил е, че не притежава собствено жилище в Република България,
но такова се установи, че не притежава и в Чехия, доколкото е обитавал жилище
под наем, нормално също така и за през този период преобладаващата част от
социалните му контакти да са в държавата по последната заетост, т.е. Чехия. К.
е декларирал обаче, че възнамерява да се установи трайно в Република България.
Така декларираното се потвърждава в пълна степен от събраните по делото
доказателства.
Достатъчно
в тази връзка е да се посочи, че както от представеното от жалбоподателя
удостоверение за настоящ адрес/л.73/, така и от представените от ответника
доказателства в тази връзка, а именно Справка за ЕГН от НБД
„Население“/л.86-87/ се установява, че както постоянният, така и настоящият
адрес на К. са на територията на Република България, което потвърждава
намеренията му рано или късно да се завърне в родината. Отделно от това,
съпругата му си е намерила работа в Република България и е сключила трудов
договор с „АЛМОНД-Г 2018“ЕООД/л.81/, синът му е записан в училище в България, а
именно в гр.Сопот, където жалбоподателят се е установил да живее със
семейството си/л.82/. Тези данни сочат, че центърът на интересите на К. е
именно в Република България, в която той е заявил категорично намерение да се
установи. Това е и мястото на обичайно му пребиваване по смисъла на чл.11 от
Регламент/ЕО/ №987/2009.
Не е
спорно и също така, че К. е напълно безработно лице. Същият е пребивавал за
времето на трудовата си заетост в държава-членка, различна от компетентната
държава-членка, а именно в Чехия. Безспорно установено е обаче, че оспорващият
не продължава да пребивава в тази държава-членка, нито се е върнал в тази
държава-членка/т.е. в Чехия/, на чието законодателство за последно е бил
подчинен, за това същият не се е регистрирал/т.е. не се е поставил на
разположение/ в службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване/за
времето на трудова заетост/ в Чехия, а се регистрира в България, където той се
е върнал и обичайно пребивава с намерение да остане да живее в България, като
си намери работа, което се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Приложимото
законодателство в настоящия казус е това на държавата-членка по обичайното
местопребиваване на жалбоподателя, на която държава той е и гражданин, а именно
- законодателството на Република България. Обезщетението за безработица,
претендирано от К., следва да бъде поискано именно по реда и при условията на
действащото българско законодателство, в съответствие с приложимите европейски
регламенти за това. В този смисъл е т.3 от Решение №U3 от 12.06.2009г. на
Административната комисия за координация на системите за социална сигурност,
съгласно която, ако при отсъствието на каквото и да е трудовоправно договорно
отношение дадено лице вече не поддържа никаква връзка с държавата-членка на
заетост/например понеже трудовоправното договорно отношение вече е прекратено
или срокът му е изтекъл/, то се разглежда като напълно безработно в
съответствие с член 65, параграф 2 от посочения регламент, а обезщетенията се предоставят
от институцията по местопребиваване.
Все в
тази насока следва да се посочи, че за разлика от националното ни
законодателство, европейските правила за координация на системите за социална
сигурност на държавите членки на Съюза не предвиждат възможност дори за спиране
производствата по отпускане на обезщетение/още по-малко пък за отказ/ в случаи
от категорията на процесния.
За
сметка на това уреждат правила за временно прилагане на законодателството и
предварително предоставяне на обезщетения, които са регламентирани в член 6 от
Регламент/ЕО/ №987/2009. В параграф 2 на цитирания член 6 от Регламент/ЕО/
№987/2009 е предвидено, че когато има различия в становищата на институциите
или органите на две или повече държави-членки относно това коя институция
следва да предостави парични обезщетения или обезщетения в натура, съответното
лице, което би могло да претендира за обезщетения, ако нямаше спор, има право
предварително да получава обезщетенията, предвидени в законодателството,
прилагано от институцията по мястото му на пребиваване, или, ако това лице не
пребивава на територията на нито една от съответните държави-членки,
обезщетенията, предвидени в законодателството, прилагано от институцията, до
която първо e било подадено искането. С други думи казано, правото на ЕС
предвижда дори предварително получаване на обезщетение от трета страна. И
всичко това е с оглед спазване целта на социалното осигуряване – получаване на
адекватно на размера на внасяните осигуровки обезщетение за осигуреното лице
при настъпването на съответното осигурително събитие.
Ето
защо и по изложените съображения, съдът намира, че оспореното решение на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане са
неправилни, като постановени в нарушение на закона и следва да бъдат отменени.
Доколкото естеството на акта не позволява делото да се реши по същество, същото
следва да се върне като преписка на ръководителя на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ - Пловдив за ново произнасяне по заявлението на П.С.К.
при съобразяване с мотивите на настоящето решение.
При
посочения изход на спора, на основание чл.120 ал.2 КСО, на жалбоподателя се
дължат извършените разноски по производството. Те се констатираха в размер на
250 лева,представляващи възнаграждение за един адвокат.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., VІІ състав:
Р Е Ш
И
ОТМЕНЯ Решение №2153-15-168/19.05.2021г. на Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив,
с което е потвърдено Разпореждане №151-00-19414-1/20.11. 2020г. на Ръководителя
на осигуряването за безработица при същото поделение на НОИ, с което на П.С.К.
с посочен адрес ***, на основание чл.54ж ал.1 КСО, във връзка с чл.11 §3 б.“а“
и чл.65 §2 от Регламент/ЕО/ №883/2004г., е отказано отпускане на парично
обезщетение за безработица, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ИЗПРАЩА административната преписка – на Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Пловдив за постановяване на административно решение
по направеното пред него искане по заявление
вх.№605-01-628/06.10.2020г./рег.№151-00-19414/06.10.2020г./ на П.С.К. с посочен
адрес ***, съобразно даденото в мотивите на настоящото съдебно решение
тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – София с адрес гр.София,
бул.“Александър Стамболийски“№ 62-64 да заплати на П.С.К. с посочен адрес ***,
сумата от 250/двеста и петдесет/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО, съгласно разпоредбата
на чл.119 КСО във вр. с чл.117 ал.1, т.2 б.“б“ КСО, е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване или протест.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: