гр. Видин , 27.11.2018г.
Видинският окръжен съд наказателно отделение в публичното
заседание на първи ноември
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
И.И.
Членове Л.Л.
Р.Д.
при секретаря А.А. и в присъствието на
прокурора М.К. като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА Л. ВЧНД № 234 по описа
за 2018г. и за да се произнесе съобрази следното:
С определение от 21.08.2018г. по ЧНД № 626/2018г., по описа на Районен съд - Видин, е допусната съдебна реабилитация на осъдения О.В.Р. с ЕГН **********, по присъда по НОХД № 1666/2011г. и по споразумение по НОХД № 879/2012г., и двете по описа на Районен съд-Видин
Против определението е подаден в срок частен протест от Районна прокуратура-Видин. В протеста се развиват съображения, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като по НОХД № 879/2012г. на ВРС, със съдебен акт влязъл в сила на 09.10.2012г. е наложено наказание „лишаване от свобода", отложено съобразно чл.66,ал.1 от НК, и неправилно ВРС е приел, че 3 годишния срок по чл.87, ал.1 от НК е изтекъл с изтичане на изпитателния срок. Иска се определението да бъде отменено и да бъде оставена без уважение молбата на Р. за съдебна реабилитация.
Представителят на Окръжна прокуратура - Видин в с.з. заяви, че поддържа протеста, тъй като 3 годишния по чл.87, ал.1 от НК тече от момента на изтичане на изпитателния срок, а не както е приел ВРС, че срока по цитираната норма е изтекъл към момента на изтичане на изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК. Навежда се довод, че макар към датата на съдебното заседание на ВОС, срока по чл.87, ал.1 от НК да е изтекъл, то атакуваното определение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на ВРС за ново разглеждане.
Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, намира, че частния протест е неоснователен.
Условията за реабилитация по чл.87 от НК са конкретно посочени в закона и те са: да са изминали 3 години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание; в този срок осъдения да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по тежко наказание; осъдения да е имал добро поведение след осъждането; да е възстановил причинените вреди в случаите на умишлено престъпление или да са налице извинителни причини за невъзстановяването им; когато наред с наказанието „лишаване от свобода" е наложено наказание „лишаване от права" по чл.37, ал.1 т.6 и 7 или „пробация", да е изтекъл срока на това наказание, а ако е наложена глоба, тя да е платена.
Видно от молбата на Р., въз основа на която е образувано делото на ВРС, по което е постановено атакуваното определение, в нея се визират всички осъждания на молителя. Това са осъжданията по присъда по НОХД № 1666/2011г. и по споразумение по НОХД № 879/2012Г., и двете по описа на Районен съд-Видин.
Видно е, че и по двете дела, на Р. са наложени наказания „лишаване от свобода", като изпълнението на всяко от тях е отложено за срок от 3 години, по чл.66, ал.1 от НК. С оглед датите на влизане в сила на съдебните актове и момента в който е изтекъл изпитателния срок за всяко от наказанията, е видно, че по първото дело срока по чл.87, ал.1 от НК е изтекъл на 25 07.2018г. а по второто- на 09.10.2018г. Следва да се има предвид, че действително ВРС неправилно е преценил началния момент на срока по чл.87, ал.1 от НК. Този срок започва да тече след изтичане на изпитателния срок. Това означава, че към момента на постановяване на атакуваното определение на ВРС, не е бил изтекъл срока по чл.87, ал.1 от НК досежно наказанието по НОХД № 879/2012г. на ВРС. Независимо от това, към момента на последното с.з. на ВОС по въззивното дело, а още повече към момента на постановяване на решението, срока по чл.87, ал.1 от НК е изтекъл и за наказанията по двете дела.
С Тълкувателно решение № 20/83 г. по н. д. № 21/83 г., ОНСК ВС е дадено разяснение на въпроса за интервала от време, през който осъдения трябва да има добро поведение по смисъла на чл. 87, ал. 1 от НК, респ. осъденият може да бъде реабилитиран от съда, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание и до постановяване на реабилитацията не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по - тежко наказание, и е имал добро поведение. Дали осъденият е имал добро поведение следва да се преценява от момента на изтърпяването на последното наказание до приключване на съдебните прения пред решаващия съд. Видно е, че в този срок Р. не е извършил престъпление и срещу него не е образувано наказателно производство /видно от справките на ОП-Видин и РП-Видин, приложени по първоинстанционното дело/.
Видно от свидетелството за съдимост на Р. и НОХД № 879/2012г. на ВРС, причинените вреди са възстановени.
С оглед на това, настоящата съдебна инстанция, намира, че са изпълнени изискванията по чл.87 от НК, респ. за съдебна реабилитация на Р. по НОХД № 1666/2011г. и по НОХД № 879/2012г„ и двете по описа на Районен съд-Видин.
При това положение частния протест е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. Определението на ВРС, макар и с некоректни мотиви, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.436, ал.1 от НПК, Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 21.08.2018г.
по ЧНД № 626/2018г., по описа на Районен съд - Видин, с което е допусната
съдебна реабилитация на осъдения О.В.Р. с ЕГН ********** по присъда по НОХД №
1666/2011г. и по споразумение по споразумение по НОХД № 879/2012 г. и двете по описа на Районен съд
– Видин.
Решението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: