Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1312, 01.11.2018г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На шестнадесети октомври две хиляди и осемнадесета
година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Елена Калончева
като разгледа докладваното от съдия Пенка Стоева
гражданско №1289 по описа за две
хиляди и седемнадесета година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск
по чл.26,ал.1,предл. предпоследно от ЗЗД.
Ищецът Д.Х.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.А.И., е предявил срещу Й.Н.Х., ЕГН ********** и В.Х.Х., ЕГН **********- и двете със съдебен адрес: ***, ***,
адв.В.Д., иск за прогласяване нищожност на сключения на ***, с
нотариален акт №159, том ІІ, рег.№5302, н.д. №352/21.11.14г. на нотариус Н.Х.-С.,
договор за покупко-продажба
на недвижим имот, самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.511.1121.3.13, СИО на
родителите му Х.Д.Х., ЕГН **********
и Й.Н.Х., продавачи по договора, и В.Х.Х.-негова сестра, купувач по договора, към
датата на сделката със семеен статус на разведена, поради противоречието на този договор с добрите нрави, с оглед
нееквивалентност на насрещните престации на страните по договора, доколкото
данъчната оценка на продаваемия имот е 54 904.10лв., а продажната цена по
договора-9900лв. Сочи, че след сключване на този договор, баща му, прехвърлител
по него, е починал на ***
Пледира по същество за уважаване на
иска му и за присъждане на разноски по списъка, представен в с з. от 16.10.18г.
/л.134/. Представя сам писмено становище по съществото на спора, наречено
отговор /л.126-130/, с приложения, които не са приети като доказателства в
процеса /л.131, л132/. Писмена защита е постъпила и от неговия пълномощник, с
вх.№31893/31.10.18г.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК, отв.В.Х.
е подала отговор на исковата молба с вх.№27015/08.09.17г. /л.44-л.45/, с който е
оспорила предявения иск като недопустим и неоснователен.
Счита, че ищецът няма правен интерес
от провеждане на заведения иск, както и че договорът е валиден и не нарушава
добрите нрави, като определената с него продажна цена е справедлива, доколкото
е сключен без осъществена принуда и отразява волята на страните по него,
формирана при обстоятелства, свързани с проблемни отношения между ищеца и
родителите му, във връзка със системно негово изнудване към тях за предоставяне
на пари и в условия на поети и осъществявани от нея към майка и във времето грижи-
финансови и фактически, предвид влошеното и здравословно състояние.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК, отв.Й.Х.
е подала отговор на исковата молба с вх.№27733/08.09.17г. /л.46-л.48/, е
оспорила предявения иск като недопустим и неоснователен.
Счита, че ищецът няма правен интерес
от предявения иск. Заявила е, че с оглед на подробно описани с отговора на
исковата молба факти, касаещи поведението на сина и-безотговорност,
принадлежност към секта, изнудване да му предоставят пари, заплахи и
посегателства към тях, в случай на отказ да го сторят, натрупване на задължения
и неопазване на тяхно имущество, със съпруга си решили в един момент да се
разпоредят преживе с притежаваните имоти и да прехвърлят апартамента си в ***на
дъщеря им, която винаги била полагала за тях грижи, включително финансови, и на
която, след значително влошаване на здравето си, сега се уповава изцяло. При
тези обстоятелства счита, че определената с договора по желание на страните
продажна цена не е в противоречие с добрите нрави, а че е изцяло справедлива,
тъй като години наред са получавали от дъщеря си грижи и помощ, каквито и в
момента тя и предоставя.
И двете ответници пледират чрез адв.Д.
за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и за присъждане на
разноските в производството по представените от тях в с.з. от 16.10.18г.
списъци /л.136, л.137/. Писмена защита от тях не е подадена в определения от
съда срок, изтекъл на 31.10.18г.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства намери, че предявеният
иск е допустим, а разгледан по същество е неоснователен и следва да се отхвърли,
воден от следните съображения:
І.По допустимостта.
По възражението на двете ответници
за липса на правен интерес у ищеца за провеждане на предявения срещу тях иск,
съдът се е произнесъл с Определение от 12.10.17г., като е намерил възражението
им за неоснователно, по посочените там мотиви, които подъдржа и с това решение
/л.53/.
ІІ.По основателността.
1.С приятия по делото доклад съдът е
очертал като релевантни за предявения иск фактите на: сключване на договора,
прогласяване нищожността на който се иска, между описаните с исковата молба
страни; нееквивалентността на насрещните престации на страните по сключения
договор, от която се извежда противоречието му с добрите нрави, и е поставил същите
в доказателствена тежест на ищеца по делото.
Сключването на договора,
прогласяване нищожността на който се иска от ищеца, между описаните страни, не е оспорено от
ответниците с отговора им, но е оспорен иска, тъй като те считат, че липсва
твърдяната от ищеца нееквивалентност на престациите на страните, а оттам- че
липсва и противоречие на договора с добрите нрави. Твърденията на ответниците, от които ще черпят благоприятни за
себе си последици, с оглед твърдяната еквивалентност на престациите, са поставени
от съда в тяхна тежест.
2.Със събраните в процеса
доказателства, във връзка с наведените от страните факти и оспорвания, се
установи, че:
2.1.Договорът за продажба от
21.11.14г., атакуван от ищеца като нищожен, е сключен от страните по него при продажна
цена на недвижимия имот, негов предмет, от 9 900лв., при данъчна оценка на
имота към същата дата от 54 904.10лв., като прехвърлителите са си запазили
правото на пожизнено ползване на продадения имот /виж н.а. на л.5/.
В хода на процеса ищецът е поискал
да установи освен разликата между данъчната оценка и продажната цена, на които
е основал нееквивалентност на престациите с исковата молба, и пазарната
стойност на продаваемия имот към датата на продажбата, във връзка с което, с
приетото в с.з. от 16.10.18г. заключение вх.№29315/08.10.18г. на в.л. В.Х. е
установено, че справедливата пазарна стойност на продаваемия имот при сключване
на сделката, като се отчете и запазеното с нея от продавачите пожизнено право
на ползване, е била 37 706лв. /виж заключението на л.114-л.119/.
В същото с.з. ищецът е поискал да му
се допусне повторна експертиза за установяване пазарната стойност на имота,
което искане съдът е отхвърлил като несвоевременно, с оглед новоформулираните с
искането условия, при които да се отговори на поставената първоначално и
допусната вече от съда задача /виж протокола на л.139/.
От събраното в хода на процеса
удостоверение за данъчна оценка на недвижимия имот, предмет на атакувания
договор, е видно, че данъчната оценка на запазеното от ползвателите право
възлиза на ½ от данъчната оценка на самия имот- съответно 26079.50лв. и
52 158.90лв. /виж удостоверението на л.17/.
2.2. Във връзка с наведените от
ответниците обстоятелства, обосноваващи еквивалентност на насрещните престации
на страните по договора за продажба, които твърдения ищецът е оспорил изцяло в
първото по делото с.з., страните са събрали както гласни, така писмени
доказателства, с които се установи, че:
Към датата на сключване на договора
за продажба, отв.В.Х. е била със статус на разведена /виж удостоверението за
семейно положение на л.25 и решението за прекратяване на брака на л.31-л.32/.
След сключване на договора за
продажба, на *** прехвърлителят Х.Д.Х. е починал в ***, оставяйки за свои
наследници съпругата си Й.Х. и децата си Д.Х. и В.Х. /виж удостоверение за
наследници на л.6/. Разходите за погребението на Д.Х. и за изработването и
монтирането на надгробен паметник на гроба му, са били направени от сина му Д.Х.
/виж служебните бележки на л.66 и л.67/. Преди смъртта му, в продължение на
години, прехвърлителят Х.Х. е живял в ***, а не в апартамента в ***, който е
предмет на спора /виж показанията в с.з. от 20.02.18г. и на св.П., доведена от
ищеца, и на св.М., доведена от ответниците- и двете без родство със страните/.
Преживе, ищецът купил кола на старо за баща си /св.П./ и водил в *** цялата
група приятели, които имал като ***по ***, по повод които посещения и двете
свидетелки познавали лично баща му Х.Х. /св.П., св.М./.
Към 04.11.15г., ищецът е с
прекратено правоотношение от ***, носена в ***, ***на пряко подчинение на ***,
поради пълна ликвидация, след *** *год, *мес,*дни /виж удостоверението на
л.68/, като при освобождаването му поличил *** заплати, но не си послужил с тях
за свои нужди, а подпомогнал родителите си, като купил метална врата за
апартамента, оправил дограмата и боядисал стаите /св.П./. И след прекратяване
на ***правоотношение, ищецът работел, като св.М. знае лично от двете ответници,
че в един момент работел в ***, а св.П., че ищецът ходил три- четири пъти да
работи в ***за по *-* месеца, като и по това време не преставал да подпомага
майка си и сестра си, като тя лично, по негова поръка, след разговори по
телефон, им давала няколко пъти парични суми, за които той гарантирал, че ще и
върнат скоро, тъй като ще им изпрати пари, и те наистина и били върнали.
И на двете свидетелки не са известни
конфликти между ищеца и родителите му, които са познавали и познават, както познават
и сестра му, като св.М. е съобщила за известни и много добри, дори прекрасни
отношения между тях, макар и преките и впечатления да касаят един период от
време основно до 2005г.-2006г., а след тази дата да са епизодични, а св.П. е
заявила, че нямало и един момент, в който ищецът да не е подпомагал родители
си, тъй като е етичен, тактичен и се раздава за всички, като освен посещенията
и на двете свидетелки в ***, където са срещали баща му, и двете са посещавали и
апартамента в ***, където е бил дома му.
Св.П. е станала един единствен път
на гневен изблик от страна на майката на ищеца, която му заявила, че нямало
нищо да му остави, тъй като бил *** и вярвал в ***, а на св.М. майката на ищеца
никога не е споделяла, синът и да и е посягал, или да е правил някакви
разрушения в апратамента, а много по-късно от тези регулярни до около 2006г.
срещи с ищеца и семейството му разбрала от разговори по телефона с ищеца, че между тях са
настъпили накакви крамоли, притеснения и разправии, с които не е в течение.
Що се касае до здравето на
прехвърлителката Й.Х., събраните доказателства сочат, че същото е засегнато,
тъй като страда от остеопороза, от заболяване на костите, и застойна сърдечна
недостатъчност /виж удостоверение на л.69 и показанията на двете свидетелки в
с.з. от 20.02.18г./. В тази връзка, както отв.В.Х., така и ищецът са се грижили
за нея, като ищецът често я водел с колата си до *** /св.П./, където се
лекувала в „***“ /отв.М./. До същата клиника, в която често постъпва за лечение
или изследвания, отв.Й.Х. била водена и от дъщеря си В., която казвала на св.М.,
че тя поема разходите за лечението и за лекарствата на майка си, както и че
харчат много пари за това, като напоследък слагали на майка и някаква много
скъпа инжекция, за около 700лв., и като не са и споменавали и Д. да поема
разходи за това лечение, като в обгрижването на отв.Й.Х. участвал и внукът и М.,
син на В. /св.М./, като твърденията на страните, че отв.В.Х. живее в
апартамента, който и е продаден от родители и, от датата на сделката, са
безпротиворечиви.
За установяване на възможностите си
да поема разходите за лечението на майка си, отв.В.Х. е представила служебна
бележка за брутното си трудово възнаграждение към 17.11.17г., като *** в ***-***,
в размер на 1563.88лв. /виж л.71/, а отв.Й.Х., за установяване на затруднението
си да поема сама разходите си, разпореждане за определената и към 01.10.17г. и
получавана от нея пенсия, в размер на 334.48лв./л.70/.
Въз основа съвкупността на събраните
доказателства, описани по-горе, съдът намери, че твърденията на ответниците за
проявена от ищеца спрямо родителите му безотговорност, изнудване за пари,
заплахи и физически посегателства върху тях, в случай на отказ да му осигурят такива,
за предизвиквани от него скандали, за натрупани от него задължения, които те
трябвало да погасяват с техни средства, като за целта се наложило да продадат
други свои имоти, са останали неподкрепени от събраните по делото доказателства,
които са установили оспорването им от ищеца, както и че със същите
доказателства са установени твърденията на ответниците за влошено здравословно
състояние на отв.Й.Х., но не и твърденията им, че само отв.В.Х. полага в тази
връзка грижи за майка и.
3.Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът направи по съществото на спора извода, че искът е
неоснователен, тъй като сделката не е сключена при неравностойност на
насрещните престации на страните, която би могла да обоснове нейната нищожност,
поради противоречие с добрите нрави, без да зачита в тази връзка част от доводите, наведени от ответниците,
тъй като нямат никакво никакво отношение към основанието за нищожност на
договора, на което ищецът се е позовал,
воден от следните съображения:
Добрите нрави са морално-етична
категория категория, отнасяща се до зачитаните общовалидни в определен момент
от развитие на обществото морални принципи, представи за добро и зло, за
положителното и отрицателно оценявано от обществото поведение, съобразно
духовните му ценности, на която законът е отдал правно значение с разпоредбата
на чл.26,ал.1,предл.предпоследно от ЗЗД, прогласявайки за нищожни договорите,
накърняващи добрите нрави- т.е в качеството и на ограничител на прогласената от
чл.9 от ЗЗД свобода на договаряне, заедно с приложимите за съответното
правоотношение, установено при договорянето на страните, правни норми.
Поради това, преценката на съда дали
е налице накърняване на добрите нрави, следва да се извърши за всеки отделен
случай, като се съобразят както спецификата на правоотношението, което страните
са установили помежду си, така и всички останали факти, свързани със
съответната сключена между тях сделка, за да се излезе от сферата на
абстрактната норма и се разпознае приложима ли е тя към повдигнатия пред съда
спор за действителността на сделката, на наведеното от ищеца основание.
В конкретния случай се касае до
договор за продажба на недвижим имот, който е по естеството си двустранен,
консенсуален и възмезден договор, по силата на който продавачът прехвърля в
полза на купувача правото на собственост върху имота, срещу заплащането на
продажна цена, и като по аргумент от противното на принципите за недопускане на
неоснователно обогатяване и на добросъвестност при договарянето може да се
смята, че за постигане на целта на този договор- да се придобие нещо,
насрещните престации на страните се очаква да са равностойни/еквивалентни.
Страните са договорили продажната
цена на имота по сделката в размер на 9900лв., при данъчна негова оценка към
датата на сключване на договора, в размер на 54 904.10лв., без същата да
отразява запазеното в полза на прехвърлителите право на ползване, и пазарна
негова стойност към същата дата, след съобразяване на запазеното от продавачите
пожизнено право на ползване, в размер на 37 706лв.-т.е. продажбата е
реализирана обективно при цена на имота по-ниска и от пазарната му стойност, и
от данъчната му оценка.
Когато се касае до договори за
продажба и твърдения за тяхната нищожност поради накърняване на добрите нрави,
с оглед нееквивалентност на насрещните престации на страните, установената
съдебна практика по приложението на чл.26,ал.1,предл.предпоследно от ЗЗД,
изцяло споделяна и от този състав, е обаче категорична, че обстоятелството,
щото продажбата е извършена на цена по-ниска от данъчната оценка, не води само
по себе си до извод за нееквивалентност на насрещните престации на страните по
сделката, както и че за да се признае нищожност на една сделка по продажба,
като накърняваща добрите нрави, заради нееквивалентност на насрещните престации
на страните, следва да става дума за нееквивалентност, която е явна, значителна
и практически сведена до нулева престация на едната страна.
Такава практически сведена до нула
насрещна престация от страна на купувачката по договора не е налична в случая,
доколкото заплатената от нея по договора продажна цена се равнява на около
¼ от пазарната стойност на имота към датата на продажбата му.
Отделно от това, когато се касае до
преценка накърнени ли са при сключване на конкретния договор добрите нрави,
следва задължително да се отчете и обстоятелството, че при извършване на
продажба между лица в близкия семеен кръг, за нашите традиции и морални норми е
обичайно да се отчитат и нравствено- етичните отношения на привързаност и
взаимопомощ между страните по договора, които, взети предвид ведно със
свободата на договаряне, са в състояние да обосноват между тях съгласие за
извършване на сделката при продажна цена, по-ниска от пазарната стойност или
данъчната оценка на имота, без това да накърнява добрите нрави. На наличие на
такива обстоятелства се е позовала ответницата Й.Х., прехвърлителка по
сделката, поне по отношение на самата нея, с оглед полаганите за нея от
приобретателката, нейна дъщеря, финансови и лични грижи, каквито се и установи
приобретателката да е полагала реално за майка си.
Обстоятелствата,
изтъквани от ищеца в писмените му бележки, наречени отговор, и установени в
процеса, щото баща му не е упражнавал запазеното с договора право на ползване
върху продадения на сестра му имот, а е
живял на ***, че независимо от запазеното от родителите му право на ползване
върху продадания имот, купувачката, негова сестра, също живее в имота, че той
също е подпомагал родителите си и е извършвал някои ремонтни дейности в
прехвърления имот, и че не е упражнявал върху тях психическа или физическа
принуда, както са твърдели ответниците, но без да установят тези твърдения, са
правно ирелевантни за съществото на спора, тъй като:
При търсене на отговор за
нищожността на договора за продажба, поради накърняване на добрите нрави,
заради нееквивалентност на насрещните престации на страните, съдът следва да съобрази параметрите на
сключената сделка, уговорени от страните, към датата на сключването и, а не
практическото упражняване на запазените по договора права. Казаното касае
запазеното право на ползване, което обективно намалява стойността на
придобитото от купувача, тъй като той получава само „голата“ собственост.
Обстоятелствата, че и ищецът е полагал грижи за родителите си, но те са продали
имота си на сестра му, касаят морално-етичната страна на взаимоотношенията
родители – деца и са свързани с въпроса редно ли е при няколко деца родителите
да предпочетат едно от тях, в полза на което да се разпоредят с притежанията си,
на който този съд не е компетентен да даде отговор в настоящото производство.
Обстоятелствата, че ищецът е извършил в имота, продаден на сестра му, ремонтни
работи, биха мчогли да имат отношение към уреждането на облигационни претенции,
свързани с извършването на тези работи, между него и ответниците, но без да
касаят въпроса за валидността на договора, с оглед наведеното основание.
Изтъкнатото с бележките на ищеца, че
„ в случая е налице едно прикрито дарение“, не се подлага на обсъждане от съда,
доколкото той не е сезиран в това производство с иск за прогласяване нищожност
на договора за продажба, като привиден и прикриващ дарение, а само и единствено
иск за прогласяване на неговата нищожност, поради противоречие с добрите нрави.
Затова съдът счете, че предявеният
иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
В
часта на разноските.
Разноски
се претендират и от ищеца, и от двете ответници, по представени от тях в с.з.
от 16.10.18г. списъци.
С отхвърляне на иска, на основание
чл.78,ал.3 от ГПК, разноски се следват само на ответниците и не се следват
такива на ищеца.
И двете ответници претендират по
списък разноски в размер от по 600лв.- заплатен от тях в брой хонорар за
адвокат /виж списъците на л.136 и л.137/, като са установили в процеса тяхната
направа /виж договорите за правна защита и съдействие на л.63 и л.64/, тъй че
ищецът следва да бъде осъден да им ги заплати.
Воден от тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля
като
неоснователен иска на Д.Х.Х., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, адв.А.И., срещу Й.Н.Х., ЕГН **********
и В.Х.Х., ЕГН **********- и двете със съдебен адрес: ***, ***, адв.В.Д., за
прогласяване нищожност на сключения на ***, с нотариален акт №159, том ІІ,
рег.№5302, н.д. №352/21.11.14г. на нотариус Н.Х.-С., между Х.Д.Х., ЕГН **********
и Й.Н.Х., ЕГН **********, като продавачи, и В.Х.Х., ЕГН **********, като
купувач, договор за покупко-продажба на недвижим имот, съставляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.511.1121.3.13, ведно с прилежащата му изба
№*** и с 1.453% ид.части от общите части на сградата и съответното право на
строеж, поради противоречието на този договор с добрите нрави, с оглед
нееквивалентност на насрещните престации на страните по договора.
Осъжда
Д.Х.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.А.И., да заплати на
Й.Н.Х., ЕГН ********** ***, ***, адв.В.Д., сумата от 600- шестстотин
лева- разноски в производството.
Осъжда Д.Х.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.А.И., да заплати на В.Х.Х., ЕГН **********,***, ***, адв.В.Д.,
сумата от 600- шестстотин лева- разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред
ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: