МОТИВИ по НОХД № 206/2021 год.

Против подсъдимият Х.Б.М. ***, е внесено обвинение от М. районна прокуратура за извършено престъпление по чл.183 ал.4, вр. с ал.1 от  НК затова,  че след като с влязъл в сила на 21.11.2019 г. съдебен акт - Решение № 269/21.11.2019 г. по Гр.дело № 888/2019 г. по описа на Районен съд гр.М., за увеличение на размера на присъдена издръжка, заплащайки по 250 лева месечно, изменен с друг съдебен акт – Решение № 260034/21.10.2020 г. по Гр.дело № 328/2020 г. по описа на Районен съд гр.М., влязло в сила на 10.11.2020 г. с който размера на издръжката се намалява на 152.50 лева, е осъден да издържа свои низходящи – дъщеря си М.Х.М., ЕГН ********** ***, със съгласието на законния й представител – майката А.Ц.М. ***, съзнателно не е изпълнил това свое задължение за повече от две месечни вноски - за периода от месец октомври 2020 г. до месец март 2021 г. включително - общо 6 месечни вноски на обща сума от 1 042.00 лева, като деянието е извършено повторно

Участвуващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт, като подчертава, че с приемането на експертното заключение същият счита, че сумата, която се дължи от подсъдимия е в размер на 592 лева.

Подсъдимият не се признава за виновен, като на съдебното следствие се представлява от различни процесуални представители. Последният процесуален представител, в лицето на адв. В.Ч. от ВАК взема становище, че от събраните по делото доказателства не е установено предявеното и поддържано обвинение, като същото е несъставомерно и недоказано. Акцентува, че след 27.04.2020 г. подсъдимия е внасял сума по-голяма от определения размер на издръжката. Моли се подсъдимия да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение, изцяло да бъде оправдан и да му се присъдят всички направени разноски. В правото му на последна дума подсъдимия е поискал от съда да вземе правилно решение. От обясненията, които е дал на съдебното следствие последният счита, че е надвнесъл 400 лева повече през м.август.

А.лизирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа стрА.:

Подсъдимият Х.М. е осъждан два пъти за престъпления по чл.183 от НК. С Определение № 60/30.09.2019 г. по НОХД № 265/2019 г. по описа на РС гр.М. за престъпление извършено за времето от м.юли 2018 г. до м.юни 2019 г. в гр.М. по чл.183 ал.1, вр. с чл.54 от НК на три месеца Лишаване от свобода. На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е било отложено за срок от три години. Определението е в сила от 30.09.2019 г. С Определение № 260039/30.12.2020 г. по НОХД № 409/2020 г. по описа на РС гр.М. за престъпление, извършено за времето от м.юли 2019 г. до м.август 2020 г. включително, в гр.М. по чл.183 ал.4, вр. с ал.1 вр. чл.54  ал.1 от НК на осем месеца „Пробация” и „Обществено порицание”. Определението е в сила от 30.12.2020 г. Престъплението - предмет на настоящия обвинителен акт подсъдимия Х.М. е извършил след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление и преди да е изтекъл срока по чл.30 ал.2 вр. ал.1 от НК – пет години от изтърпяването на наказанието по нея. Налице са условията по чл.28 от НК - повторност. Свидетелката А.Ц.М. *** и подсъдимия Х.М. *** сключили граждански брак през 2004 г. Бракът им продължил до 2012 г., когато двамата се развели. От това съжителство им се родило едно дете – М.Х.М., родена на *** г. С Решение № 16/17.05.2012 г. по Гр.дело № 15/2012 г. на РС гр.М., влязло в законна сила на 21.06.2012 г. бил постановен развода между М. и М., като детето остА.ло за отглеждане при майката, а подсъдимия бил осъден да изплаща по 100 лева месечна издръжка. По Гражданското дело бил издаден и изпълнителен лист, въз основа на който било образувано и ИД № 185/2012 г. при ДСИ при РС гр.М.. През 2019 г. А.М. завела Гр.дело № 888/2019 г. по описа на РС гр.М. за увеличение размера на издръжката на дъщеря им. С Решение № 269/21.11.2019 г. размера на издръжката бил увеличен на 250 лева. Съдебният акт влязъл в законна сила на 21.11.2019 г. Същевременно подсъдимия завел дело за намаляване размера на дължимата от него месечна вноска за издръжка на дъщеря си. Било образувано Гр.дело № 328/2020 г. по описа на Районен съд гр.М., като с Решение № 260034/21.10.2020 г. размера на присъдената издръжка се намалява на 152.50 лева. Съдебното решение е влязло в сила на 10.11.2020 г.

Заради системното неплащане на присъдената от съда издръжка през годините, срещу Х.М. били образувани и две наказателни производства. С Определение № 60/30.09.2019 г. по НОХД № 265/2019 г. по описа на РС гр.М., същият бил признат за виновен, че съзнателно не е изплатил присъдената месечна издръжка на детето си, в размер на повече от две месечни вноски, за времето от м.юли 2018 г. до м.юни 2019 г. включително – или 12 месечни вноски в общ размер на 1 200 лева. За престъплението по чл.183 ал.1, вр. чл.54 от НК бил осъден на три месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е било отложено за срок от три години. Определението на съда е в сила от 30.09.2019 г. 

С Определение № 260039/ 30.12.2020 г. по НОХД № 409/2020 г. по описа на РС гр.М. същият бил признат за виновен, че съзнателно не е изплатил присъдената месечна издръжка на детето си в размер на повече от две месечни вноски за м.юли 2019 г. до м.август 2020 г. включително – или 14 месечни вноски в общ размер на 1 400 лева. Тъй като в съдебно заседание е внесъл дължимата сума, за престъплението по чл.183 ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.54 от НК бил осъден на осем месеца „Пробация” и „Обществено порицание”. Определението е в сила от 30.12.2020 г.

Въпреки двукратното осъждане от съда за нередовно плащане на присъдената му издръжка, подсъдимия продължил да не е редовен в изплащането на сумите. От доказателствата в делото се вижда, че за месеците, след тези включени в периода на второто си осъждане, т.е. от месец октомври 2020 г. до края на месец март 2021 г. включително, подсъдимия не е изплатил месечна сума за издръжка, равняваща се на общо 1 042.00 лева.  Това е сумата определена в назначената и изготвена по делото тройна Съдебно-счетоводна експертиза. В нея е отчетен месец ноември 2020 г. когато до 10.11.2020 г. размера на издръжката е 250 лева, а след влизането на новото съдебно решение в сила от тази дата, то вече е 152.50 лева. В определения размер на дължимата сума е отчетена и внесената на 20.01.2021 г. вноска за издръжка в размер на 220 лева и затова от обвинението е изключен месец септември 2020 г. Така окончателния размер на дължимата за посочения период от време сума за неплатена издръжка възлиза на общо 1 042 лева.  На съдебното следствие подсъдимия представи платежни документи за внесени суми с твърдението, че по този начин счита, че не дължи издръжка на своята низходяща. С оглед разкриване на обективната истина съдът постави допълнителна задача на вещото лице, изготвило експертното си заключение по Съдебно-счетоводната експертиза на досъдебното производство, като задачата му бе да определи какъв е размера на дължимата и невнесена издръжка за инкриминирания период, като се вземат предвид всичките събрани писмени доказателства, както на досъдебната фаза, така и на съдебното следствие. Това заключение бе изготвено от експерт Д.Н. и представено в съдебно заседание, което обаче не бе прието от съда. Същото не бе достатъчно ясно и пълно, респективно не бе обосновано, като бе включена сума в размер от 1 400 лева, изплатена от подсъдимия и била предмет на разглеждане по НОХД № 409/2020 г. по описа на МРС. С оглед неприемане на това заключение бе назначена повторна тройна Съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпроса отново какъв е размера на дължимата и невнесена издръжка от подсъдимия за периода от м.октомври 2020 г. до м.март 2021 г. Такова заключение бе представено и прието от съдебния състав като обективно, непротиворечащо на събраните по делото доказателства, с едно изключение, което съдебния състав ще обсъди в следните абзаци. В константно съобразителната част, след извършена проверка на всички документи, които са приложени по делото, вещите лица са дали заключение, че сумата на дължимите месечни издръжки за детето М.М. за инкриминирания период, а именно от м.октомври 2020 г. до м.март 2021 г. включително, е отразеното в таблица 1, съгласно която за м.октомври 2020 г. размера на дължимата месечна издръжка, във връзка с влезлите в сила решения по цитираните по-горе Гр.дела възлиза в размер на 250 лева. За м.ноември 2020 г. същата е в размер на 182 лева, тъй като до 10.11.2020 г. е в сила Решение № 269/26.11.2019 г. за сумата от 250 лева и от 11.11.2020 г. е в сила Решение № 260034 за сумата от 152.50 лева, като за месеците от декември 2020 г. до март 2021 г. включително, е в размер на по 152.50 лева, т.е. дължимата издръжка е в размер общо на 1 042 лева. Правилно вещите лица са преценили, че от представените вносни бележки и извлеченията от банковата сметка на свидетелката А.М. в съответните две банки е налице преведена сума на 16.03.2021 г., която е в размер на 200 лева. ОстА.лите плащания са извън инкриминирания период, а както бе установено и във възприетата фактическа обстановка плащането от 220 лева, което е осъществено на 20.01.2021 г. е надлежно приспаднато и не се претендира от представителя на РП гр.В. – ТО гр.М.. Съдебният състав обаче приема, че неправилно експертите включват платената издръжка на 14.04.2021 г. в размер на 250 лева, тъй като същата е извън инкриминирания период, но с оглед поддържаното заключение, както и невъзражение от стрА.на представителя на прокуратурата, съда е обвързан с поддържаното обвинение от представителя на прокуратурата, с което последният приема, че подсъдимия е изплатил дължима издръжка, в размер на 450 лева и сумата, която следва да изплати и да преведе е в размер на 592 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните на досъдебното и на съдебното производство доказателства и доказателствени средства,  а именно: жалба от М.Х.М. /л.12/; копие на удостоверение за раждане на М.Х.М. /л.17/; заверен препис от Решение № 260034/21.10.2020г. по гр.дело № 328/2020 г. по описа на РС-М. /л.19-22/; копие на вносна бележка за сумата от 220,00 лева /л.24/; от показанията на свидетелките А.М. и М.М., дадени на съдебното следствие, от тройната Съдебно-счетоводна експертиза; справка извлечение за постъпили суми от Банка Д. /л.35-41/; писма и справки от Служба по вписванията – М., ТД на НАП-В. Т.– офис В., Бюро по труда – М. и СИС при РС- М., /л.42-124/; справка за съдимост  на обвиняемият Х.М. /л.132/; характеристика на обвиняемият Х.М. /л.133/; декларация за семейно и имотно състояние на обвиняемият Х.М. /л.134/, Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия, заверени ксерокопия от 2 броя Вносни бележки от 14.04.2021 г. и 14.06.2021 г. на „У.К. Б.“, Вносна бележка от 16.03.2021 г. от „Ц. К. Б.“, Разписка № 0200013518023586/21.07.2021 г., Справка под вх.№ 262786/01.11.2021 г. от старши мениджър управление „Сигурност“ при „У. Б.“ АД гр.С. за движението на сметка 70001524329031 за периода от 08.03.2021 г. до 20.04.2021 г. с титуляр А.Ц.М. и Справка от Зам.Директор на Дирекция „Съответствие-СМК“ при „П. И. Б.“ гр.С. под вх.№ 262882/09.12.2021 г., относно движение и наличности по сметката на А.Ц.М. за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2021 г.

При така установената фактическа обстановка е видно, че подсъдимият е извършил престъпление против брака и семейството. Същият, след като с влязъл в сила на 21.11.2019 г. съдебен акт - Решение № 269/21.11.2019 г. по Гр.дело № 888/2019 г. по описа на Районен съд гр.М., за увеличение на размера на присъдена издръжка, заплащайки по 250 лева месечно, изменен с друг съдебен акт – Решение № 260034/21.10.2020 г. по Гр.дело № 328/2020 г. по описа на Районен съд гр.М., влязло в сила на 10.11.2020 г. с който размера на издръжката се намалява на 152.50 лева, е осъден да издържа свои низходящи – дъщеря си М.Х.М., ЕГН ********** ***, със съгласието на законния й представител – майката А. Ц.М. ***, съзнателно не е изпълнил това свое задължение за повече от две месечни вноски - за периода от месец октомври 2020 г. до месец март 2021 г. включително - общо 6 месечни вноски на обща сума от 1042.00 лева, като деянието е извършено повторно. От обективна и субективна стрА. е осъществил състава на чл.183 ал.4, вр. с ал.1 НК.

За да е съставомерно едно деяние по чл.183 ал.1 от НК е необходимо от обективна стрА. издръжката на лицата от кръга на посочените в тази норма да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна стрА. да е налице съзнателно неизпълнение по отношение на същото задължение от дължащото алиментните задължения лице. Престъплението по чл.183 от НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно е непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл.183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено при хипотезите, посочени в семейния кодекс. Обект на престъплението – предмет на настоящето производство са обществените отношения, свързани с престъпленията против брака и семейството, засягащи задължението на посочените от закона лица да доставят средства на нуждаещите се. В настоящия случай подсъдимия е осъществил изпълнителното деяние на престъплението чрез бездействия. Същият съзнателно не е изпълнил задължението си за изплащане на издръжка на своето дете, който е бил осъден с влязло в законна сила по упоменатото по-горе Гражданско дело, в размер на повече от две месечни вноски. От субективна стрА. подсъдимия е извършил престъплението си при форма на вината му пряк умисъл по смисъла на чл.11 от НК, като е съзнавал общественоопасния характер на извършваното, но въпреки това се е стремял към настъпването на неговите общественоопасни последици. Съдебният състав приема, че в хода на досъдебното производство, както и на съдебното такова, по категоричен начин е доказА. субективната стрА. на престъплението. Видно от обясненията на подсъдимия се установява, че неплащането на дължимата издръжка се дължи от мотивацията, че подсъдимия е положил предходни грижи за непълнолетното си дете и че плаща регулярно издръжката. Видно от събраните по делото доказателства безспорно подсъдимия е трудово ангажиран и има достатъчно доходи, за да издържа децата си. Неплащането на издръжката от подсъдимия за посочения период е в резултат на убеждението му, че решението по Гр.дело № 328/2020 г. по описа на МРС е влязло в сила от 27.04.2020 г. и от тогава той плаща издръжката на своята низходяща, а не както се приема с обвинителния акт, че посоченото решение е влязло в сила на 10.11.2020 г., с което размера на издръжката е намален на 152.50 лева. Тук е мястото да се отбележи, че за да се държи наказателно отговорно дадено лице по чл.183 ал.1 от НК за неплащане на издръжка на свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра е необходимо то да бъде осъдено с влязло в сила решение и след влизане на осъдителното решение в сила, съзнателно да не е изплатило дължимите вноски в размер за два или повече месеца. За неплатената издръжка за времето преди да има влязло в сила решение, лицето не носи наказателна отговорност, а само гражданска такава. В контекста на това съдебно решение правилно прокуратурата поддържа, че съдебното решение по Гражданското дело е влязло в сила от 10.11.2020 г. и именно от този момент е намален размера на присъдената издръжка, която се дължи по наказателното производство.

Тук е мястото да се посочи, че съдебния състав приема, че причина за стореното от подсъдимия е ниската му степен на правната култура, от което произтича незачитането му и несъобразяването му с правовия ред от негова стрА..

Задължението за издръжка цели да задоволи ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си. Тя трябва да се доставя периодично, за да се избегне неблагоприятната последица на едно продължително забавяне на издръжката, при което нуждаещият се би остА.л без средства, които да задоволяват нуждите му. Ето защо, законът посочва, че издръжката следва да се плаща ежемесечно. Съдебният състав намира за основателно да отбележи, че законът защитава семейството, семейните отношения, издръжката и възпитанието на децата. Именно съдът е този, който при съответните предпоставки разтрогва брака, възлага родителските права на единия от родителите, задължава другия да заплаща съответна издръжка и урежда режима на свиждане с децата. Единствено той може да промени решението си по тези въпроси при съответните обстоятелства. От друга стрА., веднъж постановено решението под угрозата от наказателна отговорност е задължително за изпълнение до промяната му, независимо от възможностите на бившите съпрузи. Ето защо за реализиране на състава на чл.183 ал.1 от НК както от обективна, така и от субективна стрА. са без значение трудовия статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител, здравословното му състояние, ново семейство или фактическо съжителстване на бившите съпрузи, наличието на други лица, поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени родителските права, предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и др. В това отношение българското законодателство дава достатъчно гаранции на осъдения да плаща издръжка, да изпълни задължението си или да поиска промяна на съдебното решение, чрез предоставяне на безплатна правна помощ, налагане на ответната стрА. да спазва режима на свиждане, защита на правата на детето за лични контакти, заплащане на дължимото, чрез пощенски запис или по банков път. Тези гаранции подсъдимия не е реализирал, като не е плащал дължимата на детето издръжка в продължение на 6 месечни вноски, а както бе установено на съдебното следствие на практика е заплатил само една в размер на 200 лева.

Подсъдимият е със средно образование, разведен, работи като заварчик и е осъждан.

При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия, съдът взе в предвид наличието на баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. От една стрА. бе отчетено обстоятелството, че подсъдимия е осъждан за такъв род деяния и въпреки всичко е продължил да осъществява такова. Лошите характеристични данни, които го определят като лице, движещо се с хора от криминалния контингент, хазартна личност и често употребяващ алкохол, под чието въздействие става агресивен и върши противообществени прояви. Вярно, че по отношение на подсъдимия се поддържа обвинение по чл.183 ал.4, вр. с ал.1 от НК, но не може да бъде изоставен отрицателния подход при третиране личността на подсъдимия, с оглед обстоятелството, че същия за продължителен период от време не плаща издръжка и едва когато бъде образувано наказателно производство предприема действия по изплащане на издръжката на своето низходящо дете. От друга стрА. като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете факта, че подсъдимия полага грижи за своето дете, видно от събраните на съдебното следствие гласни доказателства и че е изплатил едно вноска от дължимата издръжка по инкриминирания период, включително и дължимата издръжка невключена в обвинението, а именно от м.април до м.юни 2021 г., което е индиция,  че същият има мотивацията и желанието да издържа своето низходящо дете. На следващо място, следва да се отчете и обстоятелството, че подсъдимия полага грижи за ново семейство с малолетно дете. Това мотивира съда да определи наказанието при условията на чл.54 ал.1 от НК,  вр. с чл.57 ал.1 от НК в неговата алтернативна форма, която предвижда наказание “ПРОБАЦИЯ”, изразяваща се в следните пробационни мерки: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от           ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА - три пъти седмично, съгласно чл.42а ал.2 т.1 НК и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ, съгласно чл.42а ал.2 т.2 НК за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. Съответните пробационни мерки бяха определени в този размер, тъй като се касае за деяние при условията на повторност за немалък период от време, в който подсъдимия е лишил детето си от издръжка. Кумулативно към наказанието “ПРОБАЦИЯ” се наложи и наказание “ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”. Същото наказание бе постановено на основание чл.52 от НК да се изпълни, чрез обявяване на настоящата присъда в рубриката „Компютърен справочник” на ТВ В..

С така определеното наказание съдът отчете, че ще бъдат изпълнени целите, визирани в чл.36 НК, а именно личната и генералната превенция, като с оглед превъзпитанието на осъдения, не е необходимо да бъде определяно друг вид наказание.

Със своя съдебен акт съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски, съответно в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. сумата от 117 лева и в полза на Държавата по сметка на ВСС, по бюджета на МРС сумата от 900 лева.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата  си.

                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ: