Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2506 25.06.2018
година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XI-ти граждански състав, в публично заседание
на тридесет и първи май и две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСПАРУХОВА ГЕОРГИЕВА -
ТОЧЕВСКА
при
участието на секретаря Величка Грабчева,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3936 по описа на съда за 2018
г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация
по чл. 124 от ГПК.
Ищците
Д.С.С., с ЕГН: ********** и Д.С.С., с ЕГН: **********,***, чрез п. си адв. В.Т.,
със съд. адрес:*** , като наследници на С. Д. С., с ЕГН: **********, починал на
***, бивш жител ***, са предявили срещу „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №
37, представлявано от Ж. П. С. и Р. Д., иск за
признаване за установено, че не дължат на ответното дружество сумата от 209.48
лв., начислена по фактура от 26.06.2017 г.. Излагат се съображения, че през м.
март 2018 г. ищците са получили процесната фактура, че същата е за
електроенергия, начислена за имот, находящ се в ***, и, че същите са получили
фактурата в качеството им на н. на С.Д.С., техен н. и титуляр на партидата.
Твърди се, че тази сума е неправомерно начислена. На първо място се твърди
липса на облигационна връзка между техния н. и ответното дружество. На второ
място се твърди липса на законово основание за едностранна корекция на сметка.
Оспорва се техният н. да е бил крайният клиент, потребител на ел. енергия.
Цитират се ОУ на договорите за продажба на електроенергия на ответното дружество.
Твърди се, че в случая не са налице условията на кумулативност, от изброените
три задължителни предпоставки, за да бъде
едно лице потребител на електроенергия, да бъде обвързано от ОУ на
дружеството.
Евентуално
в случай, че се приеме същият да е бил такъв, се оспорва да са били налице
предпоставките за начисляване на процесната сума. Цитира се §2 от ПИКЕЕ, цитира
се чл. 21, ал. 1, т. 9, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Твърди се, че анализът
на посочените норми налага извода, че законодателят е делегирал възможност на
съответния държавен орган, ДКЕВР, да приеме Правила за измерване на
количествата електрическа енергия, с които да бъде уреден въпроса за
установяване на случаите за неизмерена неправилно, или неточно измерена ел. енергия,
а не възможност за създаване на санкции на потребителите чрез въвеждане на
фикция, и то не със закон, а с правила за потребена ел. енергия, за минал
период от време, действителната консумация, на която не може да бъде установена
поради неизправност на уреда за техническо измерване, като се твърди за тази
неизправност потребителят да не носи отговорност. Твърди се, че не е налице
виновно поведение у потребителя. От друга страна се твърди, че н. не е
потребител, поради което се твърди, че и корекционната процедура не може да
бъде приложена. Излагат се подробни съображения защо. Твърди се, на следващо
място, че цитираните разпоредби, а именно – чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от
ПИКЕЕ, са отменени с решение на ВАС, поради което и такова правомощие не е
делегирано на КЕВР, поради което с тези си текстове тя е излязла извън
делегираната й компетентност. Ето защо тези текстове, издадени без право на
делегация, са незаконосъобразни, поради което и не може да бъде извършена
посочената корекция. На следващо място се цитира § 1 на ЗЗП, излагат се
подробни съображения защо се твърди корекцията да е неправилно извършена. С
оглед горното се твърди посочената сума да не се дължи. Ето защо се моли да
бъде признато за установено, че тя не се дължи.
В
срок е постъпил писмен отговор от ответника. С отговора, от една страна се
твърди исковата молба да е нередовна, т. к. ищците не са представили банкова
сметка, ***стави без движение. Това искане е неоснователно, доколкото искът не
е осъдителен, а установителен такъв, а относно обстоятелството дали и във
връзка с присъждане на разноските, според изхода на спора, следва да бъде
представена банкова сметка, ***, че няма пречка такива указания да бъдат
последващо дадени. Отделно се взема становище по основателността на иска.
Твърди се, че процесната сума е правомерно начислена на осн чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ, във вр. чл. 48 и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ. Твърди се коригираните количества
да са изчислени при спазване на Методиката по чл. 48. Излагат се съображения за
това как е начислена процесната сума, твърди се ОУ да са надлежно публикувани.
Твърди се, че праводателят на ищците е бил техен абонат, по отношение на когото
ОУ са приложими, като се излагат подробни съображения какви са правните
основания, даващи право на ответника да извършва едностранна корекция на
сметките на абоната. Ето защо се моли процесните искове да бъдат отхвърлени.
В
съдебно заседание всяка от страните – ищците с писмена молба, а ответникът чрез
п. си п., поддържа становището си и моли същото ад се възприеме от съда, както
претендира и за присъждане на разноските.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от
фактическа страна следното:
Във
връзка с обстоятелството кой е собственик на имота и титуляр на партидата
ответникът представя влязло в сила на 24.06.1999г. решение по гр. дело №
294/1999г. на РС Стара Загора, с което е прекратен гражданският брак, сключен
между С.Д.С., ЕГН ********** и К. Г. С. от гр. Р., като в дял на С.Д.С. е
поставен апартамент, находящ се в ***.
Ищците
са представили удостоверение за наследници, видно от което техният б. С. Д. С.,
ЕГН ********** е починал на ***, за което е съставен акт за смърт в гр. Р.,
обл. ***, като същият след смъртта си е оставил двама законни наследници, син и
дъщеря – ищците Д.С.С., с ЕГН: ********** и Д.С.С., с ЕГН: **********.
На
19.05.2017 г. представители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД са съставили констативен протокол с № 350953
за извършена техническа проверка на електромер с фабр. №***, монтиран да отчита
потребената ел. енергия от абонат С.Д. С., кл. №***, ИТН***, за обект в гр. С.
З. ул.***. В него са отразени данни от техническата проверка, показанията на
електромера, както и че уредът е свален
за експертиза, поставен в безшевна торба и пломбиран с пломба. При съставяне на
протокола е присъствал М. И., *** на ***РУ – С. З.. В протокола е отразено, че
електромерното табло на *** е с разбита брава, че комутацията е лоша. В
протокола е констатирано още, че клиентът ползва немерена ел. енергия, тъй като
жилището е свързано директно към мрежата, заобикаляйки електромера, а
електромерът е изключен дистанционно поради неплатена сметка за ток. Съставена
е справка за коригиране на сметката за електроенергия, вследствие на която на
абонат С. Д. С. е издадена фактура от 26.06.2017г. за сумата от 209, 48 лева –
дължима сума с ДДС вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно
измерване на количеството еленергия за електромер № *** за периода 28.03.2017г.
– 19.05.2017г. в размер на 1435 киловатчаса. С датата на фактурата е изготвено
и уведомление до абоната С. Д. С. за това, че при проверка е установено, че
електромерът не отчита, поради което ползваната от него еленергия е неизмерена
и незаплатена, което се дължи на присъединен проводник преди мерене. В
уведомлението е посочено, че на осн. чл. 48, ал. 2 и чл. 51, ал. 1 от Правилата
за измерване на количествата ел. енергия (ПИКЕЕ), ще му бъде коригирана сметката
за еленергия за периода 28.03.2017г. – 19.05.2017г. за 52 дни, като
допълнително начислената сума е в размер на 209, 48 лева, представляваща
потреблението за посочения период.
По
делото е приета съдебно- техническа експертиза, в която вещото лице установява,
че е било извършено външно неправомерно въздействие – директно прикачване и
ползване на фаза от предпазител 63А, преди електромера, към предпазител АП на
апартамент ***, което представлява неправилна схема на свързване с цел
заобикаляне на електромера. Този начин на свързване води до това, че
електромерът не отчита изобщо потребеното количество енергия в ап. 34, като
фазовият ток директно захранва жилището. налице е неизмерване на протичащия
фазов ток. В резултат на манипулацията процесният електромер не е измерител на
потребяваната ел. енергия, поради което приложима при изчисляване на
количеството ел. енергия е Методиката по чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б” от ПИКЕЕ –
при липса на точен измерител количеството еленергия се определя, като
корекцията се изчислява на базата на половината от пропускателната способност
на присъединителните съоръжения – кабели, проводници, свързващи инсталацията на
клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване. Пропускателната
способност на меден проводник 2,5 кв. мм. в ампери е 30А, връзката между
фазовия ток и съответстващата му мощност при фазово напрежение 230V e 6,90 kW. Изчислението е извършено в рамките на максимално
допустимия период от 90 дни, и е разделено на два подпериода поради извършената
промяна в цените на ел. енергията. В справката за коригиране правилно е
приложена методиката, общата сума за доначисляване възлиза на 209, 47 лева,
като според в. лице правилно е остойностено неизмереното количество ел.
енергия. Началният момент на неточно отчитане е невъзможно да бъде установен,
като процесният електромер е статичен монофазен такъв, чиято последваща
проверка се извършва веднъж на всеки шест години. Същият е произведен през
2011г. и носи знак за първоначална проверка. През 2017г. е успешно преминал
извадкова проверка със срок на валидност до 2020г. Към датата на проверката
електромерът е бил в срока на първоначалната проверка, като подлежи на
последваща такава през 2020г. В конкретния случай обаче електромерът не е
отчитал поради това, че е извършено директно свързване преди същия, което го
заобикаля и същият не отчита.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
В
случая е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на сума за
начислена електрическа енергия, поради което ответникът трябва безспорно да
установи съществуването на претендираното от него вземане и размерът му, а
ищецът - да докаже възраженията си срещу недължимостта на твърдяното
задължение.
Установи
се от представените писмени доказателства по делото, че наследодателят на
ищците, като собственик на процесния недвижим имот, е бил клиент на ответника и
абонат на неговите услуги по пренос на ел. енергия, като след смъртта му през
2000г. за наследниците – в случая ищците, като единствени негови законни
наследници, се е породило задължение да уведомят ответника за настъпилата
промяна в обстоятелствата. Съгл. разпоредбата на чл. 95, чл. 95а, и чл. 97, ал.
1, т. 4 от Закона за енергетиката снабдяването
с електрическа енергия е услуга от обществен интерес по смисъла на този закон,
която се предоставя въз основа на договор при общи условия при условията на
равнопоставеност в съответствие с правилата по чл. 91, ал. 2, като в
случаите, в които крайният клиент – битов такъв, е собственик на обект,
присъединен към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато този
клиенти не е избрал друг доставчик, той се счита клиент на крайния снабдител с
еленергия – в случая ответното дружество, като доставяната до обекта му
еленергия се заплаща по цени, регулирани от КЕВР. Доколкото ищците са носители
на вещното право на собственост върху посочения електрифициран обект, то същите
са клиенти на ответното дружество по силата на закона и са длъжни да заплащат
доставената им еленергия по цени, утвърдени от КЕВР, като за тях се прилагат
общите условия на ответното дружество. Ето защо възраженията в този смисъл са
неоснователни, тъй като същите не твърдят и не доказват да са избрали друг
доставчик на еленергия.
В
случая няма спор, че провереният електромер е отчитал консумация на жилищен
имот. Също така няма спор и по това, че процесната сума е била начислена като
корекция на сметка и е формирана за минал период от 52 дни, съгласно данните от
СТЕ. В тази връзка основният въпрос по делото е това дали са били налице
предпоставките за извършване на подобна едностранна корекция на сметката за
електроенергия, чрез начисляване според методиката на допълнителната за плащане
сума, и спазена ли е процедурата за това.
За извършената едностранна корекция ответникът се позовава
на разпоредбите на чл. 98а ал. 2 т. 6, чл. 104а ал. 2 т. 5, вр. чл. 83 ал. 1 т.
6 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. чл. 45 ал. 1, вр. чл. 51 ал. 1, вр. чл.
48 ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ). Съгласно посочените разпоредби общите условия на договорите за
продажба на ел. енергия съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ. Тези правила
(чл. 45 ал. 1 от ПИКЕЕ) от своя страна предвиждат, че когато при проверка се
установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метеорологичен контрол и приложението към правилата,
неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е
появила установената грешка, количеството електрическа енергия се определя
съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или
в раздел ІХ от правилата. В този раздел ІХ на ПИКЕЕ, в чл. 48 ал. 1 т. 1 буква
„а” е посочено, че в случаите, когато при метрологичната проверка се установи,
че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/
неточното измерване или неизмерване до датата на отчетен период с коректно
измерване, но не по-дълъг от 90 дни, като за битови клиенти при наличие на
точен измерител количеството преминала ел. енергия се изчислява като функция на
измерителя, при отчитане на класа на точност на СТИ. Съгл. чл. 50 от ПИКЕЕ, в
случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа
енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката
до установяването й, но за период, не по-дълъг от една година. Съгл. чл. 51,
ал. 1 операторът на разпределителната мрежа предоставя на крайния снабдител и доставчик
от последна инстанция информация за дължимата сума от съответния клиент,
вследствие на установеното неизмерване, непълно или неточно измерване, определена
на база коригираните количества електрическа енергия, действащата цена, по която
операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик
електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови
цени.
На
първо място, според действащото законодателство (чл. 120 ал. 1 от ЗЕ и чл. 28
ал. 8 от Наредба № 6/ 09.06.2004 г.) средствата за търговско измерване, както и
електромерните табла, са собственост на електроразпределителното дружество,
което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава
правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването.
Неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп до тях е свързан с
извършването на такава манипулация върху уреда, която се изразява в
способността за точното и коректно измерване на реално консумираната енергия. В
тежест на ответника е да докаже наличие на осъществен без санкцията на
дружеството достъп на абоната до електромера, за да се ангажира отговорността
му, като при липса на всякакви данни в тази насока не може да се презюмира
виновно поведение на потребителя по извършване на неправомерна манипулация или
осъществяване на нерегламентиран достъп. Клиентът няма как да носи отговорност,
защото той няма задължения по експлоатацията на уреда, нито пък по делото се
установяват негови неправомерни действия в тази насока. В тази връзка е
недопустимо да се ангажира отговорността на абоната, респ. неговите наследници,
чрез едностранна корекция в сметките му за минал период, защото
правоотношението между доставчика на ел. енергия и потребителя е договорно и
единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора
представлява основание по смисъла на чл. 82 от ЗЗД тя да бъде санкционирана за
всички настъпили за контрагента й вреди. Затова, след като не е било
констатирано съответно виновно поведение на клиента, липсва законово основание
за извършване на въпросната едностранна корекция, която би могла да се извърши
единствено, ако абонатът е осуетил или препятствал правилното отчитане.
Отделно
от това, едностранната корекция на сметка за вече доставена и ползвана ел.
енергия противоречи на норми от действащото законодателство, които уреждат
потребителските права - чл. 143 т. 6 и т. 18 от Закона за защита на
потребителите. Коментираните клаузи от ЗЕ и ПИКЕЕ са нищожни по смисъла на чл.
26 ал. 1 от ЗЗД поради противоречието им със закона, защото нарушават основни
принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и засягат
защитата на интересите на потребителите при продажбата им на ел. енергия. Така
абонатът е поставен в неравноправно положение, защото няма как да защити
интереса си при предприета от страна на дружеството служебна корекция на
сметката му за минал период в следствие на твърдяно неточно измерване на ел.
енергията особено, когато доставената и потребена енергия му е била редовно
отчитана и заплащана във времето. Именно в този смисъл нормите са
неравноправни, защото без да се държи сметка за виновното поведение на една от
страните по договора, същата е принудена да търпи санкционни последици при
добросъвестно изпълнение на задълженията си по заплащане на доставената й
енергия.
Действително
измененията на ЗЕ, които са в
сила от 17.07.2012 г., предвиждат възможност да бъдат
извършени корекции на сметки на потребителите в случай на неизмерена,
неправилно и/ или неточно измерена ел. енергия при спазване на приетите от
ДКЕВР на 14.10.2013 г. правила, приложими в случая, доколкото се касае за
извършена корекция на сметка след изменението на закона и след приемането на
правилата. Към момента тези правила, уреждащи едностранната корекция на сметки,
а именно- чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИККЕ, приети по т. 3 от Протоколно Решение №
147/14.10.2013г. на ДКЕВР, обн. в ДВ, вр. 98/12.11.2013г. са отменени с Решение
№ 2315/21.02.2018г. по адм. дело № 3879/2017г. на ВАС, Тричленен с-в, Четвърто
отделение.
Измененията в материалния закон обаче не създават право за
едностранна корекция на сметки на клиента, а касаят съдържанието на общите
условия на оператора при реда за уведомяване на абоната в подобни случаи. Тази
законова възможност за корекция на сметка за ел. енергия за изминал период
съвсем не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел.
енергия, а предвижда такова само и единствено след надлежно доказване на всички
предпоставки за ангажиране отговорността на потребителя, регламентирани в чл.
48 ал. 1, чл. 47 и чл. 45 от ПИКЕЕ (отменени с решението на ВАС), включително
след установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането на ел. енергията,
неправилно/ неточното й измерване или неизмерване се дължат на виновното
поведение на клиента съгласно чл. 82 от ЗЗД, уреждащ отговорност за вреди
вследствие на неизпълнение на договорни задължения. Обективната отговорност, на
която се позовава ответникът, по принцип е изключение, доколкото ангажира
отговорността на едно лице, без да се държи сметка за субективното му
отношение, поради което нейното залагане в правна норма е правомощие единствено
на законодателя. Такава клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на
потребителя на ел. енергия, не се съдържа в ЗЕ, поради което остава приложима
общата разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при
неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите,
очертани в тази норма, както по- горе вече беше посочено. Това е така, тъй като
не може нито с подзаконов нормативен акт, още по-малко пък с административни
правила, създадени от държавен орган без законодателни правомощия, да се
дерогират разпоредби на закон. Както се отбеляза, посочените разпоредби на
ПИКЕЕ, към които препраща ЗЕ, по никакъв начин не изключват вината на
насрещната страна при неизпълнение на задължения по договора, а само
регламентират принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/
или неточно измерена електрическа енергия и процедурата за изчисляване на
консумирана ел. енергия съгласно чл. 83 т. 6 от ЗЕ и раздел девети от ПИКЕЕ. Те
не изключват необходимостта от установяване, че именно абонатът е извършил
действия, нарушаващи въведената в чл. 45 и чл. 48 от ПИКЕЕ забрана за
потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на преносното
дружество средства за търговско измерване (чл. 121 от ЗЕ).
На
следващо място, съответната сметка е коригирана за минал период от 52 дни, без
обаче по делото да се ангажирани доказателства от ответника за това кога е била
извършена последната проверка на конкретния електромер, защото това
обстоятелство е пряко свързано с периода на корекцията, чийто начален момент
следва да бъде безспорно установен, при наличието на твърдения за редовно
ежемесечно отчитане. Независимо, че периодът е в рамките на допустимите
максимално 90 дни, според чл. 49 от ПИКЕЕ, винаги следва да се докаже защо и
как точно е установен този период. Според вещото лице, точната дата на
манипулацията е невъзможно да бъде установена. Не могат да се приемат за
доказани обаче констатациите в протокола на база изслушаната по делото
техническа експертиза, защото вещото лице е изготвило своето заключение само и
единствено въз основа на данните по този протокол, коригираната сметка по
фактурата и констативен протокол от експертиза на средство за измерване. Отразеното
обаче в констативен протокол от експертизата на средство за измерване за
несъответствие на електромера с метрологичните и технически изисквания няма
обвързваща сила, тъй като въпросната експертиза е частна, проведена е без
знанието на едната страна в процеса и не е била назначена от съда, за да се
приобщи като годно доказателство. Също така поискалата я страна като заявител
не ангажира доказателства за това дали са били спазени изискванията при
изготвяне на тази експертиза, свързани с демонтажа, предаването, съхранението и
изследването на уреда, за се прецени и достоверността на отразените в протокола
обстоятелства.
Ищецът
не е ангажирал доказателства да е уведомил абоната за корекцията, като
съставеното уведомление е от датата на фактурата, няма данни да е било
изпратено и получено, и от кого, поради което и процедурата е незаконосъобразно
проведена.
С
оглед горното, не е необходимо да се навеждат повече допълнителни съображения
по всички наведени от страните доводи, защото като краен резултат съдът намира,
че предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на паричната сума
по фактурата за допълнително начислената на абоната електрическа енергия за
корекция на сметка се явява основателен и като такъв следва да се уважи изцяло.
Предвид
изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищците разноските в настоящото производство, доколкото такива
се претендират, като за тях е представен съответният списък по чл. 80 от ГПК и
са налице доказателства, че те са действително направени- внесена държавна
такса в размер на 50 лева.
Досежно
адвокатското възнаграждение, иска се такова да се присъди на процесуалния
представител на ищците на осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата. По делото са
представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, видно от които
ищците са представлявани от адв. В.В.Т. ***, ЕГН **********, с адрес ***, ***, като
е осъществена за делото безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за Адвокатурата. Ето защо на осн. чл. 2, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за определяне на
минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се определи
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева (триста лева), което ответникът
следва да бъде осъден да заплати не на ищеца, а на адвоката, осигурил
процесуално представителство, съгл. чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закона за
адвокатурата – адв. В.В.Т. ***, ЕГН **********,
с адрес ***,***. Искането да се присъди такова в по-голям размер е неоснователно,
доколкото при определяне на адв. възнаграждение съгл. Наредба № 1/2004г. за
оказана безплатна правна помощ съдът следва да присъди такова в размер на
минимума в наредбата, който за защита и съдействие по дела с материален интерес
до 1000 лева възлиза на 300 лева.
Поради
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №
37, представлявано от Ж. П. С. и Р. Д., чрез п. си ю.
С. Д., че Д.С.С., с ЕГН: ********** и Д.С.С., с ЕГН: **********,***,
чрез п. си адв. В.Т., със съд. адрес:*** ***, НЕ ДЪЛЖАТ, в качеството им на
наследници на С.Д.С., с ЕГН: **********, починал на ***, бивш жител *** сумата
от 209, 48 лева (двеста и девет лева
и четиридесет и осем стотинки), представляваща стойност на допълнително
начислена електроенергия в размер на 1435 киловатчаса (kWh)
за периода 28.03.2017г. – 19.05.2017г., за обект на потребление с ИТН:***,
находящ се в ***, клиентски номер ***, за заплащане на която е съставена
фактура № **********/ 26.06.2017 г.
ОСЪЖДА „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,
представлявано от Ж. П. С. и Р. Д., чрез п. си ю. С.
Д., да заплати на Д.С.С., с ЕГН: ********** и Д.С.С., с ЕГН: **********,***,
чрез п. си адв. В.Т., със съд. адрес:*** *** сумата в размер на 50 лева (петдесет лева) – държавна такса.
ОСЪЖДА „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,
представлявано от Ж. П. С. и Р. Д., чрез п. си ю. С.
Д., да заплати на адвокат В.В.Т. ***, ЕГН **********, с адрес: ***, ***
сумата от 300 лева (триста лева) - възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, вр. с чл. 2, ал. 2
и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата
за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство на ищците по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ : /п/
/Таня Георгиева - Точевска/
Вярно с оригинала!ВГ