№ 578
гр. София , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000500258 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 6.11.2020г по гр.д. № 241/2020г. на Софийски окръжен съд е отхвърлен
иска на Р. И. Х. по чл. 5 ЗЛС във вр. чл.36, ал.1 ГПК за поставяне под запрещение на В. Г.
Х. като неоснователна.
Решението е обжалвано от ищеца Р. И. Х. с оплаквания за неправилност. Поддържат
се доводи, че категорично от събраните гласни и писмени доказателства, както и от приетата
психиатрична експертиза, се установява нарушената психична и интелектуална годност на
на сина й да взема решения, неговата манипулируемост и невъзможност да се справя в
елементарни житейски ситуации, което го поставя в риск. Поддържа се още, че неправилно
съдът е достигнал до извод, че лицето не страда от душевна болест и не е налице
медицинския критерий по чл.5 ЗЛС, без по делото да е изслушана медицинска експертиза.
Подробно също в жалбата се развиват съображения във връзка с института на запрещението
и Конвенцията на ООН /в сила за България от 21.04.2012г./ за правата на хората с
увреждания. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо това постановяване на ново
по същество, с което се уважи молбата за поставяне под запрещение.
Въззиваемият ответник В.Х. е представляван от особен представител адв. В.Б., която
е заела становище, че не са събрани достатъчно доказателства за поставяне под пълно
запрещение, евентуално ако съдът счете молбата за основателна – да наложи ограничено
1
запрещение.
Контролиращата страна Софийска апелативна прокуратура чрез прокурор Славов
изразява становище за основателност на жалбата и наличието на предпоставки за поставяне
на лицето под ограничено запрещение.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.5 от ЗЛС, като
ищцата Р.Х. излага твърдения, че нейният син В.Х. страда от вродено заболяване –
туберозна склероза, довела до личностна анамнеза, затруднена координация на действия,
липса на социална адаптация и невъзможност да се справи с определени технически
дейности от ежедневието, което сочи че не е в състояние да се грижи сам за себе си и за
собствените си работи.
В срока за отговор по чл.131 ГПК и в открито съдебно заседание особеният
представител на ответника адв.Б. е заела становище, че следва да се наложи ограничено
запрещение, тъй като в много отношения лицето има запазени комуникативни способности
и е в състояние сам да се грижи за себе си в обичайни житейски ситуации.
Представителят на СОП е заел становище за наличие на предпоставки по чл.5 ЗЛС за
поставяне на лицето под ограничено запрещение.
От събраните пред първата инстанция доказателства е изяснено, че ищцата е сред
кръга легитимирани лица по чл. 336, ал. 1 от ГПК.
От приложените писмени доказателства – медицински епикризи се установява, че В.Х.
на 18г. е с поставена окончателна диагноза след проведено лечение „смесени специфични
разстройства в психологичното развитие“. Като придружаващи заболявания са описани
„туберозна склероза“ и „локализирана симптоматична епилепсия и епилептични синдроми с
комплексни парциални конвулсивни припадъци“. От медицинската документация става
ясно, че лицето е със забавен мисловен процес, без да се долавят налудности, със
снижени паметови потенциали, а интелектът му е на ниво граничен вариант, поставена е
диагноза „смесено специфично разстройство в психологическото развитие; затормозени
нагони и влечения; когнитивна дисфункция, изискваща наблюдение и грижи.“
При проведено изследване на 18.11.2019г. в клиниката по образна диагностика при
УМБАЛ „Александровска“ ЕАД са установени множествени
двустранни тубери и субепендимални нодули в главен мозък; суспектни данни
за субепендималненгигантоклетъчен астроцитом; двустранни бъбречни кисти; намалени
размери на единичен ангиомиолипом вдясно; хепатомегалия. На 09.03.2020г. в
психиатрична клиника в същата болница е проведено изследване, което е обобщило
заключение за забавен, беден мисловен процес с образно-конкретно мислене,
2
снижени паметови потенциали, бързо изчерпващо се внимание, както и гранично
интелектуално функциониране. С експертно решение № 1097 от 077/26.11.2019 г. на ТЕЛК
за общи заболявания към МБАЛ „Проф. д-р Ал. Герчев“ ЕООД, на В. е определена 90 %
трайно намалена работоспособност за срок от три години поради заболяване с водеща
диагноза: „Туберозна склероза”.
Във връзка с психичната годност на лицето са приложени и други оценки- на
инспектората „Деца и образование“ към община Худинге, Швеция /на шведски език и в
превод на български/, определяща адаптивните и когнитивните способности като
значително под средното ниво за възрастта на В., и че медицинският фактор, обуславящ
нарушения в развитието е туберкулозната склероза. В обобщение е достигнато до
констатация за необходимост от специализирана учебна програма в училище за деца със
специални потребности, поради поведение в много по-ниска степен на зрялост на малко
дете, което живее в свой въображаем свят, необходимост от инструкции и невъзможност с
елементарни аритмични действия с едноцифрени и двуцифрени числа, затруднения с
ориентацията и нужда от помощ от страна на възрастен човек.
Всички тези изводи в медицинската документация се потвърждават от приетите по
делото експертизи – психиатрична на д-р Е.Г. и медицинската експертиза на в.л. д-р В.Б.
пред въззивната инстанция.
От психиатричната експертиза, се установява, че В.Х. има сериозни дефицити в
усвояването на училищния материал, както и в общуването с връстници и по-възрастни.
Направен е извод, че прогресиращият характер заболяването „туберозна склероза“ и
задълбочаването на разликата в психологичното развитие на ответника и връстниците му,
сочат, че той не е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, да ги
ръководи и да се грижи и защитава интересите си. В съдебно заседание е пояснено от
съдебния експерт, че заболяването е диагностицирано в ранна детска възраст и е
прогресирало, като е засегнало физическото и психическото му развитие. Състоянието на
ответника, според съдебния експерт, може да се характеризира като лека умствена
изостаналост – той е в състояние да разбира какво му се говори и отговаря правилно, да
съставя изречения, но в социален аспект е незрял и от тази гледна точка способностите му са
ограничени, затова контактува с по-малки деца от неговите връстници. Пояснено е също, че
ответникът може лесно да бъде манипулиран или излъган, тъй като не може да преценя
адекватно житейски ситуации.
От приетата пред въззивната инстанция медицинска експертиза на д-р Б. се
потвърждава водещата диагноза „туберозна склероза“ – рядко генетично заболяване с
мултиорганно засягане на мозъка, сърцето, кожата, бъбреците, белия и черен дроб,
създаващо склонност към образуване на доброкачествени тумори. Изяснено е от вещото
лице- медик, че това заболяване засяга главния мозък поради коронови дисплазии,
изразяващи се клинично с епилепсия, умствена изостаналост и в някои случаи свързани с
3
невропсихиатрични и поведенчески разстройства. Относимите обобщаващи изводи на
медицинската експертиза /пространно разгледала целия период на развитие на заболяването
и провеждането на лечение/ се отнасят до наличието на ранен епилептичен синдром,
налагащ ежедневна терапия, невропсихиатрично разстройство, обуславящ дефицит на
внимание, значими обучителни нарушения; липса на самостоятелност в ежедневните
дейности; интелектуален регрес със снижение – лека умствена изостаналост и нарушени
конгнитивни процеси.
От проведеното лично изслушване на В.Х. пред въззивната инстанция по реда на чл.
337, ал. 1 от ГПК, действително както е приела и първата инстанция, се установява, че е в
общо добро физическо състояние, ориентиран за време, място и разбира смисъла на
поставените му въпроси. Не може обаче да се сподели заключението на първостепенния съд,
че той че осъзнава релевантни аспекти от живота си. Действително В. говори шведски и
английски език, поради продължителния си престой в Швеция, чете книжки и се вълнува от
истории, характерни за възрастта на по-малки деца, но безспорно се установява регрес в
неговия интелект и снижение на когнитивните процеси до посочената лека степен на
умствена изостаналост и тези констатации фактически се подкрепят от невъзможността му
да се справя в ежедневни дейности- не познава банкнотите, нито стойността на парите,
притеснява се да извършва дребни покупки сам и няма ориентация за място извън
обичайната среда и обстановка.
Изводите на първата инстанция относно наличието на съхранени интелектуални
способности, обосновани с констатации в епикризите за „граничен интелект“ не
кореспондират със заключението на вещите лица психиатър и невролог, но също и с
показанията на св. Н. /негова баба по майчина линия/. Според посочената свидетелка, чиито
впечатления са лични и непосредствени, той е в невъзможност да се обгрижва сам, трябва да
бъде напътстван в ежедневни хигиенни дейности, не може да борави с парите и не познава
тяхната стойност. Притеснява се да извършва дребни покупки, но също не е в състояние
сам да реагира на чуждо влияние и вмешателство, поради това често в детските години е бил
травмиран от други деца, злоупотребили с неговата зависимост, и че не може да прави сам
преценки на действия и ситуации.
При така установените релевантни за спора факти, настоящият въззивен състав не
споделя мотивите за отказ на първата инстанция, по следните съображения:
Съгласно правната уредба, регламентираща този институт, под запрещение може да
бъде поставено лице, страдащо от заболяване, определено от закона като „слабоумие или
душевна болест“, което в резултат на заболяването и неговите клинични прояви „не е в
състояние да се грижи за своите работи“. Законодателят не е дал легално ( дифинитивно )
определение на това понятие, нито пък го е определил диспозитивно, поради това неговото
съдържанието следва да се преценява индивидуално във всеки случай с оглед конкретното
състояние на лицето и други обективни критерии - възможност на лицето да разбира
4
свойството и значението на това, което извършва; да ръководи постъпките си; да контролира
действията си; от възможността за трудова и социална адаптация в обществото; от начина,
по който възприема околната действителност, и най-вече от възможността сам да полага
грижи за себе си- да си закупува или приготвя храна, да се храни и облича самостоятелно, да
полага грижи за личната и домашна хигиена и в този смисъл действително /както се твърди
в жалбата/ основанието за поставяне под запрещение на лицето не е самата му болест, а
невъзможността на страдащия от нея пълноценно да защити собствените си интереси.
Видно от събраните по делото доказателства е, че В. има сериозни дефицити на
интелектуално и когнитивно ниво не само по отношение усвояване на учебен материал, но и
в общуване с връстници и по-възрастни, и че прогресиращият характер заболяването
„туберозна склероза“ става причина за задълбочаването на разликата в психологичното
развитие на ответника. Въпреки, че състоянието е определено като лека степен на умствено
изоставане, в социален аспект ответникът е незрял и не може да извършва правилна
преценка на поведението си, в който смисъл неговите способности да се грижи сам за себе
си и охранява интересите си са напълно ограничени. Посоченото го поставя в риск да
прецени адекватно житейски ситуации и и го поставя в невъзможност сам да полага грижи
за себе си и да ръководи действията си. В подкрепа на този извод са заключенията на
вещото лице психиатър и невролог, че в резултат на специфичните разстройства, дължащи
се на основното заболяване /туберозна склероза/ и прогресиращия му характер, пряко
повлияват и са причина за невропсихиатрично разстройство на поведението, дефицит на
внимание, снижение на когнитивните процеси, което пък нарушава способността да
разбира свойството и значението на постъпките си. От изчерпателните и детайлни
показания на св.Н. става ясно, че той не е се справя не само в житейски ситуации, но и в
ежедневните хигиенни и битови дейности – няма изградени навици и ориентация в по-
широк аспект, за бъде самостоятелен, не може да борави с парите, не познава тяхната
стойност и се притеснява да извършва и дребни покупки, не е в състояние сам да реагира на
чуждо влияние и вмешателство, което го поставя в положение на лесна зависимост и
манипулация.
От обсъденото следва, че заболяването на ответника макар и довело до лека степен на
умствена изостаналост, всъщност е засегнало способността му осъзнава и разбира
свойството на постъпките и действията си, да прави адекватна преценка на ситуации и
въобще да се грижи сам за себе си и в съвсем елементарни ежедневни и битови ситуации –
трябва да бъде напътстван за лична хигиена и в ежедневието, не познава парите и
стойността им и не може сам да извършва обичайни дребни сделки, не е ориентиран извън
позната среда. релевантни аспекти от живота си. Вярно е, че само по себе си, заболяването
не прави болния недееспособен нито е достатъчно да обуслови постановяване на съответен
съдебен акт (арг. от решение № 1270 от 20.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3856/2007 г., IV г.
о., ГК), но в случая се установява, че болестното състояние е съчетано с невъзможността на
заболялото лице да се грижи за своите работи, т.е. да извършва релевантните дейности за
поддържане на собственото си съществуване и за защита на своите законни права и
5
интереси. Безспорно следва да се зачетат въведените с чл. 12, ал. 1 и 2 от Конвенцията на
ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана със закон, приет от 41-ото Народно
събрание на 26.01.2012 г. (ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г.) принципи на равнопоставеност на
хората с увреждания, и намеса на държавата в ограничени случаи до осигуряване на мерки
за защита. В чл. 1 от конвенцията се предвижда, че хора с увреждания "лица с т.нар.
физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие
с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно
участие в обществото, равноправно с останалите". В ситуации като настоящата, когато
лицето поради заболяване не е в състояние да се грижи за собствените си работи,
ограничаването на дееспособността му се явява превенция в защита на неговите права и
интереси. При решаване на въпроса относно вида на запрещението /ограничено или пълно/
съдът се ръководи не само от експертизата на вещи лица относно наличието на душевна
болест или слабоумие и в каква степен са засегнати интелектуалните и когнитивни
способности на лицето, но и от всички други събрани доказателства относно начина, по
който те нарушават възможността на лицето да се грижи сам за себе си и се справя в
различни дейности от ежедневни и битови до такива, изискващи осъзнаване на конкретни
житейски ситуации. В конкретния случай става ясно, че В. не може да се справя не само в
конкретни ситуации, изискващи адекватна преценка на последици от действия и решения,
но и в ежедневни обичайни дейности, поради това интересите на лицето биха били
охранени при поставянето му под пълно запрещение.
С оглед на различните правни изводи обжалваното решение ще подлежи на отмяна и
вместо това се допусне поставяне на лицето под ограничено запрещение и следващите от
това правни последици.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 6.11.2020г по гр.д. № 241/2020г. на Софийски окръжен съд, с
което е отхвърлен иска на Р. И. Х. по чл. 5 ЗЛД във вр. чл.36, ал.1 ГПК за поставяне под
запрещение на В. Г. Х., като това ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ В. Г. Х. ЕГН **********, с постоянен
адрес в р.***, област ***, ул. ***, № **, ет.*, ап.*.
След влизане на решението в сила да се изпрати препис от него на органа по
настойничество по постоянния адрес на В. Г. Х. /община Етрополе/ за учредяване на
настойничество.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
6
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7