М
О Т И В И към присъда по НОХД № 179/2019 г.
Съдебното производство по делото е
образувано по обвинителен акт на Карнобатската районна прокуратура против С.А.М.
***, ЕГН **********, с обвинение по чл. 216,
ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Карнобатската районна прокуратура поддържа обвинението и
пледира за наказание в размер на три години лишаване от свобода, като
подсъдимият при прилагането на чл.58а, ал.1 от НК, да изтърпи две години
лишаване от свобода.
Защитата на подсъдимия М. пледира
за налагане на наказание девет месеца лишаване
от свобода, което след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, да бъде намалено с 1/3
на шест месеца лишаване от свобода.
Подсъдимият признава вината си и
моли съда за наказание от шест –седем месеца лишаване от свобода.
Делото бе разгледано по
реда на глава ХХVІІ от НПК и съдебното следствие се проведе по правилата на чл.
371, т.2 от НПК.
Съдът, след като се
съобрази с направените пълни самопризнания от подсъдимия и събраните на
досъдебното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема
за установени обстоятелствата, изложени в обвинителният акт.
І. ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА
Подс.М.
***. Същият е осъждан, като на 11.05.2018г. е освободен от Затвора Бургас,
където е търпял общо наказание определено по НОХД № 148/2014г. и НОХД №
111/2014г., двете по описа на КбРС, лишаване от свобода за срок от пет години. След
освобождаването си от Затвора Бургас, подс.М. ***
На
19.04.2019г. през деня подс.С.М. бил на гости в свой роднина в с.Грозден,
където консумирал значително количество алкохол. Около 23,00 часа подс. М. се
прибрал в дома си, взел метална тръба с дължина 118 и диаметър 4,2 см. Отишъл пред
дома на свид.Ахмед Хасанов Хасанов в с.Грозден и с металната тръба нанесъл
множество удари на паркирания пред дома му лек автомобил марка „Фолксваген
Венто“ с ***на цвят тъмно син металик. С металната тръба подс.С.М. счупил 1
бр.предно панорамно стъкло на лекия автомобил; 1 бр.задно автомобилно стъкло на
лекия автомобил; 1 бр.преден десен фар на лекия автомобил; 1 бр.преден ляв фар
на лекия автомобил; 2 бр.халогенни фарове на лекия автомобил; 1 бр. предна
маска на лекия автомобил; 1 бр.предно ляво стъкло на вратата на лекия автомобил; 1 бр. задно ляво стъкло на вратата на лекия
автомобил; 1 бр. странично ляво огледало на лекия автомобил. Ударите от
счупените стъкла били чути от свид.М.Р.К., който живеел в съседство. Свид.
Калиманов излязъл навън и видял подс. М., във видимо нетрезво състояние, да нанася
удари с метална тръба по лекия автомобил и да чупи стъклата и фаровете му. По
същото време от дома си излезли свид. З.Х. – собственик на автомобила и нейният
баща св.Ахмед Хасанов, които също станали свидетели на действията на подс.М.. Свидетелката З.Х. подала сигнал за случая на
тел.112 и на място били изпратени полицейските служители от РУ-гр.Сунгурларе
при ОД на МВР-гр.Бургас- свид.Добромир Чиликов и свид.Д.Р.. Пред полицейските
служители подс.М. признал, че той е нанесъл ударите и е повредил лекия
автомобил.
При извършения на 20.04.2019г.
оглед на местопроизшествието от разследващ полицай от РУ-гр.Сунгурларе при ОД на
МВР-гр.Бургас, били установени нанесените повреди по лекия автомобил марка
„Фолксваген Венто“ с ***на цвят тъмно син металик.
С протокол за доброволно предаване
от 20.04.2019г. подс.С.А.М. предал на полицейски служител от РУ-гр.Сунгурларе
при ОД на МВР-гр.Бургас средството, с което е извършено деянието - металната
тръба. Подс.М. бил задържан на 20.04.2019г. в РУ-Сунгурларе за срок от 24 часа
по ЗМвР.
С постановление на прокурора, от
17.05.2019г., подс.М. е задържан за срок от 72 часа, а от 20.05.2019г. по
отношение на същия съдът е взел мярка за неотклонение „задържане под стража“.
От представеното копие на
свидетелство за регистрация на моторно превозно средство част І, собственик на
автомобила - „Фолксваген Венто“ с рег. ***е свид.З.А.Х. ***.
Извършените оценителни експертизи са
дали заключение, че стойността на лекия автомобил „Фолксваген Венто“, с ***собственост на св. З.Х.
е 1070 лева. Съгласно заключението на експертизата в резултат на действията,
осъществени от подс.М. –удари с метална тръба, са причинени вреди в общ размер от 679,54 лева,
включващи: 1 бр.предно панорамно стъкло на лекия автомобил на стойност 206,10 лева; 1 бр.задно
автомобилно стъкло на лекия автомобил на стойност 117,16 лева; 1 бр.преден
десен фар на лекия автомобил на стойност
61,47 лева; 1 бр.преден ляв фар на лекия автомобил на стойност 61,47 лева; 2 бр.халогенни фарове
на лекия автомобил на обща стойност 63,34
лева; 1 бр. предна маска на лекия автомобил
на стойност 20,75 лева; 1 бр.предно ляво стъкло на вратата на лекия
автомобил на стойност 58,50 лева; 1 бр. задно ляво стъкло на вратата на лекия
автомобил на стойност 58,50 лева; 1 бр.
странично ляво огледало на лекия автомобил
на стойност 31,95 лева.
Разпитан в хода на разследването, подс. С.А.М. направил
самопризнания и предал с протокол за доброволно предаване средството на
престъплението 1бр. метална тръба.
Описаната
фактическа обстановка съдът приема въз основа на показанията на свидетелите
-очевидци Ахмед Хасанов, Митко Калиманов
и З.Х., протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за доброволно
предаване, експертиза, разписка, справка за съдимост, приобщени чрез прочитането
им на основание чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК.
В
рамките на събрания доказателствен материал не се установяват такива
противоречия или непълноти, които да водят до извод различен от този, който е
приет с внесения в съда обвинителен акт.
Ето защо и съдебният състав напълно приема фактическите констатации на същия,
като обосновани и правилни.
Направеното
самопризнание от подсъдимия, подкрепено от фактите, установени чрез изброените
доказателствени средства водят до категоричния и безспорен извод, че автор на
престъплението е С.А.М..
ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
От установените по делото факти
съдът приема, че подсъдимият С.А.М. е осъществил от обективна и субективна
страна престъплението по чл.216, ал.1 от НК, тъй като на 19.04.2019 г. в
с.Грозден, обл.Бургас около 23.00 часа,
противозаконно повредил чужда движима вещ – лек автомобил марка „Фолксваген
Венто“ с ***на
цвят тъмно син металик на стойност 1070,00 лева, собственост на З.А.Х. ***,
като с метална тръба с дължина 118 см и диаметър 4,2 см счупил 1 бр.предно
панорамно стъкло на лекия автомобил на
стойност 206,10 лева; 1 бр.задно автомобилно стъкло на лекия автомобил на
стойност 117,16 лева; 1 бр.преден десен фар на лекия автомобил на стойност 61,47 лева; 1 бр.преден ляв фар
на лекия автомобил на стойност 61,47
лева; 2 бр.халогенни фарове на лекия автомобил
на обща стойност 63,34 лева; 1 бр. предна маска на лекия автомобил на стойност 20,75 лева; 1 бр.предно ляво
стъкло на вратата на лекия
автомобил на стойност 58,50 лева; 1 бр. задно ляво стъкло на вратата на лекия
автомобил на стойност 58,50 лева; 1 бр.
странично ляво огледало на лекия автомобил
на стойност 31,95 лева, като общата стойност на причинените вреди възлиза
на 679,54 лв.(шестстотин седемдесет и
девет лева и петдесет и четири
стотинки/- престъпление по чл. 216, ал.1 от
НК.
От обективна страна са налице
признаците на престъплението по чл.216, ал.1 от НК, тъй като подс.М. е
въздействал върху чужда движима вещ - лек
автомобил, като чрез удари с метална тръба е счупил 1 бр.предно панорамно стъкло; 1 бр.задно
автомобилно стъкло; 1 бр.преден десен фар; 1 бр.преден ляв фар; 2 бр.халогенни
фарове; 1 бр. предна маска; 1 бр.предно ляво стъкло на вратата; 1 бр. задно ляво стъкло; 1 бр. странично ляво
огледало. Унищожаването и повреждането е типично резултатно престъпление, при
това очертано в закона именно чрез престъпните последици. Те могат да приемат
две форми, свързани със степента на изменение в основните свойства на предмета
на посегателство. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.216, ал.1 от НК, се изразява във въздействие върху субстанцията или структурата на вещта
така, че последната се променя отрицателно с оглед първоначалното ѝ предназначение.
Повреждането е такова изменение в субстанцията или структурата на предмета,
върху който се въздейства, което прави вещта временно или частично негодна за
използване по предназначение. В резултат на действията на подс.М., лекият
автомобил е бил негоден за ползване по предназначение до момента, в който не е
бил ремонтиран и не са му били монтирани нови части, тъй като тези които са
били засегнати от подсъдимия не са подлежали на ремонт, т.е. те са станали
напълно негодни за ползване по предназначение, поради счупването им, което е
причинено от подсъдимия.
Стойността на повредите нанесени на
автомобила са на стойност от 679,54 лв., т.е. около 120 лева над размера на
минималната работна заплата за страната. Независимо от ниската стойност на повредите
нанесени на МПС-то, настоящият случай не може да бъде квалифициран като
маловажен по смисъла на чл.216, ал.4 от НК. Съгласно трайно утвърдената съдебна
практика „маловажен случай” по смисъла на чл.93, т.9 НК е налице, когато
степента на обществена опасност и морална укоримост е по-ниска от обикновените
случаи на престъпление от съответния вид. Маловажен случай е налице, когато с
оглед на всички обстоятелства по делото, свързани с деянието и дееца,
извършеното престъпление представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Касае се за
юридически признак на извършеното деяние, обуславящ смекчена наказателна
отговорност за дееца, който следва да се преценява с оглед критериите на чл. 93, т. 9 от НК,
като преценката следва да се направи на основата на фактическите данни по
делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на
предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и другите
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и морална
укоримост на извършеното. Това утвърдено в съдебна практика становище произтича
от понятието "вредни последици", употребено в НК (и в коментираната т. 9 на чл. 93)
като по-широко от понятието "вреди“. То обхваща не само имуществени вреди,
но и всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за
обществото, защото засягат установения правопорядък, правата и задълженията на
гражданите/в този смисъл решение № 354 от 26.06.2013 г. на ВКС по н. д. №
1090/2013 г., I н. о., НК/.
В конкретният случай не може да се
направи извод за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение
с други обикновени прояви на престъплението по чл.216, ал.1 НК. С действията си
М. е унищожил отделни елементи на автомобила, които не са могли да бъдат
възстановени и това от своя страна е довело до повреждане на автомобила, правейки
го негоден за употреба по предназначение. Престъпното деяние е осъществено в тъмната
част на денонощието, от лице, което е осъждано нееднократно на лишаване от
свобода. Действията, осъществени от подс. М., са без мотив и конкретна причина,
предизвикала агресията у подс.М.. Съдът не дава вяра на твърденията на подс.М.,
изложени в обясненията му по досъдебното производство /лист 16 от делото/, в
които е заявил, че действията му са предизвикани в отговор на действията на св.Хасанов,
който „се дразнел“ с него и му казал, че бил „шпионин“. Тези твърдения съдът приема за
защитна версия на подс.М., който се опитва да „оправдае“ поведението си и
същите не намират подкрепа в доказателствата по делото. Както беше посочено по-горе,
подс. М. е унищожил инкриминираните вещи в изблик на необяснима агресия,
съпроводена с очевидно незачитане на правилата на поведение и
неприкосновеността на личната собственост на гражданите.
Деянието е осъществено
от подсъдимия М. при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като същият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването на тези
последици. Подсъдимият е съзнавал, че чрез нанесените от него удари с метален
предмет върху процесните стъклопакети, монтирани на алуминиевата дограма на
читалището в с.Грозден, ще ги унищожи до степен да не могат да бъдат
използвани, съзнавал е, че тези вещи са чужда собственост и въпреки това е
нанесъл шестте удара и ги е унищожил.
ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За
престъплението по чл.216, ал.1 от НК,
законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до пет години.
При определя на
наказанието съдът взе предвид, че подс.М. е с обременено съдебно минало. Престъпната
си дейност подс.М. е започнал още през 2004г. и е осъждан общо четири пъти.
Последното наказание „лишаване от свобода“ изтърпяно на
11.05.2018г. С определение №299/09.12.2014г. по ЧНД №385/2014г на КбРС, в сила
от 30.12.2014г., е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на пет
години при първоначален строг режим по НОХД № 148/2014г. и по НОХД № 111/2014г.
– двете по описа на Районен съд-гр.Карнобат.
Само
месеци, след освобождаването му от затвора, подс.М. извършва ново престъпление,
с което на практика показва че не зачита законите в страната, не зачита чуждата
собственост, като при осъществяването му проявява неоправдана ярост,
арогантност, демонстрирайки изграденото и затвърдено у него чувство на безнаказаност,
от което следва изводът, че подс.М., въпреки предходните му осъждания и
налаганите наказания не се е поправил и превъзпитал. Съдът приема донякъде
признанието на вината, като смекчаващо от вината обстоятелство, но недостатъчно
за обосноваване на наказание в искания от подсъдимия и защитника му размер
седем месеца лишаване от свобода, тъй като са налице и редица отегчаващите
отговорността обстоятелства, които според съда, са обремененото съдебно минало
на подс.М., начинът на извършване на деянието – в тъмната част на денонощието,
липсата на мотив и фактът, че до приключване на съдебното следствие подс.М. не
е възстановил нанесената щета с
оглед, на което съдът в случая не се ръководи единствено от стойността на
унищожените вещи. Съдът, след съвкупната оценка на обстоятелствата,
влияещи върху отговорността на подсъдимия М., изводите за неговата лична степен
на обществена опасност и величината на степента на обществена опасност на
деянието и съобразявайки се с последиците от престъплението, с което подс.М. е
създал една несигурност
у гражданите за гарантирането на права им счита, че на същия
следва да се наложи наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от
свобода, като след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК определи подс.С.А.М. да
изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от една година. Така наложеното наказание,
подсъдимият С.А.М., на основание чл. 57, ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС, следва да
изтърпи в затвор, при първоначален „строг” режим, тъй като от изтърпяването на
предходно наложеното му наказание лишаване от свобода/ което не е било отложено
на основание чл.66 от НК/ не е изтекъл период повече от пет години. С
така определеното наказание, съдът счита, че в най- пълна степен ще се въздейства
за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия С.А.М. към спазване на
обществените и законови норми, ще му се въздейства предупредително да не върши
други престъпления и в най-пълна степен ще се постигнат целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК.
Причините
за извършване на престъплението от подс. С.А.М. са незачитането
на установения в страната правов ред и изграденото у него чувство за безнаказаност.
Съгласно чл.59, ал.1, т.1 от НК, времето, през
което осъденият е бил задържан се приспада при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода или пробация, като един ден задържане се зачита за един ден
лишаване от свобода или за три дни пробация.
По досъдебното производство подс. М. е бил задържан
с постановление на прокурора, считано от 17.05.2019г., като считано от
20.05.2019 г. е бил с мярка за неотклонение „задържане по стража“. На
20.04.2019г. подс.М. е бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа, поради което на
основание чл.59, ал.2 във вр. ал.1 от НК съдът приспадна от наказанието
лишаване от свобода времето през което същият е бил задържан, считано от
17.05.2019г., както задържането му за един ден на 20.04.2019г. по ЗМВР.
След като наложи наказанието, на основание чл.53,
ал.1 б.“А“ от НК, съдът постанови отнемане в полза на държавата на вещественото
доказателство - 1бр. метална тръба с дължина 118см. и диаметър 4,2 см., като средство послужило за
извършване на престъплението.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, като признат за виновен, подсъдимият С.А.М. беше
осъден да плати направените в наказателното производство разноски в размер на 184.80
лева, както и сумата в
размер на 5.00 лева за издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ: