Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр.
Ловеч, 10.12.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в публично заседание
на десети ноември през две хиляди и двайсета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА,
ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА А.,
ПЛАМЕН ПЕНОВ,
при секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА, докладчик чл.съдия А., като разгледа в.гр.д.№ 526/2020г., за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с
чл.109, чл.31,ал.2 от ЗС.
С Решение № 279/04.08.2020г.,пост.по
гр.д.№1732/2019г. РС-Ловеч, е отхвърлил, като
неоснователен и недоказан, предявения от М.Ц.Д. с ЕГН ********** и Д.М.Д.
с ЕГН **********- двамата от гр.Т., срещу П.А.Р. с ЕГН ********** и Т.А.Р. с
ЕГН **********, двамата от гр.Т., негаторен
иск с правно основание чл. 109 от ЗС, с искане за задължаване на
ответниците П.А.Р. и Т.А.Р., заедно и поотделно, да осигурят на ищците М.Ц.Д. и
Д.М.Д. достъп и да им предоставят ключ за вратите до подпокривното пространство
(неправилно определено от ищците като „таванско помещение“) и покрива над
сгради с кадастрален № 73198.510.104.2 и кадастрален № 73198.510.104.3,
намиращи се в ПИ № 73198.510.104, с адрес гр.Т.,кв.„П.“,ул.„Н.В.“№79,
включително ключ и достъп до единствения вход за посоченото подпокривно
пространство и покрив, да предоставят на ищците ключ за стълбищния
коридор, част от сграда № 73198.510.104.3, а също и за подпокривното
пространство, както и да им осигурят достъп до стълбищния
коридор и да бъдат задължени ответниците да не възпрепятстват по какъвто и да е
начин ползването на собствените им покрив и подпокривно
пространство („таванско помещение“), както и иск с правно основание чл. 31
ал. 2 от ЗС, за осъждане на ответниците П.А.Р. и Т.А.Р. да заплатят на
ищците М.Ц.Д. и Д.М.Д. обезщетение в размер на 15.00 (петнадесет) лева месечно
за времето от подаването на исковата молба (22.07.2019г.) до прекратяването на
неоснователните действия, претендирани с иска по чл. 109 от ЗС, с които
възпрепятстват упражняването на правото им на собственост върху собствените им подпокривно пространство („таванско помещение“) и покрив
над сградите, посочени по-горе. М.Ц.Д. и
Д.М.Д. са осъдени да заплатят на П.А.Р. и Т.А.Р. сумата 650лв., представляваща
разноски по делото. Отхвърлено е искането на П.А.Р. и Т.А.Р. в частта на
разноските до пълния претендиран размер адвокатско
възнаграждение от 800лв., т.е. за разликата над присъдения размер от 400.00
лева до 800.00 лева, като недоказано.Отхвърлено е и искането на М.Ц.Д. и Д.М.Д.,
за присъждане на направените от тях разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от М.Ц.Д. и
Д.М.Д.-***. Считат
решението за неправилно и незаконосъобразно. Излагат,че представените
доказателства са преценени неправилно от съда при вземане на решението. По
делото не се спори,че ответниците не им осигуряват достъп до подпокривното
пространство чрез сграда с ид.№73198.510.104.3. Не се
оспорва, че съществува договор за разпределение на ползването. Няма
противоречие и по наличието на достъп по стълбищната
площадка през сграда с ид.№73198.510.104.3 (собственост
на ответниците) до подпокривното пространство над сгради с ид.
№73198.510.104.2 и с №73198.510.104.3. Оспорват изводите, които съдът е
направил на база тези факти. Твърдят,че неоснователно и в противоречие с
материалния закон им се отказва достъп до подпокривното пространство през
сградата с ид.№73198.510.104.3. Считат, че при
постановяване на решението си съдът не е преценил правилно и в цялост събраните
писмени и гласни доказателства и нотариално завереният договор за разпределение
на ползването от 02.07.1990г. От сключването му и до момента договорът не е
оспорван от никой от собствениците. Ответниците не са
искали изменението му. Твърдят,че в него е предвидено,че сградата с ид.№73198.510.104.3 е за общо ползване,като цитират абзац
от договора. Видно от същия и приложената скица в частта за общо ползване е
изграден единственият достъп (стълбище,
стълбищна клетка,проход и т.н.) към подпокривното пространство. Като
доказателство, че разпределението е направено съзнателно и с ясното съзнание за
последиците,е обстоятелството,че в дела на брата А. Р. сградата, определена за
общо ползване, изрично не е включена в дворното място, което праводателят на ответниците ползва. Първи дял (делът на А. Р.)
е ограничен до буквите А,Б,В,Г,Д и Е и в него не попада сградата с ид.№73198.510.104.3-собственост на ответниците. От това
заключават,че е била предназначена за общо ползване, както в договора от
02.07.1990г.,така и в изготвената към него скица и сградата с ид.№73198.510.104.3 е изключена от дела на А. Р.. За
сравнение защрихованите сгради, които са в дял на В.К.,са включени в обхвата на
дял втори от договора-т.е. изрично е посочено като разпределено за нейно
ползване и дворното място, върху което е построена западната част от двуетажна жилищна сграда-защрихованата част
от обозначената за общо ползване сграда. Твърдят, че цитираните текстове на
договора за разпределение на ползването не са съобразени от съда. Позовават се
на договора и с аргумента,че не противоречи на закона и добрите нрави, сключен
е доброволно от праводателите на страните, представен
е като доказателство именно от ответниците и се позовават на него. Заключават,че
договорът е валиден и следва да бъде изпълняван до изменението или отмяната му.
На следващо място твърдят,че не могат
да осъществят достъп до подпокривното пространство от прозореца,намиращ се на
над 2м и с размери 66/84см. Сочат,че правото на собственост е
неприкосновено,както приема и районният
съд, но е редно да е така за всяка страна в производството. Считат,че
недопускането им до тяхна собственост,в противоречие със закона и сключения
договор за разпределение на ползването, е неоснователно възпрепятстване за
упражняване на правата им. Твърдят,че ответниците умишлено им създават пречки
за упражняване в пълна степен на правото им на собственост. Затова им дължат и
обезщетение за тези си действия. Считат,че ангажираните писмени и гласни
доказателства са достатъчни за правилното решаване на спора.
Молят се отмени изцяло обжалваното
решение и постанови ново,с което се уважат претенциите им.
В срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от П.А.Р. и Т.А.Р.-двамата от гр.Т.,с пълномощник адв.С.-ЛАК. На първо
място правят отвод на целия състав на ОС-Ловеч и молят въззивната жалба да се
разгледа в друг съдебен район,тъй като въззивникът Д.
е вписан като вещо лице в списъка на експерти при ОС-Ловеч,назначава се от
съдиите по висящи съдебни спорове,което създава за тях съмнение в
безпристрастието на съда.
Моли да се остави без уважение
въззивната жалба и потвърди обжалваното решение. Считат, че първоинстанционният
съд е обсъдил доказателствата в съвкупността им, свързани и обусловени и е
направил верни изводи по правото. Изводът на съда за невъзможност да се осигури
исканият от ищците ключ от жилището на ответниците, за да имат достъп до
подпокривното пространство,е формиран въз основа на двете съдебни експертизи, с
категорично становище,че стълбището в сградата с ид.№73198.510.104.3
не е отделено в самостоятелна клетка и свързва жилищните помещения в двата
етажа на ответниците.Те единствено притежават ключ от входната врата на
жилището си, в което се намира стълбището, водещо до подпокривното
пространство.
Считат,че изцяло повратно е обсъждан в
жалбата договорът за разпределение на ползването на дворното място и жилищната
сграда,сключен между А. Р. и В.К.. Тълкувайки договора твърдят, че сградата с ид.№73198.510.104.3 е именно реалната източна
половина,която е определена да се ползва от А. Р..До момента ищците не са
предявявали претенции за промяна на разпределението на ползването, установено с
цитирания договор.Този начин на владеене е продължил повече от 29 години.
Считат,че искането за осигуряване на достъп на ищците до вход за тавана
всъщност е искане за осигуряване на достъп до източната реална половина и до реално обособената част от дворното
място,която те ползват.
Акцентират,че входът за тавана е
входът за жилището им. Двете жилища са реално разделени с масивна
преграда,построена пред тях от към улицата,която не позволява достъп на
собствениците на западната част към дворното място и жилище в източната
част,както и обратното.Тази преграда е оградата,с която наследодателят на
ответниците е разпределил ползването на
дворното място,а зад жилищната сграда е изградена с телена мрежа и
колове.Твърдят,че владеят имота в този вид постоянно,явно, непрекъснато и
спокойно със съзнанието на собственици повече от 29 години. Между двете реални
половини-западна и източна на жилищната сграда няма никаква функционална връзка
след извършеното разпределение на ползването и са обособени като напълно
самостоятелни жилища. Това е и причината да твърдят, че всеки от тях е придобил
съществуващите жилища чрез осъществено давностно
владение.
Молят да не се уважава въззивната
жалба,а се потвърди обжалваното решение.
В съдебно заседание въззивниците
се явяват лично и поддържат въззивната жалба.
Въззиаемите се явяват лично и с
пълномощник адв.С.,като поддържат отговора на въззивната жалба.
По допустимостта.
С насрочването на
делото по реда на чл.267 от ГПК съдът прие,че въззивната жалба е допустима,
като подадена от легитимирана страна и в законния срок. В срок е постъпил и
отговорът на въззивната жалба. Няма основания за промяна в становището на съда.
При проверката си по
реда на чл.270 от ГПК въззивната
инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за
недопустимост на първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава
към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на
атакуваното решение.
От събраните по делото
доказателства-приложените по гр.д.№ 1732/2019г. на РС-Ловеч, както и
становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Ищците се легитимират
като собственици въз основа на Договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №143, т.IV, д.№ 922 от 18.10.2002г.
на РС-Т., с който Р.П.К.е продала на М.Ц.Д. и Д.М.Д. собствения си недвижим
имот, представляващ ½ ид.ч. от поземлен имот с
кадастрален № 5197, с площ за целия имот от 400 кв.м., част от който с площ от
53 кв.метра попада в трасе на улица с ОК 43-44-45, а останалата част от имота е
включена в парцел I - „За озеленяване“, намиращ с в квартал 510 по плана на
махала „П.“, гр.Т., при граници: път, река „П.“ и земеделски имоти, заедно с ½
ид.ч. от застроената в имота двуетажна масивна
жилищна сграда, която част съставлява западната реална половина от двуетажната
масивна жилищна сграда, обособена със самостоятелен вход. Изрично в акта е
посочено,че стопанските постройки в имота са извън обема на продажбата.
По делото са
представени и доказателства за хронологията на придобиване на собствеността на праводателите на ищците. Представен е Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №108,т.І,д.№208/1977г. на Т.ския районен съд,от който се установява,че на 09.06.1977г.Т.Р.И.
купува от Р.Ц.К.неурегулирано дворно място,намиращо се в строителния полигон на
кв.“Х.Ц.“,в гр.Т.,цялото от около 400кв.м.,при граници- път,река П. и ТКЗС, при
равни права на надарените.
На 02.07.1990г.
съсобствениците са сключили Договор за разпределение на ползването на съсобствения недвижим имот, в следния вид-
-В.К. се
съгласява и ще ползва в бъдеще следния недвижим имот – дворно място, попадащо в
пл.№ 197 в кв. 10 по плана на гр. Т., кв. „Х.Ц.“ и представляващо дял II (втори)
на приложена към договора скица, неразделна част от него, оцветено със зелен
цвят и обозначено с буквите А,Ж,Н,Р,Б,А и З,О,Н,И,З и В,С,Т,Е,Д,В, заедно със
западната реална половина от двуетажната масивна жилищна сграда, обособена със
самостоятелен вход, на два етажа (защрихованата част от обозначената за общо
ползване сграда) и стопанските постройки, попадащи в дворното място, обозначено
с буквите З,О,П,Н,З.
-А.Т.Р. се
съгласява и ще ползва в бъдеще следния недвижим имот – дворно място, попадащо в
пл.№ 197 в кв. 10 по плана на гр. Т., кв.„Х.Ц.“ и представляващо дял I (първи)
на приложена към договора скица, неразделна част от него, оцветено със син цвят
и обозначено с буквите А,Б,В,Г,Д,Е и Ж,З,И,К,Л,М,Н,Ж, заедно с източната реална
половина от двуетажната масивна жилищна сграда, обособена със самостоятелен
вход, на два етажа (незащрихованата част от обозначената за общо ползване
сграда) и стопанските постройки, попадащи в дворното място, обозначено с букви.
Подписите на съсобствениците са заверени от районния съдия при РС-Т..
Неразделна част от договора е Скица,обективираща
постигнатото между съсобствениците споразумение.Видно от скицата делът на А. Р.(дял
1) е с бял цвят,а на В.К. –с жълт цвят.
В скицата с бял цвят е означена и жилищната сграда,предмет на дарението, като
част от нея е защрихована ,а друга е незащрихована.
С Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №145, т.II, д.№719 от 13.10.2000г. на
РС-Т., Валентина Тончева Къркижанска продава на Р.П.К.и В.Л.К., своята част от
имота, а именно: ½ ид.ч. от дворно място,
представляващо пл.№ 5197 в кв. 510 по плана на гр. Т., махала „Х.“, цялото от
около 400 кв.м., при граници: път, река „П.“ и земеделски имоти, заедно с
½ ид.ч. от застроената в това дворно място
двуетажна масивна жилищна сграда, която част съставлява западната реална
половина от двуетажната масивна жилищна сграда, обособена със самостоятелен
вход.
Именно от Р.П.К.на
18.10.2002г. ищците купуват процесния
недвижим имот.
Идентичността
на имота с актуалния му статут по действащите кадастрална карта и кадастрални
регистри на гр.Т., не се оспорва. Приложена е скица с №15-607218-05.07.2019г.на
СГКК-Ловеч, от която се установява,че съгласно КККР поземленият имот е с идентификатор
73198.510.104, с адрес гр.Т.,ул.„Н.В.“№79, с площ от 1266 кв.м., с трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 м). Като собственици са вписани М.Ц.Д.- ¼ ид.ч.,
Д.М.Д.- 1/4 ид.ч. и Т.А. Тончев- ½ ид.ч. В КККР е отразено,че в имота са построени пет сгради,
между които:
-сграда №
73198.510.104.1, със застроена площ 41 кв.м., брой етажи 2, предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна;
-сграда №
73198.510.104.2, със застроена площ 27 кв.м., брой етажи 2, предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна;
- сграда №
73198.510.104.3, със застроена площ 41 кв.м., брой етажи 2, предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна.;
- сграда №
73198.510.104.4, със застроена площ 25 кв.м., брой етажи 1, предназначение:
хангар, депо;
- сграда №
73198.510.104.5, със застроена площ 65 кв.м., брой етажи 1, предназначение:
селскостопанска сграда;
Страните не
спорят,че ищците са собственици на сгради с ид.№
73198.510.104.1 и ид.№ 73198.510.104.2, а ответниците
на сграда с ид.№ 73198.510.104.3.
Ищците
представят и Нотариален акт с №200, т.ІІІ,рег.№4040, д.№531 от 22.08.2019г.,на
Нотариус с рег.№337 в НК и район на действие РС-Т., с който са признати за
собственици по силата на упражнявано давностно
владение на следния имот- ½ ид.ч.от поземлен
имот,целият с плащ от 1266кв.м.,намиращ се в гр.Т.,с адрес ул.“Н.В.“№79 ,с
трайно предназначение на територията-урбанизирана и начин на трайно
ползване-незастроен имот за жилищни нужди,с номер по предходен план-няма,стар
идентификатор-няма и с идентификатор №73198.510.104 по КККР на гр.Т.,одобрени
със Заповед І РД-18-11/20.04.2007г.на ИД на АГКК,при посочени съседи,ведно с цялата
попадаща в този имот двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от
41кв.м. и с ид.№73198.510.104.1.Приложено е и цялото
нотариално дело.
С Декларация
от 03.08.2007г,с нотариално заверени подписи от Нотариус с рег.№525 в НК и
район на действие РС-Т.(рег.№4564/2007), М.Д. и Д.Д.
са заявили съгласието си Т.Р. и П.Р. „1. Да
ползват частта от съсобствения им имот към
река П., намираща се на изток от мислената линия,разделяща къщите на реални
дялове,граничеща с южната стена на къщата,собственост на Т.Р. и П.Р.; 2.Да
изграждат масивна ограда на границата между двата дяла и частта,преотстъпена за
ползване“.
По делото е
допусната съдебно-техническа експертиза с в.л. арх.Д.К., която е присъствала на
и огледа по чл.204 от ГПК. Експертът
заключава,че обособените две жилища- сграда с ид.№
73198.510.104.2 (сграда №2) и с ид.№ 73198.510.104.3(сграда
№3) са обособени от една жилищна сграда и имат общо подпокривно
пространство. Експертът е категорична,че има само подпокривно
пространство, а не таванско помещение. По одобрения проект стълбището стига до
подпокривното пространство. Покривът е четирискатен и
изпълнен с надзид с височина 1.15м. и наклон 60%. По
южната част на надзида са изпълнени два прозореца с
размери 60/90 и са разположени по един над всяка от южните тераси на сгради №2
и №3. За връзка между двата етажа в сграда 2 бившият собственик В.К. е
изградила допълнително стълбище,което попада в сграда с ид.№1.
Не се открити строителни книжа за тази сграда,но се ползва от ищците.
Експертът
заключава, че удобен достъп до подпокривното пространство има от стълбището в
обособеното жилище в сграда № 3. Другата възможност за достъп е от прозоречните
отвори,оставени в надзида на покрива. Стълбището в
сграда №3 извежда до подпокривното пространство, като на втория етаж от
жилището е затворено с врата. Достъпът от сграда №2 до подпокривното
пространство може да се осъществи през прозоречния отвор над южната
тераса,намираща се на втория етаж. Вещото лице дава заключение,че постоянен и
удобен достъп до подпокривното пространство би могъл да се осигури от сгради с
№1 и №2.
На поставени
въпроси за ползването на жилищната сграда, експертът е отговорила,че е
разпределено съгласно договора от 1990г.,а при дворното място има малки
изменения в частта на площите на северната и южна част на сградите,което е обективирал върху приложената скица. Вещото лице е
онагледила констатациите си и с проекта за изграждане на жилищната сграда,
одобрен през 1977г.
При
представяне на заключението в съдебно заседание(с.з-е на 06.03.2020г.) вещото
лице е допълнила,че сградата е разделена без проект, като механично са
затворени вратите към стаите в западната част. По първоначалния проект
стълбището е било предвидено да обслужва и двете части на сградата-източна и
западна и да не достига до подпокривното пространство. Реално, обаче достъп е
изграден. По отношение на прозоречния отвор в сграда №2 експертът изразява
становище,че е предназначен да осигури временен достъп, но има възможност да се
разшири и осигури нормален достъп.
Допусната е
и повторна СТЕ,изготвена от в.л.арх.Ю.А.. Експертът потвърждава,че сградите с ид.№2 и ид.№3 представляват една
жилищна сграда (къща), с общ покрив и общо подпокривно
пространство. Няма обособено таванско помещение. Достъпът до подпокривното
пространство е от сграда №3,чрез двураменна стълба,която свързва двата жилищни
етажа. На втория етаж има врата,която води до подпокривното пространство. Потвърждава,че
от сграда №2 достъпът до подпокривното пространство може да се осъществи при
нужда само през тавански прозорец с размери 83/66см.(мерен отвън), разположен
над терасата на южната фасада на сградата.Експертът заключава, че за да се осъществи
нормален и постоянен достъп до подпокривното пространство, е необходимо да се
изгради стълба, която да свързва сграда №1 с подпокривното пространство на сграда
№2 и затова е необходимо да се промени част от покривната конструкция над двете
сгради, което е въпрос на проектно решение. Такъв достъп е технически възможен.
Потвърждава и констатациите,че стълбището в сграда №3 не е отделено в стълбищна
клетка,а свързва жилищните помещения в двата етажа на ответниците. На въпроси
на ответниците експертът отговаря,че сграда №2 и сграда №1 са функционално
свързани.Достъпът до сграда №2 се осъществява през сграда №1.В жилището липсва
санитарен възел.Потвърждава липсата на строителни книжа по отношение на сграда
№1.Като характеристика сочи,че представлява гараж,надстроен с входно предверие
към жилището на ищците и жилищно помещение,което е функционално свързано с
първия етаж на сграда №2. В жилищното помещение има стълба за гаража и за
горния етаж. Пространството на втория етаж в сграда №1 в момента представлява
покрита тераса и чрез нея се осъществява връзката с втория етаж на сграда №2.
Вещото лице е онагледило констатациите си с идентична скица на изготвената към
договора от 1990г.
При
представянето на заключението в съдебно заседание(с.з-е на 03.07.2020г.) вещото
лице също дава варианти за реконструкция на прозоречния отвор в сградата на
ищците,с цел да се обезпечи нормално ползване-с разширение на отвора,с промяна
в покривната конструкция и изграждане на допълнителна стълба.
Съставът
приема заключенията на съдебните експертизи като компетентни и обективни и
гради изводите си на тях.
Констатациите
на експертите по съдебно-техническите експертизи се потвърждават от извършения
по реда на чл.204 от ГПК от първоинстаницоният съд
оглед на процесния имот в присъствието на страните и в.л. арх.Д.К..
По делото са
разпитани и свидетели,ангажирани от страните.
Свидетелите
са единни,че през периода 2005-2007г. ищците
са имали възможност да ползват подпокривното пространство, като с разрешението
на ответниците са преминавали през жилището им по изградената стълба. След това
ответниците са отказали достъп, така е и в момента. Свидетелят Й.М. е майка на
ответниците и сочи,че при нужда могат да предоставят на ищците ключа от вратата
към подпокривното пространство, но не и за постоянен достъп.
При така
установената фактическа обстановка съставът приема,че съдът е сезиран с иск
с правно основание чл. 109 от ЗС-за защита на правото на собственост и иск с
правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение за времето,през
което съсобствениците са били лишени от ползването на общата вещ-в случая
подпокривното пространство.
Въззивният състав намира,че искът с правно
основание чл.109 от ЗС е неоснователен и недоказан. РС-Ловеч е направил
подробен анализ на всички събрани доказателства и е достигнал до правилния и
споделян и от настоящия състав извод,че ищците не са доказали предпоставките за
осъществяване на защитата чрез негаторния иск.
Известно е,че основателността на иска
по чл.109 от ЗС предполага кумулативното
наличие на следните предпоставки- ищецът да е собственик на имота и ответникът с неоснователни, противоправни действия да му пречи да упражнява правата си
на собственик в пълния им обем. Защитата,която негаторният
иск обезпечава, е да брани правото на собственост срещу неоснователно
въздействие и посегателства върху обекта на тази собственост. Не всяко
въздействие, обаче върху имота може да бъде предмет на предвидената петиторна защита, а само това, което е неоснователно,
т.е.противоречи на установения правен режим на ползване на имотите и по този
начин накърнява чуждите права, предмет на защита. Искът е относим
към фактическото действие, надхвърлящо ограниченията на собствеността. (в т.см.
Реш.№690/08.02.2010г.
по гр.д.№3394/2008г.,IV ГО на ВКС, Реш.№316/18.02.2005г.
по гр.д.№2746/2003г.,IV ГО на ВКС, Реш.№57/26.03.2013г.по
гр.д.№907/2012г.,II ГО на ВКС, Реш.№1344/13.01.2009г.
по гр.д.№5868/2007г.,II ГО на ВКС, Реш.№316/18.02.2005г.,
по гр.д.№2746/2003г., IV ГО на ВКС.и др.).
Правото на
собственост е защитимо по този ред в случаите, когато е осъществена промяна в
установения начин на упражняване на правомощията на собственика (владение,ползване,разпореждане)
и тя води до негативни последици. Искът е предвиден като правно средство за
възстановяване на имота в състоянието от преди нарушението (ТР №
31/06.02.1985г. по гр.д.№10/1984 на ОСГК).
В случая от
СТЕ се установява,че съгласно одобрения проект на сградата (от 1977г.) е
предвидено вътрешната стълба да свързва единствено двата жилищни етажа и да не
достига до подпокривно пространство. Промяна в тези
проекти не е одобрявана и до момента. В този вид ищците са закупили обособеното
жилище №2 през 2002г. Следва,че невъзможността от сграда №2 да се достига до
подпокривното пространство (безспорно представляващо обща част на сгради №2 и
№3), не е по вина на ответниците, не е предизвикано от тяхно поведение, а от
начина на проектиране и изграждане на сградата, а в последствие и на постигнатото
между съсобствениците съгласие за разпределение на ползването й с Договора от
1990г. В последния липсва уговорка за начина на упражняване на права върху съсобственото подпокривно
пространство. В тази насока съдебната практика е категорична, че "искът по чл. 109 от ЗС се явява
неоснователен, когато се цели преустановяване на противоправно състояние, което
не е предизвикано от поведение на ответника, а е причинено от начина на
изграждане на самата сграда, като се прави заключение, че липсва причинна
връзка между това състояние и поведението на ответника“-Реш.№243/23.10.2012г.
по гр.д.№ 197/2012г. на ВКС. Също в Реш.№11/23.02.2018г.
по гр.д.№954/2017г. на ВКС е постановено,че „..за
случаите, когато достъпът до обща част се осъществява през самостоятелен обект,
собственост на етажния собственик, релевантно е дали ответникът е извършил
действия, чрез които е преустановен достъпа до обща част или това състояние се
дължи на начина на изграждане на сградата“. Прието е, че ако липсата на достъп
е поради естеството на сградата, то липсва промяна, дължаща се на действия на
ответника.
В случая,с
оглед възприетия от съсобствениците начин на разпределение на ползването,
достъп чрез свободно преминаване през жилището с №3 не е предвиден. Затова и отказът
на ответниците да осигурят такъв не може да се определи като незаконен.
Установи се,че са предвидени и налични
прозоречни отвори,чрез които да се осигури достъп до подпокривното
пространство. Такива има и в двете сгради-сочи в.л.арх.К. в СТЕ. Действително ,по
отношение на сграда №2,за да се обезпечи нормален, комфортен достъп, следва да
се направят реконструкции,но това не е по вина на ответната страна,а на
възприетия още през 1990г. начин на разпределение на сградата. В този вид и с
така обезпечения временен достъп до подпокривното пространство ищците са
закупили имота през 2002г. и въпрос на тяхно решение е дали към момента това им е достатъчно или е нужно да се
извършат конструктивни промени(установи се,че такива вече са направили чрез сграда
№1).
По
изложените съображения съставът приема,че липсва причинна връзка между това
състояние и поведението на въззиваемите,тъй като те не са допринесли със
собствени действия за лишаването на въззивниците от достъп. Отказът им да дадат
свободен и неограничен достъп до стълбището за достигане до съсобственото
подпокривно пространство, не може да бъде определено
като неоснователен, тъй като така би се достигнало до накърняване на тяхното право на собственост,
като се допусне безпрепятствен непрекъснат достъп през жилището им. Подобно
ограничение на правото им на ползване не е предвидено нито в проекта на
сградата,нито в последвалите договорености между съсобствениците.
Не на последно
място съставът споделя и
извода на РС-Ловеч за несъответствие на претендираната мярка за защита –осигуряване
на свободен достъп през жилищната сграда и спокойното упражняване на правото на
собственост на въззиваемите. Равновесието при упражняването и защитата на
правата на собствениците е прокламирано както от националното законодателство и
съдебна практиката, така и от тази на ЕСПЧ. В случая търсената мярка би довела
до съществено ограничаване на въззиваемите при ползване на собствеността им,което
нито е предвидено при проектиране и изграждане на жилището,нито при разпределението
на ползването от 1990г. Промяна в този начин страните не са предприели до
момента.
Съставът не се съгласява
с тълкуването на въззивниците на волята на страните, обективирана в Договора от 1990г. Категорично и ясно в него е изразено желанието да се разпредели
ползването на съсобствения имот. Индивидуализацията
на всеки от двата дяла (І и ІІ) недвусмислено сочи,че освен идеална част от
дворното място-с конкретно обозначени части, се включва и припадащата се реална
част (западна/източна) от жилищната сграда. Целта на този договор е именно да
се разпредели ползването на предвидената за общо ползване сграда,като всеки
съсобственик получи и ползва самостоятелно съответна част и от сградата. Никъде
в текста на договора не е предвидено да остане част от сградата, която да
продължат да ползват общо.
Не може да се сподели и
твърдението,че с отхвърляне на претенцията им въззивниците остават без средство
за защита на правото им на собственост-конкретно на достъпа им до съсобственото подпокривно
пространство. Както се посочи по-горе-и двете СТЕ са категорични,че възможност
за осигуряване на достъп има чрез прозоречните отвори или през сграда №1, но е
въпрос на проектантско решение и изпълнение от ищците.
По изложените
съображения съставът се съгласява с извода на РС-Ловеч за неоснователност на
иска с правно основание чл.109 от ЗС.
Като последица
неоснователна е и претенцията за присъждане на обезщетение по реда на
чл.31,ал.2 от ЗС, тъй като се установи,че с поведението си въззиваемите не са
възпрепятствали въззивниците при упражняване на правата им в съсобственото подпокривно порстранство.
По изложените
съображения въззивният състав намира,че обжалваното
Решение №279/04.08.2020г.,пост.по гр.д.№1732/2019г.по описа на РС-Ловеч е
правилно и законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.
При този изход на спора
въззиваемите имат право на възстановяване на направените в производството
разноски. Представени са два договора за правна защита и съдействие с отразен реално
изплатен хонорар в общ размер от 300лв.,която сума въззивниците следва да се
осъдят да заплатят на въззиваемите.
По изложените
съображения и на осн.чл.272 от ГПК съставът на Окръжен съд Ловеч
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №279/04.08.2020г.,постановено по гр.д.№1732/2019г. на РС-Ловеч,като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
М.Ц.Д. с ЕГН **********, с адрес ***
и Д.М.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, двамата с адрес за призоваване
гр.Т., ул.„Х.Б.“№224, да заплатят на П.А.Р. с ЕГН ********** и Т.А.Р. с ЕГН **********,
двамата с адрес ***, сумата 300(триста)лева,представляваща разноски в
производството.
Решението може да се обжалва
пред ВКС в 1-месечен срок от уведомяване на страните и при наличие на
предпоставките на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.