РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Пловдив, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20225300502595 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Обжалвано е решение № 260363 от 15.06.2021г., постановено по гр. д. №
7297/2018г. по описа на РС Пловдив, VI гр. с., с което намалява, на основание чл. 30 от
ЗН, размера на дарението, извършено от наследодателя А. В. А., ЕГН **********, поч.
на 27.05.2013г., в полза на М. А. И., ЕГН **********, обективирано в нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 50, том 33, нот. дело № 10455/1991г. на нотариус при
Районен съд Пловдив, с ¼ ид. ч. от дарената ½ ид. ч., или общо с 1/8 ид. ч. от имота,
обект на договора за дарение, като възстановява запазената част на В. А. И., ЕГН
**********, от наследството на А. В. А., ЕГН **********, поч. на 27.05.2013г., в
размер на ¼ ид. ч. от наследството.С решението се осъжда М. А. И., ЕГН **********
да заплати на В. А. И., ЕГН **********, сумата от 830 лева – разноски за един адвокат
и сумата от общо 813 лева – съдебно-деловодни разноски, сторени в
първоинстанционното производство.
Жалбоподателката М. А. И. /ответница в първоинстанционното производство/
чрез пълномощника си адв. М. Х. твърди, че постановеното първоинстанционно
решение е неправилно и необосновано.Оспорва заключението на районния съд, че в
случая не следва да се образува наследствена маса, поради липса на друго имущество
1
на наследодателя, а от там неправилни били и изчисленията за накърняване запазената
част на ищцата.Моли за отмяна на обжалваното решение, вместо което се иска да бъде
постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен.Претендира разноски.
С писмения отговор по чл. 263 от ГПК на ответника по въззивната жалба се
изразява становище за неоснователност на същата.Моли се решението на районния съд
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендират се направените по
делото разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт, за да се произнесе по съществото на спора, съобразно
наведените във въззивната жалба доводи, взе предвид следното:
Постъпилата въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от
легитимирана страна и против подлежащ на обжалване акт на съда.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание
чл. 30, ал. 1 от ЗН – за намаляване на дарение и възстановяване на запазена част от
наследство.
Настоящата въззивна инстанция след преценка на приложените по делото и
относими към предмета му доказателства, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е установено, че страните са наследници по закон на А. В. А., техен
баща, починал на ***г. съгласно акт за смърт № 04*/28.05.2013г. на Община
Пловдив.Видно е от приложеното удостоверение за наследници изх. № ГР-И-
2056/12.04.2017г., че наследодателят е оставил и преживяла съпруга – С. А. А..
Между страните не е спорно и от представения като писмено доказателство по
делото заверен препис на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 50, том 33,
дело 10455/20.12.1991г., е видно, че наследодателят А. В. А. и съпругата му С. А. А., са
дарили на дъщеря си М. А. И., следния свой собствен недвижим имот, представляващ
имуществена общност, а именно: 1/6 ид. част от дворно място, намиращо се в гр.
Пловдив, ул. „***, цялото от 478 кв. м., съставляващо парцел I-ви, им. пл. № 362 по
плана на гр. П., кв. „***“, при граници: от две страни улици, И. Н. К., Б. П. и К.Я.,
заедно със целия втори етаж от жилищната сграда, състоящ се от входно антре, три
стаи, хол, всекидневна с готварна, баня и клозет, три тераси и стълба, със застроена
площ от 120 кв. м., при граници на етажа: отгоре - етаж III-ти на сградата на Й. Г. К.,
отдолу - етаж I-ви, собственост на Г. К., В. Й. К. и А.В. А., заедно с изба № 2-втори от
сутерена в северозападната част на сградата, при граници: калкан, Г. К., В. Й. К., И. К.,
И. Ф. и отгоре стая и хол на В. Й. К., ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата съгл. чл. 38 от ЗС.Дарителите А. В. А. и С. А. А. са си запазили
правото да ползват, заедно и поотделно югозападната стая, със съответните сервизни
помещения на етажа, безвъзмездно до края на живота си.Надарената М. А. И. е
2
заявила, че приема с благодарност направеното й дарение от нейните родители на
описания недвижим имот.
Не е спорно също по делото и от приложените писмени доказателства – нот. акт за
продажба на недвижим имот № 57, том II, рег. № 255/2009г., нот. акт за продажба на
недвижим имот № 56, т. II, рег. № 1927, дело № 254/2009г., е видно, че наследодателят
приживе се е разпоредил възмездно с притежаваните от него земеделски и горски
имоти в полза на ответницата М. А. И. и сина й А. Р. И..
С отговора на ответника в първоинстанционното производство по чл. 131 от ГПК
е направено възражение, че с извършеното дарение не се накърнява запазената част на
ищцата от наследството, тъй като същата била получила от наследодателя дарение на
парична сума в размер на 30500 лв. на 30.03.1994г., непосредствено след извършената
от него продажба на недвижим имот, обективирана в нот. акт № 153, том 17, дело
4895/1994г. на Нотариус при ПРС.Цялата получена сума от продажбата била дарена на
ищцата.Извън това й дарявал неколкократно парични суми в общ размер на 5000
лева.Оспорено е твърдението на ищцата, че наследодателят не е притежавал друго
имущество, освен посоченото в исковата молба.
За изясняване на спорните обстоятелства, въведени от ответника, за дарение на
парични суми от наследодателя на ищцата, в първоинстанционното производство са
разпитани свидетели.
Св. И. Т. е депозирала показания, че при подписването на нот. акт № 153/1994г., е
платила в брой пред нотариус по равно на двамата продавачи – на Н. и на
А..Последният имал уговорка с дъщеря си В. да й даде половината от парите – 30500
лева, които ще получи от продажбата, защото бил прехвърлил някакъв имот на другата
си дъщеря.Затова В. ги чакала в коридора, когато отишли при нотариуса.Документите
за прехвърлянето били подготвени предварително от адв. В..След подписването на
нотариалния акт св. Т. платила на купувачите в брой пред нотариуса, като излизайки А.
държал парите в ръцете.В коридора ги дал на В. пред нея, съпруга й и сестрата на А. –
Н. К..
Свидетелят Р. И. е съпруг на ответницата.Същият твърди, че е присъствал на
семейни събирания, когато родителите на В. и М. са им предоставяли безвъзмездно
парични средства.Първият път дали на В. безвъзмездно 5000 лева, а после много пъти
й давали по-малки суми, тъй като тя искала пари, а майка им С. А. й давала със
съгласие на съпруга си.Другият път бил когато прехвърлили апартамента на М. И.
1987-88г.По това време св. И. работел в една сладкарница, която държали баба му и
дядо му.Една сутрин дошла В. и искала пари, а те й дали 5000 лв.Трябвали й за някаква
екскурзия, която била организирала, но не се осъществила и трябвало да върне
парите.Св. И. искал да се напише документ за тези пари, че й се дават, защото той
работел в сладкарницата, но не получавал възнаграждение и затова се
3
ядосал.Впоследствие това писмо изчезнало.Нямало уговорка за връщане, парите й били
дадени безвъзмездно.Той бил причина родителите на съпругата му да решат да
прехвърлят апартамента на нея, тъй като постоянно се давали пари на В..През 1991г. с
М. се върнали от Италия, а родителите й казали, че имат нужда от 14 000 лева, които
той имал и им дал.Направили договор за дарение, но той искал да се напише писмо, че
съпругата му в действителност е дала пари и си е купила апартамента, за да няма
проблеми в бъдеще.Писмото го написала майката на М. и го подписала в присъствието
на четиримата.Той предварително се бил консултирал с адвокат и подготвил чернова.
Свидетелката М.на В. се познавала с ищцата от детска възраст.От нея знаела, че
преди повече от 25 години баща й продал първия етаж от жилищната сграда, където
живеели и бил обещал, че с парите от продажбата ще й помогне финансово, тъй като
била материално затруднена.Пари от продажбата обаче не получила, тъй като вечерта
преди сделката се скарали сериозно с баща й, а на сутринта тя я извикала, защото се
чувствала зле.Заварила я много разстроена и я водила в болница, за да й бият
успокоителни.След като се успокоила й разказала, че сделката се е състояла, но баща й
отказал да й даде пари.Не й е споделяла за други случаи, в които родителите й да са й
давали пари.Свидетелката не знае за случай, в който В. да е организирала
екскурзия.Семейството на В. имали кола, но свидетелката не си спомня кога и с какви
пари е купувана.
Свидетелката К. Г. също познавала ищцата от детска възраст, били съученички и
приятелки, в добри отношения и до днес.Спомня си, че преди 24-25 години бащата на
В. продал първия етаж от къщата, в която живеели, а на М. подарил жилището на
втория етаж.На В. бил обещал, че ще й даде пари от продажбата на първия
етаж.Вечерта преди сделката й се обадил и й казал, че не може да й даде парите,
защото с майка й също имали нужда от средства.Двамата се скарали и В. била много
разстроена, защото имала голяма нужда от пари в този момент.На сутринта й се
обадила да отиде при нея, защото й било лошо, но тя не успяла.Обадила се на другата
им приятелка М.на, която отишла, водила я до спешен кабинет и после стояла дълго
при нея, докато се почувства по-добре.Родителите на В. ги познавала.Имала спомен, че
са работили в една сладкарница на заплата.Били скромни хора, без големи финансови
възможности и според св. Г. не са помагали финансово на В..
В първоинстанционното производство е изслушано и прието заключение на
съдебно-оценъчна експертиза, изготвена от вещото лице И. Г., съгласно което
стойността на 1/3 ид. част от дворното място с идентификатор 56784.511.1*, отразено с
площ от 234 кв. м., ведно с целия втори етаж от жилищна сграда с идентификатор
56784.511.114**, състоящ се от: входно антре, три стаи, всекидневна с готварна, баня,
тоалетна и три тераси със застроена площ от 120 кв. м., ведно с изба № 2 в сутерена в
северозападната част на сградата, ведно със съответните идеални части от общите
4
части на сградата , е 85 380 лева към м. 05.2013г., съответно 112 260 лв. към м.
09.2019г..
По делото е приета и повторна съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице В. Р. съгласно което към датата на откриване на наследството –
27.05.2013г., пазарната оценка на имота, предмет на дарението, е 108 400 лева, а с след
отчитане на запазеното право на ползване на 1/2 ид. част е 103 454 лева.Към настоящия
момент пазарната цена на имота е 143 900 лева, а с отчетеното право на ползване на ½
ид. част е 137 334 лева.
Районният съд съобразявайки разпоредбите на чл. 28, ал.1 и чл. 29, ал. 3 от ЗН е
приел, че в разглежданата хипотеза разполагаемата част от наследството на А.В.А. е ¼
ид. ч., тъй като същият е оставил две деца и преживяла съпруга, а общата запазена част
е равна на ¾ ид. ч., които се поделят поравно между тримата наследници.Запазената
част на всеки от тях е равна на ¼ ид. ч. от наследството, т. е. в този размер е и
запазената част на ищцата.
Районният съд след анализ на събраните доказателства в производството е приел
също, че наследодателят на страните към момента на смъртта си, не е притежавал
друго имущество, освен съответната идеална част от дарения недвижим имот, поради
което не се налага образуване на наследствена маса, а намалението следва да бъде
постановено като дробна част.Приел е, предявеният иск е основателен и запазената
част на ищцата в размер на 1/4 ид. ч. от наследството на А. А. следва да бъде
възстановена чрез намаляване на извършеното дарение от наследодателя в полза на
ответницата с 1/4 ид. ч. от дарената 1/2 ид. ч., или общо 1/8 ид. ч. от имота, предмет на
договора за дарение.
Настоящият състав на съда намира направените изводи от районния съд за
правилни и законосъобразни.В съответствие с разпоредбата на чл. 29 от ЗН съдът е
определил размера на запазената и разполагаемата част от наследството и съобразно
правата на наследодателя в съсобствеността на подарения имот.Правилно е прието
също, че към момента на смъртта си наследодателят не е притежавал друго имущество,
поради което не следва да се формира наследствена маса, а намалението следва да бъде
постановено като дробна част от дарения имот.Съгласно чл. 31 от ЗН наследството се
възстановява такова, каквото е било в деня на смъртта на наследодателя, ако
последният не беше направил безвъзмездните разпореждания.В тази насока данните по
делото са, че наследодателят се е разпоредил приживе с останалото си имущество
възмездно и към релевантния момент не е оставил задължения, няма данни и за
предявена и уважена претенция по чл. 12, ал. 2 от ЗН.По отношение на възражението
на ответницата за дарена сума от наследодателя на ищцата в размер на 30050 лева през
1994г. и настоящият състав след анализ на събраните по делото доказателства намира,
че не е проведено пълно и главно доказване от ответната страна, която носи
5
доказателствената тежест.Показанията на св. Т. относно това обстоятелство са
изолирани и се разколебават от показанията на свидетелките М.на В. и К. Г., които
също имат преки впечатления от поведението и състоянието на ищцата в деня на
изповядване на сделката.Поради това само въз основа на показанията на св. Т., която
още при подписването на нотариалния акт за сделката е заявила, че е заплатила
продажната цена, не може да се приеме за безспорно доказано даряването на сумата от
продажбата на ищцата.Показанията на св. И. досежно възражението за дарена сума на
ищцата в общ размер от 5000 лева, също не следва да бъдат кредитирани, тъй като са
изолирани, не дават достатъчно конкретна информация за момента на дарението, не
кореспондират с твърденията на самата ответница в писмения й отговор по чл. 131 от
ГПК относно броя и размера на даренията, а освен това е налице и вероятна
заинтересованост на свидетеля с оглед на обстоятелството, че е съпруг на
ответницата.Поради това не може да се направи несъмнен извод, че наследодателят
приживе е дарил посочените суми в полза на ищцата.
Относно стойността на накърнената част от наследството, която следва да бъде
възстановена, настоящият състав кредитира повторното заключение на съдебно-
техническата експертиза като компетентно и обосновано изготвено, което при оценката
на имота отчита и запазеното право на ползване.От същото се установява, че към
датата на откриване на наследството – 27.05.2013г., пазарната оценка на имота,
предмет на дарението, след отчитане на запазеното право на ползване на 1/2 ид. част, е
103 454 лева, съотв. 1/8 ид. част от дарения имот, колкото е запазената част на ищцата,
е на стойност 12 931, 75 лева.
По изложените съображения решението на районния съд се намира за правилно и
като такова следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба против него като
неоснователна следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на въззиваемата
следва да си присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.Предвид заявеното възражение за прекомерност,
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото и защитавания материален
интерес, съдът намира, че възнаграждението следва да се намали до минималния
размер, предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, който съдът определя по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата, на
1563, 86 лева.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260363 от 15.06.2021г., постановено по гр. д. №
6
7297 по описа за 2018г. на Пловдивски районен съд, VI с.
ОСЪЖДА М. А. И., ЕГН ********** от гр. П., ул. „**** да заплати на В. А. И.,
ЕГН ********** от гр. П., ул. „***, направените за настоящата инстанция разноски в
размер на 1563, 86 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7