Р
Е Ш
Е Н И
Е
№ 39
гр. Пловдив, 12 март 2020 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и на прокурора СВЕТЛОЗАР ЛАЗАРОВ, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВНОХД № 11/2020г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по Глава 21 НПК.
С присъда №56/11.12.2019г., постановена по НОХД № 685/2019г. по описа на Окръжен съд- гр.*подс. Л.Г.Т. е бил признат за виновен в това, че на 29 май 2019г. в дома си на адрес гр.*, обл. *, ул. „*” № 9 е държал археологически обект по смисъла на чл. 7 ал.1, чл. 53 т.1 и чл. 146 ал. 1 от ЗКН, който не е идентифициран и регистриран по съответния ред по Глава 6, Раздел II от ЗКН - чл. 96, чл. 97 ал.1, ал.2, ал.3 ал.4 и ал.7, чл. 98 - чл. 107, §5 и § 6 от ЗКН и чл. 4 ал.1- ал.3, Раздел II чл. 8 - чл. 19 и Раздел III – чл. 20 - чл. 23 от Наредба Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности – 1 брой монета, бронз Грациан /367-383 г./ с диаметър 1,8 см. и 2,50 гр.Л.D.N. GRATIANVS PF AVG, бюст над. с диадема, облечен с броня O. CONCORDIA AVGGG Константинополис седнал в анфас, глава нал., държи глобус и копие SMN най отдолу, в много добро състояние, частично почистена, покрита с благородна патина и следи от хетерогенни наслоявания, на стойност е 50,00 лв., поради което и на основание чл. 278, ал. 6 HK във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ и ал. 3 от НК , във вр. с чл. 42а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 2, ал. 3 и ал. 4 и чл. 42б, ал. 1 и ал. 2 от НК е бил осъден на „пробация със следните пробационни мерки: 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с честота на явяване пред пробационния служител два пъти седмично и 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, като е бил признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 278 ал.6 от НК относно това, археологическият обект да не е бил идентифициран, включително по реда предвиден в пар.5 от ПЗР на ЗКН и в чл. 4, ал.3 и чл. 10, ал.3 от Наредба № 3 от 03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности.
С присъдата подс. Л.Г.Т. е бил признат за виновен и в това, че на 29 май 2019г. в дома си на адрес в гр. *, обл. *, ул. „*“ № 9 противозаконно е държал оръдие – специално техническо средство - металдетектор, с черна на цвят ръкохватка и батерия „PULSAR MDS10“ с черна сонда, за което знае, че е предназначено за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл.277а, ал.7 НК, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК , във вр. с чл. 42а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 2, ал. 3 и ал. 4 и чл. 42б, ал. 1 и ал. 2 от НК е бил осъден на „пробация“ при следните пробационни мерки: 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с честота на явяване пред пробационния служител два пъти седмично и 2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, като е бил признат за невинен и оправдан в това, металдетекторът да е послужил за търсене на археологически обекти.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил едно общо наказание на подс. Л.Т. за извършените от него престъпления, а именно пробация при следните пробационни мерки: 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с честота на явяване пред пробационния служител два пъти седмично и 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
На основание чл. 278, ал. 7 от НК съдът е отнел в полза на Държавата вещите, предмет на престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК- 1 брой монета, бронз Грациан /367-383 г./ с диаметър 1,8 см. и 2,50 гр.Л.D.N. GRATIANVS PF AVG, бюст над. с диадема, облечен с броня O. CONCORDIA AVGGG Константинополис седнал в анфас, глава нал., държи глобус и копие SMN най отдолу, а на основание чл. 53, ал. 2 б.“а“ от НК отнел в полза на Държавата металдетектор с черна на цвят ръкохватка и батерия „PULSAR MDS10“ с черна сонда.
Направените по делото разноски са били възложени в тежест на подс. Л.Г.Т..
Против присъдата е постъпила жалба от защитника на подсъдимия Л.Г.Т., в която са изложени съображения за недоказаност на престъплението по чл.278 ал.6 от НК, а отделно за приложението на чл.9 ал.2 от НК по това обвинение, а по отношение на обвинението за извършено престъпление по чл.277 а ал.7 НК доводите са за несъставомерност на деянието. Ето защо се иска отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия по предявените му обвинения.
Според представителя на А.п.П. не са налице предпоставките на чл.9 ал.2 НК за оправдаването на подсъдимия по обвинението по чл.278 ал.6 НК.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на проверката по чл.314 НПК, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от защитника на подс. Л.Т. и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Въззивната инстанция изцяло споделя установените от първоинстанциония съд фактически и правни положения като съответни на доказателствените източници по делото и приложимия материален закон. От фактическа страна е изяснено по несъмнен начин, че през м.май 2019г. в сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ при ОД на МВР * постъпила оперативна информация, за извършвана неправомерна дейност от подс.Л.Т. в смисъл, че в дома си съхранявал археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по надлежния ред, както и техническо средство – металдетектор, който използвал, с цел откриването им, като съществувала и реалната възможност да продаде същите или да ги укрие.
На 29 май 2019г. в жилището на подс.Т. *** било извършено претърсване и изземване от служители в сектор «Противодействие на криминалната престъпност» при ОД на МВР *, при което процесуално-следствено действие били намерени и иззети два броя монети, открити на различни места- първата в кухнята в чаша, а втората в коридора между оставен багаж, както и металдетектор в една от стаите на дома.
По делото е била назначена комплексна съдебно-историческа, археологична и оценителна експертиза, със задача да се изясни въпроса дали процесните две монети попадат в категорията движими културни ценности и археологически обекти, какви са груповите им и индивидуални признаци,от къде може да са придобити,каква е тяхната стойност, както каква е степента им на запазеност, с каква художествена или научна стойност са, както и спазена ли е процедурата по регистрация според Наредба Н-3 от 03.12.2009г.
Според заключението на вещото лице В.Т., предметите, обект на експертизата, са автентични. Описани са детайлно, археологически, нумизматично. Посочени са иконографски, стилови и технологични характеристики, датирането им, както следва :
-обект 1 – монета, бронз Грациан /367-383/ с диаметър 1,8 см и 2,50 гр., в много добро състояние , покрита с благородна патина .
Експертната оценка сочи,че тази монета, вероятно е придобита от археологически обекти, чрез незаконни разкопки. Същата е от античен период, има историческа, научна и художествена стойност, представлява автентичен археологически обект с музеен интерес и притежава качествата на движима културна ценност по смисъла на Закона за културното наследство /ЗКН/. Оценъчната й стойност е 50,00 лв.
-обект 2 – монета, медна с позлата, издадена 1928-1929 г. при Султан Махмуд II /1808-1839г./ с диаметър 2,2 см., 1,39 гр., в недобро състояние, с пробити два отвора за окачване, със следи от припояване и петна от корозия, използвана за накит, е автентична, но не притежава качествата на движима културна ценност, не представлява археологически обект по смисъла на Закона за културното наследство /ЗКН/.
В съдебното заседание вещото лице Т. е разяснила, че първата монета като археологически обект е с музейна стойност, без да е изключително рядка и не е национално богатство, но категорично подлежи на регистрация по чл.146 от ЗКН.
Предметите, обект на експертизата, не са били регистрирани от държателя им подс. Т. по ЗКН и Наредба Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности, издадена от Министъра на културата, обн., ДВ, бр. 101 от 18.12.2009 г.
Законът за културното наследство /ЗКН/в нормата на чл.96, ал.1 и ал.2 дава определение на понятията „идентификация и регистрация”, а в нормата на чл.7 от ЗКН пък е дефинирано понятието „културна ценност“ . „Археологическият обект“ в заложения му смисъл по ал.6 на чл.278 от НК е разновидност на тази културна ценност, тъй като съгласно чл.2,ал.1 от ЗКН нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност са обхванати от общото понятие „културно наследство“. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗКН „археологическите обекти“ са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове на тяхната повърхност на сушата и под водата за които основни източници на информация са теренните проучвания. В тази връзка и двата процеса на идентификация и регистрация са предпоставка за опазване на културното наследство, а от друга страна са необходими предпоставки за извършване на сделки с културни ценности и за издаване на необходимите сертификати.
Инкриминираната монета представлява археологическа културна ценност и представлява музеен интерес по смисъла на ЗКН. Монетата не е била предадена в законоустановения 7-дневен срок по чл.93 от ЗКН в най-близкия музей. При обследването й е установено от експерта, че същата има благородна патина и следи от хетерогенни наслоявания, което показва, че не е била подложена на консервационна намеса и най–вероятно е придобита при незаконни разкопки. Налице е според изследването от заключението и отрицателната предпоставка по чл.7, ал.3 от ЗКН, като монетата не е фрагмент от автентична цялост, нито е обезличена в значителна степен.
Иззетата от дома на подс. Т. монета – обект 1, е трябвало задължително да бъде идентифицирана и регистрирана съобразно регламента на Глава 6, Раздел II от ЗКН - чл. 96, чл. 97 ал.1, ал.2, ал.3, ал.4 и ал.7, чл. 98-чл. 107, §5 и § 6 от ЗКН и чл. 4 ал.1-ал.3, Раздел II чл. 8- чл. 19 и Раздел III – чл. 20 - чл. 23 от Наредба Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности.
Установено е също така, чрез изисканата информация от РИМ- * и предоставени писмени данни, че в Музея гр.* не е постъпвало заявление за идентификация и регистрация на движими културни ценности от лицето Л.Т. и същият не фигурира в регистъра на движимите културни ценности.
При извършеното претърсване в дома на подс.Т. е бил иззет и металдетектор с черна ръкохватка, батерия с надпис „PULSAR MDS10“ и сонда, който е бил обект на изследване по назначената по делото съдебнотехническа експертиза.
Според заключението на вещото лице А.К.металдетекторът с черна ръкохватка , батерия с надпис „PULSAR MDS10“ - е технически изправен, с нормална работоспособност, окомплектован със сонда. Експертът е категоричен, че устройството е предназначено за търсене на теренни археологически проучвания и е от среден клас. Уточнил е, че с него могат да бъдат търсени обекти като обработено и самородно злато, сребро, мед, бронз, алуминий, стомана, желязосъдържащи метеорити, хром – никелови сплави,керамика. В съдебното заседание вещото лице е разяснило, че след направения оглед на устройството, неговата работоспособност и наличието на кал по сондата и надрасквания, същото може да е било използвано за търсене на металосъдържащи предмети и археологически такива.
В §4 т. 2 от ЗКН е дефинирано техническото средство –„специални технически средства са геофизична апаратура и други технически средства, използвани при теренните археологически проучвания за откриване на недвижими и движими археологически културни ценности на сушата и под вода“. Следователно, съобразно експертното изследване намереният в дома на подс. Т. металдетектор е вещ, която може да се използва за търсене на археологически обекти и може да се определи като „оръдие”, чрез което могат да се извършват определени дейности и което е предназначено за търсене на археологически обекти.
В съдебно заседание подс. Л.Т. е обяснил, че не знае откога монетата № 1 е в дома му и че била заедно с много стотинки и карфици в чаша върху хладилника, а с металотърсача търсил злато по реките.
Изложената фактическа обстановка не се оспорва от подсъдимия Л.Т. и се установява от протокола за претърсване и изземване, фотоалбума, от приложените по делото писмени доказателства, от свидетелските показания на поемните лица Л.К. и Б.К., от показанията на полицейския служител Г.С., от обясненията на подс. Т., от заключенията на изготвените съдебно – техническа експертиза и съдебно историко – нумизматична експертиза, а така също и от веществените доказателства по делото.
Налице е надлежен, правилен и процесуално издържан анализ на всички доказателствени източници по делото, оценката е извършена съобразно действителния им смисъл и съдържание, както поединично, така и с оглед на логическата им взаимовръзка, правилно са преценени и експертните заключения с оглед на доказателствената им стойност и значение за установяване на правнорелевантните факти и този доказателствен разбор се споделя от настоящата инстанция. Спорът по делото не е за доказателствата и установените от тях факти, а за правната им оценка, срещу която възразяват подсъдимия и неговия защитник. Такива възражения са правени и пред окръжния съд и правилно са били отхвърлени като неоснователни, те са неоснователни и за въззивния съд.
Подс. Л.Т. по описания начин е извършил при условията на реална съвкупност две престъпления- по чл. 278, ал.6 от НК, защото е държал в дома си археологически обект, който не е бил идентифициран и регистриран по съответния законов ред, и по чл. 277а, ал.7 от НК, защото противозаконно е държал оръдие – специално техническо средство - металдетектор, за което знае, че е предназначено за търсене на археологически обекти.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.1 от Закона за културното наследство културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност. Алинея 4 на същият текст пък указва кои предмети не са културни ценности. Според различни критерии културните ценности биват и различни видове. Така според научната и културната област, към която се отнасят, движимите културни ценности са няколко вида, от които археологически са движимите вещи, открити в земята, на повърхността й или под водата и свидетелстващи за епохи и цивилизации, които са обект на археологията. Според разпоредбата на чл. 146 от ЗКН археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания. Съобразно тези критерии и видно от заключението на вещото лице по изготвената съдебна историко - археологическа експертиза, иззетият инкриминиран обект от подс.Т., представлява археологически обект с характеристиките на културна ценност, която подлежи на задължителна идентификация и регистрация по ЗКН и Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г., и която не е била идентифицирана и регистрирана от подсъдимия в нарушение на чл. 97, ал.1, във вр. с чл. 96, ал.1-3 от ЗКН и чл. 4 от Наредба №Н-3 от 03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистър на движимите културни ценности.
От обективна страна, безспорен е фактът на държането на инкриминираните вещи като елемент от фактическия състав на престъпленията по чл. 278, ал.6 от НК и по чл.277 а ал.7 НК. Действията на подс.Т. ясно сочат на обективирана у него представа за фактическите обстоятелства като елемент от състава на престъплението по 278, ал.6 от НК - че се касае за монета от отминала епоха с изображение на римския император Грациан и показваща характерните символи и атрибути на властта, изработена от бронз, т.е. изработката и видимо обработените форми, са резултат от съзнателна човешка дейност. Следователно, в случая не става въпрос за незнание по смисъла на чл.14 от НК, а за неизпълнение на правно задължение по смисъла на Закона и Наредбата подсъдимият да идентифицира и регистрира пред Националния исторически музей или съответния регионален музей по предвидения ред въпросната монета като археологически обект. Освен това, ЗКН, влязъл в сила на 10.04.2009 г., в параграф 5 и параграф 6 от ПЗР, дава едногодишен срок до 10.04.2010 г., физическите или юридическите лица, които са установили фактическа власт до влизане в сила на закона върху движими археологически обекти, включително монети и монетовидни предмети, да ги идентифицират и регистрират по съответния ред. Следва да се отбележи и обстоятелството, че когато се касае за държане на археологически обект с характеристиките на културна ценност, при условие, че същият не е бил идентифициран и не е бил регистриран по съответния ред, за правната квалификация на деянието е без значение кога е придобит предметът -дали в срока по чл.93, ал.1 от ЗКН или извън него. В този смисъл за съда няма задължение да установява времето на възникване на фактическата власт на подс. Т. върху инкриминираната вещ и продължителността на упражняването й./Решение №200 от 28.12.2017г. на ВКС по н.д. №877/17г., III н.о./ Също така, за съставомерността на това деяние не е определяща стойността на археологическия обект като част от културното наследство на страната. Както е посочено и в Решение №220 от 6.3.2018г. на ВКС по н.д.№1025/17г. III н.о., този извод следва от легалното определение на културните ценности по чл.2 ал.1 от ЗКН като носители на историческа памет, национална идентичност и които имат научна или културна стойност.
От субективна страна, подсъдимият Л.Т. е извършил престъплението при пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици, защото въпреки знанието, респективно съзнанието за естеството и древността на предмета, че държи археологически обект, който подлежи на съответна идентификация и регистрация, не е предприел действия по задължителната му идентификация и регистрация.
Искане за оправдаване на подс. Л.Т. поради малозначителност на деянието по първия пункт на обвинението на основание чл.9 ал.2 от НК защитата е правила и пред окръжния съд, а доводите в тази насока не се възприемат и от настоящата инстанция. Както стана ясно, стойността на монетата не е определящ критерий за отпадане на наказателната отговорност по тази норма, безспорно приложима към всички престъпни състави по НК. Действително, подсъдимият е личност с ниска степен на обществена опасност, неосъждан, семеен с две деца, трудово ангажиран, с добри характеристични данни. В случая обаче се касае за престъпление с обект на защита обществените отношения, свързани с опазване на културно историческото наследство на страната и че археологическите обекти по принцип са носители на историческа памет и национална идентичност. Въпросната монета притежава историческа, научна и художествена стойност и е с музеен интерес. Ниската стойност и броя обекти на предмета на престъплението следва да се отчете при индивидуализацията на наказанието като смекчаващи вината обстоятелства, но не и като такива, които да водят до отпадане на обществената опасност на деянието/ в този смисъл е и цитираната от първоинстанционния съд практика на ВКС/. Освен това, престъплението е извършено при условията на реална съвкупност с друго престъпление, с което е функционално свързано- по чл.277а,ал.7 от НК- за да се приеме малозначителност по смисъла на чл.9 ал.2 НК.
Неоснователни са и възраженията на защитата за несъставомерност на деянието като престъпление по чл.277а,ал.7 от НК. По делото е установено, че подс.Л.Т. е знаел, че въпросният детектор е предназначен за търсене на предмети, които представляват археологически обекти. Самият той в обясненията си казва, че го е използвал за търсене на злато по реките. Но дори и да не го е използвал/ тогава престъплението ще е по чл.277а ал.3 НК/, субективната съставомерност на деянието се извежда от установената обща информираност на подсъдимия за предназначението на металдетекторите- за търсене на археологически обекти, включително и за регистрационния режим, на който подлежат в случаите, когато се използват за археологически, „теренни“ проучвания. Вярно е, че металдетекторът не е забранена за притежание вещ и държането му само по себе си не е престъпно, не се изисква и разрешителен режим за придобиването му. Държането му е криминализирано с оглед на обществената опасност на дейността, за извършването на която се явява средство- за противозаконно търсене на археологически обекти. Както се приема в редица решения на ВКС /Р-76/23.07.2019г., III н.о., Р-107/18.07.2017г., II н.о., Р-220/6.03.2018г., III н.о., Р-231/23.09.2015г., II н.о./, престъплението по чл.277 а ал.7 от НК е формално, на просто извършване и за изпълнението му е достатъчно деецът да има в своя фактическа власт съответното оръдие/предмети, материали, компютърни програми/ със съзнанието или предполагайки, че е предназначено или е послужило за търсене на археологически обекти. С това, както е в конкретния случай, фактическият състав на престъплението е изпълнен. Подс.Т. много добре е знаел предназначението на въпросното специално техническо средство, а именно за търсене на археологически обекти без надлежно разрешително за тази дейност.
От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл на вината, с желани и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият Т. е знаел и съзнавал, че противозаконно- в нарушение на чл. 152, ал.2 ЗКН- държи метал-детектор, който не е регистриран/ а и няма как да е регистриран, защото не е лице, което има разрешение да извършва теренни археологически проучвания/, който има характер на оръдие по смисъла на чл. 277а, ал.7 от НК с ясното съзнание, че е предназначен за търсене на археологически обекти, още повече, че го е използвал за намиране на злато, а и в дома му е открита монетата, която е археологически обект.
Наказанието на подс. Т. за извършените от него престъпления съдът е индивидуализирал при условията на чл.55 от НК като е приел наличието на многобройни смекчаващи вината му обстоятелства, които фактически са налице- неосъждан, семеен с две деца, трудово ангажиран, с добри характеристични данни, става въпрос само за една монета, оценена на 50 лв., която не е с особено висока научна и художествена стойност, няма национално значение, нито е национално богатство. И двете престъпления в конкретния случай разкриват по-ниска, в сравнение с типичните такива престъпни прояви, степен на обществена опасност с оглед на настъпилите общественоопасни последици. Самият деец е с ниска степен на обществена опасност. Ето защо при тези многобройни смекчаващи данни, съдът правилно е преценил, че и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко и несъответно на целите по чл.36 от НК, поради което и на основание чл.55 ал.1 т.2 б.б от НК заменил предвиденото от закона наказание лишаване от свобода с пробация, като за двете престъпления е наложил задължителните пробационни мерки по чл.42а ал.1 т.1 и т.2 НК- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с честота на явяване на подс. Т. пред пробационния служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил на подс. Л.Т. едно общо най-тежко наказание пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с честота на явяване на подс. Т. пред пробационния служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
На основание чл. 278, ал. 7 от НК съдът е отнел в полза на държавата вещите, предмет на престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК, осъдил подс.Т. да заплати направените по делото разноски съгласно разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК.
Предвид на изложените съображения, обжалваната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна следва да се потвърди и на основание чл.338 НПК, ПАС
Р Е
Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №56/11.12.2019г., постановена по НОХД № 685/2019г. по описа на Окръжен съд- гр.*.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.