Р Е Ш
Е Н И Е
N
Гр.Радомир, 28.11.2019година
Радомирският районен съд наказателна колегия в публично
заседание на пети ноември през двехиляди и деветнадесета
година в състав:
Районен
съдия:Ивета Павлова
При секретаря Т. П. и в присъствието на прокурора
………………………………………………………………като разгледа докладваното от съдията анд №266/2019 година
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 93/24.07.2019
г. на Директора на Регионална дирекция по горите- Кюстендил, на жалбоподателя А.Д.К., с адрес ***, с ЕГН: **********,
му е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева на основание чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите, за нарушение по чл. 108,
ал. 3 и чл. 257, ал.1, т. 1 от Закона за горите.
Недоволен от така наложеното му административно наказание К. е обжалвал в законоустановения срок. По подробно изложени във въззивната жалба
съображения, моли съда да
отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. В тази връзка излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения
от административно-наказващия орган довели до опорочаване на АУАН и НП и съответно до нарушаване правото му на защита. Сочи се за неправилно посочен в
АУАН период на извършване на адм.нарушение,който
според жалбоподателя е: „01.05.01г. до 09.07.2019г.“ Навеждат се и доводи от страна на К., че в АУАН
контролните органи са посочили като изпълнително деяние „допуснал направата на
път“, а в НП, АНО му е наложил адм.санкция за друго адм.нарушение, а именно за несвоевременно изпълнени контролни правомощия, възложени му по този
закон, подзаконовите актове по прилагането
му, както и решения и предписания, основани на тях в
качеството му на лице упражняващо лесовъдска практика.
Въззиваемата страна- Регионална дирекция по горите гр.Кюстендил чрез процесуалния си представител юк.Антимова оспорва жалбата. По подробно изложени в пледоарията правни
съображения въззиваемата страна моли съда да потвърди
атакуваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи за законосъобразност
на атакуваното НП и доказаност на извършеното от жалбоподателя адм.нарушение.
Р.п.Р. редовно и
своевременно призована не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
Радомирският районен съд,
след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена
в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна
страна и е процесуално допустима, поради
което следва да бъде разгледана по същество.
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
От служители на Регионална дирекция по горите гр.Кюстендил,
а именно А.Й.А., В.С.А. и И.Б.Л. е
извършена проверка в отдел 29, подотдел
„к1“ в землището на с. Дивля, общ. Земен, при която е съставен Констативен протокол серия ПК07 № 138563/09.07.2019 г. от
А.Й.А., на длъжност „горски инспектор“ при РДГ-Кюстендил и е констатирано от
проверяващите органи, че жалбоподателят К. в периода от 05.01.2019 г. до
09.07.2019 г. в землището на с.Дивля, община Земен, отдел 29, подотдел „к1“,
като лице по чл.108, ал.2 от Закона за горите, на което е издадено ПС №
0471488/02.01.2019 г. е допуснал направата на
извозен път с дължина 45 м и широчина 3 м, който не е нанесен в
технологичния план към ПС.
Жалбоподателя е вписан в
публичния регистър за упражняване на частна лесовъдска практика /удостоверение №4022/18.08.2011г./
и притежава ПС №0471488/02.01.2019г.
Въз основа на констатаците от
проверяващите органи отразени в горепосочения констативен протокол от 09.07.2019г.
е съставен АУАН на жалбоподателя К. бл. № 003185/16.07.2019 г., №93/18.07.2019г. /по регистъра на РДГ-Кюстендил/от
свидетеля В.А., като свидетели по съставянето на АУАН са А.А.
и И.Л., които са присъствали и при констатиране на нарушението.
Акта за установяване на
нарушението е връчен на жалбоподателя лично на 16.07.2019 г. като в графа
„възражения“ същият е посочил: „Не съм присъствал на огледа, това е стар
прочистен път, който го няма на картата“.
В срока по чл. 44, ал.1 от
ЗАНН не е постъпило
писмено
възражение от жалбоподателя срещу така съставения АУАН.
Въз основа на събраните по преписката
доказателства и съставения
АУАН административно-наказващия орган
е издал атакуваното в настоящето производство НП № 93/24.07.2019г. като със
същото е наложена на
жалбоподателя К. „глоба“ в размер на 300 лева,
за нарушение на чл. 108, ал. 3 и чл. 257, ал.1, т. 1 от
Закона за горите.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед на така установеното от фактическа страна и
предвид наведените от жалбоподателя правни доводи съдът намери от правна страна
следното:
Преди да разгледа правния спор по същество съдът е длъжен
да обсъди наведените от жалбоподателя доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения при изготвяне на атакуваното НП и АУАН. Едва, след като
констатира липсата на такива процесуални нарушения съдът следва
да разгледа и разреши спора по същество като изследва и реши въпроса
относно това дали е налице извършено деяние от жалбоподателя, дали същото
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали жалбоподателя е автор на
същото, правилно ли са приложени от наказващия орган материално правните норми и правилно ли е определен размера и вида на наложеното административно наказание.
Предвид горното настоящият състав на решаващия съд намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални наушения при съставяне на АУАН и издаване на НП. При провеждане на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл.
57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са
и всички факти, които са относими
към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата
рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата,
въз основа на които е направен извод за извършеното
нарушение и неговото авторство, като
както в АУАН, така и в НП са описани и доказателствата. Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган – Директора на Регионална дирекция по горите –Кюстендил, който е оправомощен със Заповед №РД 49-195 от 16.09.2011г. на
Министъра на земеделието и храните. В тази връзка настоящият състав на
решаващия съд намира за неоснователни доводите на К. относно допуснати
съществени процесуални нарушения, а именно касателно
периода, в който е извършено нарушението, така както е записан в АУАН. Видно от
АУАН периода, в който е посочено, че е извършено нарушението е от 05.01.2019 г. до 09.07.2019 г., а не
така, както е възприето от жалбоподателя: „от
01.05.2001 г. до 09.07.2019 г.“ Относно изпълнителното деяние, както сочи К.
не е налице противоречие в изложеното от контролните органи в АУАН и в
последствие от наказващия орган в НП. Действително в АУАН са посочени като
нарушени от жалбоподателя две разпоредби на Закона за горите, а именно чл. 108,
ал. 3 и чл. 257, ал. 1, т. 1 от същия закон, но от фактическа страна както в АУАН,
така и в НП е посочено, че К. като лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ е допуснал за процесния период направата на превозен път с 45 м. и
широчина 3 м., който не е нанесен в технологичния план към ПС, с което си
бездействие реално същият не е изпълнил контролните си правомощия възложени му
по Закона за горите, а именно по чл. 108, ал.3 от З.Съгласно цитираната
разпоредба лицето
по чл. 108,
ал. 2, на
което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване
и спиране на незаконни действия по извършването на добива на
дървесина, както и за транспортирането на остатъците от
сечта, по ред, определен с наредбата
по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване
на сечището. Т.е.
касае се за едно административно нарушение, като нормата на чл. 257, ал. 1, т.
1 от ЗГ препраща към задълженията вменени на К. в нормата на чл. 108, ал. 3 от
ЗГ.
За правна пълнота настоящият състав следва да отбележи, че в
случая не е налице маловажност на нарушението, обуславящо отмяната на НП на
основание чл. 28 от ЗАНН, тъй като изпълнителното деяние засяга важни
обществени отношения, свързани с правилата за добив на дървесина и изискванията
към лицата, които отговорят за законосъобразността на тази дейност, а и конкретните
обстоятелства по делото не разкриват по-ниска степен на обществена опасност на
нарушението в сравнение с обикновените нарушения от този вид.
По отношение на размера на наложеното наказание същото е
определено от АНО съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и е в
предвидения от съответната санкционна норма минимум, а именно „глоба „300 лева,
поради което и съдът намира, че същия размер е правилно и законосъобразно
определен с оглед вида и начина на извършване на административното нарушение, неговата
тежест и подбудите за извършването му, както и предвид всички останали
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Водим
от горното и в същия смисъл, както и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът