Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и втора
година, в следния състав
СЪДИЯ :
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 2470 по описа за 2020 година на
Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е по предявени при условията на евентуалност отрицателни
установителни искове с правно искове чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В исковата молба ищецът “С.Б.” АД, ЕИК ******, твърди, че е собственик на поземлен
имот, находящ се в гр. София, район “Надежда”, ул. “******, с идентификатор 68134.1374.1220. Твърди, че
след извършен ремонт на подземните комуникации в имота и съгласно изискванията
за противопожарна безопасност за монтиране на хидрантни
кранове се е наложило промяна на водопровода и преместване на
отчитащите устройства, за което през 2019 г. дружеството е сигнализирало
многократно на телефона на ответника “С.В.” АД, ЕИК ******, с
молба за посещение в имота и констатиране на промяната и отчитане на
потреблението.
Ищецът твърди, че с протокол на “С.В.” АД № КНВ ******от
02.06.2020 г. на “С.Б.” АД е начислена като дължима сумата от
75 468,84 лева без ДДС или 90 544,87 лева с ДДС на основание чл. 50 вр. с чл. 49 от Общите условия на доставчика, за което е
издадена от “С.В.” АД и фактура №
**********/11.06.2020 г. Твърди, че посочената сума съответстства
на количество от 35 748 куб.м., определено за период на едногодишно
потребление (15.10.2018 г. – 15.10.2019 г.) от базата, собственост на
дружеството, съобразно пропусквателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера. Твърди, че посоченото
основание от Общите условия касае установяване на незаконно присъединяване към
водопроводните и канализационните системи и съответства на чл. 37, ал. 1 вр. с чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
Твърди, че с писмо вх. № О/Ж-942 от 16.07.2020 г. ищцовото дружество е възразило срещу заплащане на сумата по
посочената фактура поради недължимост с оглед
нищожност на клаузите на чл. 50 вр. с чл. 49 от
Общите условия.
Твърди, че в Писмо от 30.07.2020 г. ответникът е
описал посещенията и констатациите в имота, но не е посочил дали ще преразгледа
размера на претендираната сума. Посочено е, че на 26.06.2018 г. е направено
отчитане от ответника на водомер с фабричен номер 145780 с показание 19435,
което не се е променило и при следващи посещения по график на 25.07.2018 г.,
29.08.2018 г. и 25.09.2018 г., т.е. нулево потребление. Посочено е, че от
служителя на ответника е констатирано, че сградното водопроводно отклонение
преди измервателния уред е прекъснато и за периода 26.06.2018 г. – 22.05.2020
г. не е таксуван разход по партида с клиентски номер **********. Посочено е, че
на 15.10.2019 г. екип на ответника е посетил имота и е констатирал изграждането
на ново сградно водопроводно отклонение и инсталиран
измервателен уред, нерегистриран в базата данни на “С.В.” АД. Посочена е и следваща проверка на 10.03.2020 г.
Посочена е проверка на 08.05.2020 г., при която е описан от ответника
фабричният номер на новия комбиниран водомер и са отчетени неговите показания,
както и че е констатирано, че сградното водопроводно отклонение не отговаря
като местоположение и диаметър на географската информационна система на
ответника.
Ищецът твърди нищожност на клаузите на чл. 50 вр. с чл. 49 от Общите условия, определящи неустойка при
неизпълнение на договора с ВиК оператора - незаконно присъединяване към
водопроводните и канализационните системи, поради противоречие с добрите нрави
на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.
Твърди, че начислената неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Твърди, че одобряването
на общите условия на ответника от КЕВР не може да санира нищожността на
клаузата, нито факта, че същите възпроизвеждат клаузи на Наредба № 4/14.09.2004
г. Твърди, че в случая среднодневното потребление,
което е посочено и в протокола и издаваните фактури, възлиза приблизително на
0,4 куб.м. на ден или 12 куб.м. на месец, а начислената неустойка е върху 2979
куб.м. на месец, което надхвърля с 248 пъти реалното потребление. Твърди, че в
имота за процесната година не е възможно да са влизали по 90 куб.м. на
денонощие.
Ищецът твърди нищожност на клаузата на чл. 50 вр. с чл. 49 от Общите условия като неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Твърди, че ищцовото дружество е потребител по смисъла на §1, ал. 1, т.
2, б. “а” от ДП на Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, поради което имал
право да ползва защитата срещу неравноправни клаузи по чл. 143 от ЗЗП. Твърди,
че горепосочените клаузи от общите условия са нищожни, не са индивидуално
уговорени и са част от общи условия (чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП).
Ищецът твърди, че е освободен от отговорност поради
изключителна вина на ответника за настъпване на нарушението и вредите съгласно
чл. 83 от ЗЗД. Твърди, че щом от 26.06.2018 г. ответникът е имал знание и
информация, че водопроводната връзка е прекъсната и преместена, то същият в
продължение на две години не е предприел действия за констатиране на
нарушението и издаване на протокол по реда на чл. 50 вр.
с чл. 49 от Общите условия. Твърди, че по този начин ответникът е злоупотребил
с права, доколкото се явява и по-силната страна в установеното правоотношение
предвид позицията му на единствен доставчик на услугата на територията на гр.
София. Сочи, че твърдяното неизпълнение се дължи изключително на поведението
(бездействието) на “С.В.” АД. Твърди, че ако не се приеме горното, то “С.В.” АД е допринесло
за настъпване на неизпълнението и дължимата сума е значително по-малка, ако се
отчете съпричиняване от страна на ответника.
Ищецът прави искане за намаляване на процесната
неустойка поради прекомерност на основание чл. 92, ал. 2 от ЗЗД. Твърди, че
предвид среднодневното потребление от 0,4 куб.м. на
ден, т.е. 12 куб.м. на месец или 144 куб.м. за една година и при цена от 2,53
лева с ДДС, то претърпените вреди са в размер на 365 лева за една календарна
година. Твърди, че поради това начислената неустойка за 2 979 куб.м. на
месец надхърля 248 пъти реалното потребление и се
явява прекомерна.
Ищецът претендира да бъде признато за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 90 544,87 лева с ДДС по фактура №
**********/11.06.2020 г., издадена от “С.В.” АД на “С.Б.” АД, за имот, находящ се на адрес: ***, и при условията на евентуалност
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 89 814,87 лева с ДДС, която
съставлява част от сумата по фактура № **********/11.06.2020 г., издадена от “С.В.” АД на
“С.Б.” АД за гореописания
имот, както и при условията на евентуалност отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 90 179,87 лева с ДДС, която съставлява част от сумата по фактура
№ **********/11.06.2020 г., издадена от “С.В.” АД на “С.Б.” АД за гореописания
имот.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
Ответникът “С.В.” АД подава отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове като неоснователни. Ответникът не оспорва изложените
от ищеца факти относно водопроводното съоръжение. Оспорва твърденията на ищеца
за нищожност на неустоечните клаузи. Сочи, че
строежът не е узаконен по надлежния ред, няма съгласуван проект, нито заявка за
договор за присъединяване на новоизградението сградно
водопроводно отклонение (СВО) при изменение параметрите на присъединяване,
които да са съгласувани надлежно с ВиК оператора. Сочи, че ищецът като
потребител на ВиК услуги е в неизпълнение на задължението по чл. 5, т. 2 от
Общите условия, определяща ползването от потребителя на ВиК услугите само чрез
законно изградени и присъединени към водоснабдителната и канализационната
системи отклонения.
Сочи, че в разглеждания случай разходът на вода е
изчислен по пропускванетлната способност на водопроводното
отклонение, при 6 часа потребление в денонощието и скорост на изтичане на
водата 1 m/s за едногодишен период (чл. 37 от Наредба №
4/14.09.2004 г. и чл. 50 от Общите условия на ответника). Сочи, че в хипотезата
на незаконно присъединяване не се изследва субективното отношение на
потребителя, неговото знание или вина, а формираната санкция не е изчислена и
определена на база изразходнатите количества вода и
не се дължи за реално потребена от потребителя вода,
а се дължи като компенсация за неотчетена въобще или отчетена в по-малки
стойности за определен период консумация на доставена вода. Сочи, че за
начисляването на неустойката е достатъчно констатирането на незаконно
присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи.
Оспорва твърдението на ищеца, че е налице съпричиняване от страна на “С.В.” АД.
Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на
клаузата за неустойка поради противоречие на добрите нрави. Сочи, че в случая неустоечните клаузи обезпечават изпълнението, като
едновременно с това обезщетяват оператора и санкционират неизпълнението на
договорните задължения. Сочи, че неустойката не се начислява въз основа на
измерителя, както претендира ищецът. Ответникът сочи, че неустойката се
изчислява за вредите, които “С.В.” АД търпи от самоволното, нерегламентирано и
незаконно прекъсване на законно изградено и функциониращо СВО, нарушаването на
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите, създаване на невъзможност за регламентирано отчитане на вода, а
оттам – компрометиране на правилното ползване на ВиК
системите и правиното отчитане на потребените
водни количества, както и загуба на приходи. Сочи, че поради това неустойката
не противоречи на добрите нрави.
Оспорва твърденията на ищеца за прекомерност на неустойката,
тъй като неустойката между търговци не може да се намалява поради прекомерност
предвид специалната норма на чл. 309 от ТЗ.
Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на
неустойката като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като ищецът
е търговско дружество и не попада в кръга на субектите, защитата на чиито права
попадат в обхвата на ЗЗП. Сочи, че поради това изследването дали клаузите на
чл. 50 вр. с чл. 49 от Общите условията представляват
или не неравноправни клауди по смисъла на чл.143 от
ЗЗП е недопустимо.
Ответникът претендира направените по делото
разноски.
Ответникът прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове и изложените
твърдения, както и оспорва възраженията на ответника. Сочи, че начинът на
използване на обекта през посочения период, както и след това е непроменен –
отдаване под наем на складова база на различни търговци.
В допълнителния отговор
ответникът поддържа направените оспорвания и възражения срещу предявените
искове.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че “С.Б.” АД е собственик на поземлен имот, находящ се в гр. София, район “Надежда”, ул. “******, с
идентификатор 68134.1374.1220, към който се предоставят от ответника “С.В.” АД
водоснабдителни и канализационни услуги.
Не се спори
между страните, че от ищцовото дружество са извършени
промяна на водопровода и преместване на отчитащите устройства.
По делото е представен от ищеца протокол
№ КНВ ******от 02.06.2020 г., съставен от инж. С.и Й.Й.–
представители на “С.В.” АД, в който е посочено, че в обект, находящ се в гр. София, кв. ПЗ Илиянци, ул. “******, е изградено ново СВО и изместена водомерна
шахта, няма документи за новоно СВО, като протоколът
е съставен на основание чл. 50 от Общите условия на ответното дружество. В
протокола е посочено, че за периода от 15.10.2018 г. до 15.10.2019 г. за
нерегламентираното ползване на ВиК на обекта се заплаща по пропусквателена
способност на водопроводната инсталация преди водомера или общо за 35 748 m³.
Не се спори също и се установява от
представените по делото писмени доказателства, че предвид гореописания протокол
от 02.06.2020 г. от “С.В.” АД на ищеца е издадена фактура №
**********/11.06.2020 г. за сумата от 75 468,84 лева без ДДС или 90 544,87
лева с ДДС – санкция по КНВ 16805.
Не се спори и че на 26.06.2018 г. е
направено отчитане от ответника на водомер с фабричен номер 145780 с показание
19435, което не се е променило и при следващи посещения по график на 25.07.2018
г., 29.08.2018 г. и 25.09.2018 г.
Не се спори, че от служителя на
ответника е констатирано, че сградното водопроводно
отклонение преди измервателния уред е прекъснато.
Не е спорно, че при проверка на
08.05.2020 г. от ответника е описан фабричният номер на новия комбиниран
водомер и са отчетени неговите показания.
Представено е от
ищеца възражение с вх. № О/Ж-942/16.07.2020 г. по описа на “С.В.” АД, в което се
оспорва дължимостта на претендираните
суми за неустойка и се изразява готовност да се заплати за периода 15.10.2018
г. – 15.10.2019 г. сума, съответстваща на среднодневната
консумация (0,4 куб.м.) или 12 куб. м. на месец.
С писмо,
получено от ищеца на 06.08.2020 г., от страна на “С.В.” АД са посочени обстоятелствата, въз основа на които
е начислена неустойката.
Представени са от ищеца фактури №№ **********/03.07.2017
г., **********/ 01.08.2017 г., **********/01.09.2017 г., **********/01.10.2017 г., 0076641763/ 01.11.2017
г., 0077276376/01.12.2017 г.,
0077944906/02.01.2018 г., 0078614572/ 01.02.2018 г., 0079257022/01.03.2018 г., 0080505689/27.04.2018 г., 0080585588/
02.05.2018 г., 0081244089/01.06.2018 г.,
**********/02.07.2018 г., издадени от ответника на ищеца, от които е видно, че
стойността на потребените услуги в имота е между 4,45
лева (за 2 m³) и 84,40 лева (за 37 m³).
Представени са от ответника контролни
листове № 0129945/08.05.2020 г., № 0129704/12.05.2020 г. и №
01299710/13.05.2020 г. за отчети на водомер в имота на ищеца.
Представено е и писмо от ищеца с вх. №
М-4159/27.10.2020 г. и отговор на “С.В.” АД с изх. № М-4159/05.11.2020 г.
По делото са изслушани, неоспорени от страните и
приети основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза на
вещо лице П.Д.. Вещото лице дава заключение, че са извършени отчети на
потреблението на процесния имот с водомер № 145780, като за периода 21.06.2017
г. – 26.06.2018 г. са отчетени 149 куб.м. потребление. Вещото лице е констатирало,
че във вързка с това са издадени фактури на обща
стойност в размер на 279,47 лева (335,36 лева с ДДС).
Вещото лице дава заключение, че при допускането,
че дневното потребление в процесния имот възлида на
0,4 куб.м. на ден, то потреблението за дванадесет месеца през процесния период би следвало да е 146
куб.м. Вещото лице дава заключение, че в този случай цената за водоснабдяване в
процесния обект средно за един месец възлиза на 25,68 лева (30,82 лева с ДДС),
а за 12 месеца възлиза на 308,17 лева (369,80 лева с ДДС).
Вещото лице Д. дава заключение, че съотношението
между количеството от 35 748 куб.м. и полученото количество при
изчисленията в предходната задача от 146 куб.м. е в размер на 244,85 пъти.
Вещото лице посочва формулата, от която при
изчисление на потреблението съгласно Наредба № 4/2004 г. при 6 часа потребление
в денонощие и скорост на изтичане на водата 1 m/s за едногодишен период е
изчислено потребление от 35 748 куб.м.
По делото е изслушано, оспорено от
ответника и прието заключение на съдебно-техническа експертиза на вещото лице В.Б.,
съгласно което обектът на ищеца е изграден, в това число и СВО в експлоатация с
протокол за приемателната комисия от 04.09.1980 г., представен е и проект за
СВО – текстова част и скици. Посочено е, че съгласувателната
процедура е приключила на 20.07.2021 г. Вещото лице дава заключение, че към
момента на заключението СВО отговаря на съгласувания от ВиК дружеството проект
на СВО.
По делото е изслушано, неоспорено от
страните и прието заключение на съдебно-техническа експертиза на вещо лице М.В..
В него е посочено, че при извършения оглед на място на 18.02.2022 г. от вещото
лице се констатира наличието на прекъснато СВО за водопроводна тръба с диаметър
75 мм, а от материалите по делото вещото лице установило, че то е прекъснато
преди 06.02.2019 г. Вещото лице посочва, че във водомерната шахта се вижда
прекъсване на стоманена водопроводна тръба с диаметър 75 мм, върху която няма
монтиран водомер. Вещото лице дава заключение, че на прекъснатата водопроводна
тръба е направено тръбно отклонение (байпас) в посока на тротоарния спирателен
кран, с водопроводна тръба с диаметър 1 цол и четвърт, като на нея има монтиран
спирателен кран и водомер. Посочва, че е възможно по тази тръба да протича вода,
която да се отчита от водомера.
Вещото лице В. дава заключение, че към
06.02.2019 г. няма данни за предприети действия от страна на ищеца, свързани с
проектирането и изграждането на СВО в съответствие с разпоредбите на ЗУТ.
Посочва, че на 15.04.2021 г. ищецът е входирал
заявление за съгласуване на СВО и на 23.07.2021 г. има съгласуван проект за
връзка на новото СВО от уличен водопровод с диаметър 110 РЕ и пресвързване към водомерната шахта – от 75 РЕ на 90 РЕ.
Вещото лице дава заключение, че
изхождайки от посоката на тръбите във водомерната шахта може да се
предположи, че трасето на новото СВО минава през тротоарния спирателен кран,
който е част и от старото СВО, но не може да се установи дали новото СВО
започва с нова водовземна част и тръби с диаметър 90
РЕ.
Вещото лице В. дава заключение по
въпроса дали могат да бъдат констатирани и установени при обикновен преглед от
лица без специални знания прекъсването на съществуващото СВО и изграждането на
ново СВО, че това е в зависимост от общата интелигентност на лицето и има ли
това за цел.
Вещото лице дава заключение, че към
06.02.2019 г. няма налична информация за предприемани действия от страна на
ищеца по проектиране и изграждане на ново СВО в съотвествие
с изискванията и разпоредбите на ЗУТ.
При разпита свидетелката М.К.казва, че
обслужва счетоводството на “С.Б.” АД по договор, сключен с БТПП, в което е служител.
Казва, че още в края на 2018 г. започнала да звъни в “С.В.” АД и им е звъняла многократно, защото липсвали
фактури, а се приключвала годината. Казва, че по телефона й отговаряли, че ще
предадат и фактурите не идвали. Казва, че в началото на 2019 г. е направила
регистрация за електронни фактури в сайта на ответното дружество и установила,
че фактурите в системата на “С.В.” АД са нулеви след регистрацията. Казва, че отново
започнала да звъни и да пита защо няма отчети и фактурите са нулеви. Казва, че
е звъняла многократно до м. март, 2020 г., когато от базата в Илиенци й се обадила охраната, че са минали да засекат
водомерите. Казва, че охранителите й казали, че лицата, които засичат
водомерите, не са служители на “С.В.” АД, а са от друга фирма, която минава и записва.
Казва, че след това е получила копие от протокола, който е съставен при тази
проверка.
Останалите
доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК.
По делото не се
спори между страните за извършената промяна на водомера, както и за направените
от ответника проверки.
Основните спорни
въпроси по делото касаят валидността и приложението на нормата на чл. 50 вр. с чл. 49 от Общите условия на доставчика, както и констатациите
в прокотол на “С.В.” АД № КНВ ******от 02.06.2020 г. на “С.Б.” АД за дължимост на начислената сума.
Съгласно чл. 37,
ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, при установяване на незаконно присъединяване към
водопроводните и канализационни системи съответните отклонения се прекъсват, а
изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по
реда на чл. 35, ал. 6 за едногодишен период, освен ако се докаже, че
периодът е по-малък. Разпоредбата на чл. 35, ал. 6 от наредбата предвижда, че
разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната
инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата
със скорост 1,0 m/s за съответния период.
Съответстващи
на горецитираните разпоредби на наредбата неустоечни клаузи са приети в чл. 50, ал. 1 и чл. 49 от
Общите правила за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от “С.В.” АД. Съгласно чл. 50,
ал. 1 от Общите условия,
при установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и
канализационните системи, съответните отклонения се прекъсват, а
изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по реда
на чл. 49 за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък.
Съгласно чл. 49
от Общите условия, при отказ на потребителя, установен с протокола по чл. 24,
ал. 4, да осигури достъп на длъжностното лице на ВиК
оператора за отчитане на показанията на водомер, разходът на вода се изчислява
по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди
водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост
1 m/s, за периода до предишен реален отчет, но не по дълъг от 6 месеца.
В случая се
установява от събраните по делото доказателства, че е налице прекъсване на
съществуващото СВО и ново свързване на СВО. Не се спори и че съгласно
представения протокол ответникът е начислил на ищеца процесната
неустойка въз основа на чл. 50 от Общите условия за процесния
период 15.01.2018 г. – 15.10.2019 г.
Ищецът оспорва дължимостта на така начислената неустойка, като твърди нищожност
на неустоечната клауза от Общите условия поради
противоречие на добрите нрави.
Съгласно
приетото в т. 3 от Тълкувателно решение от 15.06.2010 г. по тълк.
дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е
клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, и преценката за
нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора. Условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от
принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Разпоредбата
на чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД установява като
нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. Накърняване на
добрите нрави в обществото като основание за нищожност на договора е налице,
когато начинът на извършване и целите на сделката я правят несъвместима с
обществената представа за равнопоставеност на
страните в гражданския оборот. Правилата на
добрите нрави са морална
категория, относима и към поведението на добрия търговец (по аргумент от
чл. 289 от ТЗ).
В разглеждания случай
е
налице уговорена неустойка при незаконно присъединяване към водоснабдителните и
канализационни системи. Водите на територията на Република България са
общонационален природен ресурс и тяхното управление и стопанисване се определя
със закон. От значение е и обстоятелството, че всяко незаконно присъединяване
към ВиК системи води до нарушаване на цялостта на съответната ВиК
система и може да доведе до неправомерно замърсяване на питейната вода и
евентуални вреди на останалите потребители. С оглед значимостта на водите като
природен ресурс и по-специално на водата за питейно-битови нужди, която представлява
основна битова потребност, законодателят поставя по-високи изисквания към
дейността на експлоатационните дружества, предоставящи ВиК
услуги, както и по-високи санкции при нарушение на установения ред за присъединяване,
отчитане и ползване на водите и водоснабдителните/канализационните системи.
Именно такава е и предвидената неустойка при незаконно присъединяване към ВиК системите. В такива случаи неустойката в чл. 50, ал. 1 вр. чл. 49 от Общиту условия определя
санкция за потребител при ясно определена формула – изчислява се по пропусквателната способност на водопроводната инсталация
преди водомера при 6 часа потребление в денонощие и при изтичане на водата със
скорост 1 m/s за едногодишен период, освен ако се докаже по-малък
период. Следователно така уговорената неустойка се характеризира с изначално
определен максимален перид от 1 година и при
изчисляването й се съобразява пропусквателната
способност на конкретната водопроводна инсталация. Доводите на ищеца и
установеното в заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че в случая
неустойката надвишава 244,85 пъти изразходваното
количество за предходен годишен период не води само по себе си до нищожност на
клаузата, а следва да се отчете, че неустойката предвижда максимален период и отчитане
на конкретните параметри на водопроводната инсталация на нарушителя. С оглед на
изложеното и като взема предвид значимия обществен интерес в случая относно
ползването на водите, настоящият състав намира, че предвидената неустойка отговаря
на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции и не е нищожна поради противоречие на закона на основание
чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.
Неоснователни са доводите на ищеца за
нищожност на клаузата на чл. 50 вр. с чл. 49 от
Общите условия на ответника като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от
Закона за защита на потребителите, доколкото не са индивидуално уговорени и са
част от общи условия (чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП). Законът за защита на
потребителите определя лимитативно лицата, които имат право на защита срещу неравноправни
клаузи в договор, а именно – потребителите. В § 13, т. 1 от закона е дадена
легална дефиниция на “потребител”, че това е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. В случая ищецът “С.Б.” АД е търговско дружество и по дефиниция не попада в
приложното поле на закрила на ЗЗП, поради което не може да търси закрила по ЗЗП
срещу неравноправност на клаузи по общите условия на ВиК
оператора.
В случая е
неприложима и разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на неустойката
поради прекомерност, предвид забраната по чл. 309 от ТЗ в отношенията между
търговците.
С оглед
валидността на неустоечната клауза, съдът следва да
разгледа наличието на останалите предпоставки, които са елементи от сложния
фактически състав за отговорността за дължимост на
неустойката -
неизпълнение на задължението от страна на длъжника, изправност на страната,
която претендира неустойката.
В Решение № 124/09.05.2015 г. по гр.д. №
4703/2014 г. по описа на ВКС, Г.К., IV Г.О., е прието,
че незаконното присъединяване към водопроводните и канализационните
системи може да бъде осъществено, както от лице, което е в договорни отношения
със снабдителното дружество (потребител), така и от лице, което не е обвързано
от договор. Във всеки случай то дължи обезщетение за ползваната вода и канал
без измерителен уред. В чл. 35, ал. 6 и чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004
е уреден начинът на определяне на обезщетението, когато поведението на
ползвателя е виновно и противоправно при отказ на
достъп за отчитане на показанията на измерителните уреди и при извършването на
незаконно присъединяване. Когато ползвателят няма вина и при липсата на
достатъчно доказателства за определяне на количеството ползвана вода,
обезщетението се определя по преценка на съда съгласно чл. 162 от ГПК, тъй като
отговорността за обезщетение е за действително претърпени (а не за максимално
възможните) вреди.
В случая е
представен по делото протокол № КНВ ******от 02.06.2020 г., съставен от инж. С.и Й.Й.– представители на “С.В.” АД. Съгласно чл. 37, ал. 3 от Наредба №
4/14.09.2004 г., незаконното присъединяване
към водоснабдителните и канализационните системи се установява и доказва с протокол, съставен от длъжностно
лице на оператора,
като протоколът се подписва от длъжностното
лице и от най-малко един свидетел, който може да бъде
лице от състава
на оператора. В
чл. 35, ал. 5, изр. второ от наредбата, съответно в чл. 24, ал. 4 от Общите
условия на ответвното дружество, са посочени
изискванията към протокола, че длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите,
които могат да бъдат и длъжностни
лица на оператора. Горното е приложимо в случая доколкото наредбата приравнява
изискванията за санкциониране на отказ от достъп и незаконно присъединяване.
По делото не се
установява от ответника, който носи доказателствената
тежест за това, в съставения протокол да са посочени трите имена, единните
граждански номера и адреса на длъжностните лица от комисията. Протоколът не
отговаря на изискванията на наредбата и съответно общите условия, поради което
се разколебава неговата материална доказателствена
сила. От показанията на свидетелката Караиванова, които съдът кредитира като
ясни и непротиворечиви, се установява, че е получила информация, че лицата,
които засичат водомерите при проверката, не са служители на “С.В.” АД, а са от
друга фирма. С оглед на това не може да се приеме и че е правилно отразено в протокла, че лицата са представители на ответното дружество,
доколкото по делото не са представени пълномощни/договори за тези лица. В
допълнение, от ответника не се представят и не се сочат доказателства, че
именно в посочения период 15.10.2018 г. до 15.10.2019 г. е налице незаконно
свързване на новото СВО в имота на ищеца, за да се приложи горецитираната
неустойка. Подписалите протокола длъжностни лица не са и разпитани като
свидетели по делото, за да съобразят техните преки впечатления за посоченото
нарушение.
Заключението на вещото лице В., че СВО е
прекъснато преди 06.02.2019 г. се основават само на твърденията на ищеца в
исковата молба (вещото лице сочи лист 3 от делото), поради което не може да се
направи категоричен извод, че в процесния период е
налице твърдяното нарушение. Изводите на вещите лица Б. и В. относно данни за
настоящото фатическо състояние на СВО са ирелевантни за процесния случай,
доколкото не касаят посочения в протокола период. Ирелевантни
за предмета на спора се явяват и представените от ответника контролни листове
за м. 05.2020 г., тъй като се отнасят за период след процесния
такъв.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1,
т. 1 от Общите условията на ответното дружество, показанията на водомерите на
водопроводните отклонения се отчитат с точност до 1 куб.м. за период не по-дълг
от един месец – за потребителите по чл. 3, т. 2, т.е. за потребителите за
стопански нужди. Задължението на ответното дружество за проверка и отчитане на
водомерите е ежемесечно, като не се установява от ответника това да е
изпълнено. От показанията на свидетелката Караиванова се установя и че от края
на 2018 г. и през 2019 г. е звъняла многократно на “С.В.” АД заради липсващи фактури и липса на отчети, но не
са предприети действия от страна на ответното дружество. Както се установява от
заключението на вещото лице В. при оглед на място лице без специални знания
може да установи прекъсването на съществуващото СВО и изграждането на ново СВО,
като се вземе предвид целта на огледа. Доколкото служителите на ответното
дружество “С.В.” АД би следвало
да бъдат специалисти в своята професионална област, притежаващи необходимите
знание и опит, то същите би следвало да могат да констатират горното, ако е
била извършено своевременно предвиденото в Общите условия ежемесечно отчитане.
С оглед на изложеното съдът намира, че в
случая не се установява от ответника при пълно и главно доказване неговата
изправност, както и извършеното от ищеца нарушение в процесния
период 15.10.2018 г. - 15.10.2019 г., за който му е начислена неустойката.
По изложените
съображения съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск, че ищецът не
дължи сумата от 90 544,87 лева по фактура № **********/11.06.2020 г.,
издадена от “С.В.” АД на
“С.Б.” АД, съгласно гореописания протокол,
е основателен и следва да бъде уважен.
Поради горното не са настъпили
процесуалните предпоставки за разглеждането на предявените при условията на
евентуалност искове.
По разноските:
Съгласно
представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски
по делото в общ размер на 10 305 лева, от които 3 623 лева – държавна
такса, 550 лева – депозити за вещи лица и 6 132 лева с ДДС - адвокатско
възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства съгласно задължителните
указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая
дължимата държавна такса е в размер на 3 621,79 лева, като в този размер
следва да се вземе предвид при изчисляването на разноските.
В отговора на
исковата молба ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, което следва да бъде разгледано от съда. В
случая минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004
г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на 3 246,35 лева без ДДС или 3 895,62 лева с
ДДС, предвид данните за регистрация по ЗДДС. При преценка на фактическата и
правна сложност на делото съдът намира, че уговореното и платено от ищеца
адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено до предвидения
минимален размер, който да бъде отчетен при изчисляване на разноските по
делото.
С оглед на
горното и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски по делото в общ размер от 8 067,41 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от “С.Б.” АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, против “С.В.” АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, “Бизнес център Интерпред Цар Борис”, бул. “******, че “С.Б.”
АД не дължи на “С.В.” АД сумата
от 90 544,87 лева (деветдесет хиляди петстотин четиридесет и четири лева и
осемдесет и седем стотинки) с ДДС по фактура № **********/11.06.2020
г., издадена от “С.В.” АД на
“С.Б.”
АД, съгласно протокол на “С.В.”
АД № КНВ ******от 02.06.2020 г. за имот,
находящ се на адрес: гр. София, район “Надежда”, ул. “******.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “С.В.” АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, “Бизнес център Интерпред Цар Борис”, бул. “******, да заплати на
“С.Б.” АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 8 067,41 лева (осем хиляди и шестдесет и седем лева и четиридесет и една
стотинки) - разноски по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :