Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 79/19.4.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла
Горчева, като разгледа докладваното
гр. дело №768/2018 г. по опис на РС
Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.37в, ал.1 - ал.5 ЗСПЗЗ и
е образувано по жалба от „И.“ ООД гр. Вълчи дол, ЕИК *********, срещу Заповед №РД 17-17-106 от 02.10.2017
г., на Директор на ОД „Земеделие“ гр. Варна за разпределение ползването на
земите по масиви за землището на с. Щипско, общ. Вълчи дол, за стопанската 2017/2018
година. Като заинтересовани страни в производството са конституирани всички физически
и юридически лица, за които се отнасят оспорената от въззивника заповед, както
и изменената такава.
Въззивникът твърди, че Заповед №РД 17-17-181 от 18.12.2017
г. за
изменение на Заповед №РД
17-17-106 от 02.10.2017 г. е нищожна, като е издадена при липса на
компетентност, и поради противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди,
че „И.” ООД е регистриран земеделски производител, собственик и ползвател на
земеделска земя в землището на с. Щипско, общ. Вълчи дол, и е страна по
сключено споразумение по чл.37в, ал.2 ЗСПЗЗ за това землище. Твърди още, че с
процесната заповед от „И.” ООД се отнети два имота – имот №016184 с площ 15.753
дка и имот №010090 с площ 4.328 дка и са предадени на А. Д. на основание влязло
в сила решение по дело за съдебна делба. Твърди, че за тези два имота
жалбоподателят има сключен договор за аренда, вписан по надлежния ред, който не
е прекратен. Моли съда, да обяви
за нищожна Заповед №РД 17-17-181 от 18.12.2017
г. на Директора на ОД „Земеделие”
Варна.
Въззиваемата страна Директор на ОД „Земеделие” гр. Варна, оспорва изцяло жалбата. Счита
същата за недопустима, неоснователна и недоказана.
Конституираните трети лица Г.В.М.
и К.В.П. – помагачи на въззиваемата страна, чрез процесуален представител
изразяват становище за неоснователност на жалбата. Твърдят, че с Решение по в.
гр. дело №3318/2015 г. на ОС Варна заинтересованата страна Д. Н., е осъден да
им предаде владението върху недвижими
имоти, находящи се в с. Щипско, общ. Върчи дол, и след като Д. Н. в изпълнение
на съдебния акт им предал владението, вече в качеството си на представляващ въззивника
„И.“ ООД, Д. Н. подал жалба срещу процесната заповед, с която същите имоти са
преразпределени от ареднатора „И.“ ООД на ползвателя А.Д., комуто собствениците
Г. М. и К. П. са ги предоставили след като са им били предадени във владение от
Д. Н.
С молба вх.№5117 от
18.09.2018 г. заинтересованата страна И. Н. излага становище за допустимост и
основателност на жалбата по изложените от жалбоподателя основания. Заявява, че
обжалваната заповед е нищожна като издадена при липса на компетентност и поради
противоречие с материалноправните разпоредби, както и при нарушение на
административно-производствените правила.
Останалите заинтересовани
страни, редовно уведомени, не представят становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните
в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от
фактическа страна, следното:
Видно от приобщения договор
за №7, том VIII от 22.08.2013 г., вписан в CB при Девня под акт №96, том VI,
вх.рег.№35741 от 23.08.2013 г., заинтересованата страна Д. Н. е отдал под
аренда на въззивника „И.“ ООД, представляван от Д. Н., земеделски земи, сред
които ПИ №016054 с площ 25.196 дка в м-т „Ачмите“ и ПИ 010018 с площ 52.396 дка
за срок 10 години.
Видно от Решение №76 от
25.01.2016 г. по в. гр. дело №3318/2015 г. на ОС Варна, в сила от 06.10.2018
г., заинтересованите страни Д. Н. и Ж. Н. са били осъдени да предадат на
третото лице Г. М. – помагач на въззиваемата страна, владението върху реална
част с площ 15.757 дка от имот №016054 в м-т „Ачмите“ и реална част с площ
4.328 дка от имот №010018 в м-т „Дядобанковата могила“, съставляващи дял първи
по Решение от 26.05.2003 г. на РС Девня по гр. дело №404/1995 г.
Видно от покана изх.№10 от
01.11.2016 г. заинтересованите страни Д. Н. и Ж. Н. са заявили на Г. М., че са
освободили владението върху имотите, предмет на Решение №76 от 25.01.2016 г. по
в. гр. дело №3318/2015 г. на ОС Варна и същите могат да бъдат ползвани от
собствениците.
Видно от Заялвение вх.№441 от
28.07.2017 г. по чл.70, ал.1ЗСПЗЗ до ОС „Земеделие“ гр. Вълчи дол от „И.“ ООД,
представлявано от Д. Н., в Приложение 1, стр.1, заявителят прибавя имот №16.184
и декларира, че желае да участва в масивите за ползване по чл.37в ЗСПЗЗ с имот
№16.184 в размер 15.757 дка и в Приложение 2, стр.1, прибавя имот №10.90 и
декларира, че не желае да участва в масивите за ползване по чл.37в ЗСПЗЗ с имот
10.90 в размер 4.328 дка. Към заявлението като правно основание относно правата
върху съответните имоти е посочен договор за аренда между Д. Н. и „И.“ ООД за
имот №016054 с площ 25.196 дка и имот №010018 с площ 52.395 дка.
Видно от Заповед №РД 17-17-106 от 02.10.2017
г. на Директор на ОД ”Земеделие” гр. Варна, за стопанската 2017/2018 г. в
землището на с. Щипско, общ. Вълчи дол, на въззивника „И.“ ООД са разпределени
за ползване масиви земеделска земя с обща площ 2096.003 дка, от които само в
масив 70 – 131.925 дка, а за заинтересованата страна А.И.Д. са разпределени за
ползване масиви земеделска земя с обща площ 1005.695 дка, от които само в масив
31 – 33.572 дка.
Видно от Писмо вх.№АУ-10-1077
от 09.11.2017 г. от Г. М. ***-05-1543 от 01.12.2017 г. от Началник ОС
„Земеделие“ гр. Вълчи дол до Директор на ОД „Земеделие“ гр. Варна и Доклад вх.№РД-04-66(22)
от 05.12.2017 г. от Началник ОС „Земеделие“ гр. Вълчи дол до Директор на ОД
„Земеделие“ гр. Варна, по искане от Г. М. е извършена проверка и е изготвен
доклад, съобразно който, предвид наличието на влязъл в сила съдебен акт за
предаване владението върху имот с идентификатор 84022.16.184 с площ 15.757 дка
съгласно скица изх.№15-94140 от 06.03.2017 г. от СГКК Варна, съставляващ част
от имот по предходен план №010018, от Д. Н. (представляващ „И.“ ООД) на Г. М.,
наличието на Заявление вх.№441 от 28.07.2017 г. от „И.“ ООД чрез представителя
Д. Н. с декларирано желание за участие в масивите за ползване по чл.37в ЗСПЗЗ с
имот №16.184 в размер 15.757 и наличието на Договор за наем от 20.04.2017 г.
между Г. М. и К. П. като наемодатели и А. Д. като наемател за имот с
идентификатор 84022.16.184 с площ 15.757 дка, е предложено да бъде изменена
Заповед №РД 17-17-106 от 02.10.2017 г. на Директор на ОД ”Земеделие” гр. Варна,
в частта относно ползвател „И.“ ООД и ползвател А. Д., съобразно който, площта
за ползване от „И.“ ООД в масив 70 да бъде намалена до 116.680 дка, а площта за
ползване от А. Д. в масив 31 да бъде увеличена до 49.370 дка.
Видно от Заповед №РД 17-17-181 от 18.12.2017
г. на
Директор на ОД ”Земеделие” гр. Варна, поради наличие на нови доказателства във
връзка с влязъл в сила съдебен акт, които не са били известни към момента на
издаване на предходната Заповед №РД
17-17-106 от 02.10.2017 г., същата е изменена в частта относно ползвателите „И.“
ООД и А. Д., като определените имоти за ползвателя „И.“ ООД в масив 70 са
намалени с площ 15.245 дка от 131.925 дка до 116.680 дка, а определените имоти
за ползвателя А. Д. в масив 31 са увеличени с 15.798 дка.
Видно от кредитираното от
съда като компетентно и безпристрастно изготвено заключение по назначената СТЕ,
имот №010090 с площ 4.328 дка, съответства на ПИ №84022.10.90 по КК, одобрена
със Заповед №РД-18-82 от 28.07.2016 г. и е обособен от парцел 18 в масив 10 по
план за земеразделяне на с. Щипско, а имот №016184 с площ 15.757 дка,
съответства на ПИ №84022.16.184 по същата КК и е обособен от парцел 54 в масив
16 по план за земеразделяне на с. Щипско, като двата имота отговарят на дял
първи от Решение от 26.05.2003 г. на РС Девня и СТЕ, неразделна част от
решението.
При така възприетата
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по
чл.149, ал.1 АПК. Съгласно чл.168, вр. чл.142 АПК, съдът проверява законосъобразността
на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия. Процесната заповед съдът
счита за валидна, издадена от компетентен административен орган, в кръга на
неговата компетентност и в предписаната от закона форма.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
В Административно-процесуалния кодекс не
съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните
актове и съдебната практика и теория са възприели критерия, че такива са петте
основания за незаконосъобразност по чл.146 АПК, но тогава, когато нарушенията
им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът изначално от момента на издаването му не поражда
правните последици, към които е насочен. Съобразно горното и с оглед всеки един
от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните
критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост:
Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във
формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че
практически се приравнява на липса на форма и оттам – на липса на
волеизявление. Съществените нарушения на административно-производствените
правила са основания за нищожност, също само ако са толкова тежки, че
нарушението е довело до липса на волеизявление. По правило, нарушенията на материалния
закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност,
поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло
е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една правна
норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната
липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата
материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на
възможност за който и да е орган, да издаде акт с това съдържание, би довело до
нищожност на посоченото основание. Превратното упражняване на власт също е
порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната
цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.
Компетентността е понятие с установено в
правната наука и в съдебната практика съдържание. Тя се характеризира с предели
(кръг от задачи), власт (съвкупност от властнически правомощия), упражнявана в
тези предели, и държавен орган, комуто тази власт законът предоставя. От гледна
точка на правото, тя е правосубектността (правоспособността) на държавния
орган, негова призната от закона способност да бъде носител на права и
задължения, да бъде субект на властнически правомощия. Компетентността винаги е
определена в съответен материален закон.
В процесния случай, видно от приобщената Заповед
№РД-46- 199 от 10.05.2017 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, на
Директора на ОД „Земеделие“ гр. Варна са възложени права да издава заповеди по
чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ. Изменението на тези заповеди, доколкото същите по своя
характер представляват индивидуални административни актове, е уредено в чл.91 АПК, съгласно който, административният орган има право в 7-дневен срок, а
когато органът е колективен в 14-дневен срок, да преразгледа въпроса и да
оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени. С оглед гореизложеното,
невярно и неправилно е твърдението в жалбата, че Директора на ОД „Земеделие“ гр.
Варна, е бил некомпетентен и е нямал права да измени заповедта. В процесния
случай е налице класическо припокриване на хипотезата на чл.99, ал.1 т.2 АПК с
фактическата обстановка по делото.
При развиване на процедурата по чл.37в ЗСПЗЗ,
административният орган не е знаел за обстоятелствата, които са му станали
известни едва след издаване на Заповед №РД-17-17-106 от 02.10.2017 г., с която
са разпределени масивите за ползване в землището на с. Щипско, общ. Вълчи дол,
за стопанската 2017/2018 година и за които е бил сезиран от наследниците на И. Масларова,
с писмо вх.№АУ-10-1077 от 09.11.2017 г.
След преразглеждане на представените документи и
извършена проверка е установено, че неправилно са зачетени за участие в
споразумението за стопанската 2017/2018 година за землището на с. Щипско,
правата на въззивника „И.” ООД, от представения договор за аренда №7, том VIII
от 22.08.2013 г., вписан в CB при РС Девня под акт №96, том VI, вх.рег.№35741
от 23.08.2013 г., сключен между Д. Н. и „И.” ООД, вместо тези на наследниците
на И. Масларова, произтичащи от договор за наем, сключен с ползвател А. Д.,
като последният е подал заявление по чл.70, ал.1 ППЗСПЗЗ и е заинтересована
страна по делото.
Констатираните нови обстоятелства, са намерили
отражение в доклад на Председателя на комисията по чл.37в, ал.1 ЗСПЗЗ, който е
и Началник на ОС „Земеделие“ гр. Вълчи дол, видно от приобщената Заповед №РД-17-7-7
от 01.08.2017 г. на Директора на ОД „Земеделие“ гр. Варна и са станали причина
за изменение на заповедта. Съгласно чл.59, ал.2, т.8 АПК, когато органът е
колективен, издадените от него актове се подписват от неговия председател или
заместник. В този смисъл подписването само от председателя на съответния
колективен орган, на доклада до Директора на ОД „Земеделие“ гр. Варна, съдържащ
предложението за изменение на заповедта, в никой случай не може да бъде
приравнено на липса на доклад, така както се твърди в жалбата от една страна, а
от друга – не съставлява нарушение на административно-процесуалните правила.
Изтъкнатите съображения налагат извод за
неоснователност на наведеното в жалбата становище за нищожност на оспорения административен
акт.
Наред с изтъкнатото, приобщените документи и
кредитираната СТЕ установяват, че въпреки влизането в сила на Решение №76 от
25.01.2016 г. по в. гр. дело №3318/2015 г. на ОС Варна и извършеното лично от
заинтересованите страни Д. Н. и Ж. Н. предаване на владението върху имот
№010090 с площ 4.328 дка и имот №016184 с площ 15.757 дка, в последствие Д. Н.
като представляващ жалбоподателя „И.“ ООД декларира именно единия от тези два
имота – №016184 с площ 15.757 дка, за който е несъмнено наясно, както като
страна по съдебния спор за възстановяване на владение, така и в качеството си
на управител на дружество – арендатор в същото землище, че е идентичен по площ
и местонахождение с посочения от него в заявлението с нов идентификатор ПИ №84022.16.184.
При декларираното през м. ноември 2016 г. лично от Д. Н. предаване на
владението чрез освобождаване на имота и предоставянето му за ползване на
собственика Г. М., е напълно неоснователно, в качеството си на представляващ
арендатора „И.“ ООД, през м. юли 2017 г. същият да се позовава на сключения от
2013 г. договор за аренда върху същите имоти и да заявява вече предадения на
собственика имот, за включване в подлежащите на разпределяне масиви за
аренатора „И.“ ООД по реда на чл.37в ЗСПЗЗ. С влизане в сила на съдебния акт и
факта на предаване владението върху съответните имоти на техните собственици,
същите не могат занапред да бъдат считани за предмет на договора за аренда.
Нито ареднодателите са притежавали права върху тях, за да ги арендуват, нито
арендаторът е бил добросъвестен, след като негов управител е именно върналият
владението върху чуждата вещ ареднодател. При тази констатация, както и при
наличието на сключен от от 20.04.2017 г. договор за наем на съответния имот
между собствениците и земеделския производител А. Д., административният орган напълно
правилно е установил несъответствието и е изменил заповедта в полза на собствениците,
респективно ползвателя А. Д..
Така изтъкнатите съображения сочат и извод,
както за процесуално-правна, така и за материално-правна законосъобразност на
оспорения административен акт, поради което предявената жалба следва да бъде
оставена без уважение.
При този изход на спора и своевременно заявеното
искане за присъждане на разноски, съдът намира, че въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на ОД „Земеделие“ гр. Варна направените от нея разноски в
размер 400.00 лв, от които 200.00 възнаграждение за експертиза и 200.00 лв възнаграждение
за юрисконсулт, определено съобразно чл.78, ал.8, вр. ал.3 ГПК, вр. чл.37 ЗПП,
вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водин
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ постъпилата
жалба от „И.“ ООД гр. Вълчи дол, ЕИК *********, срещу Заповед №РД 17-17-106 от
02.10.2017 г. на Директор на ОД „Земеделие” гр. Варна.
ОСЪЖДА „И.“ ООД гр. Вълчи дол, ЕИК *********, да заплати
на ОД „Земеделие” гр. Варна сума 400.00 лв (четиристотин лева, 00 ст.), представляващо обезщетение за
направени разноски в производството, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от връчване пред Административен
съд гр. Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: