№ 3321
гр. Варна, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20223110104662 по описа за 2022 година
Депозирана е искова молба, с която e предявен иск от „ОТП Л.“ ЕООД
(предходно наименование „С.Б. ЕООД“), ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. А.С. №73, ет.3 срещу С. З. К., ЕГН
********** от гр. Варна, ул. С.К.Е. №40, вх.3, ет.3, ап.39 за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи сумата от
10558,76 евро представляваща част от цялото вземане в размер на 150926,53
евро по запис на заповед, издаден на 30.08.2018г., предявен за плащане на
издателя на 09.10.2021г., а на авалиста на 21.09.2021г. ведно със законната
лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда –
22.11.2021г. до окончателно изплащане на задължението, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК №10258/02.12.2021г.
постановена по ч.гр.дело № 18352/2021г. на Районен съд – П.в, на осн. чл.
505, ал.1 вр. чл. 537 ТЗ по реда на чл. 422 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в
който се посочва, че предявения иск е допустим и основателен. Изрично се
релевира становище по признание на предявения иск, като желае да бъде
постановено съдебно решение съобразно признатото. Прави възражения за
прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство в
случай, че то надвишава определения в закона минимален размер.
1
Предвид направеното признание на иска в отговора на исковата си молба
и направеното искане от ищцовата страна, на основание чл.237 от ГПК съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
направеното признание, като констатира съобразно разпоредбата на чл.237,
ал.3 от ГПК, че признатото право не противоречи на закона или на добрите
нрави и че ответника не се е разпоредил с право, с което не може да се
разпореждат.
Предвид на гореизложеното настоящият състав приема, че в хода на
производството предвид на направеното признание на иска същият се явява
основателен, и като такъв следва да бъде уважен, като бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца в
условията на солидарност с търговското дружество „Т. А“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Р. сумата от 10558,76 евро
представляваща част от цялото вземане в размер на 150926,53 евро по запис
на заповед, издаден на 30.08.2018г., предявен за плащане на издателя на
09.10.2021г., а на авалиста на 21.09.2021г. ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 22.11.2021г. до
окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК №10258/02.12.2021г. постановена по ч.гр.дело №
18352/2021г. на Районен съд – П.в, на осн. чл. 505, ал.1 вр. чл. 537 ТЗ по реда
на чл. 422 ГПК.
По отношение на разноските:
При признание на иска в частта досежно съдебно – деловодните
разноски се състои от възможност да се предпази ответната страна от
заплащане на разноски, но при условие, че не е оспорвала твърдяното от
ищеца право преди завеждане на исковата молба в съда. В този смисъл е и
съдебната практика и в случая Определение №709/28.12.2012г., постановено
по ч.гр. дело № 592/2012г. на ВКС, І-во г.о., в което се приема разбирането, че
предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато
искът е уважен, са посочени в чл.78 ал.2 ГПК и те са две: ответникът да не е
дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са
кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното
дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с
разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на
иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато
обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на
ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от
2
отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл.78 ал.2
ГПК.
В конкретния случай ответникът е признал исковата претенция с
отговора на исковата си молба от 07.07.2022г., а т.е. след завеждане на
заповедното производство в съда – 22.11.2021г, в което производство е
депозирано възражение за недължимост от 17.02.2022г. При тези
съображения и с оглед съдебната практика следва извода, че с поведението си
ответникът е станал повод за завеждане, както на заповедното производство,
така и на исковото, поради което не е налице втората от предвидените две
кумулативно дадени предпоставки, при което в полза на ищеца се дължат
съдебно – деловодни разноски и за двете производства.
Във връзка с възражението за прекомерност на възнаграждението за
процесуално представителство.Последното се определя от материалния
интерес по спора, който съответства на цената на иска. Цената на иска е в
размер на 10558,76 евро, при което минималното възнаграждение за
процесуално представителство възлиза на 1379,44 лева с вкл. ДДС, на осн. чл.
7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните възнаграждения за
процесуално представителство. Възнаграждението за исково и заповедно
производство не превишава минималните размери посочени в наредбата,
поради което възражението за прекомерност е неоснователно.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 1013,03
лева, от които 413,03 лева заплатена в заповедното производство държавна
такса и 600 лева възнаграждение за процесуално представителство, като и
сумата от 1792,47 лева, от които 413,03 лева доплатена в исковото
производство държавна такса и 1379,44 лева възнаграждение за процесуално
представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.
З. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. С.К.Е. №40, вх.3, ет.3, ап.39 , в
условията на солидарност с търговското дружество „Т. А“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Р. ДЪЛЖИ на „ОТП Л.“
ЕООД (предходно наименование „С.Б. ЕООД“), ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. А.С. №73, ет.3 сумата от
10558,76 евро представляваща част от цялото вземане в размер на 150926,53
евро по запис на заповед, издаден на 30.08.2018г., предявен за плащане на
3
издателя на 09.10.2021г., а на авалиста на 21.09.2021г. ведно със законната
лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда –
22.11.2021г. до окончателно изплащане на задължението, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК №10258/02.12.2021г.
постановена по ч.гр.дело № 18352/2021г. на Районен съд – П.в, на осн. чл.
505, ал.1 вр. чл. 537 ТЗ по реда на чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА С. З. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. С.К.Е. №40, вх.3,
ет.3, ап.39 ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП Л.“ ЕООД (предходно наименование
„С.Б. ЕООД“), ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. А.С. №73, ет.3 сумата от 1013,03 (хиляда и тринадесет лева и 3 ст.)
лева, от които 413,03 лева заплатена в заповедното производство държавна
такса и 600 лева възнаграждение за процесуално представителство в
заповедното производство, като и сумата от 1792,47 (хиляда седемстотин
деветдесет и два лева и 47 ст.) лева, от които 413,03 лева доплатена в
исковото производство държавна такса и 1379,44 лева възнаграждение за
процесуално представителство в исковото производство, на осн. чл. 78, ал.1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4