РЕШЕНИЕ
№192
03.08.2020
г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на първи юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Павлина
Пенева, като разгледа докладваното
от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 345 по описа на Окръжен съд Добрич за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 6975/05.05.2020 г.,
подадена от А.Д.А. срещу Решение № 225 от 02.03.2020 г. по гр. дело № 3828/2019
г., с което Районен съд Добрич е отхвърлил предявените от въззивника срещу
Окръжна прокуратура Добрич искове за признаване на уволнението му, извършено
със заповед № РД-08-16/10.09.2019г. на административния ръководител на Окръжна
прокуратура Добрич, за незаконно, и за неговата отмяна, както и за
възстановяването му на заеманата от него преди уволнението длъжност –
„шофьор-куриер“.
Ищецът атакува първоинстанционното решение с доводи за
неправилност и необоснованост.
Твърди, че съществува различие между основанията за
прекратяване на трудовия договор на служителя по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ и
по чл. 340а, ал. 1, т. 6 от ЗСВ. Счита, че то се състои в момента, към който
възниква изискването за образование за заемане на длъжността – при
уволнителното основание по КТ изискването за образование следва да е променено
след сключване на трудовия договор, а при това по ЗСВ изискването трябва да е
съществувало както към момента на сключване на договора, така и при
прекратяване на трудовото правоотношение.
Въз основа на този си извод прави оспорвания на
фактическите констатации на съда. Счита, че изискването за образование към
момента на сключване на трудовия договор не е доказано. В тази връзка оспорва
приетото от съда, че към датата на назначаването му - 01.02.2006 г., е действал
Единен класификатор на длъжностите за съдебни служители в администрацията на
органите на съдебната власт, защото в представените по делото протоколи от
заседания на ВСС от 21.12.2005 г. не се съдържат решения за приемане на
класификатора. Изразява несъгласие и с извода, че изискването за образование е
въведено с длъжностната характеристика.
Заключава, че изискването за образование по чл. 340а
от ЗСВ следва да се прилага единствено по отношение на служителите, които ще
бъдат назначавани след влизане в сила на разпоредбата.
Иска съдебният акт да бъде отменен и претенциите да
бъдат уважени. Претендира и заплащане на разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание не се явява лично. Представлява се
от адвокат М.Г., която се придържа към изложеното в жалбата.
Въззиваемата страна е подала отговор в
законоустановения срок. В същия се твърди, че изискването за средно образование
за длъжността „шофьор-куриер“ се извежда от Класификатора на длъжностите в
администрацията на ПРБ, в сила от 27.02.2019 г. Окръжна прокуратура Добрич
намира за правилен извода на съда, че по делото липсват доказателства,
установяващи наличието на диплома за завършено средно образование от ищеца.
Противопоставя се на изложеното в жалбата, че
уволнителното основание по ЗСВ предполага служителят да не отговаря на
изискването за образование както към момента на възникване на трудовото му
правоотношение, така и към момента на прекратяването му. Счита, че
работодателят е задължен да уволни служителя от момента, в който узнае, че не
отговаря на изискванията за образование. Твърди, че към този момент следва да
се преценява дали има диплома за средно образование, а не към момента на
сключване на договора. В тази връзка допълва, че изискването за средно
образование е съществувало и при възникване на правоотношението, изводимо от
Единен класификатор на длъжностите за съдебни служители в администрацията на
органите на съдебната власт.
Прави искане решението на първата инстанция да бъде
потвърдено.
В съдебно заседание се представлява от адвокат Б.К.,
която се противопоставя на оплакванията на въззивника с аргументи, сходни с
посочените в отговора.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
Трудовото
правоотношение между страните е възникнало на 01.02.2006 г. По силата на
представения трудов договор № 4 (л. 188) А.А. е бил назначен на длъжността
„шофьор“ в Окръжна прокуратура Добрич. Във всички длъжностни характеристики (л.
216 до 232), които ищецът е подписвал от момента на назначаването си, е
отразено, че за процесната длъжност се изисква средно образование.
Прокурорската
колегия на ВСС е взела решение за съкращаване на една заета щатна бройка за
длъжността „шофьор - призовкар“ в Окръжна прокуратура Добрич, видно от протокол
№ 25 от заседание, проведено на 29.07.2019 г. ( л. 23 до 25). В изпълнение на
това решение Окръжна прокуратура Добрич е предприела процедура за подбор между
служителите, заемащи длъжността „шофьор-призовкар“ в Звено „Информационно и
техническо обслужване“.
Със заявление
с вх. № А-250 от 16.08.2019 г. (л. 50), адресирано
до комисията за провеждане на подбора, двама от участниците в процедурата –
служителите Стоян Стоянов и Светослав Фудулов, са поискали да не бъде извършван
подбор, тъй като третият участник – А.А., не притежава необходимата
образователна степен за заемане на длъжността. Окръжна прокуратура е предприела
действия по изясняване на обстоятелствата, изложени в заявлението. Вследствие
на запитване от прокуратурата, директорът на Професионална гимназия по
транспорт, обслужване и лека промишленост – гр. Добрич е отговорил писмено на
20.08.2019 г. (л. 116), че А.А. не е получил диплома за средно образование и
такава не е открита в регистрационните книги за вписване на свидетелствата за
завършено образование.
С писмо изх. №
А-250/21.08.2019 г. председателят на комисията по подбора е поискал от ищеца в
тридневен срок да представи диплома за завършено средно образование ( л. 127). Последният
е изпратил отговор на 28.08.2019 г., с който е уведомил комисията, че е в
невъзможност да представи други документи за образование, освен представените
при сключване на трудовия договор, защото средното училище – ПТУ по автотрансопорт
- гр. Добрич, което е завършил, е било закрито. Било е изпратено запитване до
приемника на това учебно заведение - ПГ по ТС „М.В. Ломоносов“ гр. Добрич.
Директорът е уведомил комисията (л. 135), че след извършена справка в книгите
за регистрация на свидетелства за зрелост на СПТУ, е било установено, че през
1983 г. няма отразен запис за завършено обучение от А.А..
От
свидетелство № 0008186 от 08.07.1975 г. (л. 120), издадено от ПТУ по
автотранспорт – гр. Добрич, става ясно, че през 1975 г. А.А. е придобил професионална
квалификация „автомобилен монтьор“, разред „трети“.
Приложен е и дубликат
на свидетелство за професионална квалификация № 000464 от 22.11.2019 г. (л.
242). Същото обаче не може да бъде ползвано от съда, тъй като съгласно получено
писмо от Министерството на образованието и науката (л. 353) дубликатът подлежи
на унищожаване, поради допусната очевидна фактическа грешка при издаването му.
От приетия по
делото единен класификатор на длъжностите за съдебни служители в
администрацията на органите на съдебната власт (в сила от 21.12.2005 г.) става
ясно, че лицата, назначени на длъжността „шофьор“ в органите на Прокуратурата на
Република България, трябва да са завършили средно образование. Същото е
изискването за образование за процесната длъжност и по класификатора на
длъжностите от 2016 г.
На 10.09.2019
г. административният ръководител на Окръжна прокуратура Добрич е прекратил
трудовото правоотношение с ищеца със заповед № РД-08-16 (л. 6). Като основание
за уволнението е посочил чл. 140, ал. 1, т. 2 и чл. 340а, ал. 5, т. 1 във вр. с
чл. 340а, ал. 1, т. 6 от ЗСВ. В обстоятелствената част на заповедта е изложил информация
за започната процедура за подбор. В процеса на провеждането ѝ е
установил, че ищецът не притежава минимално необходимото образование за заемане
на длъжността „шофьор - куриер“, поради което се е наложило служителят да бъде
уволнен. Заповедта е била връчена на А.А. на 11.09.2019 г.
От останалата
част от събраните писмени доказателствени средства се установяват
обстоятелства, които не са относими към предмета на делото, поради което не
подлежат на обсъждане от съда.
По делото са
разпитани свидетелите *****. Показанията им не следва да бъдат ползвани от съда
при формиране на фактическите си изводи. В частта относно притежаваното
образование от ищеца показанията им са недопустими, на основание чл. 164, ал.
1, т. 3 от ГПК. Наличието на завършено средно образование е факт, който се
доказва с писмен акт – диплома, по аргумент от чл. 133, ал. 1 от Закона за
предучилищното и училищно образование. В останалата част събраните гласни
доказателствени средства касаят качествата на ищеца за заемане на длъжността,
както и процедурата за подбор. Доколкото тези обстоятелства са извън предмета
на доказване по делото, съдът не следва да ги анализира.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.
По главния иск в тежест на Прокуратурата
на Република България е да докаже законността на уволнението, като установи, че
за длъжността „шофьор-куриер“ към момента на уволнението се е изисквало
завършено средно образование; заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношения трябва да бъде мотивирана. От своя страна в тежест на ищеца е да
установи, че има завършено средно образование.
Въззивният съд счита, че заповед №
РД-08-16 (л. 6), с която трудовото правоотношение между страните е било
прекратено, е мотивирана в достатъчна степен. Работодателят е посочил правното
основание за уволнението – чл. 140, ал. 1, т. 2 и чл. 340а, ал. 5, т. 1 във вр.
с чл. 340а, ал. 1, т. 6 от ЗСВ. В обстоятелствената част е изложил и
фактическите положения, наложили прекратяването – липса на завършено средно
образование от ищеца.
Съгласно чл. 341, ал. 1 от ЗСВ на всяка
от колегиите на Висшия съдебен съвет е делегирана компетентност да издава Класификатор
на длъжностите на съответните органи на съдебната власт, в който се определят
наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и други
изисквания за съответната длъжност, възнаграждението за длъжността, ранг за
длъжността и възнаграждение за ранг. Това е акт с многократно правно действие и
с неопределен брой адресати. Тези му отличителни характеристики го определят
като подзаконов нормативен акт. В този смисъл е и Решение
№ 218 от 20.11.2017 г. по гр.д. № 4618/2016 г. на ВКС, IV г.о.
В приложените по делото класификатори от
2005 г. и 2016 г., както и в този от 27.02.2019 г., е прието, че за длъжността
„шофьор“, заемана от ищеца, е необходимо завършено средно образование. Това е
минималното изискване за образователна степен, на което трябва да отговарят
всички лица, назначени на процесната длъжност. Наличието на такова изискване за
образование е предвидено и в приложените по делото длъжностни характеристики.
Следователно, от възникване на трудовото
правоотношение до прекратяването му е съществувало нормативноустановено изискване
за лицата, назначени на длъжността „шофьор“, да притежават диплома за средно
образование. В тази връзка трябва да бъде посочено, че събраните писмени
доказателства опровергават твърдението на въззивника за липса на доказателства,
установяващи минималното изискване за образователна степен към момента на сключване
на трудовия договор. Независимо от това, въззивният съд счита, че в процесния
случай релевантно е изискването към момента на уволнението, а не към възникване
на правоотношението. Противоположната теза би била застъпена единствено при
преценка за недействителност на трудовия договор. В настоящия процес обаче, не
е предявен такъв иск, поради което на установяване подлежи изискването за
образование при издаване на уволнителната заповед.
Към тази дата - 10.09.2019 г., е
действал класификатора от 27.02.2019 г., според който служителите, назначени на
длъжността „шофьор“, трябва да притежават диплома за завършено средно
образование. Неправилни са възраженията на въззивника, че изискването за
минимална образователна степен важи само за служителите, постъпващи на работа
след приемане на класификатора. Систематичното тълкуване на чл. 340а, ал. 1, т.
6 и ал. 5, т. 1 от ЗСВ води до извода, че в първата алинея се съдържат изискванията,
на които трябва да отговарят бъдещите служители, но посредством препращане
петата алинея включва и заварените служители, сред кръга от лица, за които
важат изискванията. Извежда се от формулировката „трудовото правоотношение се
прекратява при възникване на пречка по ал. 1“, тъй като само едно вече съществуващо
правоотношение може да бъде прекратено. Изброените основания в първата алинея са
юридическите факти, при констатирането на които се налага правната връзка между
страните да бъде прекъсната. Този извод е съвсем логичен, защото в случай, че
настъпи изменение на изискванията, не би било оправдано да се прилагат само спрямо
бъдещите служители, но не и спрямо заварените. Така ще се създаде положение на
неравноправно третиране. Освен това ще се наруши и работния процес, защото
служители с еднакви трудови функции ще притежават различни умения и знания за
изпълнението им. Същото становище е застъпено и в цитираното по-горе решение на
касационната инстанция.
Ищецът не доказа, че има завършено
средно образование. Независимо, че е в тежест на А.А. да докаже образователната
си степен, ответникът е положил достатъчно усилия за обосноваване на категоричен
извод в този смисъл. Изпратени са запитвания до Професионална гимназия по
транспорт, обслужване и лека промишленост – гр. Добрич и до ПГ по ТС „М.В.
Ломоносов“ - гр. Добрич. И двете учебни заведения са дали отговор, че А.А. не е
получил диплома за средно образование и такава не е открита в регистрационните
книги за вписване на свидетелствата за завършено образование. Изложеното налага
извода, че уволнението на ищеца е
законосъобразно. Ето защо, искът по чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
При такова произнасяне относно главния
иск, акцесорният за възстановяване на ищеца на предишната работа, с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, също се явява неоснователен, тъй като е
обусловен по отношение на иска за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна.
Поради съвпадане на изводите на двете
инстанции, Решение № 225 от 02.03.2020 г. по гр. дело № 3828/2019 г. на Районен
съд Добрич следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора пред настоящата
инстанция, в полза на въззиваемата страна се поражда правото да ѝ бъдат
заплатени направените разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Същата обаче не е направила искане в
този смисъл, поради което съдът не дължи произнасяне по отговорността за
разноските.
С оглед на горното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 225 от 02.03.2020 г. по гр. дело № 3828/2019 г. на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 от ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: Членове: 1.
2.