Определение по дело №222/2023 на Административен съд - Стара Загора

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

 № 256                                                  20.04.2023 г.                       град Стара Загора

 

 

Старозагорският административен съд – VIII състав, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                                СЪДИЯ: ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

 

разгледа докладваното от съдия Златко Мазников административно дело № 222 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, съобрази:

 

            Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 65, ал. 4 във връзка с ал. 1 от Закона за общинската собственвост (ЗОбС).

                Образувано е по жалба от „ЛЕТИЩЕ КАЗАНЛЪК“ АД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „Извора“ № 2, ЕИК *********, против Заповед № 666 от 05.04.2023 г. на Кмета на Община Казанлък за изземване на общински имоти.

                С жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Изложеното в жалбата, посоченото  правно основание на искането – чл. 391 от ГПК, и начина, по който то е формулирано, обуславят извод, че се касае за искане за спиране на изпълнението на оспорената заповед като обезпечителна мярка по вече предявен иск пред Районен съд Казанлък до решаването на спора, с който той е сезиран. Компетентен да се произнесе по подобно искане обаче е гражданският съд, пред който е предявен искът, обезпечаването на който се иска. Въпреки това, доколкото жалбата е насочена против Заповед № 666 от 05.04.2023 г. на Кмета на Община Казанлък за изземване на общински имоти, изпълнението на която е насрочено за 21.04.2023 г., направено е изрично искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед и се твърди, че ако то не бъде спряно изпълнението й, за жалбоподателя ще настъпят непредотвратими щети, съдът намира, че  следва да възприеме и разгледа искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед като такова по чл. 166, ал. 4  във връзка с ал. 2 от АПК във връзка с чл. 65, ал. 4, изречение второ от ЗОбС.   

                Искането за спиране изпълнението на оспорената заповед, като направено едновременно с подаване на жалбата против административния акт в законоустановения срок, е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Процесната заповед е издадена на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, като е разпоредено изпълнението й да се проведе на 21.04.2023 г.

В случая се касае до заповед по чл. 65 от ЗОбС и предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона. В тези случаи се презюмира наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК и оспорването на заповедта няма суспензивен ефект.

Спиране на изпълнението може да се допусне, ако оспорващият докаже, че с евентуалното предварително изпълнение би понесъл значителна или трудно поправима вреда. От значение при преценката за спиране на изпълнението са вредите в правната сфера на оспорващия. Критериите за спиране не са очертани в чл. 166 от АПК, поради което се прилагат общите правила на чл. 60 АПК, като искането за спиране трябва да е подкрепено с необходимите доказателства и мотивирано.

В случая общественият интерес, свързан с изпълнението на акта, е защитен с оборима презумпция, поради което, за да бъде уважено искане за спиране на предварителното изпълнение, жалбоподателят трябва да установи свой особено важен интерес или че ще му бъде причинена значителна или трудно поправима вреда.

Данните по делото не обосновават необходимост от спиране на допуснатото изпълнение поради наличието на засегнат интерес на жалбоподателя, който е равен по значимост на посочените в нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК. Не са представени никакви, а изискването е да са убедителни, доказателства за настъпване на неблагоприятни имуществени последици за жалбоподателя, които могат да бъдат квалифицирани като значителна или трудно поправима вреда в смисъла, вложен от законодателя. Налице е само твърдение за непредотвартими щети, без да се сочи в какво се изразяват те. Като значителна и трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред. В случая не може да се приеме, че твърденията в жалбата мотивират настъпване на реални вреди за адресата на заповедта за изземване на общински имоти.

С оглед на изложеното и след преценка на баланса между охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси и правата и интересите, които евентуално ще бъдат накърнени от това изпълнение, съдът намира, че искането за спиране на изпълнението на Заповед № 666 от 05.04.2023 г. на Кмета на Община Казанлък за изземване на общински имоти е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от горните мотиви, съдът на основание чл. 166, ал. 3 във връзка с ал. 4 и 2 от АПК във връзка с чл. 65, ал. 4 от ЗОбС

 

                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на „ЛЕТИЩЕ КАЗАНЛЪК“ АД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „Извора“ № 2, ЕИК *********, за спиране изпълнението на Заповед № 666 от 05.04.2023 г. на Кмета на Община Казанлък за изземване на общински имоти.

 

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от  съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: