Р Е Ш Е Н И Е №511/3.7.2019г.
гр.Ямбол........3.07........2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На.....................................трети...юни….…….........................................
През две хиляди и деветнадесета година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове: ........................
........................
При секретаря................И.Г.......................и в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 4611
за 2018 година............................................................................................
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на „АСВ“ ЕАД гр. София против Д.Ж.Ж. ***, с която се желае да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца в качеството си на кредитополучател по договор за стоков кредит № *** г. следните суми: 923,51 лв. – главница, състояща се от 40 бр. неплатени погасителни месечни вноски за периода 14.06.2017 г. - 14.09.2020 г.; 152,39 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за периода 14.06.2017 г. – 17.01.2018 г.; 34,40 лв. лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 14.06.2017 г. до подаване на заявлението в съда; законната лихва върху главницата, както и присъдени разноски 191 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.*** г. на ЯРС. В условията на евентуалност, в случай че не бъдат уважени предявените установителни искове, се желае установяване на решение, с което ответникът Ж. да бъде осъден да заплати на ищеца същите суми без разноските в заповедното производство. Иска се присъждане и на разноските в настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Ж., чрез назначеният му особен представител. С отговора се оспорват предявените искове като недоказани, тъй като не са представени доказателства за размера на дължимите суми. Иска се отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован не изпраща представител, но е депозирал молба за това, че поддържа иска.
Ответникът също редовно призован чрез особения представител поддържа възраженията си, а в последното заседание възрази относно редовността на извършената цесия, за която не е надлежно уведомен.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прави следните правни изводи:
Ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС е образувано по заявление, депозирано на 1.08.2018 г. от “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /“АСВ“ ЕАД/ гр.София, с което се желае да бъде разпоредено длъжникът Д.Ж.Ж. *** да му заплати сумите 923,51 лв. главница по 40 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода 14.06.2017 г. – 14.09.2020 г. поради обявена предсрочна изискуемост, считано от 17.05.2018 г.; 152,39 лв. възнаградителна лихва за периода 14.06.2017 г. до 17.01.2018 г.; обезщетение за забава 34,40 лв. за периода от 14.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда и законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноските по делото. Съдът е уважил исканията на заявителя като е издал заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за всички претендирани суми, дължими на заявителя.
В настоящото производство за установяване на претенциите си ищецът е представил Договор за стоков кредит № *** г., по който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД като кредитор е предоставило на Д.Ж.Ж. като кредитополучател стоков кредит в размер 849 лв. за закупуване на стоки, продавани от „Технополис България“ ЕАД: компютри, както и застрахователна премия в размер 143,65 лв. Срокът на издължаване на кредита е уговорен на 45 месеца, с равни месечни вноски по 34,75 лв. и първа падежна дата 14.01.2017 г. Вида на погасителния план е посочен анюитетен 30/360 с ГЛП 26 и ГПР 29,33. Към договора е представен погасителният план и общите условия на договора. Във връзка с обстоятелството, че е изправна страна по договора за кредит, ищецът е представил служебен бон от 3.12.2016 г. за това, че кредиторът „Уникредит Булбанк“ АД е заплатил на „Технополис България“ ЕАД сумата 849 лв. за персонален компютър и за клиент Д.Ж.Ж.
С исковата молба е представен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 20.12.2016 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ищеца по делото „АСВ“ ЕАД, с който цедентът се е задължил да прехвърля с отделни договори за цесия ежемесечно и възмездно свои просрочени и изискуеми вземания. Процесното вземане към Ж. е прехвърлено с индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.01.2018 г., видно от представената извадка от приложението към договора, в която е описан дългът. Представено е уведомително писмо до Ж. за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от „АСВ“ ЕАД по пълномощно от цедента, което не е било връчено от „Български пощи“ ЕАД. Второто уведомление за извършената цесия е било връчено лично на Ж. на 17.05.2018 г. от ЧСИ И. Х.
В настоящото производство по искане на ищеца бе назначена, изслушана и неоспорена съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице по експертизата дава заключение, че общият размер на внесените от ответника суми е 175 лв., с които са погасени следните задължения: главница 69,14 лв.; договорна лихва 104,68 лв. и лихва за просрочие 1,18 лв. Към датата на депозиране на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 01.08.2018 г., размерът на задължението на Д.Ж.Ж. по процесния договор - главница и договорна лихва е общо 1 075,90 лв., от които: главница - 923,51 лв., договорна лихва за периода 14.06.2017 г. - 17.01.2018 г. - 152,39лв. Лихвата за забава, която Д.Ж.Ж. дължи, вследствие на забавено плащане по процесния договор за периода 14.06.2017 г. - 01.08.2018 г. е общо 28,52 лв. Към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 01.08.2018 г., размерът на задължението на Д.Ж.Ж. по процесния договор - главница и договорна лихва е общо 1 104,42 лв., от които: главница - 923,51 лв., договорна лихва за периода 14.06.2017 г. - 17.01.2018 г.- 152,39 лв. и обезщетение за забава за периода 14.06.2017 г. - 01.08.2018 г. - 28,52 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира предявеният иска за допустим, тъй като е предявен като установителен за вземане по реда на чл. 422 от ГПК след възникване на хипотезата на чл. 415, ал. 1 т. 2 от ГПК – издадена е заповед за изпълнение, която е връчена длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество съдът намира иска и за основателен по следните съображения:
С оглед представените по делото писмени доказателства безспорно е установено, че ответникът Ж. е сключил договор за стоков кредит с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, който договор съдът приема за изцяло действителен и перфектен. Кредиторът е сключила действителен договор за стоков кредит, отговарящ на изискванията на ЗПК с Д.Ж. за закупуване на стока, която сума е изплатена изцяло от кредитора, но лисват данни кредитополучателят да е заплатил всички вноските по кредита. При това положение е налице едно изискуемо вземане, което банката в качеството си на цедент е продала по договор за цесия на ищеца в настоящото производство „АСВ“ ЕАД в качеството му на цесионер. Налице са доказателства за това, че сред вземанията по рамковия договор за цесия е и вземането, което банка има към кредитополучателя Ж., т.е. последният след договора за цесия вече е длъжника на цесионера на вземането. Налице са данни въпреки възраженията на особения представител на ответника, че цесионера с пълномощно от цедента е уведомил длъжника за извършеното прехвърляне.
В обобщение на всичко изложено до тук за съда е безспорно установено, че е налице неизплатено и до момента задължение на ответника спрямо ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради което предявеният установителен иск следва да бъде уважен. Размерът на вземането се потвърди от заключението на вещото лице с изключение на размера на обезщетението за забава, изчислено на 28,52 лв. В тази част искът следва да се уважи до този размер, а над него до претендирания от 34,40 лв. следва да се отхвърли.
При този изход на делото основателни са исканията на ищеца за присъждане на разноски, които следва да са съразмерно с уважената част от иска: в заповедното производство в размер на 74,60 лв., а в настоящото исково производство същите са в размер 878,05 лв.
На особения представител на ответницата адв. П. следва да бъде изплатено внесеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 307,72 лв.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София, бул.“д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, представлявано от изп.директори Н.Т.С. и М.Д.Д. има вземане, дължимо от Д.Ж.Ж., ЕГН ********** ***, к-с „***, както следва: 923,51 лв. главница по 40 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода 14.06.2017 г. – 14.09.2020 г. поради обявена предсрочна изискуемост, считано от 17.05.2018 г.; 152,39 лв. възнаградителна лихва за периода 14.06.2017 г. до 17.01.2018 г.; обезщетение за забава 28,52 лв. за периода от 14.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда и законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС, като искът по отношение на обезщетение за забава в разликата над 28,52 лв. до размера на 34,40 лв. като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Д.Ж.Ж. с посочени данни да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.София направените в заповедното производство разноски в размер 74,60 лв.
ОСЪЖДА Д.Ж.Ж. с посочени данни да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.София направените в настоящото производство разноски в размер 878,05 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: