Р Е Ш Е Н И Е
№ 731/01.06.2022 година, град Б.
Административен съд – Б., на седемнадесети май две
хиляди двадесет и втора година в открито заседание в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.
С.
разгледа
административно дело № 633/2022 година.
Производството
е по реда на глава десета раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 40 ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация
(ЗДОИ).
Жалбоподателят С.Н.Ц.
***, със съдебен адрес ***, е оспорил отказ на изпълнителния директор на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Б. (ВиК) с ЕИК ********* за предоставяне
на достъп до обществена информация, съдържащ се в писмо изх. №
К-720-1/31.03.2022 година по описа на ВиК.
В жалбата се
твърди, че отказът е постановен в разрез с материалния закон и при съществени
нарушения на процесуалните правила в административното производство. Уточнено
е, че едноличен собственик на ответното дружество е държавата, поради което
същото е публичноправна организация и има задължения по ЗДОИ. Жалбоподателят
заявява, че е субект на правото на достъп до обществена информация съгласно чл.
4 ал. 1 от ЗДОИ, тъй като е абонат на ответника и е ползвател на жилище, намиращо
се в град Б., улица „Р.“ № **, ет. 1, ап. 2.
Иска се съдът
да отмени отказа и да върне преписката на ответника със задължителни указания.
Претендират се съдебно - деловодни разноски.
Ответникът,
чрез писмено изявление, оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена като
неоснователна. Представя писмени бележки. Поддържа, че
заявлението за достъп до обществена информация не отговаря на изискванията за
съдържание, установени съгласно чл. 25 ал. 1 т. 1 – 4 от ЗДОИ, тъй като е
подадено общо от собственици, без същите да са индивидуализирани - с три имена
и ЕГН, както и липсват данни за упълномощаване на адвокат С.Ц. да ги
представлява. Твърди, че искането е и неоснователно по същество, тъй като е
налице основанието на чл. 37 ал. 1 т. 2 от ЗДОИ – административният орган да
откаже предоставянето на достъп до исканата информация, тъй като се засягат
интересите на трети лица. Сочи се още, че исканата информация няма обществен
характер и не подлежи на предоставяне на лица, които нямат правен интерес да я
получат.
Фактите по делото.
Със заявление за достъп до обществена
информация вх. № К-720/23.03.2022 година (лист 5 и 14) до ВиК
собствениците/ползвателите на самостоятелни обекти в сграда, намираща се в град
Б., улица „Р.“ № 24-** – чрез „адрес за кореспонденция“ - град Б., улица „Св.
патриарх Евтимий“ № 2, вх. 1, посочен от адвокат С.Ц., са поискали предоставяне
на следната информация за дейността на дружеството в писмен или електронен вид
относно апартамент в същата сграда (на улица „Р.“ № 24
– **) в град Б. – апартамент с административен адрес улица „Р.“ № **, ет.1, ап.
ляв, за периода 22.10.2019 – 15.03.2022
година. В заявлението било поискано ВиК да предостави информация:
1. Има ли разкрита партида във ВиК на жилището на улица „Р.“
№ **, ет.1, ап. ляв? Ако партидата е закрита – на коя дата е извършено това и
по какъв начин е преустановено доставянето на питейна вода на собственика на
жилището?
2. Кога за последно от дружеството е било
отчитано потребление по тази партида ( на улица „Р.“ № **,
ет.1, ап. ляв)?
3. Разполага ли потребителят (на улица
„Р.“ № **, ет.1, ап. ляв) с индивидуални водомери и ако разполага - с колко? В
случай, че този потребител няма индивидуален водомер, какво е определеното му
общо количество изразходвана питейна вода по чл. 25 ал. 8 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператори и за какъв период?
4. Има ли и какво е общото начислено
потребление по реда на чл. 24 ал. 4 от Общите условия и по реда на чл. 39 ал. 2
т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи?
5. Известно ли е на ВиК, че в посочения
имот водоподаването (реално) не е спирано изобщо за периода 22.10.2019 – 15.03.2022 година?
С писмо изх. № К-720-1/31.03.2022
година (лист 16), изпълнителният директор на ВиК е уведомил заявителите, че
подаденото от тях заявление се оставя „без уважение“, тъй като не притежават
качеството „потребител“ по отношение на партида за вода с абонатен № 968107 и адрес
– град Б., улица „Р.“ № **, ет. 1, ап. ляв. Изпълнителният директор на ВиК се
мотивирал, че съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014
година, за да бъдат разгледани по същество заявления, сигнали и жалби, подадени
до оператора, те трябва да отговарят на определени изисквания, в това число да
са подписани от потребителя или упълномощен негов представител, който прилага
копие от пълномощното, както и да са изложени обстоятелства и доказателства по
случая. Ответникът отбелязал, че подателите на заявлението не притежават
качеството „потребител“ по отношение на партида за вода аб. № 968107, поради
което заявлението следва да се остави „без уважение“ (лист 16).
Писмото – отговор по ЗДОИ е било получено
от жалбоподателя Ц. на 04.04.2022 година (лист 17).
С писмо - уведомление с изх. № К –
3031/22.10.2019 година на ВиК, адресирано до жалбоподателя С.Н.Ц., Ц. е бил уведомен,
че по информация на дружеството апартаментът на адрес улица „Р.“ № **, ет. 1,
ап. ляв, е „обитаем“, но лицето, „на
което се води партидата“, не е собственик и ползвател на имота. По тази причина
от оператора са поискали съдействие за установяване кой е управител на жилищната
сграда, както и за представяне на препис от домовата книга, в която фигурират
всички собственици и ползватели на имоти. От ВиК е отправено предупреждение, че
при неизпълнение в указан от тях срок, дружеството ще бъде принудено да закрие партида с абонатен
номер 968107, с административен адрес - град Б., улица „Р.“ № **, етаж 1,
апартамент ляв, като цялата консумация на вода по нея ще бъде прехвърлена на
централния водомер и съответно разпределяна пропорционално на всеки от
абонатите в сградата (лист 7)
С регистрационна карта № П-1209 с вх. №
94-01-11712/02.04.2021 година и решение по постъпилото заявление, с което в Публичния
регистър на сградите в режим на етажна собственост при Община Б., директорът на
ТД „Приморие“ е вписала етажна собственост на административен адрес – град Б.,
улица „Р.“ № **, вх. 3 с управител Д.К.Г.(лист 8).
Д.К.Г.е разпитан като свидетел по
делото.
Свидетелят заявява, че живее в град Б.,
на улица „Р.“ № **. Посочва, че през 2019 година е получил писмо от ВиК, с
което се е изисквала информация за собственика на имота на улица „Р.“ № **,
първи етаж, апартамент ляв, като в писмото е имало предупреждение, че при
неизпълнение на искането на ВиК, на собствениците в сградата ще бъде спряна
водата. Той разяснява, че сградата с административни адреси – улица „Р.“ № 24 –
** се захранва от една точка с вода от оператора ВиК, съответно в общо
помещение в сградата се намира и водомер на дружеството, който е общ за трите
входа (№ 24, № ** и № **). Свидетелят заявява, че при разговор с инкасатор е
разбрал, че не се отчита вода на обекта на улица
„Р.“ № **, етаж първи, апартамент ляв, тъй като според нея водомерът е
свален, а самият обитател на апартамента има вода и редовно е виждан да носи
вода от това жилище на друго място, както и да хвърля кофи с вода на улицата. Господин
Г. твърди, че е изискал информация от инкасатора на колко поста в сградата на
този имот (№ 24, № ** и № **) се отчита водата, но тя е заявила, че не може да
предостави тази информация. Предоставянето на същата информация е било отказано
и от „ВиК“ (лист 22 - 23).
От жалбоподателя Ц. са представени
копия от три фактури, издадени от ВиК, в които той е посочен като получател на
вода от оператора, както и че за имота на улица
„Р.“ № **, етаж първи, апартамент ляв на Ц. се начислява и разпределя
пропорционално дължима парична сума за потребление на вода от това жилище (лист 19 – 21).
При така установените факти, съдът
прави следните правни изводи.
По допустимостта на обжалването.
Оспореното писмо - отказ е
административен акт по ЗДОИ.
Съгласно чл. 3 ал. 1 от ЗДОИ, задължени
субекти по закона са държавните органи, техните териториални звена и органите
на местното самоуправление в Република България, като съгласно ал. 2 т. 1,
законът се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и
съхранява от публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително
публичноправните организации.
Според § 1, т. 4 от ДР на ЗДОИ,
"публичноправна организация" е юридическо лице, за което е изпълнено
някое от следните условия: а) повече от половината от приходите му за
предходната бюджетна година се финансират от държавния бюджет, от бюджетите на държавното
обществено осигуряване или на Националната здравноосигурителна каса, от
общинските бюджети или от възложители по чл. 5, ал. 2, т. 1-14 от Закона за
обществените поръчки (ЗОП); б) повече от половината от членовете на неговия
управителен или контролен орган се определят от възложители по чл. 5, ал. 2, т.
1-14 от ЗОП и в) обект е на управленски контрол от страна на възложители по чл.
5, ал. 2, т. 1-14 от ЗОП; управленски контрол е налице, когато едно лице може
по какъвто и да е начин да упражнява доминиращо влияние върху дейността на
друго лице.
При извършена справка в Търговски
регистър, се установява, че едноличен собственик на капитала на
"Водоснабдяване и канализация" ЕАД – Б. е Държавата. Ето защо, следва
да се приеме, че дружеството е „публичноправна организация“, по смисъла на § 1
т. 4 б. "в" от ДР на ЗДОИ, като юридическо лице, което е обект на
управленски контрол и доминиращо влияние от собственика на капитала, а оттам -
лицето което представлява търговското дружество (ответникът - изпълнителен
директор) е „задължен субект“ по смисъла на чл. 3 ал. 2 от ЗДОИ.
Жалбата е подадена от надлежно
легитимирано лице – адресат на оспорения акт. В писмото – отказ не е посочено,
че волеизявлението по ЗДОИ подлежи на обжалване, поради което, на основание чл.
140 ал. 1 от АПК, срокът за оспорването му е удължен на два месеца – отклонение
от принципа, установен с разпоредбата на чл. 149 ал. 1 от АПК. Жалбата срещу
отказа (връчен на 04.04.2022 година) е с дата 18.04.2022 година, т.е. спазен е
не само срокът по чл. 140 ал. 1 от АПК, но е спазен и общият срок за обжалване,
уреден в чл. 149 ал. 1 от АПК. затова съдът приема, че жалбата е подадена в
срока, определен от закона.
Обжалваният отказ засяга неблагоприятно
- пряко и непосредствено – правната сфера на жалбоподателя. Заявлението,
подадено от множество лица – сред които е и С.Ц. - има за цел придобиване на
представа за начина на работа на дружеството и причините, поради които се
разпределя пропорционално използвана вода върху абонати - за разходите на ползвател
в същата сграда, на друг административен адрес, но захранван по идентичен начин
от оператора. От представените фактури за начислени задължения за вода на
жалбоподателя се констатира, че господин Ц. заплаща вода, използвана от друг
потребител - на улица „Р.“ № **, етаж
първи, апартамент ляв. В този смисъл, принципно, той има право да изисква и
да получи информация за работата на дружеството, от която може да състави
собствено мнение относно дейността му по предоставяне на заплащаната услуга,
информация явяваща се „обществена“ по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗДОИ. Съответно
– отказът на изпълнителния директор на ВиК обуславя правния интерес на С.Ц. от
обжалването.
По изложените съображения съдът приема,
че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По основателността на жалбата.
При извършване на преценка за
основателността на жалбата е необходимо да бъде установено дали исканата от
жалбоподателя информация е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и дали
ответникът е задължено лице по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ.
Съгласно чл. 2 от ЗДОИ, обществена информация
е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти. Понятието „обществена информация” следва да бъде
възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения
живот в страната, като тази обществена информация може да се съдържа в
документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани
от задължените по ЗДОИ субекти.
В заявлението по ЗДОИ не изисквана
лична информация. Отправен е принципен въпрос за едно жилище - част от цялата
сграда, захранвана общо от ВиК с вода, има ли открита персонална партида от
оператора (без да се иска информация за номер на партидата или данни на титуляра
ѝ), а ако е имало такава партида и тя е закрита – кога е било извършено
това, съответно - по какъв начин е преустановено подаването на вода към имота.
Запитано е кога за последен път е било отчитано потребление на вода от ВиК по
партидата на имота (като отговорът е пряко свързан с отговора на първия
формулиран въпрос). Поискана е информация дали потребителят на имота разполага
с индивидуален водомер и ако не разполага с такъв – по какъв начин му се
разпределя част от използваната вода, отчетена по общия водомер на сградата, в
това число известно ли е на ответника, че в имота водоподаването изобщо не е
спирано.
Така формулираните въпроси имат пряка
връзка с начина на работа на оператора и разходите, които той начислява на
абонатите си, по откритите от тях партиди, в това число и за използването на
вода, чиито партиди са закрити. Съответно – получаването ѝ дава възможност
на гражданите (какъвто е и жалбоподателя Ц.) да си съставят собствено мнение
относно дейността на ВиК, като задължен по закона субект.
По мнение на настоящия съдебен състав,
поисканата информация се определя като служебна обществена информация по
смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, която се събира, създава и съхранява във връзка с
официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните
администрации.
Съгласно чл. 13 ал.1 от ЗДОИ, достъпът
до служебна обществена информация е свободен с изключение на случаите, изрично
уредени с ал.2, предвиждаща възможност за ограничаване на достъпа до такава
информация когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на
органите и няма самостоятелно значение, а също и когато съдържа мнения и позиции
във връзка с настоящи и предстоящи преговори, водени от органа или от негово
име, както и сведения, свързани с тях.
Поисканата от жалбоподателя Ц. информация
не попада в обхвата на посоченото ограничение и след като информацията относно липсата
или наличието на партида за вода в жилище, за чието потребление Ц. плаща, за
действията на ВиК по отчитането на тази вода и за липсата на действия по
преустановяване на недължимо водоподаване представлява служебна обществена
информация, тя следва да му бъде предоставена от задължения субект – за да се
информира гражданинът за този аспект от дейността на публичноправната
организация. Вместо това в случая е формиран отказ с неотносими мотиви от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на гражданите от ВиК оператор,
утвърдени от ДКЕВР през 2014 година. Настоящият спор, обаче, не спор между
абонат и ВиК оператор за неправомерно начисляване и заплащане на вода на конкретен
потребител. Спорът е свързан с искане на С.Ц. до ответника, целящо жалбоподателят
да получи представа за начина на действие на дружеството по повод основната му
дейност – водоснабдяване и отчитане на изразходваната вода, и предприемане на
действия по преустановяване на неправомерно използване на вода от едни абонати
за сметка на други, т.е. относно повишаване на прозрачността и отчетността в
работата на ВиК. Тази информация не представлява „производствена или търговска
тайна“ по смисъла на § 1 т. 5 от ЗДОИ.
Съгласно чл. 13 ал. 4 от ЗДОИ, достъпът
до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на
надделяващ обществен интерес, като задължение на органа при произнасяне по
искането за предоставяне на служебна информация е да извърши преценка за
наличието на такъв интерес, което в случая не е сторено. Следва да се има
предвид, че съгласно § 1 т. 6 от ДР на ЗДОИ, "надделяващ обществен
интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на
корупция и на злоупотреба с власт, повишаване
на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. Такъв интерес по
отношение на исканата информация се предполага до доказване на противното,
съгласно § 1 т. 5 б. "б" и б. „в“ от ДР на ЗДОИ – когато информацията
улеснява прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1 относно
вземаните от тях решения и гарантира законосъобразното и целесъобразното
изпълнение на законовите задължения от субектите по чл. 3.
След като в случая е налице оборима
презумпция за наличието на надделяващ обществен интерес по отношение на
исканата информация, в тежест на задължения субект е да докаже, че такъв не е
налице. Ето защо, липсата на мотиви в обжалвания отказ, че не е налице
надделяващ обществен интерес, също води до неговата незаконосъобразност.
За пълнота на изложението съдът намира
за необходимо да отбележи и че исканата информация засяга правната сфера на трето
лице – собственикът на жилището на улица „Р.“ № **, етаж първи, апартамент ляв
в град Б..
Съгласно чл. 37 ал. 1 т. 2 от ЗДОИ,
основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице,
когато достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено
съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на
надделяващ обществен интерес. В нормата на чл. 31 от ЗДОИ е предвиден редът, по
който се иска съгласието на третите лица, при подадено заявление за достъп до
обществена информация, който в случая не е спазен. Според чл. 31 ал. 2 и ал. 4
от ЗДОИ, когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е
необходимо неговото съгласие, съответният орган е длъжен да поиска изрично
писмено съгласие в 7-дневен срок от регистриране на заявлението, а при изрично
несъгласие от третото лице в срока по ал. 1 съответният орган предоставя
исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива
информацията, която засяга интересите на третото лице. Съгласието следва да се
иска за всеки конкретен случай на подадено заявление за достъп до обществена
информация, а липсата на съгласие не е основание да се постанови отказ за
предоставяне на исканата обществена информация. Липсващото съгласие определя
единствено обема и начина на предоставяне на тази информация. В конкретния
случай следва да се има предвид и нормата на чл. 31 ал. 5 от ЗДОИ, съгласно
която не е необходимо съгласието на третото лице когато е налице надделяващ обществен
интерес от разкриването ѝ, т.е. налице е задължение за ответника да
извърши преценка за надделяващ обществен интерес, а както беше посочено вече,
такава преценка не е била извършена.
По изложените мотиви съдът приема, че
са налице основания за отмяна на оспорения отказ като незаконосъобразен.
На основание чл. 173 ал. 2 от АПК,
доколкото естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество от
съда, преписката следва да бъде изпратена на задължения субект за произнасяне
по подаденото до него заявление, съобразно дадените в решението указания по
тълкуването и прилагането на закона.
От жалбоподателя своевременно е
направено искане за присъждане на разноски по делото. Основателността на
жалбата обуславя и основателност на това искане. Жалбоподателят е заплатил
държавна такса в размер на 10 (десет) лева за разглеждане на спора по същество
и ВиК – дружеството, в чиято структура е ответникът, дължи заплащането на тази
сума.
По изложените съображения, на основание
чл. 172 ал. 2 и чл. 173 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ отказ на изпълнителния директор
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Б. с ЕИК ********* за предоставяне на
достъп до обществена информация, съдържащ се в писмо изх. № К-720-1/31.03.2022
година по описа на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Б..
ИЗПРАЩА преписката на изпълнителния
директор на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД – Б. за произнасяне по
заявление с вх. № К-720/23.03.2022 година, С.Н.Ц. ***, съобразно дадените с
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона, в срока по
чл. ** ал.1 от ЗДОИ, считано от влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА "Водоснабдяване и
канализация" ЕАД – Б. с ЕИК *********, да заплати на С.Н.Ц. *** сумата от
10 (десет) лева - разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховен административен съд в 14 - дневен срок от получаването му.
СЪДИЯ: