Р Е Ш Е Н И Е №...
гр. ВРАЦА, 11.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на 24 септември 2021г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
при участието
на секретар Валя Апостолова, като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНОВ
гражданско дело № 2652 по описа за 2020 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Предявена е искова
молба от ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ София към „************, представлявано
от инж.М.Борисов – директор на ППП София против Е.К.П. ***, с която се иска
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 215.41 лева, обезщетение при
прекратяване на трудовото му правоотношение със заповед № Д-120/05.04.2018г.,
влязла в законна сила. Ищецът твърди, че уволнението на ответника е извършено
на основание чл.190, ал.1, т.7 вр. с чл.188, т.3 от КТ и съгласно разпоредбата
на чл.221, ал.2 от КТ ответникът дължи обезщетение на работодателя за вредите,
които последният търпи вследствие прекратяване на трудовото правоотношение по
вина на работника в размер на една брутна работна заплата. Твърди, че
ответникът е заплатил частично сумата от 320.09 лв. и остатъка към настоящия
момент е исковата сума, която претендира ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба. В с.з. исковете се поддържат от юрисконсулт Янев.
Исковете са с правно
основание чл.221, ал.2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и са процесуално допустими.
В писмен отговор по
реда на чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва
исковете. Прави възражение за тяхната недопустимост, по съображения за липса на
активна процесуална легитимация на ищеца, сочейки, че с такава разполага
лицето, представляващо „************. Оспорва исковете и по основание, поради
липса на качество на работодател на ищеца по настоящото производство, както и
по размер, доколкото според него липсват доказателства за начина на формиране
на претендираната сума.
За да се
произнесе по основателността на исковете, районният съд направи преценка на
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид
становищата на страните и прие за установени следните обстоятелства:
С трудов договор № 73-РЦ Сф/25.03.2016 г. Е.К.П. е назначен на длъжност „Охранител" в охрана на обекти и съоръжения - район Мездра и
Червен бряг при „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД - Регионален център София. Страните са уговорили срочен трудов договор от
28.03.2016 г. до 14.03.2017 г. със срок на
изпитание шест месеца в полза на работодателя. Работника е постъпил на работа на 29.03.2016 г. С допълнително споразумение от 13.03.2017 г.
трудовият договор между страните е изменен в безсрочен считано от 14.03.2017 г.
С уведомително
писмо от „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД Поделение за пътнически превози София, Е.П.
е известен, че въз основа на решение на Съвет на директорите на „Холдинг” БДЖ
ЕАД и заповед №601/29.09.2017 г. на управителя на „БДЖ-Пътнически превози”
ЕООД, считано от 01.10.2017 г. се закрива регионален център Поделение за
пътнически превози София на „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД. Посочено е че на
осн. чл.123, ал.1, т.4 КТ трудовото правоотношение на ответника не се
прекратява като правата и задълженията на работодателя по него – регионален
център София се прехвърлят на Поделение за пътнически превози София, считано от
01.10.2017 г.
Със Заповед
№д-120/05.04.2018 г. на осн. чл.330, ал.2, т.6 и чл.195, ал.1 КТ във вр. с
чл.188, т.3, чл.190, ал.1, т.7 във вр. с чл.126, т.2,пр.2 КТ на Е.П. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение” като трудовото му правоотношение е
прекратено. На осн. чл.221, ал.2 КТ е посочено, че Е.П. дължи на работодателя
обезщетение в размер на брутното си трудово правоотношение за срока на
предизвестието-при безсрочно трудово правоотношение. Посочено е и, че на осн.
чл.224, ал.1 КТ на служителя следва да се изплати обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов
стаж. Заповедта е връчена на П. на 28.05.2018 г.
От заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размера
на задължението
по чл.221, ал.2 от КТ е сформирано на основание брутен месечен доход сформиран
от договорена основна месечна заплата в размер на 525 лева и 10,50 лева
представляващи 2 % допълнително заплащане за прослужено време и професионален
опит, или размер на брутно трудово възнаграждение 535,50 лева. За месец май на
ответника е начислена сума за получаване в размер на 320,09 лева, с която сума
е покрито част от задължението за обезщетение в размер на брутно трудово
възнаграждение, като ответника в заповедта за уволнение е дал писмено съгласие
сумата да се удържи от заплатата. Останала е дължима сума в размер па 215,41
лева. Дължимата законна лихва за главница в размер на 215.41 лв.
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до датата на изготвяне
на заключението-15.09.2021 г. е в размер на 20.22лв.
При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:
Съдът намира възражението на ответника за
липса на активна процесуална легитимация за неоснователно по следните
съображения. В случая ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ София е част от управленско-организационната
структура на “БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ” ЕООД,
гр. София. Същото има функцията на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на
КТ. Видно от цитираната разпоредба, “Работодател” по
смисъла на пар.1 т.1 ДР на КТ - е всяко физическо лице, юридическо
лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически
обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация,
стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни, където се полага
наемен труд – пар.1 т.3 ДР на КТ/, което самостоятелно наема работници или
служители за полагане на наемен труд по трудово правоотношение.
Поделението обаче не
съставлява отделна единица, съществуваща отделно и извън
принципала-юридическото лице-“БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ” ЕООД,
гр. София. Поделението не разполага със свои управителни органи, а се управлява
от директор, назначаван и освобождаван от управителите на дружеството. То не
притежава отделна правосубектност, като неговото съществуване, структура и
дейност е подчинена единствено на решенията на Управителният съвет на ЕООД.
Единствено КТ, с оглед спецификата на трудовите правоотношения, му дава
дефиницията “работодател”, която да бъде използвана само за целите на трудовото
право, с оглед което ищецът притежава надлежна процесуална
лагитимация по предявения иск.
Съгласно разпоредбата на
чл.221, ал.2 КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за
срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди – при срочно трудово правоотношение. По този начин
работодателят се обезщетява за вредите, които същият търпи вследствие на
прекратяване на трудовото правоотношение по вина на работника за извършени от
последния тежки нарушения на трудовата дисциплина, послужили като основание за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Предпоставка за получаване на
обезщетението по чл.221, ал.2 КТ е наличието на валидно прекратяване на
трудовото правоотношение, поради дисциплинарно уволнение. В конкретния случай,
по делото е безспорно, че трудовото правоотношение на ответника е прекратено на
основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, поради дисциплинарно уволнение, като издадената
от работодателя заповед № Д-120/05.04.2018г. е връчена на работника на 28.05.2018 г. лично. По делото не се спори
също така, че заповедта за уволнение не е обжалвана от Е.П. и е влязла в сила,
поради което за същия е възникнало задължението да заплати на работодателя
обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на
предизвестието, т.е. за един месец.
Видно от
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размера на задължението по чл.221, ал.2 от КТ е
сформирано на основание брутен месечен доход сформиран от договорена основна
месечна заплата в размер на 525 лева и 10,50 лева представляващи 2 %
допълнително заплащане за прослужено време и професионален опит, или размер на
брутно трудово възнаграждение 535,50 лева.
Посочено е, че за
месец май на ответника е начислена сума за
получаване в размер на 320,09 лева, с която сума е покрито част от задължението
за обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение, като ответника в
заповедта за уволнение е дал писмено съгласие сумата да се удържи от заплатата, при което е останала дължима сума в
размер па 215,41 лева.
При тези
съображения предявеният иск за сумата 215.41 лева,
обезщетение при прекратяване на трудовото му правоотношение със заповед №
Д-120/05.04.2018г., влязла в законна сила се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен в пълен размер. Върху сумата от 215.41 лв. следва да се
присъди законна лихваq
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.10.2020 г. до
окончателното й изплащане.
С оглед
изхода от делото в полза на ищеца следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски
в размер на 550.00лв., представляващи заплатена държавна такса, възнаграждение
за особен представител, за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Е.К.П. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на
ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ София към „************, представлявано от
инж.М.Борисов – директор на ППП София сумата 215.41 лева, обезщетение на
осн.чл.221, ал.2 от КТ при прекратяване на трудовото му правоотношение със
заповед № Д-120/05.04.2018г., влязла в законна сила, ведно със законна лихва
считано от 13.10.2020 г.-датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Е.К.П. с ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ София към „************,
представлявано от инж.М.Борисов – директор на ППП София съдебно-деловодни разноски по настоящото дело в размер на 550.00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: