Номер 22817.11.2020 г.Град Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – СвиленградПърви граждански състав
На 17.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20205620100511 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба от Б. К. В. , с ЕГН: **********, действаща като майка
и законен представител на малолетните И.Д.В., с ЕГН: **********, и Т.Д.В., с ЕГН:
**********, и от К. Д. В. , с ЕГН: **********, непълнолетен, действащ лично и със
съгласието на своята майка и законен представител Б. К. В. , с ЕГН: **********, всички от
**********, с адрес за призоваване: гр. Свиленград, ул. „Г. Скрижовски“ № 1 – чрез адв.
Таня Коларова, срещу Д. К. В. , с ЕГН: **********, с адрес: **********, с която са
предявени искове с правно основание чл.143 от СК.
В исковата молба се твърди, че Б. К. В. и Д. К. В. са родители на децата И.Д.В. и
Т.Д.В., двамата малолетни, и на детето К. Д. В. , непълнолетен. Твърди се, че родителите на
децата не са имали граждански брак, а са били във фактическо съпружеско съжителство до
2013-та година, когато бащата заминал за Испания. Там ответникът започнал връзка с друга
жена, с която от пет години живеел на семейни начала в град Любимец. От раздялата на
родителите и до сега трите деца живеели в с. Лозен, общ. Любимец, при майка си и
получавали грижи и издръжка единствено от нея.
През настоящата учебна година детето Т било ученик във втори клас в НУ „Христо
Ботев“ в гр. Любимец, детото И. – в шести клас в СУ „Желязко Терпешев“ в гр. Любимец, а
детето К. – в осми клас в СУ „Желязко Терпешев“ в гр. Любимец. Децата имали значителни
материални потребности, които майката не била в състояние да задоволява сама. Освен
обичайните разходи за храна, облекло, отопление и осветление, необходими били и
допълнителни средства за обучението им.
Майката нямала възможност да осигури финансово всички нужди на децата, тъй като
нямала постоянна работа и разчитала на малките си доходи от сезонен наемен труд на
полето. От друга страна, бащата имал такава възможност, тъй като получавал доходи, бил
работоспособен и работил.
Предвид изложеното, от съда се иска да осъди ответника Д. К. В. да заплаща на всяко
едно от децата ежемесечна издръжка в размер на по 200 лева, считано от завеждане на иска
до настъпване на законни причини за прекратяването или изменението й, ведно със
законната лихва за забава при неплащане на коя да е вноска от падежа и до окончателното й
1
заплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
От ответника не е постъпил отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си, поддържат предявените искове
и претендират разноски по делото. Ответникът се явява лично и оспорва исковете, с
твърденията, че няма възможност да плаща издръжка в търсения размер, че се грижи и
издържа децата си, в това число и четвъртото такова, родено от съжителството му с друга
жена.
Съдът, като прецени направените доводи и възражения, и съобрази събраните
доказателства, с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, намери за установено следното:
Безспорно е, а и от събраните писмени доказателства става ясно, че Б. К. В. и Д. К. В.
са родители на К. Д. В. , роден на 19.03.2006 година, И.Д.В., роден на 06.07.2008 година и
Т.Д.В., родена на 08.10.2012г. Безспорно е също, че родителите не са сключвали граждански
брак и живеят разделени от 2013-та година, когато бащата се е изнесъл от семейното
жилище, а децата са останали да живеят в него с майка си. Не е спорно и обстоятелството,
че семейното жилище е дома на родителите на бащата, находящ се в с. Лозен, общ.
Любимец, както и обстоятелството, че бащата живее в гр. Любимец на семейна начала с
друга жена, с която имат и отглеждат малолетно дете.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Т.е., правото на детето да получи издръжка от своите родители
е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете“.
Следователно, в конкретния случай ответникът дължи издръжка на четири деца, които не са
навършили пълнолетие, за три от които се претендира издръжка в настоящото производство.
Съгласно чл.142 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите
на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените условия на техния
живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства от значение
за случая, а нуждите винаги са конкретни. Що се отнася до възможностите на родителите,
които дължат издръжка, то те се определят от доходите, имуществото и квалификацията,
като възможността винаги е конкретна и обективна. Сдобиването на дължащия издръжка с
друго малолетно дете, към което също е безусловно задължен, съставлява обстоятелство,
което съдът следва да съобрази при определяне на размера на дължимата издръжка.
В конкретния случай, с оглед събраните писмени доказателства, съдът приема, че
децата нямат допълнителни нужди, извън присъщите такива на здрави и учащи деца.
Единствено разликата във възрастта им обуславя естествено по-големи нужди при по-
големите деца.
От една страна, съдът съобрази възрастта на децата – съответно 8, 12 и 14 години,
като всички те са ученици в редовна форма на обучение. По-голямата възраст на детето сама
по себе си говори за нараснали нужди. Дете на по-голяма възраст има нужда от по-голям
размер на издръжка - необходими са му повече пари за текущи разходи, за учебници и
помагала, за компютър и др. Затова, на по-големите деца следва да се присъди по-голяма
издръжка.
От друга страна, съдът съобрази, че родителите на децата не разполагат с
възможности да предоставят издръжка в голям размер. Майката е декларирала, че има
единствено доходи от сезонна работа по полето и че не притежава имущество. Майката
обаче полага непосредствени грижи за децата, доколкото същите се отглеждат при нея,
2
което следва да се отчете при определяне размера на издръжката. Бащата е представил
удостоверение за доходи, видно от което същият получава трудово възнаграждение в размер
под минималната работна заплата за страната за 2020-та година. Същият обаче е в
работоспособна възраст и въпреки данните в представеното удостоверение, съдът намира, че
за него е възможно реализирането на доход поне в минималния размер за страната - 610 лева
месечно, доколкото липсват данни същият да е трудоустроен. Освен това, законодателят е
предвидил, че издръжка за ненавършило пълнолетие лице се дължи, съгласно ал.2 на чл.143
от СК, независимо от работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от
имуществото си. Посочената норма задължава родителите да заплащат издръжка дори
когато не разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди.
Към момента на приключването на устните състезания минималният размер на
издръжката е в размер на 152,50 лв., по аргумент на чл.142, ал.2 от СК.
Предвид дотук изложеното съдът намира, че балансираният размер на дължимата
издръжка между нарасналите нужди на децата и възможността за осигуряване на издръжка
от родителите, предполага осигуряването на месечна издръжка в размер около минималния
такъв, от които минимум половината за храна, а останалите - за дрехи, учебни пособия и
задоволяване на други текущи нужди. При разпределяне на тази издръжка следва да се има
предвид, че децата се отглеждат от майката, а бащата дължи издръжка на друг
непълнолетен. Затова и исковете за издръжка за бъдеще време следва да бъдат уважени до
размер от 160 лв. месечно – за детето Т, до размер от 163 лв. месечно – за детето И. и до
размер от 165 лв. месечно – за детето К., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, считано от падежа до заплащането й, а за разликата до пълния претендиран размер,
исковете следва да се отхвърлят.
Разноските по делото, направени от ищците в размер на 300 лв. /за адвокатско
възнаграждение/ следва да се възложат върху ответника съразмерно с уважената част от
исковете, а именно в размер на 244,00 лв. Ответникът също следва да заплати и държавна
такса в размер, определен съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, а именно сумата 702,72 лв.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК, доколкото съдът уважава искове за присъждане на
издръжка, следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. К. В. , с ЕГН: **********, с адрес: **********, да заплаща на
малолетното си дете Т.Д.В., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител
Б. К. В. , с ЕГН: **********, с адрес: с. Лозен, общ. Любимец, месечна издръжка в размер на
160,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 28.08.2020г., до настъпването
на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като за разликата над 160,00
лева до пълния му предявен размер от 200,00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. К. В. , с ЕГН: **********, с адрес: **********, да заплаща на
малолетното си дете И.Д.В., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител
Б. К. В. , с ЕГН: **********, с адрес: с. Лозен, общ. Любимец, месечна издръжка в размер на
163,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 28.08.2020г., до настъпването
3
на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като за разликата над 163,00
лева до пълния му предявен размер от 200,00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. К. В. , с ЕГН: **********, с адрес: **********, да заплаща на детето К.
Д. В. , с ЕГН: **********, непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своята майка
и законен представител Б. К. В. , с ЕГН: **********, с адрес: с. Лозен, общ. Любимец,
месечна издръжка в размер на 165,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба
- 28.08.2020г., до настъпването на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане,
като за разликата над 165,00 лева до пълния му предявен размер от 200,00 лева, ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. К. В. , с ЕГН: **********, с адрес: **********, да заплати на Б. К. В. ,
с ЕГН: **********, действаща като майка и законен представител на малолетните И.Д.В., с
ЕГН: **********, и Т.Д.В., с ЕГН: **********, и на К. Д. В. , с ЕГН: **********,
непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Б.
К. В. , с ЕГН: **********, всички от **********, сумата 244,00 лева – разноски по делото,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д. К. В. , с ЕГН: **********, с адрес: **********, да заплати по сметката
за държавни такси на Районен съд - Свиленград, сумата 702,72 лв. - държавна такса,
съразмерно с уважената част от исковете.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта за присъдената
издръжка, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Решение, в частта, с която се допуска предварително изпълнение, имащо характер на
определение, може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Хасково с частна жалба, в
едноседмичен срок от връчване на препис, по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.
Решението, в останалата си част, подлежи на обжалване с въззивна жалба от страните
пред Окръжен съд – Хасково, в двуседмичен срок, считано от 17.11.2020г., на основание
чл.315, ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4