Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 20/18.01.2023г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Мария
Ницова
при секретаря Димитрана Д. и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура -
Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно
административно - наказателно дело № 492
по описа на съда за 2022г., за
да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №186 от 07.10.2022 г. постановено по АНХД № 20221630200275
по описа за 2022г. на Районен съд – Монтана, с което е
потвърдено наказателно постановление № 12-2100085 от 03.02.2022 г. издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, с което на „С*** п***” ООД с ЕИК * със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.Д.В., за
извършено административно нарушение по чл.128, т.2 от КТ във вр. чл.270, ал.3
от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00лева /хиляда и
петстотин/, на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. чл.414 ал.1 от КТ.
Касационният жалбоподател „С***
п***”, ООД с ЕИК * представлявано
от управителя в жалбата навежда доводи за постановяване на оспореното Решение
на въззивния съд с което е потвърдено издаденото наказателното постановление,
за неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че НП е издадено от некомпетентен
орган, като се сочи, че причината за по- късното плащане на трудовото
възнаграждение на служителката се дължи на обективни причини, свързани с факта,
че същата не е могла да бъде установена на адреса. Претендира се маловажност на
извършеното деяние, тъй като към момента на проверката полагащото се на
работника трудово възнаграждение е било изплатено, след установяването й. Моли
за отмяна на въззивното
решение и издаденото НП.
В съдебно заседание касатора - „С***
п***” ООД редовно призован, не се явява, не се
представлява и не взема становище по касационната жалба.
Ответника по
касационната жалба Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, редовно
призовани, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт С*** К*** оспорва
касационната жалба. По съществото на делото излага доводи, че от въззивния съд правилно
е установена възприетата от административния орган фактическа обстановка, въз
основа на която при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и правилно приложение на материалния закон правилно и законосъобразно е
пътвърдено издаденото НП. Сочи, че НП не страда от визираните в касационната
жалба пороци, налице е описание на нарушението, както времето и мястото на
неговото извършване. Твърди, че Директора на ДИТ – Монтана има нужните
правомощия да издава НП, съгласно чл.20, ал.2,т.2 от Устройствения правилник на
ГИТ. Моли за потвърждаване на въззивното решение и претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура –
Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез
представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна,
като атакуваното решение следва да се остави в сила, като правилно и
законосъобразно тъй като при постановяването му не са налице сочените в
касационната жалба пороци.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил
издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Монтана е приел
от фактическа страна, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от инспектори
на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана по документи
на 26.11.2021г. на търговското дружество „С*** п***“ ЕООД е установено, че
търговското дружество в качеството си на работодател е начислило, но не е
изплатило в уговорените срокове – до 30 – то число на следващия месец трудовото
възнаграждение за месец август 2021г. на И*** Ц*** П*** на длъжност „щ. шофьор
– куриер“, съгласно договорената периодичност в трудовия договор. От
представеният фиш за месец август 2021г. е установено, че лицето е получило
трудовото си възнаграждение за този месец на 20.11.2021г. Съставен бил АУАН, а впоследствие е
издадено и НП в който за нарушена е посочена разпоредбата на л.128,
т.2 във вр. чл.270, ал.3 от Кодекса
на труда /КТ/. Прието е, че не е налице основанието на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй
като нарушението не е отстранено веднага след извършването му. Съдът е
потвърдил издаденото НП, като е кредитирал събраните гласни доказателствени
средства чрез разпита на инспекторите, и е приел за изолирани и
некореспондиращи с останалите доказателства показанията на поискания от
касатора св.М*** П*** Г*** , която сочи, че работи от
пет години в дружеството и, че същата е търсила И*** Ц*** П*** за
да получи трудовото си възнаграждение, но не я е открила нито по телефона, нито
в дома и, а впоследствие се е свързала с нея когато е подписала и фиша за
заплатата си за м.08.2021г.
Касационния състав като взе предвид обсъдените по
делото гласни и писмени доказателства, намира, че фактическата обстановка е
правилно установена от въззивния съд.
Правилно съдът е приел, че от събраните в
хода на съдебното производство доказателства безспорно се установява
извършването на описаното нарушение. Нормата на чл.128, т.2 от КТ,
вменява задължението на работодателя да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа, в установените срокове. В случая
трудовото възнаграждение още към момента на проверката на 26.11.2021г. от
инспектори на ДИТ – Монтана е било видно от приложения фиш за заплата за м.
08.2021г., че трудовото възнаграждение е изплатено на 20.11.2021г. Този факт на
закъснението в сроковете за изплащане на трудовото възнаграждение се обосновава
от факта, че работника не е могъл да бъде установен, тъй като не е идвал на
работа, което се подкрепя от събраните гласни доказателства в тази връзка. Няма
спор по делото, че „С*** пост” ООД се явява работодател и че по същество е
изплатил трудовото възнаграждение, но извън срока за това.
Неоснователно е
възражението на касатора за липса на компетентност на издателя на НП, предвид
действащата разпоредба на чл.20, ал.2, т.2 от Устройствения правилник на ГИТ и
известна на съдебния състав предходна Заповед на Изпълнителния директор на ГИТ
за оправомощаване на Директорите на ИТ да издават НП.
Касационния състав намира, че процесното
нарушение има характер на такова, при което извършеното административно
нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, както
и с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно, че
допуснатото нарушение е първо с такъв характер за административнонаказаното
дружество, отстранено е преди проверката от контролните органи, липсват вредни
последици за работника, поради което административно наказващия орган е
следвало да издаде предписание в тази насока, а не да реализира АНО, тъй като
по този начин е лишил и административно наказаното търговско дружество да се
ползва от привилегирования състав по чл.414в от КТ.
От друга страна от събраните по делото
доказателства е видно, че причината за неизплащане в срок на трудовото
възнаграждение се дължи на поведението на лицето, което е следвало да го получи
и което не може да черпи благоприятни за себе си правни последици от
собственото си виновно поведение. В случая дори административно наказаното
търговско дружество не е бездействало, а напротив правени са опити да бъде
установено лицето и да му бъде заплатено трудовото възнаграждение, което е
сторено впоследствие и то преди извършената проверка от контролните органи.
Именно поради липса на обективна съставомерност към извършване на описаното
деяние е налице основанието за отмяна на издаденото НП.
С оглед на изложеното обжалваното съдебно
решение следва да бъде отменено, като бъде постановено друго с което да се
отмени издаденото НП.
Поради липса на искане за разноски от
страна на касатора, съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №186 от 07.10.2022 г.
постановено по АНХД № 20221630200275 по описа за 2022г. на Районен съд –
Монтана и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 12-2100085 от 03.02.2022 г. издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: