РЕШЕНИЕ
№ 4231
гр. София, 10.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110113881 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес)
Ю. П. Х. е предявил срещу А. Г. С. осъдителен иск с правна
квалификация чл. 45 ЗЗД за сумата от 500 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на
ответника, изразяващо се в обидни и клеветнически твърдения, отправени на
07.03.2023 г. в гр. София, пред вход на жилищна сграда на **********, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба/деликта до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че с ответника живеят в два съседни входа на жилищна
сграда на посочения адрес, като ответникът системно отправял заплахи и
обиди по негов адрес в присъствието на **********, с която ищецът се
намира във фактическо съжителство, както и пред други съседи. Твърди, че
на 07.03.2023 г., когато се прибирал след работа към жилището си, пред
входа на сградата и в присъствието на ********** ответникът ги пресрещнал
и отправил следните реплики към ищеца: „Ей клошар! Ти ли ще ме съдиш бе,
1
клошар! Ти и приятелката ти сте семейство клошари! Ще те размажа!
Боклук!“. Поддържа, че вследствие на описаното поведение на ответника е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на унижение,
обида, емоционални болки и страдания, нарушение на съня, безпокойство,
загуба на апетит и на тегло, уронване на доброто му име и опозоряването му
като личност, поради което претендира обезщетяването им в посочения
размер.
Ответникът оспорва иска, като признава, че на процесната дата страните
са разговаряли пред входа на посочената жилищна сграда, но оспорва да е
изрекъл описаните в исковата молба изявления. При условията на
евентуалност твърди, че е действал в състояние на афект, като е бил
провокиран от ищеца с подигравателни реплики, свързани с друго образувано
между страните дело. Оспорва ищецът да е претърпял неимуществени вреди
от описаното поведение, като сочи, че вменените му изрази са възприети
единствено от посоченото лице, с което ищецът живее на съпружески начала,
поради което не е накърнено доброто му име в обществото. Счита, че
претендираното обезщетение е прекомерно завишено по размер. Навежда
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната
лихва за забава.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът поддържа исковата молба.
Счита, че е доказан фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД. Претендира
разноски. Представя списък по чл.80 ГПК (л.50 от делото).
Ответникът, редовно призован за о.с.з., се представлява от баща си адв.
С.. Признава исковата претенция в една част, а в друга я оспорва, съгласно
представения отговор. Изцяло оспорва размера на претенцията. Твърди, че е
имало взаимни обиди и клевети и състояние на афект. Гарантира, че
ответникът няма да обижда никого (л.89 от делото). След разпита на
свидетелите процесуалният представител на ответника предлага да плати
обезщетение в размер на 100.00 лева (л.92 от делото). Моли да се отхвърли,
а при условията на евентуалност да се присъди по-малка сума. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
2
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
Съдът намира, че е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация
чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди ведно с лихвата от датата на подаване на
исковата молба (л.71 от делото).
За да бъде уважен иска по чл.45 ЗЗД, следва да се налице следните
предпоставки: 1) Време, място и субект – на 07.03.2023 г. пред блока,
находящ се в ************* А. С.; 2) действия – изказал обидни думи
адресирани към ищеца в следния смисъл: клошар, боклук, Ей ти клошар Ти ли
ще ме съдиш бе, клошар! Боклук! Ти и приятелката ти сте семейство
клошари! Ще те размажа) 3) настъпили вреди (болки и страдания от
унизителни реплики и увреждащи доброто му име) изразяващи се в стрес,
унижение, страдания, безпокойство, липсва на спокоен сън и апетит, страх за
живота и здравето си; 4) причинно-следствена връзка между изказаните
обидни думи и настъпилите вреди; 4) размерът на вредите - възлиза на
500.00 лева. Вината се предполага, на основание чл.45 ал.2 ЗЗД до доказване
на противното, което е в тежест на ответника.
За да бъде отхвърлен искът, ответникът следва да докаже основание на
което е изрекъл думите, погасяване на причинените вреди. Ищецът следва да
докаже правопогасяващите си възражения – състояние на афект.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи
настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване на
давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По отношение на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже
наличието на главен дълг и изпадане на ответника в забава от датата на
подаване на исковата молба, алтернативно от датата на деянието.
3
По възражението за давност
Делото е за деликт, за който се твърди, че е осъществен на 07.03.2023 г.
Ето защо давността е общата по чл. 110 ЗЗД, а именно петгодишна от датата
на деянието. В случая давността изтича на 07.03.2027 г. исковата молба е
подадена на 16.03.2023 г., поради което давността не е настъпила. На това
основание възражението на ответника не е основателно.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Ищецът Ю. Х. живее във фактическо съжителство с неговата приятелка
**********, като двамата живеят в апартамент, находящ се в
**************. Ответникът живее в съседния вход на адрес *************.
В течение на времето често прибирайки се в жилището си, Ю. Х. и ответника
многократно се засичали в общите части около сградата и в присъствието на
други лица.
На 07.03.2023 г., ищецът Ю. Х. се прибирал след работа към дома на
приятелката си ********** на адреса, на който живеят на улица ***********
в гр. София. Ищецът решил да напазарува, а при пристигането си с покупките
извикал и приятелката му ********** да му помогне с тях, като за целта
същата слязла пред входа на блока. На паркинга пред входа на блока двамата
били пресрещнати от ответника А. С., който в присъствието на ищеца и
приятелката му, отправил следните реплики към ищеца: „Ей клошар! Ти ли
ще ме съдиш бе, клошар! Ти и приятелката ти сте семейство клошари! Ще
те размажа! Боклук!".
След това, ищецът и приятелката му се прибрали във входа и в дома.
Същевременно, като чули думите ищецът силно се притеснил, изпитал болки
и страдания изразяващи се в притеснение, страх за живота и здравето,
безсъние, стрес, отслабване, сънуване на кошмари, емоционално потиснат,
подпухване, безпокойствие. Болките и страданията, продължили и след
случилото се.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА (ДОКАЗАТЕЛСТВЕНО-АНАЛИТИЧНА
ЧАСТ)
По делото няма противоречия между доказателствата, които да не
позволяват категорично и по несъмнен начин да се приеме описаната
фактическа обстановка.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз
основа на доказателствата към исковата молба (ИМ), отговора на исковата
молба (ОИМ), признатите факти и изявления на страните, както и чрез
доказателствата, събрани и проверка чрез разпита на свидетели:
************, които са взаимно допълващи се, а тяхното противоречие се
коригира чрез правилата на формалната логика.
Показанията на свидетелите са последователни, логични и напълно
съвпадащи с фактите, които установяват фактите по иска. Между тях има
4
пълно съвпадение досежно мястото, времето, лицата, изказаните думи,
присъстващи лица, взаимоотношения между страните, повод и причини за
случилото се, поради което съдът няма основание да не ги кредитира, освен в
частите, посочени по-долу.
Показанията на свид. ********* условно могат да се разделят в три
части. В едната част свидетелката установява факти, че живее във фактическо
съжителство с ищеца от 13-14 години в гр. София, **********, като
ответникът живее в друг входа на блока. Същата живее от 2010-2011 г. в
блока и познава ответника от тогава. Свидетелства, че на процесната дата
07.03.2023 г., около 20 часа пред блока, ищецът и ответникът се срещнали на
пространството, където паркират автомобилите, като ответникът го нарекъл
„клошар… Ти ли ще ме съдиш бе боклук, клошар… Ти и приятелката ти сте
семейство клошари…Ти си боклук…“, както и че ще го смаже и размаже.
Изрично посочва, че на процесното деяние не е видяла да има хора в
пространството пред блока или на терасите на блока. Във втората част
свидетелката установява факти и обстоятелства досежно състоянието на
ищеца след случилото се – ищецът е бил притеснен, включително да излиза
от вкъщи, да се прибира от работа, свидетелката излизала от дома, за да
прибере ищеца, защото се страхувал да не се засече с ответника, ищецът се
притеснявал ответникът да не го бие, тъй като и преди е имало физическо
стълкновение. Установява, че следствие от случилото се, ищецът не е могъл
да спи, страда от безсъние, става по цели нощи, свалил е10 кг, вследствие на
този стрес. В третата част свидетелката установява факти и обстоятелства
досежно предисторията на случилото се. Свидетелства, че между страните по
делото е имало и друг път конфликти, за което са уведомявани органите на
МВР, както и че преди процесната случка на 07.03.2023 г., ищецът е завел
друго дело срещу ответника, поради нанесени удари. От изложеното следва,
че свидетелката е пряк очевидец на процесната случка и на емоционалното
състояние на ищеца. Следователно тя установява факти и обстоятелства
пряко относими към случилото се – датата, място, време, обект, субект,
пострадал и деяние и механизма на деянието. Установява факти и
обстоятелства досежно настъпилите вреди – притеснение, уплаха, безсъние,
загуба на тегло. По отношение на обстоятелства за предисторията, съдът
направи доказателствен извод, че поводът за процесната случка е бил по-рано
заведено дело от ищеца срещу ответника за телесна повреда. Това напълно
кореспондира с думите „Ти ли ще ме съдиш бе… “. Изказаните думи на
07.03.2023 г. са доказателство, че поводът за деянието е това, че ищецът е
завел дело срещу ответника. Този факт се потвърждава и от показанията на
свид. *******.
Въз основа на този факт съдът приема, че ответникът е проявил
поведение, което не съответства на приемливото такова, като е изрекъл думи
и искал да сплаши ищеца, затова, че е образувал дело. При това положение,
може да се направи извод, че ответникът не зачита правото на иск на ищеца,
което е основно човешко право (чл.6 ЕКПЧ). Изказаните думи от ответника
5
са станали, след като същият е разбрал, че ищецът е завел дело, което е по-
рано от сегашното и което е на друго основание. Следователно, ответникът не
зачита установения от държавата ред – решаване на спорове чрез съд и с
думите е искал да сплаши и да се саморазправи с ищеца, затова, че е
образувал дело срещу него. Следва да се отбележи, че саморазправата,
сплашването срещу лице, което е образувало дело, донякъде може да
припокрива състав по НК, доколкото има саморазправяне и целта с
физически или нефизически действия (вербални) да се склони лице да
извърши действие, против неговата воля. Следователно причината за
изречените от ответника думи е в това, че ищецът е завел дело срещу него.
Това показва и липсата на доверие на ответника в правосъдието, при
положение, че е извършил саморазправа по повод образувано вече дело.
Действията показват и показното желание на ответника да не се съобразява с
установения от държавата ред. Ето защо в посочените части съдът напълно
кредитира показанията на свидетелката като обективни, последователни,
логични, допълващи се с останалите свидетелски показания и факти по
делото. Неоснователно е възражението на ответника да не се кредитират
показанията на свидетелката, тъй като същата е била заинтересована.
Житейски и логично обосновано е свидетел на случилото се да бъде само тя.
В разпита си пред съд, неколкократно установява, че не знае и не е установила
дали е имало други лица, които да са свидетели на случката. На следващо
място, свидетелката живее на съпружески начала с ищеца, поради което е
нормално и житейски обосновано, само тя да е била свидетел на случилото се.
Действието се е случило вечерта, около 20.00 часа, след като ищецът е
повикал свидетелката да слезе пред блока и да му помогне с покупките от
пазара. Това са битови дейности и е съвсем нормално две лица, което живеят
във фактическо съжителство от 13 години, да бъдат на едно и също място по
едно и също време. Съдът не кредитира показанията на свидетелката
единствено в частта в която свидетелства, че ответникът я притеснявал по
служебния телефон, както и че след процесната случка имало замерени яйца
по фасадата на терасата й. Това е така, тъй като тези факти и обстоятелства не
са относими към предмета на доказване (л.90-91 от делото).
Свид. Иван Димитров установява факти и обстоятелства, че е колега с
ищеца от 2 години и заедно работят в пункт за годишни технически прегледи,
както и че ищецът живее със свид. ********* в *************. Свидетелства,
че на 08.03.2023 г., един ден след процесната случка, ищецът бил мрачен,
разтревожен, не разговарял, треперил, а преди това бил весел човек, учтив,
позитивен човек, усмихнат. Забелязал, че ищецът е подпухнал, отслабнал,
сънувал кошмари. Свидетелства, че бил толкова потиснат от случилото се, че
не е искал да отиде на банкет за 08.03, който с колегите са организирали за
колежките. Чувствал се заплашен за живота, притеснен, искал да отиде да
живее в друг квартал. В тази част свидетелят установява факти и
обстоятелства досежно емоционалното състояние на ищеца преди и след
случилото се и същият е свидетел – очевидец, тъй като е възприел пряко
6
фактите и обстоятелствата. Също така, свидетелят установява, че на
предишния ден е имало пререкания между ищеца и ответника, като
последният го нарекъл боклук, клошар, него и семейството му, заплашил го с
физическа саморазправа, заявил, че ще го смаже. В тази част свидетелят
установява факти и обстоятелства досежно дата, място, време на деянието и
неговия механизъм, като същият не е свидетел – очевидец и пресъздава факти
и обстоятелства, които е възприел от ищеца. Следователно той пресъздава
косвени доказателства. Установява, че знае, че между страните по делото има
по-рано заведено дело от ищеца към ответника, като обидните думи и
саморазправата са във връзка с предишно дело заведено от ищеца срещу
ответника. Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля като
обективни, последователни и непротиворечиви. Същият не е заинтересован от
изхода на делото. Житейски и логично обосновано е същият да е възприел
емоционалното състояние на ищеца след случилото се и да го сравни с преди
процесната дата, тъй като са колеги и имат контакт по 8 часа на ден. По
отношение на косвената част, съдът приема, че същата се покрива с
показанията на свид. *******, поради което напълно кредитира показанията
на свидетеля във всичките му части (л.91-92 от делото).
Свид. ******** установява факти и обстоятелства, че страните по
делото живеят в един блок, но в различни входове. Съдът не кредитира
показанията на свидетелят в частта, с която установява, че ищецът е нарекъл
ответникът простак пред блока. Това е така, тъй като според свидетеля това се
е случило през 2022-2023 година, но не помни кога точно. Установява, че по
време на тази случка са били ищецът, ответникът и той, тъй като е изхвърлял
боклук. Така описаната случка не съвпада с установеното от свид. *******,
тъй като тя неколкократно заявява, че никой друг не е присъствал на
случилото се, а само тя и страните по делото. С оглед приетото, че между
страните също е имало пререкания преди 07.03.2023 г., както и че свид.
*********** установява, че ищецът е обидил ответника, съдът направи извод,
че в тази част свидетелят установява факти и обстоятелства преди процесната
случка на 07.03.2023 г. Това е така, тъй като той е свидетел – очевидец на
думи от ищеца към ответника, а такъв свидетел – очевидец не се установи да
е имало на 07.03.2023 г., освен свид. *******. Ето защо съдът приема, че
фактите, които свидетелят установява не са относими към процесната случка.
Те касаят минал период, преди 07.03.2023 г. В останалата част свидетелят
установява, че ищецът и приятелката му не се разбират с етажната
собственост, винаги са против решенията. Макар и важни тези обстоятелства,
същите са извън предмета на доказване, поради което съдът не ги кредитира
(л.92 от делото).
От представените с исковата молба документи се установи, че ищецът е
трудово ангажиран за процесната дата, които писмени доказателствени
средства съдът напълно кредитира (л.7-10 от делото).
Неоснователно е възражението на ответника, че изрекъл тези думи при
реторсия – обидни думи от страна на ищеца. Свид. *********** установява
7
такива обидни думи, изказани от ищеца, но както прие съдът по-горе, тези
обидни думи са изречени преди процесната случка и касаят случката, за което
е налице по-рано заведеното дело. Това е така, тъй като обстоятелствата,
които свид. *********** описва не съответства на фактическата обстановка
по време и свидетели, за което се води настоящото дело. В този смисъл след
като е имало други обидни думи, но касаят друга процесна дата, това
възражение за реторсия следва да се направи по другото дело, а не по
настоящото. Освен това реторсията – отвръщане на удара има тогава, когато е
осъществено на момента, а не в предишен период или дата, както се установи,
че има. Ответникът е имал право да извърши обиди, само ако на процесната
дата 07.03.2023 г. ищецът е изрекъл спрямо него обиди, на основание чл.146,
ал.2 НК. По делото не се доказа, че изречените думи от ищеца са на
07.03.2023 г., а напротив те са преди това, а поводът и причината за скандала
от ответника е по-рано заведеното дело от ищеца.
Неоснователно е възражението за афект у ответника. Съдът не може да
приеме, че завеждане на дело от страна на ищеца, с което иска да защити свои
права и интереси, е основание ответникът да прояви агресия и да изрази
обидни думи спрямо ищеца. Приемането на афект в този случай означава да
се приеме, че по всяко заведено дело, ответникът има право на обида спрямо
ищеца, което е недопустимо. По-рано образуваното дело не може да е
причина за нарушаване на обществени отношение по повод правото на
доброто име, чест и достойнство. Напротив, заплашването и саморазправата
по повод вече образувано дело създава обосновано предложение за състави
по принуда, натиск и заплаха, от които да възникне основателен страх за
живота и здравето у ищеца.
Неоснователно е възражението, че вредите не са настъпили. Съдът
приема, че така доказаните вреди напълно съвпадат с обичайните такива,
изречени при такива думи и при положение, че ищецът е трудово ангажиран,
не е нито клошар, нито бездомник.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Съдът намира, че е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация
чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди ведно с лихвата от датата на подаване на
исковата молба.
Внесената искова молба е за деяние - обида. За да бъде съставомерно
следва да се установят следните факти и обстоятелства, че на 1) Време, място
и субект – на 07.03.2023 г. пред блока, находящ се в гр. ********** С.; 2)
действия (механизъм) – А. С. изказал обидни думи адресирани към ищеца в
следния смисъл: „клошар…. Боклук….. Ей ти клошар….. Ти ли ще ме съдиш
бе, клошар!.... Боклук!.... Ти и приятелката ти сте семейство клошари! Ще
те размажа…“ 3) настъпили вреди (болки и страдания от унизителни
реплики и увреждащи доброто му име) изразяващи се в стрес, унижение,
страдания, безпокойство, липсва на спокоен сън и апетит и загуба на тегло; 4 )
причинно-следствена връзка между изказаните обидни думи и настъпилите
8
вреди; 4) размерът на вредите - възлиза на 500.00 лева. Вината се
предполага, на основание чл.45 ал.2 ЗЗД до доказване на противното, което е
в тежест на ответника.
За да бъде отхвърлен искът, ответникът следва да докаже основание на
което е изрекъл думите, погасяване на причинените вреди както по главния
иск, така и по евентуалния иск. Ищецът следва да докаже правопогасяващите
си възражения – състояние на афект.
По отношение на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже
наличието на главен дълг и изпадане на ответника в забава от датата на
подаване на исковата молба, алтернативно от датата на деянието.
Фактите за място и време, обекта на деянието (обидни думи) се
установиха от всички свидетелски показания, което се призна и от ответника
чрез неговия процесуален представител, с оглед изразеното желание да се
сключи спогодба за 100.00 лева. Механизмът на деянието се установи от
всички свидетелски показания.
Настъпилите неимуществени вреди – болки и страдания изразяващи
се в притеснение, страх за живота и здравето, безсъние, стрес, отслабване,
сънуване на кошмари, потиснат емоционално, бил подпухнат, безпокойствие,
се установиха от свидетелските показания. Не се установи, ищецът да е
изпитал такива болки и страдания преди исковата молба. Прилагайки
правилата на формалната логика, съдът квалифицира вредите като обичайни
вреди от обида. Ето защо е доказана и причинно-следствената връзка.
Съдът не приема, че вследствие на деянието на ответникът ищецът е свалил
10 килограма. По този факт липсва причинно-следствена връзка, тъй като
свалянето на 10 килограма може да има друга причина.
При така установената по несъмнен и безспорен начин и възприета от
съда фактическа обстановка, съдът приема, че ответникът А. С. е осъществил
от обективна и субективна страна граждански деликт по смисъла на чл.45
ЗЗД, като на 07.03.2023 г., около 20.00 часа, пред блока, находящ се в
*************, в присъствието на свид. ********* и ищеца Ю. Х.,
ответникът А. С. изрекъл обидни думи в следния смисъл: „клошар….
Боклук….. Ей ти клошар….. Ти ли ще ме съдиш бе, клошар!.... Боклук!.... Ти
и приятелката ти сте семейство клошари! Ще те размажа…“, адресирани към
ищеца Ю. Х., като по тази начин му причинил вредоносен резултат
неимуществени вреди, изразяващи се в: болки и страдания изразяващи се в
притеснение, страх за живота и здравето, безсъние, стрес, отслабване,
сънуване на кошмари, емоционално потиснат, подпухване, безпокойствие.
Родов обект на деянието са обществени отношения, свързани с
посегателства върху правата на човека, а непосредствен обект са обществени
отношения, които осигуряват неприкосновеността на честта, достойнството и
доброто име на човека, като негови неотменими морални блага.
От обективна страна
Съдът намира, че по делото се установи от обективна страна, че
9
ответникът А. С. (субект) на 07.03.2023 г., около 20.00 часа, пред блока,
находящ се в ************* (дата, място и време), в присъствието на свид.
********* и ищеца Ю. Х., е изрекъл обидни думи (изпълнително деяние) в
следния смисъл: „клошар…. Боклук….. Ей ти клошар….. Ти ли ще ме съдиш
бе, клошар!.... Боклук!.... Ти и приятелката ти сте семейство клошари! Ще
те размажа…“, адресирани към ищеца Ю. Х. (обект) като по тази начин му
причинил вредоносен резултат (резултантно деяние) неимуществени вреди,
изразяващи се в: болки и страдания изразяващи се в притеснение, страх за
живота и здравето, безсъние, стрес, отслабване, сънуване на кошмари,
емоционално потиснат, подпухване, безпокойствие.
Получените вреди са причинно-следствена връзка с извършеното
деяние и напълно съвпадат с обичайните такива.
По делото не се установи ответникът да е имал право да изрича тези
думи или същите да са изречени на шега, по повод игра или сцена от
художествено производствение. Ето защо съдът приема, че е налице
противоправност у поведението на ответника.
Исковата молба се търсят неимуществени вреди, за това че са изречени
обидни думи към ищеца от ответника, както и че му е нарушено доброто име
в обществото.
Съдът приема, че е осъществен само състава по чл.45 ЗЗД досежно
нанасянето на обиди (чл.146 НК) спрямо ищеца, но липсва нарушаване
доброто име в обществото (чл.147 НК). Вярно е, че деянието е извършено на
публично място – пред жилищен блок. Но както установи свидетелката
*******, пред блока и на терасите е липсвало други хора. Следователно
думите са възприети единствено от ищеца и неговата приятелката, т.е. думите
са станали достояние само от тесен кръг от хора, който не надминава
семейния кръг. На това основание няма как да се изпита вреда от думите, като
се твърди, че е накърнено доброто име на ищеца. В тази част, съдът приема,
че ответникът не е извършил деянието накърняване доброто име – клевета
чл.147 НК, като искът следва да бъде отхвърлен в тази част.
Субективна страна
На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното, поради което в тежест на ответника е да обори тази презумпция
за вина. Ответникът не успя да обори този презумпция.
От субективна страна - деянието е извършено при пряк умисъл (чл. 11,
ал.2 НК) – ответникът е бил наясно, че с думите си, че причини вреда,
доколкото вредите са обичайни от всяка обида. Също така е разбирал
свойството и значението на извършеното и неговите общественоопасни
последици и е искал те да настъпят. Доколкото е налице изказване, като
изпълнително деяние, то е налице и пряк умисъл, тъй като изричането на
думи чрез реч не може да стане при условията на непредпазливост.
10
Прекият умисъл се извлича и от обстоятелствата, че деянието е
изречено, след като ответникът е разбрал, че ищецът е завел друго дело срещу
него. Действията показват, че по този начин ответникът е искал да постигне
сплашване, саморазправата, тъй като ищецът е подал искова молба преди
процесната случка 07.03.2023 г. Това показва умисъл в действията на
незачитане на правовия ред, върховенство на закона и упражняване на
заплаха, принуди спрямо лице, което упражнява законни права (право на
иск).
По размера на обезщетението
Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост. Съгласно приетото в ТР № 1/01.08.2022 г. по
тълк. д. № 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС, съдът не е ограничен от заявената
искова претенция, но не може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в
петитума на исковата молба. В този смисъл съдът може да приема, че
обезщетението е в по-голям размер от предявената претенция.
Съгласно чл.146, ал.1 НК, предвиденото за обида наказания е глоба от
1000 до 5000 лева, като съдът може да наложи и наказания обществено
порицание.
Съдът приема, че тежестта на деликта е средна. Изречени са обидни
думи, които са склонни да причинят емоционален дискомфорт, но са
съпроводени със сплашване „ще те размажа“, поради заведено от пострадалия
дело, което поражда основателен страх за живота и здравето на ищеца.
Ответникът не е бил пиян, дрогиран, афектиран.
Смекчаващи отговорността обстоятелства са: няма
Отегчаващи отговорността обстоятелства: деянието е извършено в
тъмната част на денонощието, около 20.00 часа на 07.03.2023 г., когато все
още е тъмно. Думите са изречени пред блока, когато няма лица, т.е. няма
свидетели – очевидци. Деянието е извършено в присъствието на жена, което
създава допълнителна опасност, тъй като ответникът е мъж, готов за
саморазправа, а ищецът и жена му, извършват битови дейности –
разтоварване на покупки от колата и не са очаквали такова нефизическо
нападение. По делото се установи, че ищецът е работил към процесната дата,
живее в апартамент. Ето защо изречените думи не са верни. Ищецът не е
клошар или бездомник. Същите се явяват неверни спрямо фактите по делото.
Като отегчаващо вината обстоятелства следва да се зачете, че
поведението на ответника е насочено към незачитане, както на правото на
добро име и чест, така и към свободната воля - заплашване. Действията на
ответника са подтикнати от факта, че ищецът е завел дело срещу него. Ето
защо същият е упражнил вербална сила, заплашване срещу него, което както
съдът написа по-горе е налице обосновано предположение за заплаха,
11
принуда, която да създаде основателен страх у ищеца. На следващо място,
ищецът не зачита правовия ред, тъй като вместо да се защити в образуваното
вече дело, същият избира вербалната комуникация, езика на омразата, за да
уплаши ищеца. Липсва доверение в правосъдието у ответника, същият не
зачита Върховенството на закона в гражданските отношения и предпочита да
уреди нещата пред блока, а не да използва инструментите на процеса в по-
рано заведеното дело. Всичко това показва средна степен на обществена
опасност на ответника.
Подбудите на подсъдимия се състоят от незачитане на
неприкосновеността на доброто име, чест и достойнство на личността, както и
незачитане на моралните норми.
При определяне на размера на обезщетението следва да се вземе
предвид, че деянието е осъществено на 07.03.2023 г., а решението по делото е
постановено на 10.03.2024 г., което все още не е окончателно. При това
положение следва да се отчетат и инфлационните процеси на страната и в ЕС,
за да може получената обезщетение напълно да кореспондира с настъпилите
вреди, но и възможността на обезщетението да бъде адекватно не само спрямо
датата на извършване на деянието, но и спрямо датата на получаване на тези
пари. В противен случай, отчитайки само икономическите фактори към
07.03.2023 г. съдът ще постанови решение, с което вредите няма да бъдат
напълно обезщетени, тъй като получената сума няма съответства на тяхната
пазарна стойност към момента на получаване, с оглед конюнктурните
обстоятелства и котировките на валутата.
Отичайки изречените думи и практиката на други съдилища по подобни
случай, обезщетенията варират от 300-400 лева, за деяния осъществени праз
2012-2015 година. При това положение също следва да се отчете променената
икономика и че за подобни случай, обезщетение от 300-400 лева не следва да
се счита за справедливо, тъй като касаят вреди настъпили в период, който не е
напълно еквивалентен на сравнимите дела.
На следващо място обезщетението следва да обхваща всички
неимуществени вреди от процесното деяние, така както е поискано от ищеца.
В допълнение на изложението, във френския и швейцарския
граждански кодекс, както и законодателството в Швеция, обезщетението има
целите на чл.36 НК, а именно обезщетението да се поправи, превъзпита
виновния деликвент, да действа предупредително и превъзпитателно на
субекта и обществото.
По делото е допуснато обезпечение в размер на 500.00 лева, съгласно
Определение № 11642/27.03.2023 г. (л.33 от делото).
С оглед изложеното, отчитайки общите споделени европейски
ценности, съдът приема, че справедливият размер на обезщетение следва да
бъде в размер на 600.00 лева. Искът е предявен за 500.00 лева, поради което
следва да бъде уважен изцяло.
С допълнителна уточнителна молба, ищецът уточнява, че претендира
12
законна лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда (л.71 от
делото). Въпреки, че искането е в противоречие с чл.84, ал.3 ЗЗД, то съдът
следва да присъдената лихва, така както е поискана.
С оглед изложеното, съдът приема, че А. Г. С., ЕГН **********, гр.
София, **********, *********, *********** следва да бъде осъден да
заплати на Ю. П. Х., ЕГН **********, *********** сумата от 500.00 лева
(петстотин лева), представляваща обезщетение за всички неимуществени
вреди от деяние - на 07.03.2023 г., около 20.00 часа, пред блока, находящ се в
гр. София, **********, в присъствието на свид. ********* и ищеца Ю. П. Х.,
ответникът А. Г. С. изрекъл обидни думи в следния смисъл: „клошар….
Боклук….. Ей ти клошар….. Ти ли ще ме съдиш бе, клошар!.... Боклук!.... Ти и
приятелката ти сте семейство клошари! Ще те размажа…“, адресирани
към ищеца Ю. П. Х., като по тази начин му причинил вредоносен резултат
неимуществени вреди, изразяващи се в: болки и страдания изразяващи се в
притеснение, страх за живота и здравето, безсъние, стрес, отслабване,
сънуване на кошмари, емоционално потиснат, подпухване, безпокойствие, на
основание чл.45 ЗЗД ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба 16.03.2023 г. до окончателното изплащане сумата, като следва
да се отхвърли иска в частта за това, че от същото деянието е нарушено
доброто име на ищеца в обществото.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Ищецът представя списък по чл.80 ГПК (л.50 от делото) Претендира
следните разноски: 51.40 лева държавна такса (л.25 от делото), адвокатско
възнаграждение по чл.38 ЗА (л.88 от делото).
Ищецът е направил възражение за прекомерност. Същото се отнася
само за адвокатското възнаграждение.
Съгласно приетото в Определение № 474/28.02.2024 г. по ч. т. д. №
961/2023 г. на ВКС, при преценката си за размера на подлежащите на
възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято
полза е разрешен спорът, и в приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК,
съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004г. минимални размери
на адвокатското възнаграждение.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, НМРАВ не следва
да се прилага, тъй като ограничава конкуренцията по чл.101 ДФЕС.
Следователно няма норма, която да определя какъв е размерът на
възнаграждението по чл.38 ЗА, затова но основание чл.5 ГПК следва да се
изследва практиката в подобни случай.
В Полша, където отново са имали проблеми по с текст подобен на чл.38
ЗА и НРМАВ, след законодателни инициативи, съдът прилага принципът, че
възнаграждението на адвоката се определя от материалния интерес на делото.
13
Колкото е материалният интерес по делото, толкова е възнаграждението за
адвоката.
При това положение, съдът приема, че възнаграждение в размер на
500.00 лева е прекомерно, тъй като делото не е с фактическа и правна
сложност. Ето защо следва да се определи възнаграждение за адвокат в
размер на 400.00 лева. На това основание възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно.
Ето защо А. Г. С., ЕГН **********, гр. София, **********,
*********,********** следва да бъде осъден да заплати на адв. В. Т., САК,
личен № *********, гр. София, НДК, площад ******** адвокатска кантора
„****,************ сумата от 400.00 лева (четири стотин лева),
представляващи разноски в настоящото производство, на основание чл.78,
ал.1 ГПК вр. чл.38 ЗА.
А. Г. С., ЕГН **********, гр. София, **********, *********,
************* следва да бъде осъден да заплати на Ю. П. Х., ЕГН
**********, *********** сумата от 51.40 лева (петдесет и един лева и
четиридесет стотинки), представляващи разноски в настоящото производство,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Г. С., ЕГН **********, гр. София, **********,
*********,**************да заплати на Ю. П. Х., ЕГН **********,
*********** сумата от 500.00 лева (петстотин лева), представляваща
обезщетение за всички неимуществени вреди от деянието - на 07.03.2023 г.,
около 20.00 часа, пред блока, находящ се в гр. София, **********, в
присъствието на свид. ********* и ищеца Ю. П. Х., ответникът А. Г. С.
изрекъл обидни думи в следния смисъл: „клошар…. Боклук….. Ей ти
клошар….. Ти ли ще ме съдиш бе, клошар!.... Боклук!.... Ти и приятелката ти
сте семейство клошари! Ще те размажа…“,които думи са адресирани към
ищеца Ю. П. Х., като по тази начин му причинил вредоносен резултат
неимуществени вреди, изразяващи се в: болки и страдания изразяващи се в
притеснение, страх за живота и здравето, безсъние, стрес, отслабване,
сънуване на кошмари, емоционално потиснат, подпухване, безпокойствие, на
основание чл.45 ЗЗД ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба 16.03.2023 г. до окончателното изплащане сумата, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в частта за това, че от същото деянието е
нарушено доброто име на ищеца в обществото, като неоснователна и
недоказана в отхвърлената част.
ОСЪЖДА А. Г. С., ЕГН **********, гр. София, **********,
*********, **********@*****.*** да заплати на адв. В. Т., САК, личен №
*********, гр. София, НДК, площад ******** адвокатска кантора „****,
14
***************@*******.*** сумата от 400.00 лева (четири стотин лева),
представляващи разноски в настоящото производство, на основание чл.78,
ал.1 ГПК вр. чл.38 ЗА.
ОСЪЖДА А. Г. С., ЕГН **********, гр. София, **********,
*********, **********@*****.*** да заплати на Ю. П. Х., ЕГН **********,
*********** сумата от 51.40 лева (петдесет и един лева и четиридесет
стотинки), представляващи разноски в настоящото производство, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на
книжа и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15