№ 14092
гр. София, 18.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110163134 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл., вр. чл.310, ал.2 ГПК.
Ц. Б. А. е предявил иск по чл.128, т.2 КТ срещу „Д.Т.“ ЕООД за сумата от 25732,75
лева (след намаляване на размера на иска по чл.214, ал.1 ГПК, допуснато с определение от
22.02.2023г., постановено в открито съдебно заседание) – неплатено трудово
възнаграждение (нето), дължимо за периода 01.06.2019г. – 05.04.2021г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба (04.11.2021г.) до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че бил назначен при ответното дружество по трудов договор от
01.06.2017г. на длъжността „шофьор“. Съгласно допълнително споразумение от 02.01.2019г.
основното му месечно възнаграждение било определено на сумата от 1500 лева, като за
всяка година трудов стаж се дължало и допълнително трудово възнаграждение в размер на
0,6 %. Със заповед № 1824/05.04.2021г. трудовото правоотношение било прекратено по
взаимно съгласие на страните на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, считано от 06.04.2021г.
Твърди, че въпреки че е изпълнявал трудовите си задължения през целия период от трудовия
договор, след м.06.2019г. не му било изплащано трудовото възнаграждение. Ответникът не
му предоставил счетоводни документи за начисленото брутно и нетно трудово
възнаграждение. При това претендира неплатеното трудово възнаграждение за периода
01.06.2019г. – 05.04.2021г. Претенция за присъждане на законната лихва на основание
чл.214, ал.2 ГПК е заявена с молба от 19.12.2022г. – л.241 от делото.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който
оспорва иска. Не оспорва, че през процесния период страните са били в трудово
правоотношение при уговорен размер на основно месечно възнаграждение на ищеца 1500
лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж в размер на 0,6 %. Съгласно заповеди
на управителя на ответното дружество през процесния период ищецът бил командирован
извън страната за изпълнение на трудовите си задължения като шофьор на товарен
автомобил. Възразява, че през процесния период всички дължими трудови възнаграждения,
както и дължими суми по повод командироването му в чужбина са своевременно изцяло
заплатени по предоставена от ищеца банкова сметка.
1
Сoфийският районен съд, след като взе предвид предявените искове, възраженията
срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:
Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява,
че ищецът Ц. Б. А. е бил назначен при ответното дружество – „Д.Т.“ ЕООД, по трудов
договор № 726/01.06.2017г. на длъжността „шофьор“. В трудовия договор е уговорено
основно трудово възнаграждение от 463 лева и допълнително възнаграждение в размер на
0,6 % за всяка навършена година трудов стаж (т.4.1 и т.4.4). Уговорени са и командировъчни
пари в размер не по – малко от 27 евро на календарен ден при единична езда и не по – малко
от 21 евро на календарен ден при двойна езда (т.4.1). Уговорено е, че разходите, свързани с
упражняване на дейността „шофьор“, се възстановяват на служителя след представяне на
разходнооправдатели документи, като последните суми се заплащат два работни дни, след
като се представят подробно попълнен авансов отчет, пътен лист и всички документи за
разходите, извършени по курса (т.4.3).
С допълнително споразумение № 2/02.01.2019г. към трудовия договор, считано от
02.01.2019г. размерът на основното трудово възнаграждение на ищеца е увеличен на 1500
лева.
Трудовият договор е прекратен по взаимно съгласие на страните, считано от
06.04.2021г., видно от приетата като доказателство заповед № 1824/05.04.2021г. на
управителя на ответното дружество.
Съгласно приетото по делото първоначално заключение по съдебно – счетоводна
експертиза на вещо лице В. Х. дължимото трудово възнаграждение на ищеца през
процесния период възлиза на сумата от 25732,75 лева (нето). В тази част съдът кредитира
заключението на вещото лице като съответно на събраните по делото доказателства. Вещото
лице В. Х. е посочил, че за периода м.06.2019г. – м.05.2020г. начисленият във фишовете за
заплати размер на основното трудово възнаграждение е 1500 лева, която сума отговаря на
уговореното между страните. За остатъка от процесния период обаче във фишовете за
заплати ответникът е начислявал намален размер на основното трудово възнаграждение : за
м.06.2020г. - 1055 лева, и в останалия период – в границите от 610 лева до 650 лева. Така във
фишовете за заплати на ищеца е начислено трудово възнаграждение от 19402,77 лева (нето).
Няма спор по делото, а и от събраните по делото доказателства (заповеди за
командировка, заключения по съдебно – счетоводната експертиза – първоначално и
повторно) се установява, че през процесния период ищецът е бил командирован за
изпълнение на трудовите му задължения в чужбина.
Основният спорен въпрос е дали на ищеца е платено трудовото възнаграждение за
процесния период. Тезата на ответника, че тези задължения са изцяло платени по банков
път. Ищецът твърди, че не е доказано плащането именно на трудовите възнаграждения,
доколкото през процесния период са били дължими и други суми във връзка с трудовото
правоотношение като служебни разходи (за гориво, за паркинг на автомобил, пътни такси и
др. подобни), командировъчни пари, бонуси.
Съгласно чл.270, ал.3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника
или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или
служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му
възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. Изброяването в чл.270, ал.3
КТ на доказателствата, с които се доказва плащането на трудово възнаграждение е
примерно. Освен чрез нарочни писмени документи по чл.270, ал.3 КТ, пряко доказващи
плащането на трудовото възнаграждение, последното обстоятелство може да се докаже и
чрез други доказателствени средства - съдебното и извънсъдебното признание, веществените
доказателства, заключения на вещи лица и др. – в този смисъл е решение № 69 от 20.05.2021
г. на ВКС по гр. д. № 1742/2020 г., III г. о., ГК.
2
В подкрепа на възражението за извършени плащания по делото са приети извлечения
от банкова сметка на ответника. Видно от приетите банкови документи, при превода на
всички суми от ответното дружество в полза на ищеца е посочено едно и също основание –
„служебен аванс“. Прави впечатление, че и преди процесния период всички превеждани от
ответника на ищеца суми при действието на трудовия договор също са с единствено
посочено основание „служебен аванс“. Соченото в платежните документи основание не е
единствена индикация за вида на задълженията, които се погасяват, като в тази връзка
следва да бъдат обсъдени и останалите събрани по делото доказателства.
Според първоначалното заключение по съдебно – счетоводната експертиза в
представена от ответника справка за изплатени суми на ищеца е поместен обяснителен текст
към таблицата за изплатени суми, като по някои от плащанията е отбелязано, че същите се
отнасят за заплата за конкретни месеци или едновременно за заплата и за командировъчни
пари. Вещото лице е констатирало, че така записаните суми за заплати и командировъчни
пари или само за заплати не отговарят на начислените от ответника нетни възнаграждения
на ищеца. При изслушване на първоначалното заключение вещото лице е пояснило, че този
обяснителен текст се попълва от счетоводителя, който осчетоводява съответната стопанска
операция и така направеният запис служи единствено за улеснение (подсещане) на
счетоводителя, което му помага впоследствие да разбере какво е имал предвид при
съответната счетоводна операция. Този обяснителен текст не фигурира в първичните
счетоводни документи – платежните нареждания.
Според заключението по повторната съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от
вещо лице И. П., през процесния период ответникът е превел на ищеца суми в общ размер
от 71091,26 лева, като във всички банкови платежни документи е посочено основание
„служебен аванс“. На вещото лице по повторната съдебно – счетоводна експертиза са били
предоставени и разходнооправдателни документи (квитанции, фактури и касови бележи за
разходи по време на командировките) във връзка с извършени от ищеца служебни разходи, с
каквито документи не е разполагал вещото лице по първоначалното заключение. Съгласно
заключението по повторната експертиза през процесния период на ищеца са дължими
дневни командировъчни пари в общ размер от 30839,52 лева. Така определеният размер на
дневните командировъчни пари съответства на уговорения в трудовия договор размер на
командировъчните пари от 27 евро на ден (периодите на командироване са посочени в
табл.3 от повт. закл.). През процесния период ищецът е отчел служебни разходи по време на
командировките общо в размер на 8594,85 лева (табл. 2 от повт. закл.). В последната
таблица от повторното заключение (табл.9) е направена съпоставка между разчетна сметка
422 (подочетни лица) и сметка 421 (персонал) по партида на ищеца. В посочената таблица са
отразени изплатените на ищеца суми по размер и дата на извършени плащания и са
посочени дължимите от ответника суми : за заплати по конкретни месеци, за
командировъчни пари за конкретен период от време, както и за отчетени служебни разходи
по вид, размер и дата на всеки извършен разход. При съпоставяне на размера на
изплатените на ищеца суми за процесния период и дължимите му за същия период суми за
заплати, командировъчни пари и направени служебни разходи, е установено, че на ищеца са
изплатени в повече 11083,16 лева от дължимите суми. Вещото лице по повторното
заключение е изследвало и периода преди процесния (от сключване на трудовия договор до
началото на процесния период) и при съпоставяне на платени суми и дължими суми
(заплати, командировъчни пари и служебни аванси) за този период е констатирало, че
платените на ищеца суми са с 51048,09 лева повече от дължимите. Според заключението по
повторната експертиза няма начислени удръжки за неотчетен аванс по партидата на ищеца в
разчетна сметка 421 (персонал) през процесния период, като разчетна сметка 421 (персонал)
е закрила сметка 422 (подотчетни лица).
Във връзка с възражението на ищеца, че през процесния период са му били дължими
и бонуси като доказателство по делото е прието уведомително писмо на ответното
3
дружество спрямо назначените служители на длъжността „шофьор“ (л.269 и сл.). От
уведомителното писмо се установява, че считано от 01.06.2019г. са увеличени размери на
възнагражденията на шофьорите и са въведени промени и бонуси. Увеличени са
възнагражденията при конкретно посочени критерии на извършените курсове – например :
„вход, изход и придвижване/ излизане до постоянен клиент“, „релации, свързани с Англия“,
за „курсове Франция – Италия“, за „прави курсове“ и др. Посочено е, че се опростява начина
на плащане, като се предвижда по желание на шофьора да се плащат аванси – 1000 лева на 5
-то и на 25 -то число и служителят може да получава заработеното за предходния месец
веднъж на 15 – то число или да получава по един или два аванса. В уведомителното писмо
са установени и други бонуси – бонус икономично шофиране, бонус за продължителна
командировка, бонус за стаж при ответника, като например за стаж над 3 години е
предвиден бонус в размер на 6 евро на календарен ден за периода на командировката.
Посочено е, че бонусът за стаж важи само при осигуровка на база минимална работна
заплата, като тогава осигуровките, които са за сметка на работника/служителя, се поемат от
ответното дружество и от преценката на работника зависи дали ще предпочете по – високата
осигуровка или да получи бонус за стаж. Посоченото уведомително писмо има характер на
вътрешни правила за определяне на работната заплата, с които се определят допълнителни
трудови възнаграждения (чл.13 НСОРЗ). По възражението на ищеца, че с изплатените през
процесния период суми са били погасявани и задължения за бонуси, в тежест на ищеца е да
докаже, че през процесния период са му били дължими бонуси, съответно че са били налице
предпоставките за заплащане на такива. В тази връзка като доказателство е приета извадка
от електронна кореспонденция (л.272), в която на 11.02.2021г. е признато, че на ищеца се
дължи бонус за 172 дни командировка по 6 евро. Именно такъв бонус за стаж е предвиден в
цитираното по – горе уведомително писмо. Следва да се има предвид че с оглед цитираното
уведомително писмо работодателят е обвързал плащането на бонус за стаж с условие, че
осигуряването се извършва на миниминалната работна заплата. Макар това правило да е в
противоречие с императивната норма на чл.1 от Наредба за елементите на възнаграждението
и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, то обяснява защо за периода
м.07.2020г. – м.04.2021г., вкл. във фишовете за работна заплата на ищеца е начислявано
трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата. Разбира се,
осчетоводяването на размер на трудовото възнаграждение под уговорения в трудовия
договор, не отменя задължението на ответника да плати пълния размер на договореното
възнаграждение (арг. чл.118, ал.1 КТ). Допълнителни трудови възнаграждения (бонуси) не
са били осчетоводявани и съответно не са били включвани в базата, върху която се дължат
осигурителни вноски. Не се установи на ищеца да се дължат допълнителни възнаграждения
(бонуси) освен бонуси за стаж съобразно посоченото уведомително писмо. Дължимите
бонуси за стаж така, както са посочени уведомителното писмо, установяват задължение на
ответника да заплати по 4 евро на командировъчен ден при трудов стаж от 1 до 3 години и
по 6 евро – при трудов стаж над 3 години. Като се вземат предвид командировъчните дни
през процесния период (предвид табл.3 от повт. закл.), дължимите бонуси на ищеца за стаж
възлизат на сумата от 3076 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК.
От така обсъдените доказателства съдът приема, че с платената на ищеца през
процесния период сума в общ размер на 71091,26 лева са погасени следните задължения,
които се установиха по делото : командировъчни пари – 30839,52 лева, служебни разходи –
8594,85 лева, трудовите възнаграждения – 25732,75 лева (нето) и бонуси за стаж от 3076
лева или общо задължения в размер на 68243,12 лева.
Неоснователен е доводът на ищеца, че е налице недопустимо прихващане – в
противоречие с нормата на чл.272 КТ, и че възражение за прихващане не е направено в
законоустановения срок. Както се изясни по делото, соченото в платежните нареждания
единствено основание за превеждане на всички суми на ищеца при действието на трудовия
договор - „служебен аванс“, не установява вида на платените задължения. При това не се
4
касае за прихващане на задълженията за трудово възнаграждения с вземания за неотчетени
аванси. Превежданите суми представляват авансови плащания, като със същите са
погасявани не само служебни разходи, но и други задължения по трудовото
правоотношение.
Предвид изложеното по – горе съдът приема, че за процесния период дължимите
трудови задължения са изцяло погасени. При това искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има само ответното дружество, на което
следва да се присъдят такива в размер на 2130 лева (адв. възнаграждение – 1730 лева и
депозити за вещо лице – 400 лева), като извършването им е доказано.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.128, т.2 КТ, предявен от Ц. Б. А., ЕГН **********, съдебен
адрес : гр. С**“, *** – адв. Д. П., срещу „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК *16, със седалище и адрес на
управление : гр. С***, за сумата от 25732,75 лева – неплатено трудово възнаграждение
(нето), дължимо за периода 01.06.2019г. – 05.04.2021г.
ОСЪЖДА Ц. Б. А., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. С**“, *** – адв. Д. П. да
плати на „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК *16, със седалище и адрес на управление : гр. С***, на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 2130 лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5