РЕШЕНИЕ
№ 1354
гр. Пловдив , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20205330111387 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на спора.
В депозирана пред РС Пловдив искова молба, по която е образувано настоящото
гражданско дело, ищецът „ Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, претендира да
се установи против ответника М. АЛ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***************,
вземане на дружеството, за което то разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК.
Според фактите в исковата молба , ищецът е комунален оператор, водоснабдително
дружество, което твърди, че е доставило на ответника до неин обект – жилище в
***************************,, питейна вода за периода 12.01.2017г. – 11.12.2019г. за
сумата от 697.94 лв., която останала незаплатена въпреки издадените за целта фактури и
изтекъл срок за плащане , предвиден в Общите условия по договор между страните.
Количеството на доставената вода било изчислено при условията на неизправно
измервателно устройство ( развален водомер ) , за което на Д. било връчено надлежно
уведомление ; начислени били ежемесечно по 10 м3 за жилището – по 5м3 за двама
обитатели.
Ищецът се снабдил със заповед за плащане по ч. гр. дело № 319 по описа на Районен съд
– Пловдив, ХІІІ гр.състав , за 2020г, в която, освен главницата, била заповядана за
плащане и лихва в размер на 77.71 лв. за период от 31.03.2017г до 31.11.2019г. и законна
лихва от датата на подаването на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Заповедта се връчила на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и ищецът, на което
дружество са дадени указания по реда на чл. 422 от ГПК, иска установяване на вземането
си.
Ответникът оспорва иска в своевременен отговор, възразява , че е плащала точно , и
1
отделно- че за ищеца на било възникнало правото да начислява количеството на
доставената вода нормативно. Искът бил и недоказана , тъй като се базирал на изходящи от
ищеца частни документи. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.
Установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, субективно и акцесорно съединен между същите страни с
искане за установяване на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Предвид
издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е
имплицитно допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от
ГПК и има идентичност между заповяданото за плащане вземане и предмета на иска.
След анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът
установи следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги.
Съгласно чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се
извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), тоест, чрез договор при публично
известни общи условия.Страни по договор по силата на Общите условия за предоставяне на
В и К услуги на потребителите от ВиК оператор за гр. П. са именно потребителите на тези
комунални услуги – собственици на имота или ползватели на същия въз основа надлежно
учредено или запазено вещно право на ползване, по отношение на които има разкрита
партида в оператора на тяхно име. Не се спори в тази връзка, че партидата в имота е
разкрита именно на името на ответника. Същевременно от представената от ОП „Жилфонд „
******* документация личи, че за целия период , Д. е ползвала процесната жилище по
силата на договор за наем, тоест н а годно правно основание ; наемното правоотношение е
доказано вън от съмнение от приложеното копие от договора. То е възникнало обаче под
действието на предходните общи условия на оператора , одобрени с решение на ДКЕВР от
09.06.2006 , следователно е налице хипотезата на чл. 3 от същите , която казва , че
потребител може да е и лице – наемател, з а което има разкрита партида при оператора.
Затова между страните има договор при общи условия като източник на задължението на Д.
да плати стойността на доставената вода.
Спори се и по размера на иска , с мотив , че доставчикът неправомерно е определил
количеството на доставената вода – нормативно , без обаче да има право на това. Съдът не
споделя това възражение. Водомерът ( като средство за търговско измерване) е собственост
на потребителя, чието задължение е да го монтира ( чл .18 ал. 3 от ОУ ) и да го поддържа в
изправност ; в тежест на същия е да докаже този факт, след като черпи права от него. На л.
28 от делото е представено обаче известие за нередовен водомер , и няма данни ( експертиза
или свидетелски показания за наличие на стикери за метрологичен контрол ) за техническа
или метрологична изправност на водомера. Напротив, от показанията на свид. Й. личи , че
водомер в имота изобщо няма монтиран, и съдът цени тези показания като обективни.
Затова приложима е нормата на чл. 23 ал. 5 от ОУ , и за оператора е възникнало
предвиденото там право да определя нормативно доставеното количество вода. За пълнота
следва да се отбележи, че в настанителната заповед за имота фигурират настанени повече от
две лица , макар количеството да е начислявано при допускането, че в апартамента живеят и
ползват вода само две лица.
Исковете са основателни в пълния си размер. Разноските се присъждат в тежест на
ответника .
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
2
РЕШИ:
Признава за установено спрямо М. АЛ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
********************, че в отношенията между страните , дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.
Шести септември № 250, следните суми по договор за доставка на питейна вода , за които е
издадена заповед за плащане по ч. гр. дело № 319/2020г., ПРС: 697.94 лв. – главница ,
стойност на питейна вода за периода 12.01.2017г. – 11.12.2019г., обезщетение за забава в
размер от 77.71 лв. за период от 31.03.2017г до 31.11.2019г. и законна лихва върху
главницата от датата на подаването на заявлението - 10.01.2020г. до окончателното
изплащане на вземането.
Осъжда М. АЛ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *********************, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, сумата от 1005 лева разноски по
двете дела.
Решението подлежи на обжалван е пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3