№ _________
гр. Варна _____________2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Варна, двадесет и втори състав, в публичното
заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
Ганчева адм. дело № 986 на Административен съд – Варна по
описа
за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда на чл.156, ал.1, вр.чл.144, ал.1,
вр.чл.107, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка
с чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалбата на Е.Ч.Я., ЕГН **********, против Акт за
установяване на задължения /АУЗ/ по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-63-1/29.01.2020г.
на гл. инспектор „КРД“ при дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, мълчаливо
потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, с който по
парт. № *********** за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. са установени задължения за
данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/, както следва: ДНИ
общо в размер на 97.38 лв., внесена сума 12,21 лв., дължима главница 85.17 лв.,
дължима лихва 52.14 лв., ТБО общо в размер на 114,25лв., внесена сума 5.98 лв., дължима главница 108.27 лв., и лихви
66.43лв.
Жалбоподателката твърди, че АУЗ е
незаконосъобразен и необоснован, като при постановяването му са допуснати
нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Конкретно сочи, че визираните
в АУЗ данък недвижими имоти и такси битови отпадъци не се дължат, тъй като са
били платени или погасени по давност или касаят имоти, които не се притежават
от Я.. Сочи, че с нотариален акт № *, том. **, дело № *****, дв. Вх. рег. ****от
7.08.2015 г. на Служба по вписванията Варна е продала притежаваните от нея пет
самостоятелни обекта, като при изповядване на сделката е представено
удостоверение изх. № **********/6.08.2015 г., издадено от дирекция „МД“ при
община Варна, съгласно което към датата на издаването му липсват публични
задължения за продаваните имоти. Съгласно нотариален акт № ***, том **, дело № ***,
дв.вх.рег. № 5591 на Служба по вписванията Варна Я. е продала самостоятелен
обект с идентификатор ***************, като при изповядването на сделката е
представено удостоверение за липса на задължения. С решение № 2909/17.06.20113
г. по гр. д. № 2579/2012 г. на ВРС, влязло в сила на 10.06.2014 г., сделка
обективирана в определение от 13.12.2011 г. по гр.д. № 14590/2011 г. по описа на
ВРС, с която е одобрена спогодба, с която страните обявяват за окончателен
сключения между тях предварителен договор за поземлен имот с идентификатор ********,
находящ се в гр. Варна, кв. „Виница“, съставляващ имот с площ от 500 кв. м. е
обявена за недействителна, т.е. Я. не е придобивала собствеността върху имота,
т.е. не е данъчно задължено лице. Публичните задължения са заплатени от техните
собственици, поради което е недопустимо да се претендират дублиращи плащания от
Я.. Моли да се отмени оспорения акт. В уточняваща молба от 8.06.2020 г.
жалбоподателката сочи, че оспорения акт е нищожен – издаден от некомпетентен
орган, поддържа и материална незаконосъобразност, тъй като имотите посочени в
акта не са били собственост на Я.. Моли да се отмени оспорения акт.
Ответната страна – директора на
Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, представлявана от юрк. И., оспорва
жалбата. Сочи, че акта е издаден от компетентен орган, съдържа всички изискуеми
от закона реквизити. От събраните по делото доказателства се установява, че
жалбоподателката е била собственик на имотите, за периода за който са начислени
задълженията. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. Счита, че претендираното възнаграждение от процесуалния
представител на жалбоподателката е прекомерно и моли да се редуцира.
След преценка на събраните
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
С вх.№ ДК14007587/22.03.2012г.
жалбоподателката подала до Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна декларация
по чл.14 от ЗМДТ, с която декларирала придобиването на: земя – 500 кв.м. – 1/1 ид.ч; с идентификатор *******, находящ се в
гр. Варна, местност „******“, землището на „*******“. Съгласно протокол от
13.12.2011 г. по гр.д. № 14590/2011 г. на ВРС имота е придобит от Я. при
одобрена от съда спогодба, с която е обявен за окончателен сключен между
страните договор за покупко-продажба на недвижим имот, а именно ПИ с
идентификатор ********, находящ се в гр. Варна, землището на кв. „******“, с
площ от 500 кв.м. Спогодбата е влязла в сила на 13.12.2011 г. Така декларирания
имот бил заведен с партиден № *************.
С вх.№ ДК14004617/10.03.2014г. жалбоподателката подала до Дирекция „Местни
данъци“ при Община-Варна декларация по чл.14 от ЗМДТ, с която декларирала
придобиването на: гараж – с площ от
18.20 кв.м., с № ***, находящ се в гр. *****, ул. „******“ № **, в сграда в
същия имот. Имотът е придобит от Я. съгласно НА № *, том *, рег. № ****, дело
912/2012 г. Така декларирания имот бил
заведен с партиден № *************.
С вх.№ ДК14009528/26.05.2014г. жалбоподателката подала до Дирекция „Местни
данъци“ при Община-Варна декларация по чл.14 от ЗМДТ, с която декларирала
придобиването на: паркомясто с площ от 15.40 кв.м., с № *****, находящ
се в гр. ******, ул. „******“ № **, като същото се намира в имот с
идентификатор *************. Имотът е придобит от Я. съгласно НА № *, том *,
рег. № *****, дело 912/2012 г. Така
декларирания имот бил заведен с партиден
№ *************.
С вх.№ ДК14017435/30.09.2014г. жалбоподателката подала до Дирекция „Местни
данъци“ при Община-Варна декларация по чл.14 от ЗМДТ, с която декларирала
придобиването на: гараж с площ от 18.60кв.м., с № *** находящ се в гр. *****, ул.
„******“ № **, като същото се намира в имот с идентификатор *********. Имотът е
придобит от Я. съгласно НА № *, том *, рег. № ******, дело 912/2012 г. Така декларирания имот бил заведен с партиден № *************.
В хода на административното
производство е установено, че на Я. е издаден АУЗ № МД-АУ-6580-1/8.12.2015 г.,
с който се установени задължения за имоти с партиди № *************, № *************
и №*************, като задълженията за данък върху недвижимите имоти и ТБО за
тези три имота са установени за цялата 2014 г. От служителите на дирекция
„Местни данъци“ при община Варна е установено, че тези три имота са продадени
през 2014 г. от Я., както и че с решение на ВОС е обявен за нищожен НА от
22.06.2012 г. с който Я. е придобила апартамент в гр. Варна.
На 29.01.2020 г. е издаден №
МД-АУ-63-1/29.01.2020г. на гл.инспектор „КРД“ при дирекция „Местни данъци“ при
Община-Варна, на осн. чл. 107 ал.3, вр. чл. 133 ал.1 от ДОПК, като е изменен АУЗ
№ МД-АУ-6580-1/8.12.2015 г., като за имот с партиден № ************* за 2012 г.
е установен данък за недвижим имот в размер на 20.13 лв., както и лихва в
размер на 15.28 лв., за 2012 г. е установено и задължение за ТБО в размер на
11.67 лв. и лихва в размер на 8.78 лв., за 2013 г. за същия имот е установен
данък за недвижим имот в размер на 22.20 лв., както и лихва в размер на 14.46
лв., за 2013 г. е установено и задължение за ТБО в размер на 43.29 лв. и лихва
в размер на 28.19 лв., за 2014 г. е установен данък за имота в размер на 22,20
лв. и лихва в размер на 12,20 лв., както и ТБО в размер на 43.29 лв. и лихва в
размер на 23.79 лв. За имот с партиден №
************* е установен за 2014 г.
данък за недвижим имот в размер на 5.03 лв., както и лихва в размер на 2.85 лв.
и задължение за ТБО за 2014 г. в размер на 2.46 лв. и лихва в размер на 1.39
лв. За имот с партиден № ************* е установен за 2014 г. данък за недвижим имот в размер на
6.66 лв., както и лихва в размер на 3,77 лв. и задължение за ТБО за 2014 г. в
размер на 3.26 лв. и лихва в размер на 1.85 лв. За имот с партиден № *************
е установен за 2014 г. данък за недвижим
имот в размер на 20.99 лв., от които внесени 12,21 лв. и дължим данък в размер
на 8.78 лв. и лихва в размер на 3.58 лв., задължение за ТБО за 2014 г. в размер
на 10.28 лв., от които внесен 5.98 лв. и дължим 4,40 лв. и лихва в размер на
2.43 лв.
От приложените по делото писмени
обяснения от гл. инспектор Х. е видно, че за имот с партиден № ************* са определени задължения за периода от
1.01.2014 г. до 31.03.2014 г., за имот с партиден № ************* са установени
задължения от 1.01.2014 г. до 31.05.2014
г., за имот с партиден № ************* са установени задължения от 1.01.2014 г.
до 31.10.2014 г., като са установени задължения за периода от 1.07.2014 г. до
31.10.2014 г., тъй като изискуемата първа вноска платена до 30.06.2014 г.
От представените по делото
доказателства се установява, че по
отношение на имот с партиден № *************
е образувано гр.д. № 2579/2010 г. по описа на ВРС, като с решение от 13.06.2013
г. съдът прогласил за недействителна по отношение на К. К. сделка обективирана
в определение от 13.12.2011 г., постановено по гр.д. № 14590/2011 г. по описа
на ВРС, с която е одобрена спогодба, с която страните обявяват за окончателен
сключения между тях предварителен договор за покупко-продажба на имот с
идентификатор *********, находящ се в гр. *******, местност „*******“,
землището на „******“, с площ от 500 кв.в. Така постановеното решение е
обжалвано пред ВОС, образувано е в.гр.д. № 2436/2013 г., като с решение №
2483/28.11.2013 г. съдът е потвърдил решението на ВРС. Решението на ВРС е
влязло в сила на 10.06.2014 г.
От представения по делото НА № **,
том **, рег. № *****, нот.д. **** от 2015 г. се установява, че на 7.08.2015 г. Я.
е продала пет самостоятелни обекта – гаражи, находящи се в гр. *****, ул. „******“
№ **, но същите не касаят имотите предмет на облагане в настоящия акт за установяване
на задължения.
За имот, заведен с партиден № ************* е представен НА № ****, том *,
рег. № ****, нот.д. ***** от 2014 г., видно от който на 14.03.2014 г. Я. е продала паркомясто *****, представляващо
самостоятелен обект с идентификатор **********
За имот, заведен с партиден № № ************* е представен НА № ***, *,
рег. № *** нот.д. *** от 2014 г., видно от който на 29.05.2014 г. Я. е продала паркомясто ***, представляващо
самостоятелен обект с идентификатор *******.
За имот, заведен с партиден № ************ е представен НА № ***, том *,
рег. № ***, нот.д. *** от 2014 г., видно от който на 13.10.2014 г. Я. е продала паркомясто ***, представляващо
самостоятелен обект с идентификатор ****************.
По делото са представени и дубликати на приходни квитанции относно
заплатени задължения от Я. за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци,
видно от така представените квитанции липсват доказателства за заплащане на
данъците и таксите за битови отпадъци за процесните имоти.
В хода на административното производство е установено, че на Я. е издаден
АУЗ № МД-АУ-6580-1/8.12.2015 г., с който се установени задължения за имоти с
партиди № *************, № ************* и №*************, като задълженията за
данък върху недвижимите имоти и ТБО за тези три имота са установени за цялата
2014 г.
По делото са приложени и искания за
издаване на удостоверения за данъчни оценки и самите данъчни оценки за имоти с
партиди № *************, № *************. Видно от приложените удостоверения в
същите е отразено, че не са налице непогасени данъчни задължения за избраните
партиди.
По делото е назначена ССЕ, видно от заключението на същата се установява,
че жалбоподателката не е заплатила дължимите задължения за данък недвижим имот
и ТБО за процесните имоти, с изключение на установеното плащане за имот с
партиден № *************, за който е заплатена първата вноска до 30.06.2014 г.,
плащането е в размер на 18.19 лв. След
извършена справка в.л. е установило, че за процесните периоди в АУЗД относно
имотите не са налице плащания от други лица, липсват плащания и от Я., с
изключение първата вноска за имот с партиден № *************. Вещото лице е
установило и извършено плащане от други лица, както следва от 1.07.2014 г. за
имот с партиден № ************* са извършени плащания от К. К. и Т. Д. за
задълженията за ДНИ и ТБО за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. За имот с партиден № *************
е налице плащане от 1.04.2014 г. от К. И. и В. И., за имот с партиден № ************* е налице плащане от 1.06.2014
г. от В. Ш. и Л. Ш., за имот с партиден № ************* е налице плащане от
1.11.2014 г. от Л. В.. По отношение дължимите задължения за имоти с партиди № *************,
№ ************* и №************* вещото лице е установило задължения за данък
недвижими имоти и ТБО, главници и лихви в същите размери посочени в АУЗД. По
отношение на имот с партида ************* в.л. е преценило, че Я. не дължи
данъци, тъй като не е собственик на имота.
Съдът кредитира заключението на в.л. като обективно и компетентно дадено, с
изключение на частите, в които се съдържат отговори на правни въпроси.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресата на оспорения
АУЗ, след изчерпване на задължителното административно обжалване и в срока по
чл.156, ал.5 от ДОПК. Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.5 от ДОПК.
С оглед изложеното жалбата е ДОПУСТИМА.
АУЗД е издаден от компетентен орган по приходите съгласно
Заповед
№ 2888/15.07.2019г. на кмета на Община – Варна, поради което не страда от
пороци, влечащи неговата нищожност. Акта
установява задължения за ДНИ и ТБО в хипотезата на служебно издаване на акт по
чл.107, ал.3 от ДОПК – неплащане на задължението в срок и на осн. 133 ал.1 от
ДОПК, в случая е налице издаден АУЗ през 2015 г., който не е оспорен от Я. и е
влязъл в сила на 22.06.2016 г., този факт не се оспорва от жалбоподателката. С
АУЗД от 2015 г. са установени задължение
за ДНИ и ТБО за цялата 2014 г. за имоти с партиди № *************, № ************* и №*************.
След съобразяване с представени съдебни решения, данни получени от трети лица и
организации ответника е преценил, че са налице предпоставки за изменение на
издадения през 2015 г. АУЗ, тъй като за горепосочените три имота са установени
задължения за цялата 2014 г., а органа в
настоящото производство е установил, че Я.
се е разпоредила с имотите преди края на
годината.
Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти
се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в
строителните граници на населените места и селищните образувания, както и
поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат
предназначението по чл.8, т.1 от Закона за устройство на територията и след
промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на
специален закон.
Съгласно чл.11 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са
собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Когато върху облагаем
недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание
на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си – чл.12, ал.1 от ЗМДТ. Данъкът се заплаща независимо дали
недвижимите имоти се използват или не – чл.13 от ЗМДТ.
Съгласно чл.15, ал.2 от ЗМДТ при прехвърляне на собствеността
на имота или при учредяване на ограничено вещно право на ползване
приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е
настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен
от прехвърлителя.
Съгласно чл.20 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти
на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми
съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението,
площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.
Границите на зоните в населените места и категориите на
вилните зони на територията на Община-Варна се определят съгласно Заповед №
1336/12.08.1998г. на кмета на Община-Варна и решение № 912-8 от Протокол от
заседание на ОбС –Варна проведено на 27.03.2013г. Размерът на данъка се
определя от Общинския съвет с наредбата по чл.1, ал.2 в граници от 0,1 до 4,5
на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот – чл.22 от ЗМДТ. Размерът
на ДНИ на територията на Община – Варна е определен с Наредба на
ОбС – Варна за определяне размера на местните данъци на територията на Община –
Варна, приета с Решение на ОбС – Варна №
271-4/4/06.02.2008г., с последващи изменения.
Съгласно чл.14 от
Наредбата, размерът на данъка върху недвижимите имоти е 2 на хиляда върху
данъчната оценка на недвижимия имот. ДНИ се определя върху данъчната оценка на
недвижимите имоти по чл.10, ал.1 към 1 януари на годината, за която се дължи и
се съобщава на лицата до 1 март на годината, за която се дължи – чл.19, ал.1 от ЗМДТ.
Съгласно чл.28, ал.1 от ЗМДТ данъкът върху недвижимите имоти
се плаща на две равни вноски в срок до 30 юни и до 31 октомври на годината, за
която е дължим.
Съгласно чл.62 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща
за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други
съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се
определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и
сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения;
чистота на териториите за обществено ползване. За имоти, намиращи се извън
районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови
отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване – чл.63, ал.1
от ЗМДТ. Според ал.2 на с.р. границите на районите и видът на предлаганите
услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се
определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30
октомври на предходната година.
Таксата се заплаща от лицата по чл.11 – собствениците на
облагаеми с данък недвижими имоти и се определя в годишен размер за всяко
населено място с решение на Общинския съвет – чл.64 и чл.66, ал.1 от ЗМДТ.
Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на
таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база
действащия размер към 31 декември на предходната година – чл.66, ал.3.
Съгласно чл.22, ал.1 от Наредба на ОбС – Варна за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община-Варна, ТБО се определя ежегодно от Общинския съвет в
Приложение 1 към Наредбата.
Съгласно чл.20 от Наредба на ОбС-Варна за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на
Община-Варна, вр.чл.69, ал.2 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща на
вноските и в сроковете за заплащане на данък върху недвижимите имоти, т.е.
съгласно чл.28, ал.1 от ЗМДТ в срок до 30 юни и до 31 октомври на годината, за
която е дължима.
В случая страните не спорят относно размера на данъчни оценки
на четирите имота, както и определения от органа данък недвижими имоти и такса
битови отпадъци за съответните години, не се оспорва и факта, че в териториите
в които попадат имотите се извършва сметосъбиране и сметоизвозване.
В случая процесния АУЗД е издаден по служебна инициатива на
органа, въз основа на подадени декларации от Я.. Органът се е позовал на
нормата на чл. 107 ал.3 от ДОПК. В Глава ХІV от
ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните
осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими и
двата способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за
установяване на задължение по данни от декларация по чл.107, ал.3 от ДОПК и
установяване с РА по чл.108 от ДОПК. В конкретния случай органът е приел че се
касае до определяне на задължение за такса битови отпадъци по реда на чл.107,
ал.3 от ДОПК, което е изрично посочено в самия акт. Безспорно, не е проведено
ревизионно производство по реда на Глава ХV от ДОПК. Според
приложимата норма на чл.107 ал.3 от ДОПК размерът на задължението по ал. 1 се
съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по
приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от
искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие
между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след
като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Т.е. налице за три хипотези
в условията на служебно иницииране на производството: 1. при установяване на
несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и
организации, след като е изчерпан редът по чл. 103; 2. когато не е подадена
декларация или 3.задължението не е
платено в срок и не
е извършена ревизия. Във връзка с изложеното, съдът
приема, че в оспорения АУЗД неправилно е прието, че е налице хипотезата на
чл.107 ал.3 от ДОПК по отношение на имот с партиден № *************, тъй като не е установено несъответствие между
декларирани данни и данни от трети лица, имота е и деклариран. Отделно от това
от приетата и неоспорена по делото ССЕ се установява,
че за имот партиден № ************* е налице плащане на задълженията за
ДНИ и ТБО за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. Плащането е извършено от К. К. и Т. Д..
За приложението на нормата на чл. 107 ал.3 от ДОПК се изисква освен да не е
извършена ревизия, задължението да не е платено. В настоящия случай е налице
плащане на задължението. К. К. и Т. Д. считайки се за ДЗЛ са заплатили
задълженията за имот с партиден № *************.
Публичните задължения се погасяват с плащането им, а от друга страна това е пречка за служебно иницииране и провеждане на производство
по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК за този имот. Следва да се посочи, че в случая
се изтекли и сроковете визирани в чл. 129 ал.1 от ДОПК за издаване на АПВ за
възстановяване на сумите платени от К. и Д.. В случая имот с партиден № *************
е придобит от Я. по силата на съдебна спогодба по гр.д. № 14590/2011 г. на ВРС,
с която е обявен за окончателен сключен между страните договор за
покупко-продажба на недвижим имот. С решение по гр.д. № 2579/2010 г. по описа
на ВРС, съдът е прогласил за недействителна по отношение на К. К. сделка
обективирана в определение от 13.12.2011 г., постановено по гр.д. № 14590/2011
г. по описа на ВРС, с която е одобрена спогодба, с която страните обявяват за
окончателен сключения между тях предварителен договор за покупко-продажба на
имот с идентификатор *********. Решението е влязло в сила на 10.06.2014 г. За данъчни цели не може да има данъчен обект
без наличието на задължен за него данъчен субект. От събраните по делото
доказателства – приетата ССЕ се установи, че данъчния обект вече е бил обложен
и дължимия за него данък е бил платен.
Предвид изложеното съдът приема, че АУЗД в частта с която са установени
задължения за имот с партиден № ************* е издаден в нарушение на
материалния закон , тъй като при издаването му не са спазени изискуемите от
закона материалноправни предпоставки.
Предвид изложеното АУЗД следва да се отмени в частта в която са установени
задължения за имот с партиден № ************* за 2012 г. - данък за недвижим
имот в размер на 20.13 лв. и лихва в размер на 15.28 лв., за 2012 г. задължение
за ТБО в размер на 11.67 лв., лихва в размер на 8.78 лв., за 2013 г. данък за
недвижим имот в размер на 22.20 лв.,
лихва в размер на 14.46 лв., за 2013 г. задължение за ТБО в размер на
43.29 лв., лихва в размер на 28.19 лв., за 2014 г. данък за имота в размер на
22,20 лв. лихва в размер на 12,20
лв., ТБО в размер на 43.29 лв. и лихва в
размер на 23.79 лв.
Правилно ответника е преценил, че по отношение на трите имота с партиди *************,
№ ************* и №************* са налице предпоставките на чл. 133 ал.1 от ДОПК и са налице предпоставките
за изменение на издадения през 2015 г.
АУЗД, тъй като за горепосочените три имота са установени задължения за цялата 2014 г., а органа в настоящото
производство е установил, че Я. се е
разпоредила с имотите преди края на
годината. По отношение
установените задължения за ДНИ и ТБО за имоти с партиди № *************,
№ ************* и №*************, правилно ответника е определил размера на
дължимите задължения, като по отношение на първия имот е преценил, че Я. дължи
заплащане на ДНИ и ТБО само за периода от 1.01.2014 г. до 31.03.2014 г., за
втория имот дължи заплащане на ДНИ и ТБО само за периода от 1.01.2014 г., до
31.05.2014 г., а за третия задълженията за ДНИ и ТБО са за периода от 1.01.2014
г.31.10.2014 г.
Така изчислените задължения не се оспорват по
размер. Същите кореспондират с неоспорените данъчни оценки на имотите, с
установените ставки за ДНИ и ТБО, и са правилно изчислени, което се
установява и от приетата по делото ССЕ.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателката, че установените задължения
касаят имоти, които не са собственост на Я.. От приложените по делото
нотариални актове е видно, че жалбоподателката се е разпоредила с тези три
имота съответно на 14.03.2014 г., на 29.05.2014 г. и 13.10.2014 г., като
задълженията за ДНИ и ТБО са определени съобразно чл. 15 ал.2 от ЗМДТ, не за
цялата календарна година, а само за периода в който Я. е била собственик на
имотите.
Предвид изложеното съдът приема, че правилно с оспорения в настоящото
производство акт за установяване на задължения е изменен предходно издаден акт
– от 2015 г., с който на Я. са определени задължения за трите имота за ТБО и
ДНИ за цялата 2014 г., без да се вземе предвид, че лицето се е разпоредило с
имотите преди приключване на годината.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателката, че за имотите са налице
удостоверения за данъчна оценка, в които е отразено, че дължимите ДНИ са заплатени,
поради което оспорения акт е незаконосъобразен. От събраните по делото
доказателства – дубликати на приходни квитанции, както и приетата по делото ССЕ
не се установи Я. да е заплатила дължимите ДНИ и ТБО за имоти с партиди №*************,
№ ************* и №*************.
Неподкрепени с доказателства са твърденията на жалбоподателката, че за
трите имота с партиди №*************, № ************* и №************* са
извършени плащания от новите собственици. Действително се установи, че
задълженията за част от 2014 г. са заплатени, но същите обхващат периоди от
придобиването на имотите от новите собственици, а не периодите през които Я. е
била собственик.
По доводите на Я., че задълженията са погасени по давност, съдът прецени
следното: в случая за процесните задължения за трите имота не е изтекла
абсолютната 10-годишна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, като не е изтекъл и
5-годишният давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение. Петгодишния давностен срок
за задълженита за данъци и такси за 2014 г., започва да тече от 1.01.2015 г. От
събраните по делото доказателства се установи, че за тези три имота е издаден
АУЗ през 2015 г., който е влязъл в сила. С издаване на АУЗ на 8.12.2015 г. давността е
прекъсната по силата на чл. 172 ал.2 от ДОПК. Съгласно чл. 172 ал.3 от ДОПК от
прекъсване на давността започва да тече нова давност, която към момента на
издаване на оспорения акт не е изтекла.
Предвид изложеното оспорения акт, в частта с която са
установени задължения за ДНИ и ТБО за
имоти с партиди №*************,
№ ************* и №************* в общ размер на 46.36 лв., от които главница
30.49 лв. и лихва в размер на 15.87 лв. следва да се остави в сила, а
депозираната жалба да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на спора, страните взаимно
си дължат разноски, съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. При
общо обжалвани 312.01 лв., жалбата е
приета за основателна за 265.65 лв. и за неоснователна за 46.36 лв. Съгласно представения списък на
разноски жалбоподателят претендира разноски общо в размер на 510 лв., от които 10 лв. д.т., 200 лв. за вещо
лице и 300 лн. за заплатено адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част
от жалбата, на жалбоподателя се следват разноски в размер на 434.22 лв. Съдът не споделя доводите на
прекомерност на адвокатското възнаграждение, същото е в минимално предвидения
размер, съгласно чл. 8 ал.1 т.1 от Наредба № 1/2004 г.
На основание чл.161 от ДОПК, в полза на ответната
страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от жалбата. Процесуалното представителство е реално
осъществено, поради което възнаграждението е дължимо и следва да се определи по
реда на чл.8, ал.1, т.1, от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно в размер на 300 лв.
По компенсация,
в полза на жалбоподателката следва да се
присъдят разноски в размер на 134.22 лв.
/сто тридесет и четири лева и двадесет и две стотинки/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Е.Ч.Я.,
ЕГН **********, Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл.107, ал.3 от ДОПК
№ МД-АУ-63-1/29.01.2020г. на гл.инспектор „КРД“ при дирекция „Местни данъци“
при Община-Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“
при Община-Варна, в частта, с която са установени задължения за данък недвижими
имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/, за имот с партиден № №*************,
за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. в общ размер – главница 162.95 лв. и лихви в
размер на 102.70 лв., т.е. общо в размер на 265.65 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Ч.Я., ЕГН ********** против Акт за
установяване на задължения /АУЗ/ по чл.107, ал.3 от ДОПК №
МД-АУ-63-1/29.01.2020г. на гл.инспектор „КРД“ при дирекция „Местни данъци“ при
Община-Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при
Община-Варна, в частта, с която са установени задължения за данък недвижими
имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/, за имоти с партиди №*************, № ************* и №************* за 2014 г. в общ размер на
30.49 лв. главници и 15.87 лв. лихви.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Е.Ч.Я., ЕГН **********,***, сумата от на 134.22 лв. /сто тридесет и четири лева
и двадесет и две стотинки/ разноски по делото.
Решението на основание чл.160, ал.6, вр.чл.144, ал.1 от ДОПК
не подлежи на касационно обжалване.
Административен съдия: