РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Пловдив, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20235001000128 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му са две на брой жалби против постановеното по
т. дело № 1514/2021 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, решение №
273 от 21.10.2022 г.
Едната е подадена от ЗАД "О** - З." АД, ЕИК *********, гр. С. и с нея
решението се обжалва в частта, с която ЗАД "О** - З." АД, ЕИК *********,
гр. С., ж. к. „В.“, ул. „С. С.“ № *, ет. * е осъдено да заплати на А. Т. Т., ЕГН
**********, обл. С. З., община О., с. С. сумата от 12 000 лв., ведно със
законната лихва от 22.11.2021 г. до окончателното изплащане, която сума
представлява обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от получени травматични увреждания в
резултат на ПТП от 15.08.2021 г., равнява се на разликата между присъдените
с решението на Сз ОС 24 000 лв. и дължимите според застрахователя 12 000
лв. и е платима по банкова сметка IВAN **********************, ВIС:
******** с титуляр адв. П. Х. К..
1
В нея се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност
на решението в тази му част , иска се отмяната му и постановяване на друго
отхвърлящо иска за присъждане на неимуществени вреди и за този размер.
Втората е подадена от А. Т. Т., ЕГН **********, обл. С. З., община О.,
с. С.. С нея решението се обжалва в частите, с които са отхвърлени исковете
му за осъждането на ЗАД "О** - З." АД, ЕИК *********, гр. С., ж. к. „В.“, ул.
„С. С.“ № *, ет. * да му заплати сумата от 6 000 лв. ведно със законната лихва
от 21.11.2021 г., която сума представлява обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от получени
травматични увреждания в резултат на ПТП от 15.08.2021 г., равнява се на
разликата между претендираните с исковата молба 30 000 лв. и присъдените с
решението на Сз ОС 24 000 лв. , както и сумата от 31, 72 лв. ведно със
законната лихва от 21.11.2021 г., която представлява обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на ПТП от 15.08.2021 г.
и се равнява на разликата между претендираните такива от 158, 60 лв. и
присъдените от Сз ОС 126, 88 лв.
В нея се излагат подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението в тези му част, иска се отмяната му и
постановяване на друго уважаващо исковете за имуществени и
неимуществени вреди в пълните им размери.
Всяка от страните е изразила становище за неоснователност на
изходящата от другата въззивна жалба.
Те обжалват решението и в частта за разноските като претендират
същото да се измени съобразно уважаването или не на жалбите им.
Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 30. 12. 2021 г. в СзОС е постъпила изходяща от А. Т. Т., ЕГН
**********, обл. С. З., община О., с. С. искова молба против ЗАД "О** - З."
АД, ЕИК *********, гр. С..
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 15. 08. 2021 г.
около 21, 10 ч. в с. С., община О. на път III - 503, км 0+020 станало ПТП
между управлявания от Б. Д. Б., ЕГН ********** лек автомобил марка „А.“,
модел "**", рег. № ******** и велосипедиста А. Т. Т., ЕГН **********.
Твърди се, че произшествието станало с оглед на това, че движейки се с
2
несъобразена скорост при извършване на мА.ра завой наляво водачът на
лекия автомобил навлезнал в лентата за насрещно движение и блъснал
движещото се срещу него пътно превозно средство - велосипед „Carrat“,
управляван от А. Т. Т., ЕГН **********. Направен е извод, че вина за ПТП-то
имал водачът на лекия автомобил, който не следял пътната обстановка,
предприел мА.ра завой наляво с несъобразена скорост и навлезнал в лентата
за насрещно движение и така блъснал движещото се срещу него ППС.
След пътнотранспортното произшествие ищецът бил прегледан в
Спешен център , гр. С. З.. Там той се оплакал от силни болки, ограничени и
болезнени движения в областта на таза, както и от болки в областта на
крайниците и главата. Направили му нужните кръвни и образни изследвания
и се установило наличие на фрактура на десен глезен, травма на главата и
множество разкъсно-контузни рани по тялото и крайниците. Бил
хоспитализиран в Клиника по Неврохирургия към УМБАЛ „Проф. д-р С. К.“
АД, гр. С. З.. Травмата на десния крайник била фиксирана чрез гипсова
имобилизация след направена репозиция. По отношение на травмата на
главата се сочи, че било констатирано и мозъчно сътресение, което довело до
загуба на съзнание. Споменава се, че при постъпване в лечебното заведение
били установени и множество разкъсно-контузни рани по тялото и
крайниците.
Тези травматични увреждания се свързват от ищеца с претърпяването, а
и с търпенето понастоящем на множество силни болки и страдания в
травмираните области. Твърди се, че дълго време му се налагало да се движи
с помощни средства, а и да изпитва болка, дискомфорт и слабост в крайника.
Той лесно се уморявал и не можел да задоволява дори най-елементарните си
битови потребности сам.
Ищецът споменава и че преживеният стрес повлиял върху психическото
и емоционално му състояние, като отключил появата на психотравма. След
инцидента той станал силно притеснен, неспокоен, потиснат и напрегнат.
Непрекъснато мислел за случилото се, което провокирало появата на
страхови изживявания. Рязко ограничил социалните си контакти, нямал
желание да извършва обичайните за него дейности и да контактува с хора.
Известен период от време имал проблеми със съня, а и до момента се
страхувал от автомобили.
3
Посочено е също, че получените травматични увреждания наложили
извършване на разходи за помощни средства, медикаменти и консумативи в
общ размер на 58, 60 лв.
Всичко изложено се свързва с необходимост от обезщетяване на
претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди от виновния
водач.
В тази връзка се споменава, че отговорността на същия била
застрахована при ответника по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“.
По тази причина с молба вх.№ 867 от 20. 08. 2021 г. А. Т. Т. предявил
претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди и представил всички налични у него документи, в това число
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Посочил и банкова сметка
за превеждане на обезщетението. С писмо от 25.08.2021 г. ответното
дружество изискало предоставянето на допълнителни документи по
заведената застрахователна претенция.
Като такива поради липсата на информация за установеното по
образуваното във връзка с ПТП-то досъдебно производство били
представени само медицински документи. С писмо от 22.11. 2021 г.,
застрахователят отказал изплащането на обезщетение
На тази база е направен извод, че за ищеца е налице интерес да
претендира заплащане на обезщетението по съдебен път.
Отправено е искане за осъждане на ответното дружество да му заплати
сумата от 30 000 лв. за обезщетяване на неимуществените вреди - претърпени
болки и страдания от получените травматични увреждания и 58, 60 лв.
имуществени вреди.
В хода на първоинстанционното производство искът за имуществени
вреди е бил увеличен на 158, 60 лв.
Върху тези обезщетения се претендира и заплащане на законна лихва от
22.11.2021 г.
Ответникът с отговора на исковата молба не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение за МПС участвало в ПТП-то и
факта, че водачът му е застраховано по смисъла на КЗ лице.
4
Направил е обаче на наличието на всички елементи от ФС обуславящи
отговорността на застрахования водач по чл. 45 от ЗЗД. В тази връзка
споменава, че от представените доказателства не може да се установи
противоправния и виновен характер на деянието. В подкрепа на това се
споменава за липса на яснота относно механизма на настъпване на
произшествието.
Изложени са доводи, че вина за настъпването на същото има
изключително пострадалият Т.. Това следвало от факта, че той управлявал
велосипед, който не е имал функционираща спирачна система и изправен
механичен или електронен звънец. В тази връзка е посочено, че се движел и
на място от пътя, на което не е имал право и по тази причина водачът на
лекия автомобил не е имало как да предположи, че се намира там при
предприемане на мА.рата. Липсата на звукова сигнализация пък е довела до
невъзможност да подаде такава, за да му привлече вниманието и така да
предотврати ПТП-то.
Споменава се и че велосипедът не е имал монтирано устройство за
излъчване на светлина отпред и отзад, светлоотразители, а велосипедистът
светлоотразителна жилетка, поради което ППС и самият ищец са били по-
трудно забележим за останалите участници в движението. Възразено и че
велосипедистът е отнел предимството на процесния автомобил.
Така изложеното се свързва от ответника и с основание да се направи
извод за наличие на съпричиняване, което според чл. 51, ал.2 от ЗЗД налагало
отхвърляне или съществено намаляване на обезщетението.
Направени са възражения, че претърпени неимуществени и
имуществени вреди не са в пряко причинна връзка с деянието и увреждането,
а и такива, че ищецът не е провел правилно лечението.
Наред с това са изложени и доводи за прекомерност на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди и несъобразяване на същото с
принципа за справедливост залегнал в чл. 52 от ЗЗД.
По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва е
възразено, че ответното дружество не е изпаднало в забава и по тази причина
не дължи лихва. Подчертано е и че отговорността на застрахователя е
договорна, а не деликтна.
Страните са подали ДИМ и отговор към същата, но в тях се преповтарят
5
първоначално направените твърдения и се взема становище по възраженията
и доводите на другата страна.
Така след събиране на поисканите и относими по спора доказателства
се е стигнало до постановяване на решението предмет на обжалване.
Със същото след анализ на събрания по делото доказателствен материал
е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя
за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди с оглед
разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.
Посочено е, че при определяне на дължимото обезщетение съобразно
изискванията на чл. 52 от ЗЗД и приетото в ППВС №4/ 1968 г. следва да се
вземат предвид характерът на увреждането, болките и страданията на
увреденото лице, всички неудобствата, емоционални, физически и
психически сътресения, които съпътстват същите, възрастта му и т.н.
Така съобразявайки се с изложеното съдът е направил анализ на
събрания по делото доказателствен материал и е формирал извод, че
дължимото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е в
общ размер от 30 000 лв.
По отношение на имуществените вреди е прието, че по делото са
представени доказателства за наличие на такива, които са в размер на 158, 60
лв.
Въпреки това не се достигнало до извод за присъждане на тези суми, а
са разгледани и направените възражения за съпричиняване.
По повод на същите са приети за неоснователни тези за липса на
светлоотразителна жилетка, за нарушение на изискването за движение най-
близо до дясната граница на платното за движение, за неправомерно
движение на велосипедиста по пътното платно и неизправна спирачна
система.
За основателно обаче е намерено възражението, че с оглед липсата на
механичен или електронен звънец и на устройство за излъчване на бяла или
жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад
ищецът е допринесъл за настъпване на инцидента. Приносът за същия е
определен на 20 %.
Така е прието, че определените по- горе обезщетения следва да се
6
намалят с този процент и са присъдени сумите от 24 000 лв. и 126, 88 лв.
Формиран е и извод, че върху тях се дължи законна лихва. Посочено е,
че същата се дължи от по- ранната дата измежду тези на уведомяване на
застрахователя от застрахования или предявяване на застрахователната
претенция. Посочено е обаче, че лихвата се претендира от следващ тези дати
момент и с оглед диспозитивното начало ще се присъди от същия - 22.11.2021
г.
До пълните предявени размери исковете са били отхвърлени.
Недоволни от решението са останали и двете страни.
Ищецът обжалва същото в частта отхвърляща исковете му за
имуществени и неимуществени вреди, като в жалбата се оспорват изводите на
съда за наличие на съпричиняване.
В жалбата на застрахователното дружество се излагат доводи, че
определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с
принципа за справедливост и с това, че процентът на съпричиняване е
значително по- висок от определените 20 %.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
7
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на ищеца от
изложената фактическа обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на
искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да
е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да
няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че
ищецът е предявил претенциите си за обезщетяване на претърпените
неимуществени и имуществени вреди пред ответното дружество на
20.08.2021 г.
С писмо от 25.08.21 г. то е поискало допълнителни доказателства.
8
Такива са представени на 31.08.2021 г.
На 22.11.2021 г молителят е уведомен, че му се отказва изплащане на
обезщетение.
От така изложеното следва извод, че в патримониума на пострадалият
се е породил интерес да претендира по съдебен ред изплащане на съответните
обезщетения.
Във връзка със същото видно от данните по делото разгледаните от
първоинстанционния съд искове са с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и
предмет на преценка са били факти и обстоятелства от значение за искове от
този тип. Решението не е постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на
ГПК/чл. 115, ал.2/ не е следвало да разглежда настоящия правен спор.
Казаното сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК
следва да реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или
отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е
обвързан от посочените в жалбите съображения за неправилност на
съдебното решение.
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на
исковите претенции на първо место е обусловена от наличието на
застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност”
между извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от
КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
9
покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това от своя страна води до извод, че отговорността на
застрахователното дружество при наличие на сключен договор за застраховка
гражданска отговорност е обусловена и от установяването на отговорност на
застрахованото лице за причинено от него увреждане. Тя при непозволеното
увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
Видно от описаното по- горе съдържание на въззивните жалби става
ясно, че решението на Сз ОС е влезнало в сила за присъдените обезщетения
от 12 400 лв. за неимуществени вреди и 126, 88 лв. за имуществени вреди.
Това води до извод, че всички въпроси касаещи съществуването на описаните
по- горе елементи от ФС обуславящи отговорността на застрахователя са
разрешени със СПН и не могат да бъдат пререшавани. Реално спорът пред
ПАС по отношение размера на дължимото обезщетение за имуществените
вреди е пренесен по въпроса е или не е налице съпричиняване, а по
отношение на обезщетението за неимуществените за наличието на
съпричиняване и за това какъв следва да е справедливия размер на същото
вследствие получените травми.
В чл. 52 от ЗЗД е казано, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г.
сочи, че размерът му зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен
орган, което следва да е изградено на база събрания по делото доказателствен
материал установяващ характера на увреждането начина, по който то се е
отразило на духовното и психично състояние на увреденото лице и разбира се
икономическата обстановка в страната. При преценка за отразяване на същото
върху физическото състояние следва да се има предвид и периода, за който
последното е било влошено.
10
В приетата по делото съдебно медицинска експертиза се установява, че
ищецът е получил следните увреждани, които са пряко причинно следствена
връзка с ПТП - то:
- контузия на главата - оток и кръвонасядане на челото,
- оток и подкожно кръвонасядане в тилната област на главата,
сътресение на мозъка,
- разкъсно - контузна рана по брадичката на лицето в дясно,
- разкъсно - контузна рана по външния нос,
- голяма разкъсно - контузна рана по лявата предмишница,
- разкъсно- контузни рани по дясното коляно,
- счупване в областта вътрешния глезен на десния долен крайник.
Той е направил извод, че травмите на главата, мозъчното сътресение и
разкъсно-контузните рани по тялото са причинили разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а възстановителния период на
същите е 14-21 дни. Пояснено е, че лечението на раните е свързано и с
извършване на хирургични интервенции.
За счупването в областта на десния глезен е прието, че е причинило
трайно затруднение на движенията на долния десен крайник за период повече
от 30 дни. Подчертано е, че при правилно протичане на оздравителния процес
за пълно възстановяване на движенията е необходим период от около 2-3
месеца.
Според вещото лице от медицинска гледна точка болките и страданията
са били най-интензивни в периода на първите дни след катастрофата и по-
точно през времето на пребиваване в болничното заведение до гипсирането
/имобилизацията/ на крайника. За след това е казано, че болките от травмите
различни от счупването са продължили 6-7 дни, а за тези от счупването е
подчертано, че са били факт за целия период на възстановяване.
Направен е извод, че по делото няма данни за проведена рехабилитация
на счупения крак, но е посочено, че същата не би променила споменатия по-
горе период на възстановяване. Посочено е също, че няма данни за
усложнения от счупването, т.е. възстановяването от същото е факт,както и че
от разкъсните рани ще останат белези до края на живота на ищеца в областта
на брадичката и дясната предмишница.
11
В заключението от страна на експерта е констатирано, че извършените
разходи за лечението на получените травми, за които са претендира да бъдат
възстановени с исковата молба са са във връзка с получените травми от
настъпилото ПТП.
Данни за изживяванията на ищеца след травмите се съдържат и в
показанията на разпитаните по делото в тази връзка двама души свидетели-К.
Т./брат/ и Д. К. /приятел/
В показанията си братът сочи, че след инцидента ищецът бил
обезобразен, в кръв, със счупен глезен. По време на болничния престой, а и 1
м. след това грижи за него полагала майка им с оглед на факта, че кракът бил
гипсиран и имал затруднения в предвижването. Същото се осъществявало
през този 1 м. с количка, а след това с патерици за около още 1 месец.
Свидетелят говори за шевове по лицето и тялото, които оставили трайни и
видими белези след премахването им. Той излага данни за страх от каране на
велосипед, потиснатост, нарушение на съня и т.н.
Свидетелят Д. К. също говори за рани по лицето, брадата, коленете и
счупване на глезена. Споменава също за полагане на грижи от майката в
болницата и след това, а и за трудности в предвижването за период от около 3
месеца. Говори за стрес, проблеми със съня, страх от каране на корено и
притеснение от белезите, които го загрозявали.
Така на база изложеното съдът изхождайки от описаните телесни
увреждания, затрудненията в предвижването, хирургичните интервенции,
загрозяващите белези съотнесени с възрастта на ищеца, промените в
психиката и икономическата обстановка счита, че дължимото му се
обезщетение следва да се определи общо в размер на 24 000 лв.
Преди обаче да се направи извод дали тази сума следва да се присъди в
полза на ищеца следва да се вземе отношение и по направеното от ответника
възражение за съпричиняване.
По отношение на същото е нужно да се посочи, че според чл. 51, ал.2 от
ЗЗД наличието му е основание да се намали същото. Изводите за това следва
да се направят на база съпоставка действията на деликвента и пострадалия
към момента на произшествието и преценка с оглед на същата дали то би
настъпило независимо от поведението на пострадалия.
По делото във връзка с механизма на настъпване на произшествието е
12
разпитан свидетеля Б. Б. и е приета АТЕ.
От данните в същите се установява, че велосипедът не е имал
изискуемите се в чл. 79, ал.1, т.2 и 3 от ЗДП механичен или електронен
звънец и устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима
светлина отпред и червен светлоотразител отзад.
Това нарушение за ПАС обаче би било от значение за формиране на
извод за съпричиняване ако от данните по делото се установяваше по
несъмнен начин, че наличието им би предотвратило инцидента.
Това обаче не е така. Този извод следва от заключението на АТЕ. В него
експертът изрично казва, че до същия не би се стигало ако водачът на лекия
автомобил при извършване на левия завой не бе навлезнал в насрещната
лента за движение и ако своевременно бе възприел на база включените си
къси светлини движещия се в тази насрещна лентата велосипедист. Посочено
е и че за това възприемане от значение е осветеността от фаровете, а не това
дали велосипедът е имал светлинна или звукова сигнализация.
В тази връзка следва да се посочи, че според експерта зоната на
видимост при включени къси светлини е 55 м., а опасната зона за спиране на
автомобила при скорост от 64, 19 км.ч., с която се е движел е 41, 65 м. Това
сочи, че дори и при движение със скорост над допустимата застрахованият
водач е имал възможност да забележи ищеца и да спре при своевременна
реакция и то на цели 15 метра преди велосипеда. Съответно при движение със
скорост в рамките на допустимите 50 км.ч. опасната зона за спиране е 28, 96
м., т.е. имал възможност при спазване на правилата за движение и
своевременна реакция да спре на цели 25 м. преди велосипедиста.
Така изложеното изключва извода за наличие на съпричиняване по тези
причини.
Горното изключва извода за наличие на съпричиняване и с оглед
липсата на светлоотразителна жилетка още повече, че изискването за такава е
при движение извън населено место, а в случая това не е било така.
От данните по делото не може да се направи извод, че ищецът не се е
движел в дясната по посоката на своето движение лента и в нарушение на
изискванията на чл. 80, т.2 от ЗДП.
Всичко това изключва възможността да се достигне до извод за
съпричиняване и налага определеното от съда обезщетение за имуществени и
13
неимуществени вреди да се присъди в пълния му размер.
За неимуществените вреди то видно от изложеното по- горе е 24 000 лв.
В този размер е присъдената от Сз ОС сума и актът в тази му част ще следва
да се потвърди, но по изложените в настоящето решение съображения.
По отношение на имуществените вреди решението на
първоинстанционния съд не е в този смисъл, което сочи, че решението следва
да се отмени в отхвърлителната му част и да се постанови друго присъждащо
още 31, 72 лв. ведно със законната лихва от 21.11.2021 г.
Последната за ПАС е дължима от момента на отправяне на искането за
изплащане на обезщетение на 20.08.2021 г., но липсва искане за присъждането
й от този момент.
Минималната сума, която се присъжда допълнително с настоящето
решение не води до промяна на размера на присъдените разноски по
съразмерност в производството пред Сз ОС и не налага присъждане на такива
за производството пред ПАС.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 1514/2021 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд, решение № 273 от 21.10.2022 г. в частта, с която
ЗАД "О** - З." АД, ЕИК *********, гр. С., ж. к. „В.“, ул. „С. С.“ № *, ет. * е
осъдено да заплати на А. Т. Т., ЕГН **********, обл. С. З., община О., с. С.
сумата от 12 000 лв., ведно със законната лихва от 22.11.2021 г. до
окончателното изплащане, която сума представлява обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
получени травматични увреждания в резултат на ПТП от 15.08.2021 г.,
равнява се на разликата между присъдените с решението от Сз ОС 24 000 лв.
и дължимите според застрахователя 12 000 лв. и е платима по банкова сметка
IВAN **********************, ВIС: ******** с титуляр адв. П. Х. К..
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 1514/2021 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд, решение № 273 от 21.10.2022 г. в частта, с която
е отхвърлен искът на А. Т. Т., ЕГН **********, обл. С. З., община О., с. С. за
осъждането на ЗАД "О** - З." АД, ЕИК *********, гр. С., ж. к. „В.“, ул. „С.
14
С.“ № *, ет. * да му заплати сумата от 6 000 лв. ведно със законната лихва от
21.11.2021 г. , която сума представлява обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от получени травматични
увреждания в резултат на ПТП от 15.08.2021 г. и се равнява на разликата
между претендираните с исковата молба 30 000 лв. и присъдените с
решението от Сз ОС 24 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 1514/2021 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд, решение № 273 от 21.10.2022 г. и в частта
осъждаща страните да заплатят разноски по съразмерност.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 1514/2021 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд, решение № 273 от 21.10.2022 г. в частта, с която
е отхвърлен искът на А. Т. Т., ЕГН **********, обл. С. З., община О., с. С. за
осъждането на ЗАД "О** - З." АД, ЕИК *********, гр. С., ж. к. „В.“, ул. „С.
С.“ № *, ет. * да му заплати сумата от 31, 72 лв. ведно със законната лихва от
21.11.2021 г., която ума представлява обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди в резултат на ПТП от 15.08.2021 г. и се равнява на
разликата между претендираните такива от 158, 60 лв. и присъдените от Сз
ОС 126, 88 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД "О** - З." АД, ЕИК *********, гр. С., ж. к. „В.“, ул. „С.
С.“ № *, ет. * да заплати на А. Т. Т., ЕГН **********, обл. С. З., община О., с.
С. сумата от 31, 72 лв. ведно със законната лихва от 21.11.2021 г., която сума
представлява обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в
резултат на ПТП от 15.08.2021 г., равнява на разликата между претендираните
такива от 158, 60 лв. и присъдените от Сз ОС 126, 88 лв. и е платима по
банкова сметка IВAN **********************, ВIС: ******** с титуляр адв.
П. Х. К..
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15