ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 181
гр. Бургас , 02.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на втори юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова
Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
частно гражданско дело № 20212000500253 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество /КПКОНПИ/, представлявана от инспектор М. И., против
определение №260551/11.03.2021г. по гр.дело №1810/2014г., с което
Комисията е осъдена да заплати държавна такса по делото в размер на 43
731,14 лв.
Иска се отмяната му като неправилно и незаконосъобразно. Според
жалбоподателя, той не дължи държавна такса по делото на основание чл.84,
т.1 ГПК, вр. с чл.162, ал.2, т.5 ДОПК, тъй като вземанията на Държавата по
дела за незаконно отнемане на имущество са публични държавни вземания.
Съдът е посочил, че Комисията не дължи такса при внасяне на мотивираното
искане, но „поправил“ този пропуск.
Цитира практика на БАС, с която въпреки, че искът за отнемане на
незаконно придобито имущество е отхвърлен, Комисията не е осъдена да
заплати държавна такса. Сочи се, че съгласно чл.84, ал.1 ГПК Държавата и
държавните учреждения са освободени от заплащане на такса по ГПК, с
изключение на исковете за частни държавни вземания или досежно вещи,
частна държавна собственост. Отнетото по ЗПКОНПИ имущество съгласно
чл.165 от този закон се управлява от Междуведомствен съвет за управление,
въз основа на решение на Министерския съвет се предава на бюджетни
организации за изпълнение на функцииите им или на НАП за продажбата му
по реда на ДОПК, следователно е публична държавна собственост.
1
Ответната страна по делото, редовно уведомена, не изпраща становище по
частната жалба.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба и делото, за
да се произнесе, приема за установено следното:
Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, редовна и
допустима е и следва да бъде разгледана.
С обжалваното в настоящото производство определение Бургаският
окръжен съд е констатирал, че с влязло в сила решение по гр.дело 1810/2014г.
по описа на БОС е отхвърлен частично предявеният от КПКОНПИ иск
против Н. М. З. и Р. И. З. за отнемане на имущество на стойност 1 093 278,41
лв., при постановяване на решението Комисията не е осъдена да заплати
държавната такса за отхвърлената част от иска и на основание чл.77 ГПК е
постановил осъждането и да заплати по сметка на БОС сумата от 43 731,14
лв.
Въззивната инстанция намира така постановеното определение за
правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.77 ГПК, ако страната остане задължена за
разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране.
Разпоредбата е специална и не представлява изменение на постановеното по
делото решение или допълването или изменението му по реда на чл.248 ГПК.
За прилагането и не е необходимо подаване на молба от страните по делото и
не е установен срок за постановяване на определението, поради което същото
е валидно и допустимо. Разпоредбата на чл.157, ал.2 правилно е приложена от
предходната инстанция по отношение на следващата се такса за разглеждане
на иска, която съобразно изхода на спора следва да бъде възложена на
Комисията, чиито иск е отхвърлен в производството по делото.
Задължението за внасяне на държавна такса не е погасено поради изтекла
давност, защото то не възниква от момента на предявяване на иска пред съда,
а от момента на постановяване на съдебното решение, с което се определя
изхода на делото.
Съгласно определение № 422/10.11.2020г. по ч.гр.дело №3298 по описа за
2020г. по описа на Четвърто гражданско отделение на ВКС, относно
приложимостта на нормата на чл.77 ГПК отговор дава самата законова
разпоредба, която изрично предвижда, че ако страната по делото остане
задължена за разноски, съдът не само има право, но е длъжен да ги събере
принудително от задължената по тях страна, което във времето може да
стане, както при разрешаване на спора по делото, така и след приключване на
същото, в рамките на давностния срок.
Относно оплакването за несъобразяване в обжалваното определение на
2
разпоредбата на чл. 84,т.1 ГПК въззивният съд приема следното:
Държавата и държавните учреждения са освободени от заплащане на
държавна такса по искове за публична държавна собственост, по арг. за
обратното по чл. 84, т.1 ГПК. Вещите публична държавна собственост са
посочени в чл. 2, ал.2, т.1 до т.6 ЗДС. Общото условие е вещите да са обявени
за публична държавна собственост по чл. 18КРБ, със закон или с акт на МС,
или да са предоставени на ведомствата за изпълнение на функциите им. В
случаите, в които КПКОНПИ е предявила иска за отнемане в полза на
държавата имущество на физически или юридически лица и той е бил
отхвърлен в нито един момент не може да се приеме, че тя е действала при
условията на чл. 84, т.1 ГПК, защото искът е насочен към имущество частна
собственост и то остава такова до влизане в сила на съдебното решение за
неговото отнемане.
При горните констатации частната жалба е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Мотивирано от изложеното, Апелативен съд- Бургас:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество /КПКОНПИ/, представлявана от инспектор М. И., против
определение №260551/11.03.2021г. по гр.дело №1810/2014г. на БОС.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред
ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3