№ 98
гр. Стара Загора, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
в присъствието на прокурора Г. Сп. М.
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20225500500799 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от Прокуратурата на
Република България против Решение № 910 от 31.10.2022г. постановено по
гр.дело № 2034/2022г. по описа на Районен съд Стара Загора.
С обжалваното решение Прокуратурата на Република България е била
осъдена да заплати на П. Д. П. сумата от 1 500 лв., представляваща
обезщетение за причинените му от незаконно повдигнатото обвинение
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от
26.05.2019 г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 93
лева, съобразно уважената част от исковете, а искът за обезщетение за
причинени от незаконното обвинение неимуществени вреди за разликата над
1 500 лв. до пълния му претендиран размер от 5 000 лв. е бил отхвърлен като
неоснователен.
В жалбата се излагат оплаквания, че решението на
първоинстанционният съд е неправилно и противоречи на закона. Сочи се, че
районният съд неправилно е обсъдил и възприел доказателствата по делото,
като е изложил фактически и правни изводи, неподкрепени с доказателства по
делото. Определеното обезщетение за неимуществени вреди не било
съобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, така и с трайно установената
1
съдебна практика.
Не се било доказало конкретни ограничения, които е претърпял
въззиваемия във връзка с образуваното и воденото наказателно производство
срещу него, нито че това производство се отразило негативно и на неговото
достойнство и авторитет. Също така не се доказало наличие на причинна
връзка между настъпилите вредни последици и действията на съответния
държавен орган, свързани с повдигане и поддържане на обвинение за
извършено престъпление.
Претендира се отмяна на решението или изменение на обжалваното
решение, като присъденото обезщетение бъде намалено значително, както и
съответно да бъдат намалени присъдените разноски.
Доказателствени искания не са направени.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от другата
страна П. Д. П..
Въззивникът Районна прокуратура – гр. Стара Загора - редовно и
своевременно призовани, за тях се явява прокурора Г. М., като заявява, че
поддържа подадената от Районна прокуратура – Стара Загора въззивна жалба
и моли същата да бъде уважена изцяло като бъде отменено решението на
първоинстанционния съд или изцяло или частично и се отхвърли предявения
иск от въззиваемия. Алтернативно, ако съдът счете, че са налице основанията
и наличието на неимуществените вреди претърпени от въззиваемия моли да
се измени първоинстанционното решение, тъй като размера на иска е завишен
предвид събраните доказателства, които не сочели преживени от този
въззиваем болки и страдания с висок интензитет. Подробни съображения и
доводи са изложени и в съдебното заседание по съществото на делото.
Въззиваемият П. Д. П., редовно и своевременно призован, не се явява в
съдебно заседание, и не изпраща надлежно упълномощен пълномощник по
делото.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
В първоинстанционното производство правилно е установена следната
фактическа обстановка:
Страните по делото не спорят, а и от приложените ДП с № зм-1259/2016
г. по описа на I РУ на ОД на МВР - Стара Загора, НОХД с № 1991/2017 г. на
РС - Стара Загора, ведно с ВНОХД под № 1235/2018 г. на Окръжен съд -
2
Стара Загора, се установява, че:
На 22.12.2016г. е било образувано ДП № зм-1259/2016 г. по описа на I
РУ на ОД на МВР - Стара Загора с първото действие по разследването, видно
от протокол за оглед на местопроизшествие от 22.12.2016г. (л.8 и сл. от ДП).
С постановление от 17.03.2017г. по ДП № зм-1259/2016 г. по описа на
I РУ на ОД на МВР - Стара Загора (л. 19 от ДП) ищецът П. Д. П. е бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК и му е
била взета мярка за неотклонение „подписка“.
На 04.07.2017г. е бил внесен в РС - Стара Загора и обвинителен акт, с
който П. Д. П. е бил предаден на съд и е било образувано НОХД
№1991/2017г. по описа на Районен съд - Стара Загора, като с присъда от
10.10.2018 г. съдът е признал подсъдимия П. Д. П. за невинен за това, че на
22.12.2016 год. в землището на с.Б.К., ***, местността „Цигански гробища”,
отдел 361, подотдел „С”, без редовно писмено позволително отсякъл и взел от
горския фонд дървета с обща кубатура 1,5 пространствени кубични метра на
обща стойност 72 лева - 0,90 пространствени кубични метра от дървесен вид
„зимен дъб” на стойност 46,20 лева и 0,6 пространствени кубични метра от
дървесен вид „акация” на стойност 25,80 лева, собственост на ТП „Държавно
горско стопанство” гр.С.З., поради което го е оправдал по обвинението за
извършено престъпление по чл.235, ал.1 от НК.
С решение от 18.12.2018 г. по ВНОХД № 1235/2018 г. на Окръжен съд -
Стара Загора, Окръжният съд е потвърдил изцяло присъдата на Районен съд -
Стара Загора, което решение е окончателно.
Видно от представена по делото справка за съдимост, П. Д. П. е бил
осъждан по НОХД 1797/2008г на РС - Сливен за извършено престъпление по
чл. 316 във връзка с чл. 308, ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл. 20, ал.4
НК, като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3
месеца, изпълнението на което е било отложено, на основание чл. 66, ал.1
НПК, за срок от три години.
С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото във връзка с
претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие воденото срещу него
наказателно производство са събрани и съответните гласни доказателства от
първостепенния съд чрез разпита на един свидетел - Д.П.С. (баща на ищеца).
Свидетелят разказва, че действително преди 3-4 години синът му отишъл да
реже дърва, но от частен имот, а не от държавен горски фонд. Повдигнатото
срещу него обвинение за нещо, което не бил извършил, много го притеснило -
започнал да вдига кръвно, правили му ЕЕГ. Лекарят казал, че му няма нищо
на главата, а било страхова невроза. Приемал лекарства, но свидетелят не
знаел какви. На едно от съдебните заседания по наказателното дело дори не
успял да се яви, защото вдигнал кръвно 210 и го водили по спешност в
Медицински център „Дар“, сложили му системи. Бил много притеснен от
3
това, че ще го съдят. Около година и половина ходили на баячки, да му леят
куршум, да му баят с мъртви кости на хора. И като му направили това и му
минал стреса. Ищецът много отслабнал, станал друг човек. Свидетелят
разказва още, че и сега като го спрат за проверка, докато шофира, синът му се
разтрепервал. Жена му пък си помислила, че като викат П. в съда, делото
било за негово извънбрачно дете и го напуснала за няколко месеца, после се
върнала. Свидетелят разказва още, че синът му не е работил и не работи на
трудов договор, а си има животни и с тях се занимава. Синът му не бил съден
преди това дело за дървата.
Съдът кредитира показанията на свидетеля в горепосочените части,
предвид това че е нормално всяко едно лице подложено на наказателна
репресия да изпитва негативни преживявания, изключая частта им, в която
свидетелят казва, че синът му не е бил съден преди това, тъй като това се
опровергава от справката за съдимост и в частта им, в която свидетелят казва,
че тъй като синът му вдигнал много високо кръвно, не успял да се яви в
съдебно заседание, което се опровергава от материалите по приложените две
дела. Видно от същите само едно съдебно заседание е било отложено по
причина неявяване на П. Д. (виж л.19 и л.20 от ВНОХД 123 5/2018г.) и то
поради заболяване на баща му, а не на подсъдимия, който е ищец в
настоящото производство.
Въззивният съд намира, че за да се ангажира отговорността по чл.2 от
ЗОДОВ, законът изисква да е налице кумулативна даденост на следните
предпоставки: на първо място да е налице някое от условията по чл.2, ал.1, т.1
- т.6, на второ място – да е налице вредата и причинната връзка. Тежестта на
доказване принадлежи на въззиваемия. Чл.4 от ЗОДОВ предвижда
възмездяването за всички претърпени вреди, а когато са неимуществени
намира приложение чл.52 от ЗЗД. Законодателят изрично е уредил хипотезите
на възникването на отговорността на държавата за вреди от дейността на
правозащитни органи,при условията визирани в чл.2, ал.1, т.1-6 от ЗОДОВ.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
прилага критерия за справедливостта, визиран в чл.52 от ЗЗД-принципът за
справедливо репариране на болките и страданията основано на цялостна
преценка на конкретните обективни обстоятелства.
Съгласно посочените норми обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от деликта. Преките вреди
обосновават причинно-следствената връзка между противоправността на
поведението на деликвента и вредите. Непосредствени вреди са тези, които по
време и място следват противоправния резултат.
Съдът намира, че в конкретния случай е безспорно установено, че
въззиваемият П. Д. П. е претърпял неимуществени вреди от воденото срещу
него наказателно производство, приключило едва с потвърдителното
4
оправдателно въззивно Решение на въззивната инстанция, а именно на
Окръжен съд-Стара Загора. Съдът следва да отбележи, че първоначално се е
водило наказателното производство, което на практика не е приключило, а е
била променена и правната квалификация на деянието на въззиваемия. И
новото обвинение е било също за тежко умишлено престъпление като
първоначалното. Наказателното преследване спрямо въззиваемия П. Д. П. е
продължило от датата 17.03.2017 год. /датата на повдигането на
обвинението спрямо въззиваемия П./ до датата 18.12.2018 г., когато със
съответното Решение под № 148/18.12.2018 год. постановено по в.гр. дело с
№ 1235/2018 год. по описа на Окръжен съд – Стара Загора е потвърдена
изцяло оправдателната Присъда с № 136/10.10.2018 год., постановена на
основание чл.199, ал.1, чл. 243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК по
НОХД с № 1991/2017 год. на първостепенния РС-Стара Загора.
Със същата присъда на наказателния съд въззиваемия П. Д. П. е бил
оправдан напълно и е била отменена и взетата по отношение на същия
мярка за неотклонение.
Без съмнение е, че през цялото това време от около близо две години,
докато е текло наказателното производство, той е изпитвал притеснения и
безпокойство, присъщи за всеки човек, подложен на наказателната репресия.
Извън тези вреди въззиваемият сочи, което се установява и от показанията на
горепосочения свидетел, че след започването на наказателното производство
той е започнал да се притеснява и за работа си и за бъдещето си като цяло.
Незаконно поддържаните обвинения са уронили и репутацията и името му
сред познати и близки, т.е. това се явяват правилните изводи, до които е
достигнал и първоинстанционният съд в мотивите към обжалваното Решение.
Стигнало се е дори до там, че вследствие на воденото срещу същия
наказателно преследване, той се е разделил със съпругата си за няколко
месеца, но която впоследствие се е завърнала при него. В тази насока първата
инстанция е изложила подробните си съображения и доводи, които се
възприемат и от настоящия съд.
Първоинстанционният съд е разгледал и обсъдил подробно и
мотивирано, както самите действия на въззиваемия П. Д. П., така и
претърпените от същия болки и страдания, а именно неимуществените вреди,
които същият е претърпял, като е стигнал до правилните и законосъобразни
изводи, че същият със своите действия по време на наказателното
преследване не е създал никакви предпоставки за повдигането и
поддържането на обвинението спрямо него, тъй като на практика става въпрос
за случай за събиране на дърва в частен имот, в което на практика Д. не е
осъществил елементите на престъпния състав, в който е бил обвинен същия.
В този смисъл се налага категоричния извод, че първоинстанционния
съд се е съобразил изцяло, както с нормативната уредба, така и с
5
константната практика на Върховните съдилища на Републиката, при
определянето на размера на дължимото обезщетение, а именно разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД и съответно ПП на ВС № 4/23.12.1968г., според които
понятието справедливост не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката
на обективно съществуващи обстоятелства имащи отношението към реално
понесените от пострадалия вреди каквито се явяват характерът на самото
увреждане, начина на извършването му, обстоятелствата при които са
извършени причинените морални страдания и другите фактори имащи
отношението към преценката за справедливия размер на обезщетението. В
тази насока при определяне на точния размер на обезщетението
първоинстанционния съд е взел предвид всички обстоятелства които имат
своето отношение към твърдяните от въззиваемия неимуществени вреди и е
стигнал до правилните изводи, че тези вреди не са се отразили много
негативно на психическото здраве, психиката и социалния живот на
въззиваемия, поради което техния размер правилно е бил определен на 1500
лева. Този размер е изцяло съобразен с тежестта на повдигнатото и
поддържано обвинение, с възрастта и съответно и със социалното положение
на въззиваемия , данните за личността му, както и на немаловажното
обстоятелство, че неговото влияние на наказателното преследване върху
общото психологично състояние на въззиваемия и бивш подсъдим П. Д. П. е
оказало своето негативно влияние, но в рамките и на нормалното, има
временен характер, като към момента на прекратяването на наказателното
производство от страна на ОС-Стара Загора, с горепосоченото потвърдително
и оправдателно въззивно Решение вече е преодоляно от същия, който отново
изпълнява обичайните си служебни задължения.
В тази връзка и насока се явяват и неоснователни и недоказани
оплакванията и възраженията във въззивната жалба на жалбподателя.
Ответникът още с отговора на исковата молба е направил възражението
си за намаляване отговорността му за вреди на основание чл. 5, ал.2 ЗОДОВ.
Същите оплаквания и възражения са възведени и с въззивната жалба на
жалбподателя. Съгласно посочената разпоредба, когато пострадалият виновно
е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. С оглед на това е
необходимо да се изследва доколко поведението на пострадалия е в
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от
незаконното действие на държавния орган, като ако пострадалият е
допринесъл за настъпването на резултата, обезщетението се намалява с оглед
особеностите на всеки конкретен случай - т.3 от Тълкувателно решение № 3
от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. под № 3/2004 г., ОСГК. Такава хипотеза
е налице, когато пострадалият с действията си по време на наказателното
преследване недобросъвестно е създал предпоставките за повдигане и
поддържане на незаконно обвинение - поради недобросъвестно направени
6
неистински признания или въвеждане на органите на разследването в
заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или
опорочи разследването на престъпление /в този смисъл е Решение № 51 от
14.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4621/2015 г., III г. о., ГК/. Твърдения и
доказателства за подобно поведение на ищеца в случая няма. Няма данни П.
Д. П. да е извършил действия, които да имат отношение към законността на
действията на правозащитните органи при привличането му към наказателна
отговорност и осъществяването спрямо него на процесуална принуда. Поради
изложеното съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
намаляване отговорността му за имуществени и неимуществени вреди на
основание чл. 5, ал.2 ЗОДОВ. В тази насока първоинстанционния съд
действително е намалил в известна степен претендираното обезщетение от
въззиваемия П., които изводи на първостепенния съд са обосновани и
мотивирани.
Ето защо следва да се приеме, че воденето на наказателно преследване
срещу въззиваемия е имало неблагоприятни последици в неимуществената му
сфера, а предявеният иск за заплащане на тези вреди, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на настоящото искова
молба до окончателното изплащане на сумата, се явява основателен и доказан
до размера от 1500 лева, определен от РС-Стара Загора.
В заключение въззивният съд намира, че решението на Старозагорския
районен съд следва да бъде изцяло потвърдено ведно с всички законни
последици от това.
На основание чл. 78, ал. 1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивника
Прокуратурата на РБ следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия П. Д.
П. направените от последния разноски по делото пред настоящата съдебна
инстанция, за възнаграждението на един адвокат – адв. С. М. П. от Адв.
колегия – Стара Загора съразмерно с уважената част на въззивната жалба в
размер на 300 лева, съобразно представения договор за правна защита и
съдействие за разноските направени от въззиваемия П. /на лист 14 от
въззивното дело/.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК /изм. ДВ брой № 50/2015г./,
настоящото въззивно съдебно решение подлежи на касационно обжалване,
тъй като съгласно чл. 280, ал. 2, т. 2, предл.1 от ГПК, не подлежат на
касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до
5 000 лева за граждански дела. Цената на настоящия иск е точно 5 000
лева, поради което и въззивното решение подлежи на касационно
обжалване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 910 от 31.10.2022г. постановено
по гр.дело № 2034/2022г. по описа на Районен съд Стара Загора, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА
ЗАПЛАТИ на П. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес с.Б.К., ***, сумата
в размер на 300 /триста/ лева, представляваща направените от него разноски в
настоящото производство по делото пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ, чрез ОС-Стара Загора при
наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8