№ 584
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110216241 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.72 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Производството е образувано по жалба на И.Т. Ч, ЕГН **********, с адрес: /адрес/, чрез адв.
Ж., против задържане по досъдебно производство№ 291/2018 г. по описа на 02 РУ-СДВР/
сл. д. № 116/2018 г. по описа на ОСО при ОП-Кюстендил, извършено на 25.06.2019г.
В жалбата се твърди, че на 25.06.2019 г., около 15,30 часа, жалбоподателят придружавал
сина си до сградата на 02 РУ-СДВР, за да подаде заявление за издаване на лична карта.
Докато синът му попълвал бланка за издаване на документа за самоличност, жалбоподателят
бил помолен да изчака за справка. Било му обяснено, че е обявен за общодържавно
издирване, тъй като не се е явил за разпит като свидетел. Релевирани са доводи, че не му е
била връчена призовка за разпит, като се изказват предположения, че е възможно това да се
дължи на престоят на жалбоподателя в болнично заведение за провеждане на лечение. Сочи
се, че на същата дата жалбоподателят е бил задържан без да му е била връчена заповед за
задържане. Сочи се, че след извършен медицински преглед жалбоподателят е бил конвоиран
до град Кюстендил, за да бъде проведен разпит, но тъй като разследващият полицай и
наблюдаващият прокурор били в законоустановен отпуск, разпит не бил проведен и към
15.30 часа на 26.06.2019 г. бил освободен. В случай, че е издадена заповед за задържане, я
оспорва с твърдения, че не са били налице предпоставките за нейното издаване. Моли съда
да постанови решение, с което да обяви незаконността на задържането и да отмени
издадената заповед за задържане като неправилна и незаконосъобразна. Претендират се
разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят – Иван Ч, редовно призован, не се явява, но се
1
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Ж., който
поддържа жалбата, както и искането за присъждане на направените по делото разноски, за
които представя списък. Излага подробни доводи по същество.
Ответната страна - 02 РУ СДВР не изпраща представител, депозира писмени бележки като
последният оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана и моли съдът да я остави без
уважение. Прави се и възражение за прекомерност на възнаграждението в случай, че се
претендира в размер, който надвишава предвидения в закона минимум. Претендират се
разноски за юрисконсулт. Доводите по същество са изложени в депозирана писмена защита.
Софийска районна прокуратура, редовно призована, не изпращат представител.
Софийският районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи, направените
възражения на страните и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят Иван Ч бил обявен за общодържавно издирване с наложена мярка
принудително довеждане от Главна дирекция Национална полиция във връзка със сл. д. №
116/2018 г. по описа на ОСО при ОП-Кюстендил. На 25.06.2019 г., около 15,30 часа,
жалбоподателят придружавал сина си до сградата на 02 РУ-СДВР, за да подаде заявление за
издаване на лична карта. Докато синът му попълвал бланка за издаване на документа за
самоличност, жалбоподателят бил помолен да изчака за справка. Било му обяснено, че е
обявен за общодържавно издирване, тъй като не се е явил за разпит като свидетел. На
същата дата жалбоподателят е бил задържан без да му е била връчена заповед за задържане.
След извършен медицински преглед жалбоподателят е бил конвоиран до град Кюстендил, за
да бъде проведен разпит, но тъй като разследващият полицай и наблюдаващият прокурор
били в законоустановен отпуск, разпит не бил проведен и към 15.30 часа на 26.06.2019 г.
бил освободен.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от събраната по делото
доказателствена съвкупност, а именно: Протокол за обиск на лице от 25.06.2019; извлечение
от книга за пропусквателния режим, писмо с рег. номер 226р-13398/26/06.2019 г., издадено
от 02 РУ-СДВР, с адресат ГД „Охрана“ и ОСС при ОП-Кюстендил, в което е посочено
лицето И.Т. Ч е обявено за общодържавно издирване с телеграма № 31277/31.10.2018 г. на
ГД „НП“ във връзка със сл. д. № 116/2018 г. по описа на ОСО при ОП-Кюстендил с
наложена мярка принудително довеждане; постановление за принудително довеждане от
26.11.2018 г., писмо № УРИ191000-19667/05.12.2018 г. на Районно управление – гр.
Кюстендил, писмо № 1135/28.11.2018 г. на ОСлО до Районна прокуратура – гр. Кюстендил,
писмо № 13398 от 26.06.2019 г. на 02 РУ до ГД Охрана о ОСлО при ОП – гр. Кюстендил,
заповед за конвоиране на лице № з-402/26.06.2019 г. на МВР, телеграма за обявяване на
ОДИ издирвано лице № 31277 от 31.10.2018 г., призовка за явяване в качество на свидетел
за И.Т. Ч от ОСлО при ОП Кюстендил, писмо № 191000-10875 от 02.07.2019 г. на РУ
2
Кюстендил до ОСлО при ОП гр. Кюстендил.
Съдът кредитира доказателствения материал, събран и приобщен по предвидения в закона
ред в своята съвкупност, като го намира за непротиворечив и допълващ се поотделно и в
своята съвкупност.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
Съдът намира жалбата, срещу заповедта за задържане за допустима, тъй като е депозирана в
законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес
от обжалването, фактическо задържане на лице, подлежащо на законов съдебен контрол.
Жалбата е изготвена в предвидената законова форма и е придружена от необходимите
приложения. А на основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извърши служебна проверка както
по отношение на изтъкнатите в жалбата съображения, така и за наличието на всички
основания за оспорване посочени в нормите на АПК в изпълнение на служебното си начало
по отношение тези производства.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда на
осъществяване на задържането, оборудване на помещенията за настаняване на задържани
лица и реда в тях, в МВР за всички задържани лица се издава заповед за задържане.
Съгласно разпоредбата на ал. 6 от цитираната инструкция заповед за задържане не се издава
за лица, за които е постановено принудително довеждане или са задържани по реда на НПК,
включително, според точка 1, за лица, за които е постановено принудително довеждане, за
които е предвидено да се записват в книгата за пропускателен режим, като се отбелязват
номерът и датата на постановлението, с което е разпоредено принудително довеждане,
органът, който го е постановил, кой служител ще работи с лицето, точният час на влизане и
напускане на лицето на сградата на МВР. Жалбоподателят в случая е бил обявен за
общодържавно издирване с наложена мярка принудително довеждане и заповед за
конвоиране от 26.06.2019 г., поради което не е било налице законоустановено изискване по
отношение на него да се издаде заповед за задържане. Правният спор касае законността на
фактическото задържане за периода, предхождащ заповедта за конвоиране на лицето.
Упражняването на правомощията по чл. 72 ЗМВР е в условията на оперативна
самостоятелност и при предоставена на полицейския орган възможност да прецени
наличието на нормативно установените фактически предпоставки да наложи или не ПАМ.
Същевременно при задържане на лице следва да са били спазени законовите изисквания,
осигуряващи право на защита на задържаното лице, включително същото да бъде уведомено
по надлежен ред за основанието, на което е държано, за да може да упражни пълноценно
своето право на защита. В административната преписка липсват каквито и да било факти и
обективни данни, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което е
осъществено задържане, е съпричастно или е извършило някакво престъпление. В случая не
са налице предпоставките, визирани в ТР 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, според което
3
мотивите не е необходимо да съвпадат по време с издаването на административния акт, като
е възможно да се съдържат в друг документ с оглед предстоящото издаване на
административен акт“, тъй като в случая данните, на които полицейските органи са се
позовали, не се констатира да са част от предявените на жалбоподателя материали по
преписката, въз основа на която е осъществено задържането. На жалбоподателя нито е била
връчена заповед за задържането му, нито са му били предявени документи, удостоверяващи,
че същият е бил обявен за общодържавно издирване. Не са му били предявени документи,
удостоверяващи, че е било постановено принудителното му довеждане като свидетел по сл.
д. № 116/2018 г. по описа на ОСО при ОП-Кюстендил, с което е било нарушено неговото
право на защита. Липсват данни представените в настоящото производство от Окръжна
прокуратура – гр. Кюствендил документи, удостоверяващи тези обстоятелства, да са били
предявени на жалбоподателя в момента на фактическото му задържане.
На лицето, по отношение на което се прилага задържане за 24 часа, задължително трябва да
бъде разяснено въз основа на какви документи, за какво конкретно действие или
бездействие се извършва ограничаването на правото му на свободно придвижване.
Обстоятелството, че на жалбоподателя не са били връчени никакви документи, посочващи
основанията за неговото задържане, е грубо нарушение на правото на защита на
гражданина, по отношение на който е предприета съответната принудителна
административна мярка. Необективирането на твърдения за наличие на някой от
релевантните юридически факти, с които законът свързва полицейското задържане, прави
същото немотивирано и препятства възможността на задържаното лице да се запознае с
мотивите на акта и да ангажира доказателства за оборване на твърденията, довели до
задържането му.
Подобни мотиви не могат да се обективират впоследствие, включително и по време на
процеса по оспорване на задържането. Само това основание е достатъчно, за да се отмени
процесното фактическо задържане на жалбоподателя, като необосновано и извършено при
допуснати процесуални нарушения, накърняващи неговото право на защита.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че фактическото задържане на
жалбоподателя е извършено при съществени нарушения на административно
производствените правила.
На основание чл. 5, ал. 3 от ЕКПЧ фактическото задържане на жалбоподателя следва да
бъде обявено за незаконно, поради извършването му при допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничили правото на защита на задържаното лице. Според чл. 5,
т. 2 от ЕКПЧ на всяко арестувано лице трябва незабавно да бъдат съобщени основанията за
арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват. От доказателствата по делото
не се установява това да е било изпълнено при осъществяването на процесното фактическо
задържане по отношение на жалбоподателя.
4
В жалбата си против обжалваната заповед процесуалния представител на жалбоподателя -
адв. Ж., е поискал присъждане на направените от него във връзка с настоящия правен спор
разноски в размер на 600.00 лв. договорен и изплатен адвокатски хонорар, в уверение на
което са представени и писмени доказателства– Договор за правна защита и съдействие от
09.07.2019г. и платежно нареждане. В представения Договор за правна защита и съдействие
е договорено възнаграждение за адвокат в размер на 600 лева с ДДС. Предвид изхода на
делото, а именно констатиране незаконността на обжалваното фактическо задържане на
жалбоподателя, съдът намира искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
за основателно и мотивирано, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК сумата от
600.00 лв. следва да се присъди в полза на жалбоподателя И.Т. Ч.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, съдът
РЕШИ:
ОБЯВАВА на основание чл. 5, ал. 3 от ЕКПЧ за незаконосъобразно фактическото
задържане по отношение на И.Т. Ч по досъдебно производство№ 291/2018 г. по описа на 02
РУ-СДВР/ сл. д. № 116/2018 г. по описа на ОСО при ОП-Кюстендил, извършено на
25.06.2019г. от полицейски органи на 02 РУ- СДВР, за което не е издадена заповед за
задържане по ЗМВР, поради което ОТМЕНЯ същото като незаконосъобразно и извършено
при съществени процесуални нарушения.
ОСЪЖДА 02 РУ СДВР да заплати на И.Т. Ч, ЕГН **********, с адрес: /адрес/ сумата в
размер на 600 лева, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град, в
14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5