№ 431
гр. Пловдив, 20.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500245 по описа за 2023 година
Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „
Банка ДСК „ АД, ЕИК ********* срещу Разпореждане от 11.12.2022 г., обективирано в
Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 8
773/11.12.2022 г. по ч.гр.д. № 15 770/2022 г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по
заявлението на частния жалбоподател вх. № 86 882/ 01.11.2022 г. за издаване на Заповед по
чл. 417 от ГПК за незабавно изпълнение на парично задължение досежно претендираните
със заявлението вземания, основаващи се на Договор за кредит експресо – смарт/карта от
19.03.2015 г. и Извлечение от счетоводните книги на банката по отношение на
кредитополучателя И. Б. М. и солидарния длъжник М. Я. М., а именно – за вземането,
съставляващо обезщетение за забава в размер на 877, 71 лв. за период на забава от
16.05.2017 г. до 27.09.2022 г..
Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане,
искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт за уважаване на
заявлението и срещу двамата солидарни длъжници за отказаното вземане. Претендират се
разноските – заплатената ДТ за обжалването, както и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът установи следното:
Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се
връчва на ответната страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.
Производството пред районния съд е образувано по подадено от кредитор „ Банка
ДСК „ АД, ЕИК ********* срещу И. Б. М. като кредитополучател и М. Я. М. като
солидарен длъжник Заявление по чл. 417 от ГПК с приложен към него документ по т. 2, с
което се иска издаване на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист за ангажиране солидарната отговорност на длъжниците за следните
вземания: 7 719, 64 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението - 01.11.2022 г. до окончателното й изплащане, като
претендираната сума съставлява цялата дължима се по договора за кредит главница на
1
основание настъпила на 28.09.2022 г. предсрочна изискумост на кредита; 3 491, 04 лв. –
договорна лихва за период 15.08.2017 г. – 27.09.2022 г. / до датата на предсрочната
изискуемост /; 877,71 лв. – обезщетение за забава за период на забава от 15.06.2017 г. до
27.09.2022 г. / до датата на предсрочната изискуемост / в размер на 10% ; 68, 62 лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на предсрочната изискуемост
28.09.2022 г. до датата на депозиране на заявлението 30.10.2022 година.
В раздел 14 от заявлението / Допълнителни изявления и допълнителна информация /
е посочено, че процесния договор - на който се основават вземанията, е сключен между
длъжниците и Сосиете Жнерал ЕспресБанк АД, ЕИК *********, гр. Варна - чийто
правоприемник е Банка ДСК ЕАД, по силата на този договор са предоставени кредитни
средства в размер на 8 900 лв., средствата не са издължавани съгласно условията на
индивидуалния договор, погасителния план към него и приетите Общи Условия / ОУ / на
банката, налице са 65 бр. непогасени вноски – посочени в заявлението като падеж и размер,
предвид неизпълнението банката се е възползвала от възможността по чл. 16.2 от ОУ да
обяви кредита за предсрочно изискуем – уведомлението за което връчено на длъжниците на
28.09.2022 г. чрез ЧСИ рег. № 825 – чл. 42 ал. 2 от ГПК.
Представени са към заявлението Договора за кредит, извлечението от счетоводните
книги, 2 броя покани – уведомление до длъжниците за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, 2 бр. разписки за връчването им / лично на И. М. и чрез него като съпруг на М.
М./ на дата 28.09.2022 г. чрез служител на ЧСИ с рег. № 825.
С допълнителна молба / л. 27 от първоинстанционното дело /, депозирана в
изпълнение на дадени от съда указания, заявителят е пояснил още, че основанието на
претендираното обезщетение за забава до датата на предсрочната изискуемост в размер на
877, 71 лв. е разпоредбата на т. 9 от договора за кредит, като това обезщетение в случая е
начислено не както е предвидено в разпоредбата – 15, 95 % върху забавените плащания за
периода на забавата/ 6 пункта над договорената възнаградителна лихва по т. 8 от 9, 95% /, а
в размер на само 6% и само по отношение на частта просрочена главница в неплатените
погасителни вноски, съответно така начислено същото не надвишава размера на законната
лихва и не е в противоречие с разпоредбата на чл. 33 от ЗПК.
За да постанови отказ по заявлението досежно това вземане съдът е приел че клаузата
на т. 9 от договора - на която то се основава, предвижда обезщетение за забава не в размер
на претендираните 10%, нито в размер на твърдяните в допълнителната молба 6%, а в
размер от 15,95% / договорената възнаградителна лихва от 9,95% плюс надбавка от 6% /,
поради което е налице обоснована вероятност това вземане на банката да се основава на
неравноправна клауза, с която се заобикаля забраната на чл. 33 ал. 2 от ЗПК. В тази насока е
прието да е без значение заявеното твърдение че претендираните 877, 71 лв. са само
лихвената надбавка от 10 %, респ. от 6 %, доколкото основанието на това вземане е
горепосочената клауза, предвиждаща друго.
Частният жалбоподател поддържа че изводите на съда по отказа са неправилни.
Настоява клаузата на чл. 9 от облигацията да не е в противоречие с императивната норма на
чл. 33 ал. 2 от ЗПК, тъй като същата имала за цел да изясни на длъжниците, че
възнаградителна лихва се дължи върху главниците и в случай на забава в плащането им,
както и че освен тази възнаградителна лихва върху просрочените главници за срока на
забавата се дължи и обезщетение за забава в размер на 6 % - равняващо се на законната
лихва за процесния срок на забавата. Така формулирана и договорена клаузата не
противоречи на императивно установената забрана за начисляване на обезщетение за забава
в размер над законната лихва.
Споделя се извода на първоинстанционния съд за обоснована вероятност за
нищожност на клаузата от ОУ, на която се основава вземането, съставляващо обезщетение
2
за забава за период 28.07.2020 г. – 27.09.2022 г. / до датата на предсрочната изискуемост /.
Разпоредбата на чл. 9 от облигацията гласи, че върху просрочените погасителни
вноски се начислява наказателна надбавка за забава в размер на 6 пункта над лихвения
процент по т. 8 / договорената възнаградителна лихва / и общо лихвения процент върху
просрочените погасителни вноски е в размер на 15, 95% - ал. 1, а съгласно ал. 2 - този
лихвен процент от 15,95 % се дължи върху цялата главница по кредита и в случай на
настъпване на предсрочна изискуемост и след датата на настъпването й. Т.е. клаузата
предвижда обезщетение за забава в размер над законната лихва, което е в противоречие с
императивна материално правна норма – чл. 33 ал. 2 от ЗПК, и като така е нищожна – за
което съдът – на основание чл. 411 ал. 2 т.т. 2 и 3 от ГПК, следи служебно. Нищожната
клауза не поражда действие – както изцяло, така и частично, поради което е без значение, че
в случая това обезщетение се претендира в размер, ненадвишаващ законната лихва за
периода на забавата – според противоречивите твърдения на заявителя за приложен лихвен
процент от съответно 10% и 6%. Така претендираното обезщетение при липса на
възведеното правопораждащо го основание / нищожност на клаузата /, не се дължи, като не
следва да се присъжда и на невъзведено основание.
Предвид изложеното правилно е постановен отказ по заявлението за сумата 877, 71
лв., съставляваща обезщетение за забава чл.9 ал. 1 от договора за период на забава от
16.05.2017 г. до 27.09.2022 г. /до датата на предсрочната изискуемост/, съответно частната
жалба е неоснователна и се оставя без уважение.
И съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение жалбата на „ Банка ДСК „ АД, ЕИК ********* срещу
Разпореждане от 11.12.2022 г., обективирано в Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК № 8 773/11.12.2022 г. по ч.гр.д. № 15 770/2022 г. на РС –
Пловдив, с което е постановен Отказ по заявлението на „ Банка ДСК „ АД, ЕИК ********* с
вх. № 86 882/ 01.11.2022 г. за издаване на Заповед по чл. 417 от ГПК за незабавно
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя И. Б. М.,
ЕГН - ********** и солидарния длъжник М. Я. М., ЕГН - ********** досежно
претендираното вземане от 877, 71 лв. - основаващо се на чл. 9 ал. 1 от Договор за кредит
експресо – смарт/карта от 19.03.2015 г. и Извлечение от счетоводните книги на банката и
съставляващо обезщетение за забава за период на забава от 16.05.2017 г. до 27.09.2022 г. / до
датата на предсрочната изискуемост /.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3